Дело C-742/24: Havvitt, Съдебно решение от 15 януари 2026 г.

1) Уместно ли е при разглеждането на това какво поведение може да представлява забавяне, което може да бъде вменено в отговорност на кандидата, да се вземе предвид фактът, че кандидат като LK не е предоставил никаква информация (чрез отговор на въпросника) в период, по-дълъг от деветмесечния срок, предвиден в член 15 от Директивата?

2) Попада ли в обхвата на понятието „забавяне“ по смисъла на член 15, параграф 1 от Директива 2013/33 само забавяне, което може да бъде вменено в отговорност изцяло и единствено на кандидата за международна закрила, или попада и всяко немаловажно забавяне, което може да бъде вменено в отговорност на кандидата или което може да се счита за „липса на съдействие“ от страна на кандидата?

3) Може ли, когато е налице значително необяснимо забавяне от страна на кандидата за международна закрила и също така забавяне от страна на самата държава, както и забавяне, дължащо се на външни фактори като тези, произтичащи от Ковид-19, за целите на Директива 2013/33, част от общото забавяне да бъде „вменено в отговорност на кандидата“ или отговорността за всяко забавяне при разглеждането на молбата трябва да бъде единствено на кандидата?

4) Означава ли включването на израза „да бъде вменено отчасти в отговорност“ в член 11, параграф 4, буква b) от Правилника от 2018 г., че Ирландия не е транспонирала правилно Директива 2013/33, като се има предвид свободата на преценка, с която държавите членки разполагат по отношение на начина, по който избират да въвеждат Директивата, и при обстоятелства, при които не изглежда, че включването на този израз прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза?