Дело C-671/21: Gargždų geležinkelis, Съдебно решение от 28 септември 2023 г.

Трябва ли член 47, параграф 4, първа и втора алинея от Директива 2012/34/ЕС да се тълкува в смисъл, че недвусмислено забранява приемането на национална правна уредба, която в случай на претоварена железопътна инфраструктура позволява при разпределяне на капацитета да се вземе предвид интензитетът на използване на тази инфраструктура

Има ли значение в това отношение дали показателят за използване на железопътната инфраструктура е свързан с действителното ѝ използване в миналото или с планираното ѝ използване в периода, през който съответното работно разписание е в сила

Имат ли значение в това отношение членове 45 и 46 от Директива 2012/34, които предоставят широко право на преценка на управителя на инфраструктурата или на органа, вземащ решения за разпределяне на капацитета, при координирането на заявките за капацитет, както и транспонирането на тези разпоредби в националното право

Има ли някакво значение за тази преценка фактът, че в конкретен случай е установено, че инфраструктурата е претоварена, поради капацитета, заявен от няколко железопътни предприятия по отношение на превозването на един и същ товар?

Следва ли член 45, параграф 2 от Директива 2012/34, съгласно който „[в] процеса на координиране и изготвяне на разписанието управителят на инфраструктура може да даде приоритет на конкретни услуги, но само в случаите по членове 47 и 49“, да се тълкува в смисъл, че управителят на инфраструктурата може да приложи националното правило за приоритет и когато тази инфраструктура не е обявена за претоварена

В каква степен (въз основа на какви критерии) управителят на инфраструктура трябва, преди да обяви претоварването ѝ, да координира заявените влакови маршрути и да се консултира със заявителите на основание на член 47[, параграф 1], първо изречение от Директива 2012/34/ЕС

Консултирането със заявителите обхваща ли проверката дали няколко заявители са подали несъвместими заявки за превоза на едни и същи товари (стоки)?