Ришар дьо ла Тур
Генерален адвокат – Ришар дьо ла Тур (Richard de la Tour)
Дело C-632/25: Парламент/Kaili, Определение от 21 януари 2026 г.
Необходимо ли е Парламентът да докаже сериозна и непоправима вреда за своите интереси, за да бъде уважено искането за обезпечителна мярка по член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001?
Може ли разкриването на исканите документи да застраши интересите на Парламента във висящи или приключили съдебни производства и достатъчно ли е такъв риск да бъде само хипотетичен?
Следва ли съдът да разглежда prima facie основателност и да претегля засегнатите интереси, когато не е доказано изискването за неотложност при искане за обезпечителна мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-742/24: Havvitt, Съдебно решение от 15 януари 2026 г.
1) Уместно ли е при разглеждането на това какво поведение може да представлява забавяне, което може да бъде вменено в отговорност на кандидата, да се вземе предвид фактът, че кандидат като LK не е предоставил никаква информация (чрез отговор на въпросника) в период, по-дълъг от деветмесечния срок, предвиден в член 15 от Директивата?
2) Попада ли в обхвата на понятието „забавяне“ по смисъла на член 15, параграф 1 от Директива 2013/33 само забавяне, което може да бъде вменено в отговорност изцяло и единствено на кандидата за международна закрила, или попада и всяко немаловажно забавяне, което може да бъде вменено в отговорност на кандидата или което може да се счита за „липса на съдействие“ от страна на кандидата?
3) Може ли, когато е налице значително необяснимо забавяне от страна на кандидата за международна закрила и също така забавяне от страна на самата държава, както и забавяне, дължащо се на външни фактори като тези, произтичащи от Ковид-19, за целите на Директива 2013/33, част от общото забавяне да бъде „вменено в отговорност на кандидата“ или отговорността за всяко забавяне при разглеждането на молбата трябва да бъде единствено на кандидата?
4) Означава ли включването на израза „да бъде вменено отчасти в отговорност“ в член 11, параграф 4, буква b) от Правилника от 2018 г., че Ирландия не е транспонирала правилно Директива 2013/33, като се има предвид свободата на преценка, с която държавите членки разполагат по отношение на начина, по който избират да въвеждат Директивата, и при обстоятелства, при които не изглежда, че включването на този израз прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-641/23: Dubers, Съдебно решение от 15 януари 2026 г.
Препятства ли член 9, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2008/909 във връзка с член 25 от това рамково решение, както и във връзка с член 4, точка 1 и член 5, точка 3 от Рамково решение 2002/584, възможността държава членка, която е приложила член 7, параграф 4 от Рамково решение 2008/909, да имплементира първата от посочените разпоредби по такъв начин, че след като изпълняващият съдебен орган е дал — при условие за предоставяне на гаранция за връщане — съгласие за предаване на съответното лице на издаващата държава членка с цел наказателно преследване по смисъла на член 2, параграф 4 от Рамково решение 2002/584 за деяние, което не е наказуемо съгласно правото на изпълняващата държава членка, но по отношение на което изпълняващият съдебен орган изрично се е въздържал от отказ от предаване на това основание, други органи на изпълняващата държава членка (в качеството ѝ на държава членка по привеждане на решенията в изпълнение) трябва или могат да откажат признаването и изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено в издаващата държава членка за това деяние, на основание липса на наказуемост съгласно правото на изпълняващата държава членка (в качеството ѝ на държава членка по привеждане на решенията в изпълнение) и следователно трябва или могат да откажат и предоставената гаранция за връщане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-594/25: Vodafone, Определение от 14 януари 2026 г.
