4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-423/23: Secab, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Допускат ли член 5, параграф 4 от Директива 2019/944, съображения 3 и 12 от Директива 2018/2001, както и член 6, параграф 1 и член 8 от Регламент 2022/1854 във връзка с член 7, параграф 5 и със съображения 27—29 и 39 от него национална правна уредба, която е приета преди Регламент 2022/1854 и за периода от 1 февруари 2022 г. до 30 юни 2023 г. е определила таван на пазарните приходи, получени от производителите на електроенергия от инсталации, използващи хидроелектрическа енергия от течаща вода, без да гарантира възможността тези производители да задържат 10 % от приходите си над този таван?
Допускат ли член 5, параграф 4 от Директива 2019/944, съображения 2, 3 и 12 от Директива 2018/2001, както и член 6, параграф 1 и член 8, параграф 2, букви б) и в) от Регламент 2022/1854 във връзка със съображения 27—29 и 39 от него национална правна уредба, която е приета преди Регламент 2022/1854 и за периода от 1 февруари 2022 г. до 30 юни 2023 г. е определила таван на пазарните приходи, получени от производителите на електроенергия от инсталации, използващи хидроелектрическа енергия от течаща вода, като е определила този таван въз основа на средноаритметична стойност на установените цени в съответната пазарна зона в периода от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2020 г., преизчислени според инфлацията, доколкото такава правна уредба не засяга инвестициите в сектора на енергията от възобновяеми източници по смисъла на този член 8, параграф 2, букви б) и в), което трябва да се прецени с оглед на всички релевантни обстоятелства?
Допускат ли съображение 3 от Директива 2018/2001, както и член 7, параграф 1, букви з)—й), член 8, параграф 1, букви а) и г) и член 8, параграф 2 от Регламент 2022/1854 във връзка със съображения 27 и 41 от него национална правна уредба, която е приета преди Регламент 2022/1854 и за периода от 1 февруари 2022 г. до 30 юни 2023 г. е определила таван на пазарните приходи, получени от производителите на електроенергия от инсталации, използващи хидроелектрическа енергия от течаща вода, без да предвиди таван за приходите от продажбата на енергия, произведена от каменни въглища, нито диференциран таван за производителите на електроенергия от слънчеви, геотермални или вятърни източници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/24: NOVIS, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Трябва ли член 155 от Директива [Платежоспособност II] да се тълкува в смисъл, че обхваща и случаите, в които надзорният орган на приемащата държава упражнява надзор за това дали застрахователно предприятие от друга държава членка изпълнява задълженията, установени с Регламент № 1286/2014 или въз основа на Директива 2016/97?
Ако отговорът е утвърдителен, произтичат ли от член 155 от Директива Платежоспособност II приоритетно правомощие за надзорния орган на държавата по произход и задължение за надзорния орган на приемащата държава първо да изчерпи уведомителната и корективна процедура по параграфи 1, 2 и 3 от този член, включително в случаите на налагане на административни наказания по смисъла на параграфи 5 и 6 от посочения член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-902/24: Herchoski, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Трябва ли в контекста на обявяването на договор за ипотечен кредит за изцяло недействителен поради това, че не може да се изпълнява след премахването на неравноправните клаузи от него, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципите на ефективност, равностойност, пропорционалност и правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат съдебна практика по тълкуването на националното право, съгласно която:
– в производството по иск на потребителя срещу банката за връщане на равностойността на кредитните вноски банката може валидно да повдигне възражение за прихващане на своето вземане за връщане на равностойността на сумата на кредита с вземането на потребителя,
– банката може валидно да повдигне посоченото възражение за прихващане и при условията на евентуалност, докато главното ѝ възражение по делото е, че кредитният договор е действителен и не съдържа неравноправни клаузи,
– банката може валидно да отправи покана до потребителя за връщането на равностойността на сумата на кредита, усвоена в изпълнение на недействителния договор (вследствие от което това вземане на банката става изискуемо), докато главното ѝ възражение по делото е, че кредитният договор е действителен и не съдържа неравноправни клаузи,
– банката може да определи на потребителя двуседмичен срок за връщането на равностойността на цялата сума на кредита (вследствие от което вземането на банката за връщането на равностойността на цялата сума на кредита става изискуемо), [и]
– потребителят ще бъде осъден да заплати част от разноските по делото съобразно степента, в която искът за вземането му е отхвърлен поради уважаването на повдигнатото от банката възражение за прихващане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-144/24: Комисия/Унгария (Redevance minière supplémentaire), Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Нарушава ли задължението за плащане на допълнителна такса за минни дейности, въведено с Постановление № 404/2021, свободата на установяване по член 49 ДФЕС?
