4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-439/25: OMV Petrom Marketing, Определение от 20 май 2026 г.
Позволяват ли разпоредбите на Регламент № 1315/2013 и Регламент № 561/2006 национална забрана за изграждане на обслужващи зони върху частни терени?
Изисква ли правото на Съюза държавите членки да разрешат изграждането на обслужващи зони или зони за паркиране по автомагистралите върху частни терени?
Приложим ли е член 56 ДФЕС към изцяло вътрешни положения, при които всички релевантни обстоятелства са ограничени до една държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-440/23: European Lotto and Betting и Deutsche Lotto- und Sportwetten, Съдебно решение от 16 април 2026 г.
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която налага забрана за организиране на хазартни игри в онлайн казина, и по-конкретно на игри на ротативки, както и на игри със залагания, каквито са вторичните лотарии, когато нейната цел е да насочи естествения хазартен инстинкт на населението към уредени и контролирани канали, както и да противодейства на развитието и разпространението на неразрешени хазартни игри на черните пазари, и то, първо, когато е налице значително търсене на онлайн ротативки от страна на играчите, второ, съответната държава членка разрешава в същото време подобни игри, включително лотарии, във физически обекти, трето, тази държава членка позволява предлагането на онлайн залагания върху резултатите от спортни състезания и конни надбягвания от лицензирани оператори, както и посредничеството на частни оператори при продажбата на продукти от държавни лотарии и други лицензирани лотарии, и четвърто, правната уредба на държавата членка, чийто оператор иска да предлага в частност услуги по вторични лотарии, притежава лиценз, преследва същите цели като тези на правната уредба на държавата членка, която налага обща забрана за предлагане на такива услуги?
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска в рамките на даден спор да се признаят правните последици от забрана на онлайн казино игри, когато след настъпването на фактите, които биха могли да породят тези последици, е прието решение тази забрана да се замени с режим на предварително разрешение и е въведен преходен период, през който предлагането на игри, които могат да бъдат в съответствие с бъдещата правна уредба, ще бъде прието при спазването на определени изисквания?
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска признаването на нищожността на договор, сключен между потребител, пребиваващ в една държава членка, и оператор, който предлага услуги по вторични лотарии онлайн от друга държава членка, когато според правната уредба на първата държава членка е изключено издаването на лиценз на частни оператори за организирането на такива залагания?
Трябва ли член 56 ДФЕС и принципът за забрана на злоупотребата с право да се тълкуват в смисъл, че не допускат потребител, който е участвал от държавата членка по обичайното си местопребиваване в хазартни игри, предлагани по интернет от оператор, който притежава лиценз, издаден не от тази държава членка, а от друга държава членка, да предяви срещу този оператор граждански иск за възстановяване на направените от него залози, на основание нищожността на съответния договор за хазартни игри, в съответствие с приложимото договорно право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-50/24: Danané, Съдебно решение от 16 април 2026 г.
1) Попада ли в приложното поле на член 43 от Директива [2013/32] процедура за разглеждане на молба за международна закрила, подадена на границата или в транзитна зона от кандидат, който в хода на тази процедура е задържан в място, което географски се намира на територията на страната, но което по силата на нормативен текст e приравнено на място, което се намира на границата?
2) Продължава ли да попада в приложното поле на член 43 от Директива [2013/32] разглеждането на такава молба за международна закрила на кандидат, който след изтичането на срока от четири седмици, предвиден в член 43, параграф 2 от Директива [2013/32], съгласно националното право се допуска автоматично на територията на страната, но продължава да бъде задържан на основание на ново решение за задържане в същото място за задържане, което първоначално е считано за място, което се намира на границата, но вече се класифицира от властите като място, което се намира на територията на страната?
– Може ли в рамките на една и съща процедура за международна закрила едно и също място за задържане първоначално да бъде приравнено по силата на нормативен текст на място, което се намира на границата, а след като кандидатът получи разрешение за влизане на територията на страната поради изтичането на срока от четири седмици или вследствие на решение за допълнително разглеждане, да се счита за място, което се намира на територията на страната?
