Дело C-147/24: Safi, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Следва ли член 20 ДФЕС във връзка с член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска компетентният орган на приемащата държава членка да приеме решение, с което се отказва предоставянето на производно право на пребиваване на негова територия на гражданин на трета държава, родител на ненавършило пълнолетие дете, гражданин на Съюза, което никога не е пребивавало в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, с мотива че гражданинът на трета държава има право на пребиваване в друга държава членка, когато този орган не е проверил предварително дали семейният живот, който детето води с двамата си родители, от които зависи, би могъл да продължи в другата държава членка и дали преместването му в същата държава членка би било против неговия висш интерес, и налага ли тази разпоредба на въпросния гражданин на трета държава да бъде признато производно право на пребиваване на територията на държавата членка, на която е гражданин детето и в която то пребивава с двамата си родители, когато семейният живот, който детето води с двамата си родители, от които зависи, не би могъл да продължи в посочената друга държава членка и/или преместването му в същата държава членка би било против неговия висш интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-791/24: TERVE Production, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Трябва ли член 7, точка 1 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че искът за заместване със съдебен акт на [липсващото] приемане на проекта на ищеца [в главното производство] на договор за придобиване на акции трябва да се счита за иск по „дело, свързано с договор“?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че искът за заместване със съдебен акт на [липсващото] приемане на проекта на ищеца [в главното производство] на договор за придобиване на акции трябва да се счита за иск по дело относно „непозволено увреждане, деликт или квазиделикт“?
Трябва ли член 24, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че е приложим и в спора в главното производство, тъй като ищецът [в главното производство] иска от съда като предварителен въпрос да разгледа оплакването му, че решението на общото събрание, с което се дава съгласие за прехвърляне на акциите на останалите акционери (включително акциите на ищеца [в главното производство]) в полза на ответника [в главното производство], е несъществуващо или нищожно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-440/25: Ebilum, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Следва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че от една страна, предоставя на първоинстанционен съд, сезиран с жалба срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила, правомощието да се произнася по обвързващ начин относно достоверността на обосновката на тази молба, относно правдоподобността на опасенията на кандидата от преследване или на реалната опасност за него от тежки посегателства в случай на връщане в държавата на произход, както и относно основателността на посочената молба, като отчита обстоятелствата, представени в производството по обжалване, и от друга страна, дали държавите членки могат да ограничават това правомощие, така че само решаващият орган по смисъла на член 2, буква е) от тази директива да има правомощието да преценява молбите за международна закрила и да се произнася по тяхната основателност?
Следва ли член 2, буква г) от Директива 2011/95/ЕС да се тълкува в смисъл, че изразът „основателни опасения от преследване“ се отнася до положение, при което е налице разумна степен на вероятност кандидатът за международна закрила да бъде преследван в случай на връщане в държавата на произход, и евентуално според какви критерии трябва да се установи наличието на такава разумна степен на вероятност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-621/24: Landkreis Schweinfurt, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Покрива ли се минималното ниво, посочено в член 17, параграфи 2 и 5 от Директива 2013/33, от правна уредба на държава членка, която в рамките на срока за прехвърляне на кандидатите за международна закрила съгласно Регламент № 604/2013 се ограничава да им предоставя, в зависимост от техния статут на лица, които имат задължение да напуснат територията на съответната държава в изпълнение на подлежащ на изпълнение акт, единствено право на жилище, храна, хигиенни и здравни грижи и лечение в случай на заболяване, както и с оглед на обстоятелствата в конкретния случай — на облекло и на потребими и непотребими вещи, използвани в домакинството?
Трябва ли член 20, параграф 1, буква в) от Директива 2013/33 във връзка с член 2, буква р) от Директива 2013/32 да се тълкува в смисъл, че последващата молба се отнася включително и до случаите, когато преди това кандидатът е подал молба за международна закрила в друга държава членка и въз основа на това Федералната служба e отхвърлила молбата като недопустима в приложение на Регламент № 604/2013 и е разпоредила извеждането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-541/25: Kipper/Комисия, Определение от 22 май 2026 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да разглежда искове за обезщетение по член 268 и член 340, параграф 2 от ДФЕС, предявени от физически лица срещу институции на Съюза?
Предоставят ли Договорите на Съда правомощия да издава задължителни разпореждания спрямо институциите на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-626/24: Pragon, Съдебно решение от 21 май 2026 г.
Трябва ли членове 34 и 36 ДФЕС и член 9, параграф 7 от Регламент 2017/625 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която налага на всеки оператор, получател на хранителни добавки от друга държава членка, задължението да уведоми предварително за пристигането на тези добавки в местоназначението им и да предостави информация, необходима за анализа на риска, който те могат да представляват, и за планирането на официалния контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-230/25: Mihaylov, Заключение от 21 май 2026 г.
4) Следва ли чл. 2, параграф първи, буква а) и буква б), чл. 4, параграф 1 и параграф 4 във връзка със съображение 8 и съображение 17 от Директива [2016/1919] да се тълкуват в смисъл, че задържаните обвиняеми и подсъдими лица, независимо от това дали разполагат с достатъчно средства, за да платят за помощ от адвокат, са приравнени на заподозрени и обвиняеми, които не разполагат с такива средства и на които се предоставя правна помощ, тъй като интересът на правосъдието изисква това?
