всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Regan

Съдия докладчик – Regan

Дело C-640/24: Giannaro, Определение от 2 май 2025 г.

Съвместима ли е с изискванията на член 12, параграф 2 от Директива 2004/80/ЕО национална правна уредба, която ограничава правото на обезщетение за жертвите на умишлена насилствена престъпност само до определени категории роднини въз основа на реда на наследяване, без да отчита индивидуалното страдание и фактическите материални и нематериални вреди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-745/23: Alenopik, Съдебно решение от 30 април 2025 г.

Как следва да се определи обменният курс, по който се изчислява стойността на паричните средства по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент 2018/1672, ако те са във валута, чийто обменен курс не се публикува от Европейската централна банка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-692/23: AVR-Afvalverwerking, Заключение от 30 април 2025 г.

1) Трябва ли критерият за дейност по член 12, параграф 3, първа алинея, буква б) от Директива 2014/24 във връзка с член 12, параграф 5 от тази директива да се тълкува в смисъл, че ако посоченият там процент от дейностите се определя въз основа на оборота и контролираното юридическо лице е част от група, трябва да се отчете оборотът единствено на самото контролирано юридическо лице или и оборотът на всички свързани или несвързани дружества в групата, като например i) консолидираният оборот, при който съгласно разпоредбите, с които в националното право са транспонирани членове 22 и 24 от Директива 2013/34, оборотът на съответното юридическо лице трябва да се добави към оборота на другите дружества в групата, или ii) оборотът на предприятията, с които контролираното юридическо лице образува стопанска единица по смисъла на понятието за предприятие съгласно конкурентното право на Съюза?
2) Ако отговорът на първия въпрос е, че трябва да се отчете оборотът единствено на самото контролирано юридическо лице, трябва ли посоченият в този въпрос критерий за дейност да се тълкува в смисъл, че оборотът, който се генерира, когато в качеството си на ползватели трети лица разтоварват отпадъци на депо, което контролираното юридическо лице експлоатира по поръчка на контролиращите възлагащи органи, следва да се счита за оборот, който е резултат от изпълнението на задачи, възложени на това юридическо лице от контролиращите възлагащи органи, като се има предвид, че при експлоатацията контролираното юридическо лице се конкурира и с частни оператори?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-313/23: Inspektorat kam Visshia sadeben savet, Съдебно решение от 30 април 2025 г.

Следва ли чл. 19, пap. 1, втора алинея [ДЕС] във връзка с чл. 47, пар. 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че продължаването на функциите на орган, който може да налага дисциплинарни наказания на съдии и има правомощия да установява данни за имуществото им, след края на конституционно установения мандат на този орган без ясно определен краен срок, представлява само по себе си или при определени условия нарушение на изискването държавите в Съюза да гарантират ефективни правни средства за независим съдебен контрол
Ако подобно продължаване на срока на правомощията е допустимо, при какви условия?
Следва ли чл. 2, пар. 2, б. „а“ от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че дейност по разкриване на банкова тайна с цел проверка на имуществото на магистрати, което се разкрива в последствие публично, представлява дейност извън приложното поле на правото на Европейския съюз
Променя ли се отговорът, когато тази дейност включва и разкриване на данни за членовете на семейството на магистрати, които нямат това качество?
При отговор на втория въпрос в смисъл, че правото на Европейския съюз се прилага — следва ли чл. 4, т. 7 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че съдебен орган, който разрешава на друг държавен орган достъп до данни за наличност по банкови сметки на магистрати и членове на техните семейства, определя целите или средствата за обработване на лични данни и поради това представлява „администратор“ на лични данни?
При отговор на втория въпрос в смисъл, че правото на Европейския съюз се прилага, и отрицателен отговор на третия въпрос — следва ли чл. 51 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че съдебен орган, който разрешава на друг държавен орган достъп до данни за наличност по банкови сметки на магистрати и членове на техните семейства, е отговорен за наблюдението на [ОРЗД] и поради това има качеството на „надзорен орган“ по отношение на тези данни?
При отговор на втория въпрос в смисъл, че правото на Европейския съюз се прилага, и при положителен отговор на един от въпроси трети или четвърти — следва ли чл. 32, пap. 1, б. „б“ от [ОРЗД], съответно чл. 57, пap. 1, б. „а“ от същия регламент, да се тълкуват в смисъл, че съдебен орган, който разрешава на друг държавен орган достъп до данни за наличност по банкови сметки на магистрати и членове на техните семейства, е длъжен при наличие на данни за предходно нарушение на сигурността на личните данни, допуснато от органа, на който ще бъде разрешен достъп, да поиска информация за предприетите мерки за защита на данните и да прецени при вземане на решението си дали да предостави достъп адекватността на тези мерки?
При отговор на втория въпрос в смисъл, че правото на Европейския съюз се прилага, и независимо от отговорите на въпроси трети и четвърти — следва ли чл. 79, пap. 1 от [ОРЗД] във връзка с чл. 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато националното право на една от държавите в Съюза предвижда определени категории данни да се разкриват само след съдебно разрешение, съдът, който дава това разрешение, е длъжен служебно да осигури защита на субектите, чиито данни разкрива, като задължи публичния орган, който изисква достъп до данните и за който е известно, че е допуснал нарушение на сигурността на личните данни, да предостави информация за предприетите по чл. 33, пар. 3, б. „г“ от [ОРЗД] мерки и ефективното им прилагане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-386/23: Novel Nutriology, Съдебно решение от 30 април 2025 г.