– Каква е последицата от задържането на кандидата на същото място, което географски се намира на територията на страната, но което първоначално е приравнено на място, което се намира на границата, и което впоследствие е класифицирано от белгийските власти като място за задържане на територията на страната поради изтичането на срока от четири седмици, за компетентността във времето и за материалната компетентност на решаващия орган?
3) a) Може ли решаващият орган, който започва разглеждането на молба за международна закрила в рамките на процедура на границата и който не спазва срока от четири седмици, предвиден в член 43, параграф 2 от Директива [2013/32] за произнасяне по тази молба, или който предварително взема решение за допълнително разглеждане, въпреки че всички действия по разследването, включително личното интервю, са проведени преди изтичането на този срок, да продължи да разглежда тази молба с предимство по смисъла на член 31, параграф 7 от тази директива, когато въз основа на решението на друг орган кандидатът остава задържан в същото място за задържане, което първоначално е било приравнено на място, което се намира на границата, с мотива, че неговото задържане е необходимо „с цел установяване на елементите, на които се основава молбата за международна закрила, което не би могло да бъде извършено, ако кандидатът не е задържан, особено когато съществува риск кандидатът да се укрие“?
б) Може ли решаващият орган, който започва разглеждането на молба за международна закрила в рамките на процедура на границата и който не спазва срока от четири седмици, предвиден в член 43, параграф 2 от Директива [2013/32] за произнасяне по тази молба, или който предварително взема решение за допълнително разглеждане, без да проведе лично интервю с кандидата в рамките на този срок, да продължи да разглежда тази молба с предимство по смисъла на член 31, параграф 7 от тази директива, когато въз основа на решението на друг орган кандидатът остава задържан в същото място за задържане, което първоначално е било приравнено на място, което се намира на границата, с мотива, че неговото задържане е необходимо „с цел установяване на елементите, на които се основава молбата за международна закрила, което не би могло да бъде извършено, ако кандидатът не е задържан, особено когато съществува риск кандидатът да се укрие“?
4) Съвместимо ли е такова прилагане на националната правна уредба с изключителния характер на задържането на кандидата, който произтича от член 8 от Директива [2013/33] и от общата цел на Директива [2013/32]?
5) Трябва ли член 31, параграфи 7 и 8, член 43 и член 46 от Директива [2013/32] във връзка с член 47 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че когато [Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците, Белгия)] е сезиран с жалба срещу решение, взето в рамките на процедура, започнала на границата, той трябва да разгледа служебно въпроса за превишаване на срока от четири седмици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-496/24: Stichting de Thuiskopie, Съдебно решение от 16 април 2026 г.
Следва ли член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че предоставянето на защитено произведение чрез офлайн стрийминг копие, което се създава от доставчика на стрийминг услуга на устройството на крайния потребител по искане на този потребител, като последният технически не може да разполага с него извън тази услуга и е гарантирано, че носителят на авторското право върху това произведение запазва такъв контрол върху произведението, който му позволява да блокира достъпа до това копие, попада в обхвата на изключението за частно копиране, предвидено в тази разпоредба?
Следва ли член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че приложението на изключението, предвидено в тази разпоредба, се влияе от обстоятелството, че действието по копиране на съответното произведение за офлайн стрийминг или използването на това копие е било предмет на плащане към носителя на авторското право върху това произведение по силата на лиценз, разрешаващ такова копие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/24: Drumakilla, Съдебно решение от 16 април 2026 г.
