всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Sharpston

Генерален адвокат – Sharpston

Дело C-693/18: CLCV и др. (Dispositif d’invalidation sur moteur diesel), Съдебно решение от 17 декември 2020 г.

1) Какво обхваща понятието „устройство“, посочено в член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007, с което се дава определение на измервателно-коригиращо устройство (defeat device)
Може ли програма, инсталирана в компютъра за контрол на двигателя, или която по-общо оказва влияние върху него, да се разглежда като устройство по смисъла на този член?
2) Какво обхваща понятието „система за контрол на емисиите“, посочено в член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007, с което се дава определение на измервателно-коригиращо устройство (defeat device)
Само технологиите и стратегиите за обработване и намаляване на емисиите (и по-специално на NOx) след тяхното образуване ли включва тази система за контрол на емисиите, или също и различните технологии и стратегии за ограничаване на тяхното възникване в самата основа, като технологията за EGR?
3) Представлява ли измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007 устройство, което засича всеки параметър, свързан с провеждането на предвидените в Регламент № 715/2007 процедури за одобрение, с цел по време на тези процедури да се активира или да се повиши ефективността на работа на която и да е част от системата за контрол на емисиите и по този начин да бъде получено одобрение на превозното средство
Може ли устройство като описаното да се квалифицира като „измервателно-коригиращо устройство“, ако активирането на повишената ефективност на системата за контрол на емисиите се осъществява не само по време на процедурите за одобрение, но и в отделни случаи, когато точно установените условия, които се засичат с цел повишаване на ефективността на системата за контрол на емисиите при тези процедури за одобрение, възникнат при реално движение?
4) Какъв е обхватът на трите изключения, предвидени в член 5, параграф 2 от Регламент № 715/2007
Допустимо ли е забраната на измервателно-коригиращо устройство, активиращо или повишаващо ефективността на работа на която и да е част от системата за контрол на емисиите, специално при провеждането на изпитвания в рамките на процедурите за одобрение, да не се прилага на някое от трите основания, изброени в член 5, параграф 2 от този регламент
Забавянето на стареенето или замърсяването на двигателя представлява ли част от задължителните условия за „предпазване на двигателя от повреда или авария“ или за „осигуряване на безопасно управление на превозното средство“, които могат да оправдаят наличието на измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 5, параграф 2, буква а) от посочения регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-72/19: Saleh Thabet и др./Съвет, Съдебно решение от 3 декември 2020 г.

Задължен ли е Съветът на Европейския съюз да провери дали решенията на египетските органи, на които се основават ограничителните мерки, са приети при спазване на правата на защитата и правото на ефективна съдебна защита?
Длъжен ли е Съветът да провери дали съдебните производства и разследвания срещу жалбоподателите се отнасят до факти, които засягат върховенството на правото в Египет?
Допуснал ли е Съветът явна грешка при преценката, като се е позовал на конкретни египетски съдебни дела като основание за поддържане на ограничителните мерки срещу жалбоподателите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-72/19: Saleh Thabet и др./Съвет, Съдебно решение от 3 декември 2020 г.

Задължен ли е Съветът на Европейския съюз да провери дали националното решение на трета държава за замразяване на средства е прието при спазване на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита?
Спазено ли е задължението за мотивиране при приемането и поддържането на ограничителните мерки срещу жалбоподателите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-238/19: Bundesamt für Migration und Flüchtlinge (Service militaire et asile), Съдебно решение от 19 ноември 2020 г.

Трябва ли член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че „отказ[ът] да бъде отбита военна служба в случай на военни действия“, не изисква засегнатото лице да е направило този отказ в официално производство за отказ, когато правото на държавата по произход не предвижда право на отказ от военна служба?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: закриля ли член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2011/95 с израза „отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия“ и лица, които след изтичане на срока на отлагане на военната служба не се явяват пред военната администрация на държавата по произход и чрез бягство се отклоняват от задължителното набиране за военна служба?
При утвърдителен отговор на втория въпрос: трябва ли член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че за задължено за военна служба лице, което не знае бъдещото си военно разпределение, военната служба сама по себе си „би предполагала“, пряко или непряко, „извършването на престъпления или на деяния, попадащи в приложното поле на основанията за експулсиране, посочени в член 12, параграф 2“, тъй като въоръжените сили в неговата държава по произход многократно и системно извършват такива престъпления или действия, като използват наборни военнослужещи?
Трябва ли член 9, параграф 3 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че дори при преследване по член 9, параграф 2, буква д), в съответствие с член 2, буква г) между мотивите, посочени в член 10, и действията на преследване по член 9, параграфи 1 и 2 или липсата на закрила срещу такива действия трябва да има връзка?
При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос: трябва ли да се приеме, че връзката по смисъла на член 9, параграф 3 във връзка с член 2, буква г) от Директива 2011/95 между преследването поради наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба и мотивите за преследване вече е налице, когато наказателното преследване или наказанията се свързват с отказа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-112/19: Kreis Heinsberg, Съдебно решение от 28 октомври 2020 г.

Трябва ли член 2, параграф 1 от Директива 2006/126 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него взаимно признаване, без друго формално изискване, се прилага към свидетелство за управление, издадено след замяна на основание член 11, параграф 1 от тази директива?
Трябва ли член 11, параграф 4, втора алинея от Директива 2006/126 да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка да откаже признаването на свидетелство за управление, издадено при замяна на основание член 11, параграф 1 от тази директива, с мотива че преди замяната тази държава членка е отнела правото за управление на превозно средство на притежателя на свидетелството за управление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-681/18: KG (Missions successives dans le cadre du travail intérimaire), facet-document-type-ARRET

Какви са задълженията на държавите членки по отношение на приемането на мерки за предотвратяване на злоупотреби с последователни назначения чрез агенции за временна заетост с оглед запазване на временния характер на такъв вид трудова заетост?
Как следва да се тълкува и прилага понятието „назначение“ по смисъла на Директива 2008/104, особено по отношение на продължителността и временния характер на трудовите правоотношения между работника и предприятието ползвател?
В каква степен националните съдилища са задължени да тълкуват националното право в съответствие с разпоредбите на Директива 2008/104, когато липсват ясни национални мерки за предотвратяване на заобикаляне на директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-777/18: Vas Megyei Kormányhivatal (Трансгранично здравно обслужване), Съдебно решение от 23 септември 2020 г.

Представлява ли ограничение, противоречащо на член 56 [ДФЕС], национална правна уредба като разглежданата в главното производство, в която при възстановяването на разходите за трансгранично здравно обслужване се изключва възможността за разрешаване a posteriori на здравното обслужване, предоставено в друга държава членка без предварително разрешение, дори да съществува реален риск от необратимо влошаване на здравословното състояние на пациента, ако се чака предварителното разрешение?
Съответства ли на принципите на необходимост и на пропорционалност, установени в член 8, параграф 1 от Директива [2011/24], и на принципа на свободно движение на пациенти разрешителната система на държава членка, в която при възстановяването на разходите за трансгранично здравно обслужване се изключва възможността за разрешаване a posteriori, дори да съществува реален риск от необратимо влошаване на здравословното състояние на пациента, ако се изчака предварителното разрешение?
Съответства ли на изискването, установено в член 9, параграф 3 от Директива [2011/24], за разумен срок на процедурата — отчитащ конкретното здравословно състояние, спешността и индивидуалните обстоятелства — национална правна уредба, в която независимо от здравословното състояние на направилия искането пациент процедурният срок за издаването на предварителното разрешение от компетентния орган е определен на 31 дена, а за отказа за издаването му на 23 дена
Във връзка с искането органът може да провери дали съответното обслужване се покрива от системата за социална сигурност и ако е така, проверява дали може да бъде предоставено в рамките на оправдан от медицинска гледна точка срок от финансиран с публични средства доставчик на здравно обслужване, а ако не е така, проверява качеството, безопасността и съотношение разход—ефективност на обслужването, предоставяно от посочения от пациента доставчик.
Трябва ли член 20, параграф 1 от Регламент [№ 883/2004] да се тълкува в смисъл, че възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване може да се претендира само ако пациентът подаде искане за предварително разрешение до компетентната институция
Или пък в такъв случай [тази разпоредба] сама по себе си не изключва възможността искане за разрешение да се подаде a posteriori с цел възстановяване на разходите?
Попада ли в приложното поле на член 20, параграф 1 от Регламент [№ 883/2004] хипотеза, в която пациентът се придвижва до друга държава членка, след като му е определен конкретен час за медицински преглед и евентуален час за възможна медицинска операция или интервенция в деня след медицинския преглед, и поради здравословното състояние на пациента медицинската операция или интервенция действително се извършва
Възможно ли е в този случай за целите на [посочената разпоредба] искане за разрешение да се подаде a posteriori, за да бъдат възстановени разходите?
Попада ли в обхвата на понятието „лечение по график“ по смисъла на член 26 от Регламент [№ 987/2009] хипотеза, в която пациентът се придвижва до друга държава членка, след като му е определен конкретен час за медицински преглед и евентуален час за възможна медицинска операция или интервенция в деня след медицинския преглед, и поради здравословното състояние на пациента медицинската операция или интервенция действително се извършва
Възможно ли е в този случай за целите на [посочения член] искане за разрешение да се подаде a posteriori, за да бъдат възстановени разходите
Ако лечението е спешно и жизнено необходимо, както се посочва в член 26, параграф 3 от Регламент [№ 987/2009], правната уредба пак ли изисква предварително разрешение в хипотезата по член 26, параграф 1 [от този регламент]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-121/19: Edison/EUIPO, Съдебно решение от 16 септември 2020 г.

Неправилно ли е тълкувано значението на термините „осветителни вещества“, „горива (включително моторно гориво)“ и „горива за двигатели с вътрешно горене“ по смисъла на осмото издание на Ницската класификация, като по този начин неправомерно е изключена електроенергията от стоките, попадащи в клас 4?
Нарушени ли са процесуалните права на жалбоподателя и спазено ли е изискването за мотивиране по член 75 от Регламент № 207/2009 при потвърждаване на решението на EUIPO относно изключването на електроенергията от клас 4?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-91/18: Комисия/Гърция (Tsipouro), Определение от 3 септември 2020 г.

Съществува ли неяснота или двусмислие относно смисъла и обхвата на съдебното решение, която да обосновава допустимостта на искането за тълкуване?
Отнася ли се искането за тълкуване до въпрос, който е бил предмет на разглеждане и решаване в съответното съдебно решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

123162 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form