5) При положителен отговор на въпрос 4, съответства ли тогава на съображение 8 от Директива [2016/1919] национална разпоредба, според която, когато правната помощ е предоставена по силата на закон, който задължително предвижда адвокатска защита, какъвто е случаят, когато обвиняемият или подсъдимият е задържан, той дължи възстановяването на разноските за предоставената правна помощ, без да се проверява дали е разполагал с достатъчно средства, за да плати за помощ от адвокат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-198/24: Mr Green, Съдебно решение от 21 май 2026 г.
Следва ли разпоредбата на член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 655/2014 да се тълкува в смисъл, че национален съд, сезиран с молба за издаване на европейска заповед за запор, може да вземе предвид, за да определи дали е налице спешна необходимост от издаването на тази заповед, от една страна, поведението на длъжника, настъпило няколко години преди подаването на молбата, и от друга страна, наличието в държавата членка, в която е установен длъжникът, на закон, който може да възпрепятства събирането на съответното вземане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-447/24: Höldermann, Съдебно решение от 21 май 2026 г.
Отговаря ли на изискванията на член 9, параграф 1, буква и), подточка i), първо тире от Рамково решение 2008/909/ПВР призовката, връчена на представител в страната, който е упълномощен от осъденото лице да получава подлежащите на връчване документи?
Трябва ли член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909/ПВР да се разбира в смисъл, че към момента на упълномощаването съдебният процес следва вече да е насрочен и съответното лице да е уведомено за насрочената дата, или е достатъчно съответното лице да упълномощи или да потвърди упълномощаването, знаейки със сигурност, че ще се проведе съдебен процес?
Съвместимо ли е с предимството на правото на Съюза, че в член 84b, параграф 1, точка 2 от IRG германският законодател е уредил задочното осъждане като абсолютно основание за недопустимост на искането за изпълнение, въпреки че в това отношение член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909/ПВР предвижда само факултативно основание за отказ?
Може ли съответното лице да се откаже от защитата, която произтича от член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909/ПВР, и така да даде възможност за изпълнение на задочна присъда дори когато не са изпълнени условията, предвидени в член 9, параграф 1, буква и), подточки i), ii) и iii) от това рамково решение
Представлява ли такъв отказ искането за изпълнение в държавата по произход, отправено до компетентния орган на издаващата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/25: Neo Group, Заключение от 21 май 2026 г.
1) При обстоятелства като тези по главното производство, съответства ли на целите на антизлоупотребната разпоредба на Директива 2011/96/ЕС национална практика, която изключва в държавата на разпределящото дружество възможността за освобождаване на дивидентите от облагане при източника, когато тези дивиденти се разпределят на дружеството майка на разпределящото дружество, което действително упражнява дейност в друга държава членка и не е, като такова, неавтентично образувание, доколкото упражнява дейност и дивидентите му се разпределят в качеството му на действителен бенефициент, но данъчната администрация го квалифицира като участник във верига от неавтентични операции поради разпределението (трансфера) на дивиденти чрез него към действителния бенефициент на цялата група дружества?
2) В случай на положителен отговор на първия въпрос, позволява ли съответствието или сходството на размерите на дивидентите, прехвърлени в рамките на верига от операции, да се заключи, че има верижен трансфер на дивиденти?
3) При обстоятелства като тези по главното производство, съответства ли на целите на антизлоупотребната разпоредба на Директива 2011/96/ЕС, включително принципа на пропорционалност, посочен в съображенията на Директива 2015/121/ЕС, национална практика, при която данъчната администрация прилага антизлоупотребната разпоредба в държавата на разпределение на дивидентите, докато операциите, въз основа на които веригата от операции е квалифицирана като схема (които данъчната администрация е счела за неавтентични), са извършени в друга държава членка от данъчни резиденти на друга държава членка?
4) Позволява ли антизлоупотребната разпоредба да се облагат дивидентите при източника в държавата на разпределящото дружество независимо от етапа на веригата от операции, на който се получава данъчното предимство
Може ли жалбоподателят да се счита за получил данъчно предимство, противоречащо на предмета или целта на Директива 2011/96/ЕС, ако в края на тази верига от операции действителният бенефициент получи данъчно предимство, използвайки за тази цел разпределените от жалбоподателя дивиденти?
5) При обстоятелства като тези по главното производство, могат ли разпоредбите на член 1, параграф 2 от Директива 2011/96/ЕС да се тълкуват в смисъл, че прилагането на правилото за „освобождаване на участията“, което транспонира в националното право разпоредбите на член 5 от същата директива, може да бъде изключено поради злоупотреба на основание използването на получените дивиденти, когато получаването и използването на дивидентите (последващо разпределение на печалбата) са се осъществявали непрекъснато за определен период?
6) При обстоятелства като тези по главното производство, съответства ли на целите на антизлоупотребната разпоредба на Директива 2011/96/ЕС национална практика, при която данъчната администрация прилага антизлоупотребната разпоредба към разпределящото дружество, без да е установено, че последното е знаело или е могло да знае за съществуването на верига от фиктивни операции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.