Дело C-528/24: Boothnesse, Съдебно решение от 23 април 2026 г.

Следва ли разпоредбите на дял VII от Споразумението за търговия и сътрудничество (СТС), който се отнася до „предаването“, да се прилагат единствено по отношение на наказателни преследвания и/или наказания лишаване от свобода/мерки, изискващи задържане, наложени за престъпления?

Означава ли понятието „престъпление“ в член 625, параграф 2 от СТС, който предвижда, че с изключение на посочените в параграфи 1 и 3 случаи „лицето, което се предава, не може да бъде наказателно преследвано, осъдено или по друг начин лишено от свобода за престъпление, извършено преди предаването на лицето и различно от това, за което то е било предадено“, първо, престъпление съгласно определението в правото на издаващата държава, второ, престъпление съгласно определението в правото на изпълняващата държава, или, трето, има самостоятелно значение в правото на Съюза?

Ако в член 625, параграф 2 от СТС понятието „престъпление“ има самостоятелно значение, какви са критериите, за да се определи какво съставлява такова „престъпление“?

Относими ли са в този контекст членове 47—50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (които се отнасят до „ефективни правни средства за защита/справедлив съдебен процес“ (член 47), „обвиняем“ (член 48), „престъпление“ (член 49) и „подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление“ (член 50) и/или членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека (които се отнасят до „каквото и да е наказателно обвинение“ и „ефективни правни средства за защита“)?

Изключва ли член 625, параграф 2 от СТС предаване в ситуация, при която едно лице е осъдено на шест месеца лишаване от свобода за неуважение към съда, но предаването не е поискано за целите на изпълнението на това наказание, тъй като правото на издаващата държава квалифицира неуважението към съда като свързано с въпроси от гражданскоправен характер и не го счита за престъпление или за наказателноправен въпрос?