Следва ли от член 11 от [Директивата за ОВОС], тълкуван в светлината на принципа за широк достъп до правосъдие по член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, че когато проект по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от [тази директива], за който е подадена молба за разрешение за осъществяване („първично разрешение“), не може да бъде осъществен, без преди това възложителят да е получил друго разрешение („вторично разрешение“), и когато органът, компетентен да издаде първичното разрешение за такъв проект, запазва възможността да оцени въздействието на проекта върху околната среда по-строго, отколкото това е направено във вторичното разрешение, това вторично разрешение (ако бъде издадено преди първичното разрешение) трябва да се разглежда като част от процедурата по издаване на разрешение за осъществяване за цели, различни от тези, свързани с обхвата на въпросите, които трябва да бъдат разгледани или оценени съгласно [Директивата за ОВОС], както по принцип, така и когато вторичното разрешение е решение, прието съгласно член 16, параграф 1 от [Директивата за местообитанията], което разрешава на възложителя да се отклони от приложимите мерки за защита на видовете, за да осъществи проекта?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли от член 11 от [Директивата за ОВОС], тълкуван в светлината на принципа за широк достъп до правосъдие по член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, че национална правна уредба относно датата, от която започва да тече срокът за оспорване на валидността на решение, прието съгласно член 16, параграф 1 от [Директивата за местообитанията] („вторично разрешение“), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска този срок да започне да тече преди датата на издаване на съответното разрешение за осъществяване („първично разрешение“), както по принцип, така и в случай че i) проектът е бил предмет на предвиденото в член 4, параграф 2, буква а) от [Директивата за ОВОС] разглеждане на всеки отделен случай и/или ii) преценката по член 4, параграф 5 за целите на първичното разрешение е направена след издаването на вторичното разрешение и едновременно с решението за издаване на първичното разрешение, и/или iii) производството по оспорване на валидността на вторичното разрешение не съдържа никакво основание за оспорване на съответното първично разрешение чрез позоваване на твърдяната невалидност на вторичното разрешение, и/или iv) жалбоподателят не е подал молба за удължаване на срока за обжалване на вторичното разрешение, каквато се изисква от националното право в случай на закъсняло оспорване при липса на разпоредба от правото на Съюза, която да предвижда обратното?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен и ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, следва ли от [Директивата за ОВОС], тълкувана в светлината на член 47 от Хартата на основните права [на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)] и/или на принципа на широк достъп до правосъдие по член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, че предвиденият в националното право на държава членка срок за предприемане на действия за упражняване на право по тази директива, трябва да бъде разумно предвидим, но не е необходимо да бъде изрично посочен в законодателството по член 11, параграф 2 от [Директивата за ОВОС] и/или в предоставената на обществеността практическа информация относно достъпа до административни и съдебни процедури за преразглеждане по член 11, параграф 5 от [Директивата за ОВОС], и/или да бъде определен от националната съдебна практика по окончателен и сигурен начин, така че отговорът на втория въпрос не се засяга от предвиждането в националното право на държава членка на предвидим срок от общ характер, който се прилага към публичноправните искове като цяло, включително за подаване на жалба срещу решение, прието на основание член 16, параграф 1 от [Директивата за местообитанията], и който разрешава на възложителя да се отклони от приложимите мерки за защита на видовете, за да осъществи проекта, макар и това да е по-скоро имплицитно, а не изрично посочено в съответното национално право?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен и ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен или отговорът на третия въпрос е отрицателен, следва ли от член 16, параграф 1 от [Директивата за местообитанията], че компетентният орган не може да приеме, че „няма друго задоволително решение“ освен решение, с което се разрешава на възложителя да се отклони от приложимите мерки за защита на видовете, за да осъществи проект по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от [Директивата за ОВОС], освен ако компетентният орган действително не разгледа алтернативни възможности като алтернативно местоположение или алтернативен проект или отказ на дерогацията?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен и ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен или отговорът на третия въпрос е отрицателен, следва ли от член 16, параграф 1 от [Директивата за местообитанията], че компетентният орган не може да приеме, че решение, с което се разрешава на възложителя да се отклони от приложимите мерки за защита на видовете, за да осъществи проект по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от [Директивата за ОВОС], се приема „с цел защита на представителите на дивата флора и фауна и за запазване на естествените местообитания“, освен ако самата дерогация — а не смекчаващите мерки, приети за намаляване или компенсиране на вредата, причинена от действията, разрешени с решението за дерогация — не предоставя конкретна защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-590/23: Pelham (Notion de “pastiche”), Съдебно решение от 14 април 2026 г.