Ограничават ли задължението за минимален добив, въведено с Постановление № 405/2021, и аналогичните разпоредби на членове 27/A—27/C от Закона за минното дело свободата на установяване по член 49 ДФЕС?
Изпълнила ли е Унгария задължението си за предварително уведомяване по член 5, параграф 1 от Директива 2015/1535 относно приемането на Постановление № 404/2021 и членове 27/A—27/C от Закона за минното дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-812/24: LIPOR и PreZero Portugal, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Трябва ли член 63, параграф 1 от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че положение, при което икономически оператор при изпълнението на договор възнамерява да използва оборудването на предприятие (друго юридическо лице), чийто капитал притежава на 100 % и в което единият от управителите е и управител на икономическия оператор, следва да се квалифицира като използване на капацитета на други субекти?
Трябва ли, ако се приеме, че е изпълнена законовата предпоставка за използване на капацитета на други субекти, непредставянето заедно с офертата от икономическия оператор на [ЕЕДОП] на дружеството, чийто капитал е 100 % негова собственост, да бъде санкционирано с отстраняване от процедурата за възлагане на обществена поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-77/24: Wunner, Съдебно решение от 15 януари 2026 г.
Трябва ли член 1, параграф 2, буква г) от [Регламент „Рим II“] да се тълкува в смисъл, че се отнася и до искове за обезщетение срещу орган на дружество, предявени от кредитор на това дружество на деликтно основание поради извършено от органа нарушение на защитни норми (Schutzgesetze) (като например законови разпоредби относно хазартните игри)?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 4, параграф 1 от този регламент да се тълкува в смисъл, че при предявен иск за обезщетение на деликтно основание поради претърпени загуби от хазартни игри срещу орган на дружество, което без лиценз в Австрия предлага онлайн хазартни игри, мястото на настъпване на вредата се определя по:
а) мястото, от което играчът извършва преводи от банковата си сметка по водената от дружеството игрална сметка;
б) мястото, където дружеството води игралната сметка, по която се завеждат суми, преведени от играча, печалби, загуби и бонуси;
в) мястото, от което играчът прави залози чрез тази игрална сметка, които в крайна сметка водят до загуба;
г) мястото на пребиваване на играча като местоположение на вземането му от изплащането на наличната по игралната му сметка сума;
д) местоположението на основните му активи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-769/23: Mara, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Допускат ли принципите на свобода на установяване и на свободно предоставяне на услуги, закрепени в членове 49 и 56 от ДФЕС, както и принципът на правото на Съюза на пропорционалност и член 67, параграф 2 от Директива 2014/24, прилагането на национални правила в областта на обществените поръчки като тези, съдържащи се, в италианското законодателство, в член 95, алинея 3, буква а) и алинея 4, буква б) от Кодекса за обществените поръчки, както и в член 50, алинея 1 от този кодекс, и тези, които произтичат от правния принцип, прогласен от Пленума на Consiglio di Stato (Държавен съвет) в решение № 8 от 21 май 2019 г., според които в случай на поръчки за услуги, които имат стандартизирани характеристики и в същото време са трудоемки, на възлагащия орган е забранено да предвижда като критерий за възлагане най-ниската цена, дори когато в документацията за обществената поръчка е предвидено намаление само по отношение на възнаграждението или потенциалната печалба на предприятието, без да се засягат разходите за труд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-184/24: Sidi Bouzid, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Допускат ли член 20 от Директива 2013/33/ЕС и принципите, прогласени от Съда в решения от 12 ноември 2019 г. Haqbin (C‑233/18, EU:C:2019:956) и от 1 август 2022 г. Ministero dell’Interno (Отнемане на материалните условия на приемане) (C‑422/21, EU:C:2022:616), — доколкото изключват възможността администрацията на държавата членка да разпореди оттегляне на мерките за приемане като санкция, когато това решение би създало опасност от накърняване на основните жизнени потребности на чужденеца, подал молба за международна закрила, и на неговото семейство — национална правна уредба, която, след мотивирана индивидуална преценка, включително на необходимостта и пропорционалността на мярката, позволява мерките за приемане да се оттеглят на основание, което е свързано не със санкции, а с настъпилото неизпълнение на условията за