При какви условия преюдициалното запитване се заличава от регистъра на Съда съгласно член 100 от Процедурния правилник?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе относно съдебните разноски след заличаване на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-184/24: Sidi Bouzid, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Допускат ли член 20 от Директива 2013/33/ЕС и принципите, прогласени от Съда в решения от 12 ноември 2019 г. Haqbin (C‑233/18, EU:C:2019:956) и от 1 август 2022 г. Ministero dell’Interno (Отнемане на материалните условия на приемане) (C‑422/21, EU:C:2022:616), — доколкото изключват възможността администрацията на държавата членка да разпореди оттегляне на мерките за приемане като санкция, когато това решение би създало опасност от накърняване на основните жизнени потребности на чужденеца, подал молба за международна закрила, и на неговото семейство — национална правна уредба, която, след мотивирана индивидуална преценка, включително на необходимостта и пропорционалността на мярката, позволява мерките за приемане да се оттеглят на основание, което е свързано не със санкции, а с настъпилото неизпълнение на условията за допускане на ползването от това приемане, и по-специално поради отказа на чужденеца, по причини, несвързани със задоволяването на основните жизнени потребности и със защитата на човешкото достойнство, да се съгласи да бъде преместен в друг център за настаняване, който е определен от администрацията поради обективни организационни нужди и гарантира, на отговорност на самата администрация, запазването на материални условия на приемане, равностойни на тези в първоначалния център, когато отказът за преместване и последващото решение за оттегляне поставят чужденеца в положение, при което той не е в състояние да задоволява основните си лични и семейни нужди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-560/23: Tang, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Трябва ли правилата относно [изчисляването на] сроковете по член 29, параграфи 1 и 2 от Регламента [„Дъблин III“] да се тълкуват в смисъл, че шестмесечният срок, предвиден в член 29, параграф 1, втора хипотеза от този регламент, започва да тече от датата на окончателното решение по същество, когато орган по обжалването на молещата държава членка като посочения в член 27 от [разглеждания регламент] е върнал на компетентния [административен] орган преписката относно прехвърлянето, а впоследствие последният е приел ново решение за прехвърляне повече от шест месеца след като е получено съгласието на компетентната държава членка за обратното приемане — по-специално ако причината за връщането на преписката е, че компетентната държава членка, която първоначално е приела прехвърлянето, впоследствие е решила принципно да спре прехвърлянията по [Регламент „Дъблин III“] — и когато спрямо съответната мярка за извеждане на чужденеца е приложено суспензивното действие на обжалването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-375/25: Sotsialno podpomagane Varna, Определение от 11 декември 2025 г.
Съществуват ли достатъчно данни относно статута на жалбоподателката и нейното семейство като „дългосрочно пребиваващи“ по смисъла на Директива 2003/109?
Съответства ли националният статут на „постоянно пребиваващ“ на този по Директива 2003/109 и попадат ли съответните лица в приложното ѝ поле?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-375/25: Sotsialno podpomagane Varna, Определение от 11 декември 2025 г.
Изисква ли се националната юрисдикция да изложи подробно фактическия и правния контекст на спора при отправяне на преюдициално запитване до Съда?
Недостатъчната мотивировка на преюдициалното запитване води ли до неговата недопустимост съгласно член 267 ДФЕС и член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-791/24: TERVE Production, Заключение от 11 декември 2025 г.
1) Трябва ли член 7, точка 1 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че искът за заместване със съдебен акт на приемането на проекта на ищеца на договор за придобиване на акции трябва да се счита за иск по „дело, свързано с договор“?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че искът за заместване със съдебен акт на приемането на проекта на ищеца на договор за придобиване на акции трябва да се счита за иск по дело относно „непозволено увреждане, деликт или квазиделикт“?
3) Трябва ли член 24, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че е приложим и в главното производство, тъй като ищецът иска от съда в главното производство като предварителен въпрос да разгледа оплакването му, че решението на общото събрание, с което се дава съгласие за прехвърляне на акциите на останалите акционери (включително акциите на ищеца) в полза на ответника, е несъществуващо или нищожно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-684/24: Across Fiduciaria e a., Заключение от 11 декември 2025 г.
1) Съвместим ли е член 31, параграф 4 от [Директива 2015/849], който позволява предоставянето на достъп до информация за действителните собственици на доверителна собственост или сходна правна форма, с [членове 7 и 8 от Хартата] и член 8 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, доколкото във всички случаи позволява достъп на всяко физическо или юридическо лице, „което може да докаже легитимен интерес“, без да уточнява и определя самото понятие „легитимен интерес“, като оставя неговото определяне на пълната свобода на преценка на държавите членки и по този начин създава риск от прекалено широко определяне на кръга от лица, които имат право на достъп, което на свой ред може да накърни горепосочените основни права на засегнатото лице?
2) Съвместими ли са предвидените в член 31, параграф 7а от [Директива 2015/849] гаранции относно правото на административно обжалване на решение, с което се отказва (при наличие на изключителни обстоятелства, установени в националното право) достъпът по параграф 4 (достъп, който във всички случаи е разрешен до информация относно собствеността на доверителна собственост или сходна правна форма), като се има предвид защитата, предоставена от член 47 [от Хартата], както и от член 6 от [Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи], с членове 6—7 от [Постановление № 55], доколкото те предоставят на несъдебен административен орган, като териториалната търговска палата, правомощието да се произнесе по разкриването на данните, което има необратим ефект, и доколкото предоставят право на съдебна защита на действителния собственик едва на по-късен етап?
