Wahl
Генерален адвокат – Wahl
Дело C-242/18: UniCredit Leasing, Съдебно решение от 3 юли 2019 г.
Разпоредбата на чл. 90, § 1 от [Директивата за ДДС] позволява ли при разваляне на договор за финансов лизинг намаляване на данъчната основа и възстановяване на ДДС, начислен с влязъл в сила ревизионен акт, върху данъчна основа, представляваща сумата от месечните лизингови вноски за целия срок на договора?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, в случай на разваляне на договор за лизинг поради частично неплащане на дължимите лизингови вноски, на коя от хипотезите на чл. 90, §1 от [Директивата за ДДС] може да се позове лизингодателят срещу държава членка, за да получи намаление на данъчната основа на данъка върху добавената стойност с размера на дължимите, но неплатени вноски за периода от спиране на плащането до момента на развалянето на договора, след като последното няма ретроактивно действие и това е потвърдено с клауза от самия договор?
Тълкуването на чл. 90, § 2 от Директивата за ДДС позволява ли да се заключи, че в случай като настоящия е налице дерогация от § 1 на същата норма на Съюза?
Тълкуването на чл. 90, §1 от Директивата за ДДС позволява ли да се приеме, че използваното в разпоредбата понятие за разваляне обхваща случая, при който в рамките на договор за финансов лизинг без опция лизингодателят вече не може да иска от лизингополучателя плащане на лизинговите вноски, тъй като е развалил договора за лизинг поради неизпълнението му от страна на лизингополучателя, но съгласно договора има право на обезщетение в размер на всички неизплатени лизингови вноски, които ще станат изискуеми до края на срока на лизинга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/18: Oribalt Rīga, Съдебно решение от 20 юни 2019 г.
Когато внесените стоки са лекарствени продукти, трябва ли за целите на определянето на митническата им стойност съгласно член 30, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс и член 151, параграф 4 от Регламента за изпълнение да се счита, че сходни стоки са тези лекарствени продукти, чието активно вещество и неговото количество са еднакви (или сходни), или при установяването на сходните стоки трябва да се отчита и пазарното положение, т.е. популярността и търсенето на съответния лекарствен продукт и на неговия производител?
Може ли при определяне на митническата стойност на внесените стоки в съответствие с член 30, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс да се прилага гъвкаво срокът от 90 дни, установен в член 152, параграф 1, буква б) от Регламента за изпълнение?
Ако посоченият срок може да се прилага гъвкаво, трябва ли да се даде предимство на данни относно сделки, сключени в момент, по-близък до вноса на стоките, чиято митническа стойност трябва да се определи, които сделки имат за предмет идентични или сходни стоки, продавани в количество, позволяващо определянето на единичната цена, или обратното — трябва да се даде предимство на данни относно сделки, които са по-отдалечени във времето, но имат за предмет конкретно внесените стоки?
Трябва ли при определяне на митническата стойност на внесените стоки в съответствие с член 30, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс да бъдат прилагани предоставените ценови отстъпки, формирали цената, на която стоките действително са продадени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-660/17: RF/Комисия, Съдебно решение от 19 юни 2019 г.
Допустимо ли е Общият съд да приравни понятието „непреодолима сила“ на понятието „случайно събитие“ при прилагане на членове 45 и 53 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Явява ли се жалбата явно недопустима по смисъла на член 126 от Процедурния правилник на Общия съд при закъснение на подаването на оригинала след изпращане по факс?
Достатъчно ли е доказано наличието на случайно събитие по смисъла на член 45, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз при забавяне на пощенския оператор?
Съвместимо ли е тълкуването на член 45 от Статута на Съда на Европейския съюз, според което закъснението на пощенския оператор не представлява случайно събитие, с изискванията за равнопоставеност и ефективна съдебна защита по Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-591/17: Австрия/Германия, Съдебно решение от 18 юни 2019 г.
Съвместимo ли е с член 18 ДФЕС въвеждането на такса за ползване на инфраструктурите за леките автомобили, съчетано с освобождаване от данъка върху моторните превозни средства за собствениците на регистрирани в Германия превозни средства?
Съвместимо ли е с член 18 ДФЕС организирането и прилагането на таксата за ползване на инфраструктурите, по-специално по отношение на проверки, глоби, последващо събиране на таксата и изискване за гаранция?
Съвместими ли са спорните национални мерки с принципите на свободното движение на стоки и свободното предоставяне на услуги по членове 34 ДФЕС и 56 ДФЕС?
