всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Литва

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Литва

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.

Следва ли член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2011/64/ЕС да се тълкува въз основа на тарифните позиции от Комбинираната номенклатура и на Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
1) Следва ли член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2011/64/ЕС да се тълкува в смисъл, че този тютюн трябва да се счита за „тютюн за пушене“, дори ако тютюнът е класиран в позиция 2403 от Комбинираната номенклатура (обработен тютюн) съгласно Регламент за изпълнение 2017/1925, без да са изпълнени условията за изпитването за пушене, описани в приложението към Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура, както в настоящия случай?
2) Как следва да се тълкува позиция 2401 от Комбинираната номенклатура (суров тютюн) за целите на класирането на тютюна съгласно Регламент за изпълнение 2017/1925, когато резултатът от изпитването за пушене, извършено в съответствие с Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура, е отрицателен, но тютюнът се счита за обработен тютюн за целите на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2011/64/ЕС?
При отрицателен отговор на първия въпрос, противоречи ли на общия принцип на правна сигурност и принципа nulla poena sine lege, залегнал в член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, правна уредба, съгласно която тютюнът за пушене се определя по същество по един и същ начин, но се класифицира по различен начин съгласно член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2011/64/ЕС и съгласно Комбинираната номенклатура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 21, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която брачен договор, сключен в друга държава — членка на Европейския съюз, не може да бъде вписан в Регистъра на брачните договори, ако този договор не съдържа личния идентификационен номер, даден от Регистъра на населението на Република Литва, на поне една от страните по договора, когато при обстоятелства като тези в настоящия случай компетентните органи на държавата членка, в която е сключен брачният договор, отказват да предоставят извлечение от този договор, допълнено с релевантните лични идентификационни данни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 59 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при констатиране от компетентния национален орган на няколко нарушения на различни групи изисквания по член 59, параграф 1, букви a)—г) от тази директива в рамките на една проверка, всяко от тези нарушения се счита за отделно систематично нарушение и за всяко от тези нарушения се налага отделна имуществена санкция, като се взема предвид максималната санкция, предвидена в националното законодателство за транспониране на посочената директива?
Трябва ли член 59 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при констатиране от компетентния национален орган на няколко нарушения на една и съща група изисквания по член 59, параграф 1, букви a)—г) от тази директива в рамките на една проверка, всяко от тези нарушения се счита за отделно систематично нарушение и за всяко от тези нарушения се налага отделна имуществена санкция, като се взема предвид максималната санкция, предвидена в националното законодателство за транспониране на посочената директива?
При утвърдителен отговор на поне един от предходните въпроси, какви критерии трябва да се вземат предвид, за да се определи дали е налице систематично нарушение по член 59 от Директива 2015/849?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 21, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която брачен договор, сключен в друга държава — членка на Европейския съюз, не може да бъде вписан в Регистъра на брачните договори, ако този договор не съдържа [литовския личен идентификационен номер] на поне една от страните по договора, когато при обстоятелства като тези в настоящия случай компетентните органи на държавата членка, в която е сключен брачният договор, отказват да предоставят извлечение от този договор, допълнено с релевантните лични идентификационни данни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