Следва ли да се смята, че ограничителната разпоредба относно използването за целите на имитацията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 е общ субсидиарен състав (Auffangtatbestbestand), който се прилага при всички обстоятелства, и най-малкото по отношение на творческата интерпретация на съществуващо произведение или друг референтен обект, включително чрез семплиране
По отношение на понятието за имитация прилагат ли се ограничителни критерии като изискването за хумор, подражаване на стила или отдаване на почит?
Изисква ли използването „за целите“ на имитацията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 да се установи намерение на ползвателя да използва закрилян с авторско право обект за целите на имитацията или е достатъчно характерът на имитация да е разпознаваем за лицето, което познава съответния закрилян с авторско право обект и притежава необходимото за възприемането на имитацията интелектуално разбиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-338/24: Sanofi Pasteur, Съдебно решение от 26 март 2026 г.
Трябва ли член 13 от Директива 85/374, с оглед на тълкуването му в решение от 25 април 2002 г. González Sánchez (C‑183/00, EU:C:2002:255), съгласно което увреденото лице може да се позове на други режими на договорна или извъндоговорна отговорност, в които основанията за отговорност са различни от въведения с Директивата, да се тълкува в смисъл, че увреденото от дефект на стока лице може да претендира обезщетение от производителя за вредите си въз основа на общия режим на виновна отговорност, като се позове по-специално на това, че стоката е оставена в обращение, че не е изпълнено задължението му за бдителност с оглед на свързаните със стоката рискове, или по-общо, че тази стока не е безопасна?
Член 11 от Директива 85/374 — съгласно който правата, предоставени на увреденото лице вследствие прилагането на Директивата, се погасяват с изтичането на десетгодишен срок, считано от датата, на която причинилата вредата стока е била пусната в обращение — противоречи ли на разпоредбите на член 47 от Хартата, тъй като би лишил от правото му на достъп до съд увреденото лице, страдащо от прогресиращо увреждане, предизвикано от дефект на стока?
Може ли член 10 от Директива 85/374, който определя като начален момент на тригодишния давностен срок „датата, на която ищецът е узнал или е следвало да узнае за вредата“, да се тълкува в смисъл, че този срок може да тече едва от деня, в който е известна цялата вреда — по-специално като се установи дата на стабилизиране, определена като момента, от който състоянието на лицето с телесна повреда вече не прогресира, така че при прогресиращо заболяване давността не започва да тече — а не от деня, в който вредата се е проявила по сигурен начин във връзка с дефекта на стока, без последващото ѝ развитие да има значение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/25: Fremoluc и Association de Promotion des Droits Humains и des Minorités, Съдебно решение от 26 март 2026 г.
Трябва ли член 107, параграф 1 и член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че национална правна уредба, позволяваща на общини, в които цените на недвижимите имоти са особено високи, да предвиждат механизъм, по силата на който част от покупната цена на някои поземлени или жилищни имоти се заплаща на продавачите на тези имоти за сметка на приобретателите, отговарящи на определени условия за социално положение и връзка със съответната община, трябва да се смята за схема за държавна помощ, изискваща уведомяване на Комисията, когато тази правна уредба, от една страна, оставя на всяка община да реши дали да предвиди или не такъв механизъм, и от друга страна, ѝ предоставя свобода на преценка при определянето на условията за допустимост на проектите и на поеманата по силата на този механизъм част от цената на съответния поземлен имот?
Ако въз основа на отговора на първия преюдициален въпрос Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) заключи, че указът [WIES] нарушава задълженията, произтичащи от посочените в този въпрос разпоредби, може ли да се запазят окончателно последиците от [този] указ[…], за да се зачетат оправданите правни очаквания на частните лица, придобили в съответствие с него поземлен или жилищен имот, и за да се избегне правната несигурност, която ретроактивното действие на отмяната му може да породи за тези лица, което би могло по-специално да се отрази неблагоприятно на тяхното жилищно положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-618/24: Isergartler, Съдебно решение от 26 март 2026 г.
Трябва ли член 4 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че е налице „въпрос, свързан с наследяването“, когато е предявена претенция за признаване на завет за полагане на грижи (Pflegevermächtnis) съгласно член 677 от ABGB?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.