1) Трябва ли понятието „istituti giuridici“ [„правни форми“] в член 31, параграф 1, параграф 2 и параграф 10 от [Директива 2015/849], което се съдържа в текста на италиански език, да се тълкува в смисъл, че в съответствие с произтичащото от текстовете на други основни езици, както и от контекста и целта на [тази] директива, то се отнася до съществуването на органично единство на разпоредбите и принципите, уреждащи определено социално явление, или пък до конкретна и специфична правно-икономическа сделка, или още до видове правно-икономически сделки, преценени съобразно техните съществени характеристики, които във всички случаи имат структура или функции, сходни с тези на доверителната собственост?
2) Трябва ли член 31, параграф 10 от [Директива 2015/849] да се тълкува в смисъл, че уведомленията, извършвани от държавите членки, и докладът на Комисията до […] [П]арламент[а] и Съвета нямат задължителна нормативна сила, а са само декларативни актове, в които се признават [сходните] правни[…] форми, […] в различните правни системи, поради което в случай на спор националният съд и Съдът на Европейския съюз във всички случаи трябва да проверят наличието на такова сходство с доверителната собственост в структурата или функциите на тези правни форми само с оглед на разпоредбите на [тази д]иректива[…], тъй като тези допълващи правото [на Съюза] актове не могат да се считат за обвързващи?
3) Трябва ли правото на Европейския съюз, и по-конкретно съображения 1, 2, 4, 5 и 12 — 17, както и член 2, член 3, […], [точка] 6 и член 31 от Директива [2015/849], а също и съображения 4, 5, 16, 17 и 25 — 34 от [Директива 2018/843], да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като предвидената в член 1, параграф 2, буква ee) и членове 20, 21 и 22 от Законодателен декрет № 231/2017, в частта, в която тази правна уредба включва сред правните форми със сходни на доверителната собственост структура и функции договорите за доверително управление на дружествата за доверително управление?
4) Допуска ли правото на Съюза, и по-специално принципът на пропорционалност, както и разпоредбите на член 31, параграф 1 от [Директива 2015/849] във връзка с член 5, параграф 4 ДЕС и съображения 5 и 27 от [Директива 2018/843] национална правна уредба като предвидената в член 1, параграф 2, буква ee) и членове 20, 21 и 22 от Законодателен декрет № 231/2017, в частта, в която включва сред правните форми със сходни на доверителната собственост структура и функции договорите за доверително управление на дружествата за доверително управление, въпреки че дейността на тези дружества е обвързана с редица задължения и подлежи на надзор от страна на различни национални органи, и предвид рисковете, които могат да бъдат породени от извършваните операции?
5) Невалидни ли са разпоредбите на член 31, параграфи 1, 2 и 10 от [Директива 2015/849] поради противоречието им с разпоредбите на член 114 и член 288, параграф 3 ДФЕС, както и с принципа на полезното действие?
6) Трябва ли правото на Европейския съюз, и по-конкретно съображения 1, 2, 5 и 12—17 от [Директива 2015/849], членове 30 и 31 от същата директива, съображения 4, 5, 16, 17 и 25—34 от [Директива 2018/843], членове 6, 7, 8 и 16 от Хартата, както и принципът на пропорционалност, предвиден в член 5, параграф 4 ДЕС, да се тълкуват — включително в светлината на решение на Съда от 22 ноември 2022 г., Luxembourg Business Registers — в смисъл, че не допускат правна уредба като предвидената в член 21, параграф 4, буква d bis) от Законодателен декрет № 231/2007 и член 7, параграф 2 от Постановление № 55/2022, която позволява достъп на частни лица, включително на такива с неясен интерес, които имат релевантен и отделен правен интерес, в случаите, когато е необходимо да се знае кой е действителният собственик, за да се гарантира или защити интерес, съответстващ на правно защитено положение, когато разполагат с конкретни и документирани доказателства, че действителният и юридическият собственик са отделни лица, като освен това тези разпоредби изискват интересът да бъде пряк, конкретен и съществуващ, а за субекти, представляващи неясни интереси, той да не съвпада с интереса на лицата, спадащи към представляваната категория?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.