Допускат ли се растителни („ботанически“) субстанции да се рекламират със здравни претенции (член 10, параграф 1 от Регламент № 1924/2006) или с позоваване на общите, неспецифични ползи от хранително вещество или храната за цялостното добро здраве или здравно благополучие (член 10, параграф 3 от Регламент № 1924/2006), без тези претенции да са разрешени в съответствие с посочения регламент и да са включени в списъка на разрешените претенции по членове 13 и 14 от същия регламент (член 10, параграф 1 от Регламента) или без това позоваване да е съпроводено от специфична здравна претенция, включена в списъците по член 13 или член 14 от същия регламент (член 10, параграф 3 от Регламента), преди да е приключила оценката на [ЕОБХ] и Комисията да се е произнесла относно включването на заявените претенции за „ботанически“ субстанции в списъците на Общността по членове 13 и 14 от Регламент № 1924/2006?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-481/23: Sangas, Съдебно решение от 10 април 2025 г.

1) С оглед на хипотезата по член 4, точка 6 от [Рамково решение 2002/584] сред предвидените „случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано“ — а именно „когато европейската заповед за арест е издадена с оглед изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане[,] и издирваното лице се намира или е гражданин или пребиваващ в изпълняващата [държава членка], а същата поема изпълнението на присъдата или мярката, изискваща задържане[,] съгласно националното си право:
a) Допустимо ли е прилагането на това факултативно основание за отказ за предаване да обхване и случаите, когато все още няма постановена окончателна присъда срещу лицето, чието предаване се иска?
б) Ако горното е допустимо, може ли предаването да бъде отказано с мотива, че лицето, чието предаване се иска, е пребиваващ в изпълняващата държава, без същата да поеме изпълнението на присъдата или мярката, изискваща задържане, съгласно националното си право?
2) С оглед на хипотезата по член 4, точка 4 от [Рамково решение 2002/584] сред предвидените „случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано“ — а именно, „когато възможността за възбуждане на наказателно преследване срещу издирваното лице или изтърпяване на наказание е погасена по давност съгласно правото на изпълняващата държава членка, а деянията попадат в юрисдикцията ѝ съгласно собствения ѝ наказателен закон“ — може ли това факултативно основание за отказ да се изпълни [европейска заповед за арест] да обхване и случаите, когато възможността за възбуждане на наказателно преследване или изтърпяване на наказание се счита за погасена по давност съгласно правото на изпълняващата държава членка, въпреки че преследването на съответните деяния не е от компетентността на съдилищата на тази държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-525/23: Oti, Заключение от 3 април 2025 г.

1) Предвид целите, определени в съображения 2 и 41, член 1, буква а) и член 4, параграф 1 от [Директива 2016/801], съвместима ли е със свободата на преценка на държавите членки, предоставена с член 7, параграф 1, буква д) от тази директива, практика на държава членка, съгласно която, за да се приеме, че заявителят, гражданин на трета държава, който възнамерява да участва в доброволческа дейност, разполага със средства за издръжка — след като е доказал, че негов роднина, който не се счита за член на семейството, може да предостави и предоставя от своя законно придобит доход чрез редовни преводи необходимите средства за издръжка, които са достатъчни за издръжката на заявителя и за неговото връщане — се изисква като допълнително условие този заявител да уточни дали получената сума представлява доход или имущество и освен това да докаже с документи правното основание за получаването на този доход или имущество и това че може окончателно и неограничено да се разпорежда със средствата или с имуществото като със свои?
2) С оглед на принципа на предимство на правото на Съюза, на принципа на справедливо третиране по член 79 ДФЕС, на принципа на свободно пребиваване, прогласен в член 45 от Хартата [на основните права на Европейския съюз, наричана по-нататък „Хартата“], на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, признато в член 47 от Хартата, както и с оглед на съображения 54 и 61 от [Директива 2016/801], и по-специално на принципа на правна сигурност, от значение ли е за отговора на първия преюдициален въпрос обстоятелството, че като цяло националната правна уредба, която урежда разрешенията за пребиваване, не предвижда посочените в първия преюдициален въпрос условия, съответно такива условия са въведени не от законодателя, а при прилагането на правото от върховния съдебен орган на държавата членка, което следва да служи като задължителна съдебна практика?
3) Предвид обстоятелството, че при прилагането на националното право с цел да се констатира наличието на достатъчно средства за издръжка са необходими също и декларацията и документите във връзка с посочените по-горе изискуеми условия, трябва ли в разглеждания случай член 7, параграф 1, буква д) от [Директива 2016/801] — с оглед на установеното в член 79 ДФЕС задължение за справедливо третиране, на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, признато в член 47 от Хартата, на изискването за правна сигурност, споменато в съображение 2 от Директива 2016/801, и на посоченото в съображения 41 и 42 от тази директива по отношение на процесуалните гаранции — да се тълкува в смисъл, че съвместима с правната уредба е само практика на държава членка, съгласно която от заявителя се изисква, след като бъде предупреден за съответните правни последици, да декларира и докаже по непротиворечив и последователен начин изпълнението на счетените за необходими допълнителни условия, а заявлението за разрешение за пребиваване може да бъде отхвърлено поради недоказване на изпълнението на въведените със съдебната практика условия, единствено ако съответно са спазени правата на заинтересованото лице и процесуалните гаранции?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-641/23: Dubers, Заключение от 3 април 2025 г.