Съвместимо ли е с член 92 ДФЕС въвеждането на такса за ползване на инфраструктурите, съчетано с освобождаване от данъка върху моторните превозни средства за собствениците на регистрирани в Германия превозни средства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-38/17: GT, Съдебно решение от 5 юни 2019 г.
Трябва ли възложената на Европейския съюз компетентност с цел гарантиране на високо равнище на защита на потребителите, основните принципи на правото на Съюза за равенство пред закона, ефективна съдебна защита и справедлив процес, както и различните съображения на Директива 93/13/ЕИО [а именно осмо до дванадесето и двадесето] и накрая, член 4, параграф 2 и член 5 от тази директива, да се тълкуват в смисъл, че допускат национална съдебна практика с нормативен характер, която:
– не изисква от договарящата с потребителя страна — като условие за валидността на договора — да даде възможност на потребителя да се запознае преди сключването на договора с неговите клаузи, съставени на ясен и разбираем език, които са основен предмет на съответния договор, включително и с обменния курс, приложим при плащането на погасителните вноски при кредит в чужда валута, за да се предотврати обявяването на договора за нищожен, и/или
– допуска договарящата с потребителя страна да съобщава на последния (например с нарочен документ) клаузите на договора, съставени на ясен и разбираем език, които са основен предмет на съответния договор, включително и обменния курс, приложим към отпуснатите заемни средства по кредитите във валута, едва в момента, в който потребителят вече неотменимо е поел задължението да изпълнява договора, като това обстоятелство само по себе си не е основание за нищожност на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-52/18: Fülla, Съдебно решение от 23 май 2019 г.
Следва ли член 3, параграф 3, трета алинея от Директива 1999/44 да се тълкува в смисъл, че потребителят трябва винаги да постави на разположение на търговеца купена от разстояние потребителска стока само по местонахождението на вещта, за да се осъществи ремонт или замяна?
В случай на отрицателен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 3, параграф 3, трета алинея от Директива 1999/44 да се тълкува в смисъл, че потребителят трябва да постави на разположение на търговеца купена от разстояние потребителска стока винаги на мястото на стопанска дейност на търговеца, за да се осъществи ремонт или замяна?
В случай на отрицателен отговор на втория въпрос:
Какви са критериите, които могат да се установят от член 3, параграф 3, трета алинея от Директива 1999/44 за това как следва да се определи мястото, на което потребителят трябва да постави на разположение на търговеца купена от разстояние потребителска стока, за да се осъществи ремонт или замяна?
Ако мястото, на което потребителят трябва да постави на разположение на търговеца купена от разстояние потребителска стока, за да се извърши преглед на вещта или да се осъществи последващо изпълнение, винаги или в конкретния случай, е мястото на стопанска дейност на търговеца:
Съвместимо ли е с член 3, параграф 3, първа алинея във връзка с член 3, параграф 4 от Директива 1999/44 потребителят да авансира разходите за изпращане на стоката до мястото на стопанска дейност и/или обратно, или от задължението „да ремонтира безплатно“ следва, че продавачът е длъжен да направи авансово плащане?
Ако мястото, на което потребителят трябва да постави на разположение на търговеца купена от разстояние потребителска стока, за да се извърши преглед на вещта или да се осъществи последващо изпълнение, винаги или в конкретния случай, е мястото на стопанска дейност на търговеца и задължението за авансово плащане на потребителя е съвместимо с член 3, параграф 3, първа алинея във връзка с член 3, параграф 4 от Директива 1999/44:
Трябва ли член 3, параграф 3, трета алинея във връзка с член 3, параграф 5, второ тире от Директива 1999/44 да се тълкува в смисъл, че няма право да развали договор потребител, който само е възразил пред търговеца за недостатъци, без да предложи да превози потребителската стока до мястото, където се намира търговецът?
Ако мястото, на което потребителят трябва да постави на разположение на търговеца купена от разстояние потребителска стока, за да се извърши преглед на вещта или да се осъществи последващо изпълнение, винаги или в конкретния случай, е мястото на стопанска дейност на търговеца, но задължението за авансово плащане на потребителя не е съвместимо с член 3, параграф 3, първа алинея във връзка с член 3, параграф 4 от Директива 1999/44:
Трябва ли член 3, параграф 3, трета алинея във връзка с член 3, параграф 5, второ тире от Директива 1999/44 да се тълкува в смисъл, че няма право да развали договор потребител, който само е възразил пред търговеца за недостатъци, без да предложи да превози потребителската стока до мястото, където се намира търговецът?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-706/17: Achema и др., Съдебно решение от 15 май 2019 г.