допускане на ползването от това приемане, и по-специално поради отказа на чужденеца, по причини, несвързани със задоволяването на основните жизнени потребности и със защитата на човешкото достойнство, да се съгласи да бъде преместен в друг център за настаняване, който е определен от администрацията поради обективни организационни нужди и гарантира, на отговорност на самата администрация, запазването на материални условия на приемане, равностойни на тези в първоначалния център, когато отказът за преместване и последващото решение за оттегляне поставят чужденеца в положение, при което той не е в състояние да задоволява основните си лични и семейни нужди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-633/23: Electrabel и др., Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Трябва ли членове 6, 7 и 8 от [Регламент 2022/1854], разглеждани във връзка с член 2, точки 5 и 9 и всички съображения от него и във връзка по-специално с член 288 ДФЕС и с член 6 ДЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки като съдържащите се в член 22 ter [от Закона за електроенергията, и по-конкретно в параграф 5, втора алинея от този член], които предвиждат, че установеният в член 6 от [този регламент] таван е под формата на такса върху свръхприходите на производителите на електроенергия, когато превишението на приходите над определения таван се установява на базата на пазарните приходи, определени за някои съоръжения чрез необорими презумпции, изчисляващи теоретични приходи (вж. член 22 ter, параграф 5, втора алинея, точки 1 и 2 от Закона за електроенергията), което е пречка за задължените лица да декларират и докажат действителните си приходи?
Трябва ли членове 6, 7 и 8 от [Регламент 2022/1854], разглеждани във връзка с член 2, точки 5 и 9 и всички съображения от него и във връзка по-специално с член 288 ДФЕС и с член 6 ДЕС, както и с принципа на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки като съдържащите се в член 22 ter [от Закона за електроенергията, и по-конкретно в параграф 5, втора алинея от този член], които предвиждат, че установеният в член 6 от [този регламент] таван е под формата на такса върху свръхприходите на производителите на електроенергия, когато превишението на приходите над определения таван се установява на базата на пазарните приходи, определени за някои съоръжения (вж. член 22 ter, параграф 5, втора алинея, точки 3, 4, 5 и 6) въз основа на презумпции, които са представени като оборими, но могат да бъдат оборени, от една страна, само чрез доказването на действителните приходи на производителите от всички техни съоръжения, включително от съоръженията, които не попадат в приложното поле на [посочения регламент], и от друга страна, само чрез прилагането във всички случаи на определени презумпции, което е пречка за задължените лица да декларират и докажат действителните си приходи?
Трябва ли членове 6, 7 и 8 от [Регламент 2022/1854], разглеждани във връзка с принципите на предимство и ефективност на правото на Съюза, с принципа на лоялно сътрудничество (член 4, параграф 3 ДЕС) и по-специално с член 288 ДФЕС, а също и в светлината на съображенията от посочения регламент, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки, приети след влизането в сила на [този регламент], като член 22 ter, параграф 1 от Закона за електроенергията, въведен със Закона от 16 декември 2022 г., и предвиждащи таванна система за получените от производителите на електроенергия пазарни приходи да се прилага от дата, предхождаща 1 декември 2022 г., например от 1 август 2022 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-560/23: Tang, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Трябва ли правилата относно [изчисляването на] сроковете по член 29, параграфи 1 и 2 от Регламента [„Дъблин III“] да се тълкуват в смисъл, че шестмесечният срок, предвиден в член 29, параграф 1, втора хипотеза от този регламент, започва да тече от датата на окончателното решение по същество, когато орган по обжалването на молещата държава членка като посочения в член 27 от [разглеждания регламент] е върнал на компетентния [административен] орган преписката относно прехвърлянето, а впоследствие последният е приел ново решение за прехвърляне повече от шест месеца след като е получено съгласието на компетентната държава членка за обратното приемане — по-специално ако причината за връщането на преписката е, че компетентната държава членка, която първоначално е приела прехвърлянето, впоследствие е решила принципно да спре прехвърлянията по [Регламент „Дъблин III“] — и когато спрямо съответната мярка за извеждане на чужденеца е приложено суспензивното действие на обжалването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.