Препятства ли член 9, параграф 1, буква г) от Рамково решение [2008/909] във връзка с член 25 от това рамково решение, както и във връзка с член 4, точка 1 и член 5, точка 3 от Рамково решение [2002/584], възможността държава членка, която е приложила член 7, параграф 4 от Рамково решение [2008/909], да имплементира първата от посочените разпоредби по такъв начин, че след като изпълняващият съдебен орган е дал — под условие за предоставяне на гаранция за връщане — съгласие за предаване на издаващата държава членка с цел наказателно преследване по смисъла на член 2, параграф 4 от Рамково решение [2002/584] за деяние, което не е наказуемо съгласно правото на изпълняващата държава членка, но по отношение на което изпълняващият съдебен орган изрично се е въздържал от отказ от предаване на това основание, други органи на изпълняващата държава членка (в качеството ѝ на държава членка по привеждане на решенията в изпълнение) трябва или могат да откажат признаването и изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено в издаващата държава членка за това деяние, на основание липса на наказуемост съгласно правото на изпълняващата държава членка (в качеството ѝ на държава членка по привеждане на решенията в изпълнение) и следователно трябва или могат да откажат и предоставената гаранция за връщане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-728/22: Anib и Play Game, Съдебно решение от 20 март 2025 г.

Трябва ли Директива 2014/23/ЕС, както и членове 49 и 56 ДФЕС, да се тълкуват в смисъл, че са приложими ratione temporis към договори за концесия по смисъла на член 5, параграф 1, буква б) от тази директива, които са били възложени преди влизането ѝ в сила, но са били удължени със законови разпоредби, които в замяна на удължаването въвеждат в тежест на съответните концесионери, първо, задължение да заплащат месечна такса, чийто размер впоследствие е увеличен, второ, забрана да прехвърлят помещенията си, и трето, задължение да приемат удължаването на срока, за да могат да участват във всяка бъдеща процедура за ново възлагане на концесиите, стига самите тези законови разпоредби да са влезли в сила след крайния срок за транспониране на Директива 2014/23?
Трябва ли член 43 от Директива 2014/23/ЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска националният законодател да може да удължава едностранно срока на концесия за услуги със законови разпоредби, влезли в сила след крайния срок за транспониране на тази директива, и в замяна на това удължаване, първо, да увеличава размера на фиксирана такса, която се дължи от всички съответни концесионери, независимо от техния оборот, второ, да запазва забрана за прехвърляне на помещенията им и трето, да запазва задължението да се приемат тези удължавания, за да могат тези концесионери да участват във всяка бъдеща процедура за ново възлагане на концесиите, щом тези изменения, взети заедно, не отговарят на условията за прилагане на член 43, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/23?
Трябва ли членове 5 и 43 от Директива 2014/23/ЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване или прилагане на вътрешни законови разпоредби или практики, основани на тези разпоредби, които лишават възлагащия орган от дискреционното правомощие да започне по искане на концесионер административна процедура за промяна на условията за експлоатация на съответната концесия, когато непредвидени, непредвидими и независещи от волята на страните обстоятелства значително засягат оперативния риск, докато са налице тези обстоятелства и за времето, необходимо за евентуално възстановяване на първоначалните условия на експлоатация на тази концесия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-137/23: Alsen, Съдебно решение от 13 март 2025 г.

Трябва ли член 15, параграф 1, буква е) от Директива 2003/96 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, на основание на която предоставянето на освобождаване от акциз на газьол, доставен, за да бъде използван като гориво в корабоплаването във вътрешните водни пътища на Съюза, се отказва с мотива, че този газьол не е фискално маркиран в съответствие с изискванията на правото на Съюза, като се има предвид, че от една страна, е установено, че този газьол се използва за посочената цел, а от друга страна, липсват данни, които могат да породят съмнения за измама, злоупотреба или избягване на данъци?
Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория, третия и четвъртия въпрос.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form