ORDER OF THE GENERAL COURT (Fourth Chamber) 19. May 2025 (*) ( Action for annulment and for failure to act – Common foreign and security policy – Restrictive measures taken in view of the situation in Belarus and the involvement of Belarus in the Russian aggression against Ukraine – Prohibition on the purchase, import or transfer of potash products from Belarus – Act not open to challenge – Incorrect designation of the defendant – Statement of position – End of the failure to act – Partial inadmissibility – Application of a declaratory nature – Application for directions to be issued – Partial lack of jurisdiction ) In Case T‑261/24, Birių Krovinių Terminalas UAB, established in Klaipėda (Lithuania), represented by V. Nikitinas and A. Staševskaja, lawyers, applicant, v Council of the European Union, represented by B. Driessen and L. Berger, acting as Agents, and European Commission, represented by M. Carpus-Carcea and J. Norris, acting as Agents, THE GENERAL COURT (Fourth Chamber), composed of R. da Silva Passos (Rapporteur), President, N. Półtorak and I. Reine, Judges, Registrar: V. Di Bucci, having regard to the written part of the procedure, in particular the decision of 1 April 2025 to reserve the decision on the plea of inadmissibility and lack of jurisdiction lodged by the Council until a ruling is given on the substance of the case, makes the following Order 1. By its action, the applicant, Birių Krovinių Terminalas UAB, seeks, in essence, in the first place, under Article 263 TFEU: (i) the ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 70 от [Митническия кодекс на Съюза] да се тълкува в смисъл, че параграф 1 от този член не се прилага по отношение на положение като разглежданото по настоящото дело, когато към момента на приемане на митническата декларация и въз основа на продажбата, извършена непосредствено преди въвеждането на стоките на митническата територия [на Съюза], е известна само предварително подлежащата на плащане цена, която впоследствие (т.е. след подаването на декларацията и допускането на стоките за свободно обращение) се коригира, като се увеличава или намалява в контекста на обстоятелства, които не зависят от волята на страните по сделката и не са били известни към момента на подаване на декларацията?
Трябва ли член 173, параграф 3 от [Митническия кодекс на Съюза] да се тълкува в смисъл, че деклараторът няма задължение да подаде заявление до митническите органи за корекция на митническата стойност, определена и декларирана в съответствие с член 74 от този регламент, когато действително подлежащата на плащане цена за стоките, посочена в член 70, параграф 1 от този кодекс, която не е била и не е могла да бъде известна към момента на подаване на декларацията, става ясна след допускането на тези стоки за свободно обращение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 12, параграф 2, буква б) от Директива 2011/95 във връзка с член 18 от Хартата да се тълкува в смисъл, че съществува задължение да се вземе предвид вече изтърпяното от съответното лице наказание, помилването или амнистирането му или друго обстоятелство от подобен характер, когато се преценява дали действията на това лице, което иначе отговаря на критериите за предоставяне на статут на бежанец, са обхванати от основанието за изключване от кръга на бежанците, предвидено в този член 12, параграф 2, буква б)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

При обстоятелства като разглежданите в настоящия случай, съответства ли на целите на правилото за борба със злоупотребите в [Директива 2011/96] национална практика, съгласно която дружество майка в държава членка не се освобождава от облагане с данък на дивидентите, получени от дъщерно дружество, установено в друга държава членка, поради това че такова дъщерно дружество се квалифицира като договореност, когато дъщерното дружество не е дружество за насочване на дохода и разпределената под формата на дивиденти печалба е генерирана от дейности, извършвани от името на дъщерното дружество, така че премахването на дъщерното дружество би довело до положение, при което изобщо липсва печалба или изплащане на дивиденти?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, съответства ли на целите на правилото за борба със злоупотребите в [Директива 2011/96] национална практика, съгласно която, за да се признае, че установено в друга държава членка дъщерно дружество само по себе си представлява договореност, се преценява с оглед на обстоятелствата към момента на изплащане на дивидентите дали установяването на дъщерното дружество е обосновано от търговски съображения?
Може ли правилото за борба със злоупотребите в [Директива 2011/96] да се тълкува в смисъл, че когато дружество майка е получило дивиденти от установено в друга държава членка дъщерно дружество, което е квалифицирано като договореност, това квалифициране само по себе си е достатъчно, за да се установи, че посредством прилагането на освобождаването от данък на дивидентите дружеството майка е получило данъчно предимство, което противоречи на предмета или целта [на Директива 2011/96]
Освен това, следва ли обстоятелствата, свързани с факта, че печалбите, реализирани от дъщерно дружество, което е квалифицирано като договореност, са били обложени с корпоративен данък в държавата членка на установяване в съответствие с действащата в тази държава членка национална правна уредба, да се считат за релевантни за оспорването на констатацията, че е получено данъчно предимство или че е налице договореност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Представлява ли национална разпоредба като предвидената в член 10, параграф 19 от Lietuvos Respublikos azartinių lošimų įstatymas (Закон на Република Литва за хазарта), доколкото се отнася до информация за хазартни игри, публикувана на интернет страницата на организатор на хазартни игри, „технически регламент“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква е) от Директива 2015/1535?
Трябва ли Директива 2015/1535 да се тълкува в смисъл, че разпоредба от националното законодателство като Закона за хазарта на Република Литва, чиито разпоредби следва да бъдат нотифицирани съгласно член 5, параграф 1 от Директива 2015/1535, когато се считат за „технически регламенти“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква е) от тази директива, е непротивопоставима на стопанските оператори в административно-наказателно производството, ако измененията, внесени в тази разпоредба, която се счита за технически регламент, не са нотифицирани, но е бил нотифициран текстът на закона във вида, в който е приет преди това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Какъв е началният момент на преходния период за оборудване на превозните средства с тахографи V2 съгласно Регламент 2020/1054 и Регламент за изпълнение 2021/1228?
От кой момент започва да тече срокът за монтиране на тахографи V2 при различните видове вече монтирани тахографи в превозните средства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

12318 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form