Lycourgos
Съдия докладчик – Lycourgos
Дело C-286/25: BRANDL, Съдебно решение от 13 май 2026 г.
Трябва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда поправяне на вредите, претърпени от носителя на права на ползване върху недвижими имоти вследствие на несъвместимо с член 63 ДФЕС и член 17 от Хартата прекратяване ex lege на тези права, посредством финансово обезщетение, изчислено изключително в зависимост от пазарната стойност на тези имоти към момента на заличаването на посочените права от имотния регистър?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-877/24: Shamsi, Съдебно решение от 13 май 2026 г.
Изключва ли Директива [2008/115], и по-специално членове 6, 8 и 9 от нея, приемането на решение за връщане по отношение на чужденец, който в продължение на дълъг период от време не може да изпълни задължението си за връщане, нито може да бъде изведен от територията на Европейския съюз поради изпълнение на наказание дългосрочно лишаване от свобода или доживотен затвор?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, длъжна ли е държавата членка, евентуално на основание член 6, параграф 4 от Директива [2008/115], да предостави на чужденеца самостоятелно разрешение за пребиваване или друго разрешение, което дава право на престой, за периода на дългосрочното лишаване от свобода или на доживотния затвор?
Съществува ли в контекста на член 6, параграф 1 от Директива [2008/115], наред с уредените в параграфи 2—5 изключения, както и с принципите и интересите по смисъла на член 5 от тази директива, основание за извършване на проверка за пропорционалност в конкретния случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-456/25: Aden, Определение от 8 май 2026 г.
Възниква ли основание за заличаване на делото от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой орган следва да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при подобно оттегляне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-748/24: Kotaňák, Съдебно решение от 30 април 2026 г.
Следва ли член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 2016/343 във връзка с член 48 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат наказателен съд, който се произнася по жалба или протест срещу акт за прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпление, да заеме подробна позиция относно уличаващи доказателства, като направи фактически и правен извод дали е осъществен съставът на разглежданото престъпление, въпреки че съгласно националната правна уредба този съд не е длъжен да го прави, за да се произнесе, и че този извод се основава само на събраните в досъдебното производство доказателства, по които обвиняемият не е имал възможност да вземе отношение?
Следва ли член 4, параграф 2 от Директива 2016/343 във връзка с принципа на ефективност и с принципа на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че първоинстанционният съд е длъжен, от една страна, да не се съобрази с изводите на въззивен съд, който е отменил определение за прекратяване на делото и е разпоредил то да бъде върнато на първоинстанционния съд, когато тези изводи са несъвместими с презумпцията за невиновност, дори ако националната правна уредба изисква от него да следва тези изводи, и от друга страна, да не предприема процесуалните действия, разпоредени от въззивния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/25: Wenzel Logistics, Съдебно решение от 30 април 2026 г.
Трябва ли член 3, параграф 2 във връзка с член 22, параграф 2 от Директива [2014/104] да се тълкува в смисъл, че относно изплащането на лихва във връзка с вреди от картел член 3, параграф 2 се прилага по отношение на искове за обезщетение за вреди, с които е сезиран национален съд след 26 декември 2014 г.?
При отрицателен отговор на този въпрос: коя друга дата е определяща за приложимостта на член 3, параграф 2 от Директива [2014/104]?
Трябва ли член 3, параграф 2 от Директива [2014/104] да се тълкува в смисъл, че за момент на настъпване на вредите от картел, от който се дължи лихва във връзка с причинените от картела вреди, следва да се определи датата, на която увреденото лице е заплатило исканата завишена цена вследствие на забраненото ценово споразумение?
При отрицателен отговор: коя друга дата е от значение за настъпването на вредата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-528/24: Boothnesse, Съдебно решение от 23 април 2026 г.
Следва ли разпоредбите на дял VII от Споразумението за търговия и сътрудничество (СТС), който се отнася до „предаването“, да се прилагат единствено по отношение на наказателни преследвания и/или наказания лишаване от свобода/мерки, изискващи задържане, наложени за престъпления?
Означава ли понятието „престъпление“ в член 625, параграф 2 от СТС, който предвижда, че с изключение на посочените в параграфи 1 и 3 случаи „лицето, което се предава, не може да бъде наказателно преследвано, осъдено или по друг начин лишено от свобода за престъпление, извършено преди предаването на лицето и различно от това, за което то е било предадено“, първо, престъпление съгласно определението в правото на издаващата държава, второ, престъпление съгласно определението в правото на изпълняващата държава, или, трето, има самостоятелно значение в правото на Съюза?
Ако в член 625, параграф 2 от СТС понятието „престъпление“ има самостоятелно значение, какви са критериите, за да се определи какво съставлява такова „престъпление“?
Относими ли са в този контекст членове 47—50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (които се отнасят до „ефективни правни средства за защита/справедлив съдебен процес“ (член 47), „обвиняем“ (член 48), „престъпление“ (член 49) и „подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление“ (член 50) и/или членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека (които се отнасят до „каквото и да е наказателно обвинение“ и „ефективни правни средства за защита“)?
Изключва ли член 625, параграф 2 от СТС предаване в ситуация, при която едно лице е осъдено на шест месеца лишаване от свобода за неуважение към съда, но предаването не е поискано за целите на изпълнението на това наказание, тъй като правото на издаващата държава квалифицира неуважението към съда като свързано с въпроси от гражданскоправен характер и не го счита за престъпление или за наказателноправен въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-202/25: Tadmur, Съдебно решение от 26 март 2026 г.
Следва ли член 6 от Директива 2008/115 във връзка с членове 3, 5 и 8 и член 9, параграф 1, буква a) от тази директива, както и във връзка с член 17 и член 19, параграф 2 и параграф 3, буква a) от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че при спазване на изключенията, посочени в член 6, параграфи 2—5 от Директива 2008/115, държавите членки са длъжни да издадат решение за връщане на гражданин на трета държава, който пребивава незаконно на тяхната територия и е изключен от кръга на лицата, ползващи се със субсидиарна закрила, и ако извеждането в държавата по местоназначение е несъвместимо с принципа на забрана за връщане — едновременно с издаването на решението за връщане да потвърдят писмено, че извеждането на този гражданин на трета държава се отлага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/25: Fremoluc и Association de Promotion des Droits Humains и des Minorités, Съдебно решение от 26 март 2026 г.
Трябва ли член 107, параграф 1 и член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че национална правна уредба, позволяваща на общини, в които цените на недвижимите имоти са особено високи, да предвиждат механизъм, по силата на който част от покупната цена на някои поземлени или жилищни имоти се заплаща на продавачите на тези имоти за сметка на приобретателите, отговарящи на определени условия за социално положение и връзка със съответната община, трябва да се смята за схема за държавна помощ, изискваща уведомяване на Комисията, когато тази правна уредба, от една страна, оставя на всяка община да реши дали да предвиди или не такъв механизъм, и от друга страна, ѝ предоставя свобода на преценка при определянето на условията за допустимост на проектите и на поеманата по силата на този механизъм част от цената на съответния поземлен имот?
Ако въз основа на отговора на първия преюдициален въпрос Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) заключи, че указът [WIES] нарушава задълженията, произтичащи от посочените в този въпрос разпоредби, може ли да се запазят окончателно последиците от [този] указ[…], за да се зачетат оправданите правни очаквания на частните лица, придобили в съответствие с него поземлен или жилищен имот, и за да се избегне правната несигурност, която ретроактивното действие на отмяната му може да породи за тези лица, което би могло по-специално да се отрази неблагоприятно на тяхното жилищно положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-590/24: AK Dlhopolec и др., Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Трябва ли член 49 от Хартата, принципът на законоустановеност на престъплението и принципът на правната сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като разглежданата по настоящото дело, съгласно която правното основание за налагане на санкция е неспазването на изискването за безпристрастност от страна на оправомощеното лице, без да са посочени по-подробно критериите, въз основа на които следва да се преценява тази безпристрастност?
Трябва ли член 49 от Хартата, принципът на законоустановеност и пропорционалност на наказанието и принципът на правната сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като разглежданата по настоящото дело, съгласно която се налага глоба в размер на [получената от партньора на публичния сектор] икономическа полза, без в самата правна уредба да са посочени изрично основните параметри за определянето на тази полза, и по-специално базата за изчисляването на същата и периодът, през който тя е реализирана?
Трябва ли член 49 от Хартата и принципът на пропорционалност на наказанието да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като разглежданата в настоящото дело, съгласно която органът, налагащ на партньор на публичния сектор глоба, автоматично налага глоба в размер на [получената от този партньор] икономическа полза, без да може да разграничи кое нарушение е причина за налагането на глобата и без да може да вземе предвид другите негативни правни последици (от санкцията), които могат да възникнат за санкционираното лице след налагането на глобата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-769/23: Mara, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Допускат ли принципите на свобода на установяване и на свободно предоставяне на услуги, закрепени в членове 49 и 56 от ДФЕС, както и принципът на правото на Съюза на пропорционалност и член 67, параграф 2 от Директива 2014/24, прилагането на национални правила в областта на обществените поръчки като тези, съдържащи се, в италианското законодателство, в член 95, алинея 3, буква а) и алинея 4, буква б) от Кодекса за обществените поръчки, както и в член 50, алинея 1 от този кодекс, и тези, които произтичат от правния принцип, прогласен от Пленума на Consiglio di Stato (Държавен съвет) в решение № 8 от 21 май 2019 г., според които в случай на поръчки за услуги, които имат стандартизирани характеристики и в същото време са трудоемки, на възлагащия орган е забранено да предвижда като критерий за възлагане най-ниската цена, дори когато в документацията за обществената поръчка е предвидено намаление само по отношение на възнаграждението или потенциалната печалба на предприятието, без да се засягат разходите за труд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.