Следва ли действащата през 2014 г. правна уредба за предоставянето и финансирането (компенсиране) на [УОИЕ] (схемата за УОИЕ) — установена със Закона за електроенергията, Закона за енергията от възобновяеми източници, Закона за интегрирането на литовската електроенергийна система в европейските електроенергийни системи, Закона за изменение и допълнение на членове 2, 11, 13, 14, 16, 20 и 21 от Закона за енергията от възобновяеми източници, както и със съответните подзаконови актове, в частност Правилник за [УОИЕ], приет с Постановление № 916 […], Правилник за управлението на средствата за [УОИЕ], приет с Постановление № 1157 […] — или част от нея да се счита за държавна помощ (схема за държавна помощ) по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС], като това включва следните въпроси:
1) При обстоятелства като тези по настоящото дело следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че средствата за УОИЕ сa държавни ресурси?
2) Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в случаите, когато на оператори на мрежи (предприятия) е наложено задължение за закупуване на електроенергия от производители на електроенергия на фиксирана цена (тарифа) и/или за балансиране на електроенергията и понасяните в резултат на това задължение загуби за операторите на мрежи се компенсират със средства, които евентуално могат да произтичат от държавни ресурси, не е налице помощ, предоставена на производителите на електроенергия чрез държавни ресурси?
3) Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело следното подпомагане е селективно и/или може да засегне търговията между държавите членки: подпомагане на предприятие, което изпълнява проект от стратегическо значение като проектът „NordBalt“; подпомагане на предприятия, на които е възложено да гарантират сигурността на електроснабдяването за определен период; подпомагане с цел компенсиране на загубите, които отразяват пазарните условия и които лица като тези в разглеждания случай, които стопанисват слънчеви електроцентрали, действително са понесли поради отказа на държавата да изпълни поетите от нея задължения (в резултат от промени в националната регулация); подпомагане на предприятия (оператори на мрежи) с цел компенсиране на действително понесените от тях загуби при изпълнението на задължението за закупуване на електроенергия на фиксирана цена от предоставящи УОИЕ производители на електроенергия и за балансиране на електроенергията?
4) Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 106, параграф 2 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело разглежданата схема за УОИЕ (или част от нея) се счита за отговаряща на критериите, посочени в точки 88—93 от решение […] от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, [C‑280/00, EU:C:2003:415]?
5) Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело схемата за УОИЕ (или част от нея) нарушава или заплашва да наруши конкуренцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-294/18: Oulun Sähkömyynti, Съдебно решение от 2 май 2019 г.
Трябва ли член 11, параграф 1 от Директива 2012/27 да се тълкува в смисъл, че при условия като разглежданите в главното производство не допуска намаление на таксите за достъп до електропреносната мрежа, което е предоставено от предприятие за продажба на електроенергия на дребно само на крайните клиенти, избрали да получават електронни фактури?
Ако отговорът на първия преюдициален въпрос е отрицателен и предоставянето на посоченото по-горе намаление може да е допустимо: произтичат ли от Директива 2012/27/ЕС специални допълнителни условия, които трябва да се вземат предвид при оценката на допустимостта на намалението, като например въпросът дали намалението съответства на намаляването на разходите поради избрания начин на фактуриране, дали намалението се отнася до броя на издадените фактури или дали намалението може да се отнася за група крайни клиенти, които с избрания от тях начин на фактуриране са довели до намаляване на разходите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-545/18: Finanzamt Linz (Австрийско законодателство за хазартните игри), Определение от 4 април 2019 г.
Необходимо ли е ново тълкуване на член 56, първа алинея ДФЕС, когато вече съществува практика на Съда относно този текст?
Изпълнени ли са изискванията на член 267 ДФЕС за допустимост на преюдициалното запитване в конкретния случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-545/18: Finanzamt Linz (Австрийско законодателство за хазартните игри), Определение от 4 април 2019 г.
Необходимо ли е преюдициално запитване до Съда на ЕС, когато спорът се отнася до прилагане, а не до тълкуване на вече разяснена разпоредба на правото на Съюза?
Допустимо ли е преюдициално запитване по член 267 ДФЕС, когато не е обоснована необходимостта от тълкуване на правото на Съюза за разрешаване на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.