Дело C-907/24: Orefice Generators, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Релевантни ли са за целите на член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директива 98/59/ЕО „непреките уволнения“, тоест несвързани с конкретния работник извършени и/или предвидими прекратявания на трудовото правоотношение, породени от волеизявление на работника и/или от неговото поведение, което може да доведе до прекратяване на трудовото правоотношение и се намира в причинно-следствена връзка с намерението на работодателя да извърши и/или да наложи едностранно съществена, трайна и неблагоприятна промяна на основен елемент от трудовото правоотношение?
Прилага ли се понятието „непряко уволнение“ по смисъла на член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директива 98/59 при наличието на предвидимо поведение и/или правни действия на работниците, които могат да доведат до прекратяване на трудовото правоотношение и които се намират в причинно-следствена връзка с промяната на мястото им на работа в резултат на решение на работодателя да прекрати работата в първоначалната производствена единица, разпореждайки едновременното преместване на всички работници, чийто брой се счита за значителен съгласно националната правна уредба за транспониране, в производствени единици, отдалечени на стотици километри, което по необходимост налага работниците да напуснат мястото, където поддържат социални и емоционални отношения?
Представляват ли несвързани с конкретния работник „непреки уволнения“, които са в причинно-следствена връзка със съществена, трайна и неблагоприятна промяна на условията на труд, произтичаща от решение на работодателя, правни действия и/или поведение, които отделно и сами по себе си могат да доведат до достигане на прага на уволненията, релевантни за целите на Директива 98/59, и различават ли се поради това от „еквивалентните“ и/или „приравнените“ мерки, посочени в член 1, параграф 1, втора алинея от [тези директива], и следователно са достатъчни за достигането на минималния брой, предвиден в член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директивата, дори при липсата на правни действия от страна на работодателя, които имат за пряка последица прекратяването на трудовия договор?
Допустимо ли е при установяване броя на „уволненията“, посочен в член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от [Директива 98/59], държавите членки, които приемат по-благоприятни разпоредби, ограничавайки до пет броя на уволненията, които са от значение за целите на прага по член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) [от тази директива], да изключат напълно непреките уволнения от изчислението
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално Директива 98/59 правна уредба на държава членка, която изисква процедурата по информиране и консултиране да се провежда изключително при наличието само на пет уволнения, състоящи се в едностранни [правни] действия на работодателя, които водят до прекратяване на трудовото правоотношение, като за целите на приложното поле [на тази директива] се изключват извършени и/или предвидими случаи на прекратяване, породени от волеизявления на работниците и/или от поведението им, които са в причинно-следствена връзка с неблагоприятна и трайна промяна на значим елемент от правоотношението, за която работодателят е взел решение, по причини, които не са свързани с конкретните работници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-33/25: Stichting Bloembollenkeuringsdienst, Заключение от 4 юни 2026 г.
1) Трябва ли изразът „поддържане на материали на разположение или на склад“ в член 2, параграф 3 от [Директива 98/56] да се тълкува в смисъл, че обхваща и случаите, в които посадъчният материал под формата на луковици на цветя е засаден, но добивът от него все още не е събран, така че засаждането на луковици на цветя също да представлява извършване на търговия с тях по смисъла на тази разпоредба?
2) Прилага ли се изключението, предвидено в член 3, параграф 2, буква в) от [Директива 98/56], и в случая, в който чрез засаждането на луковици на цветя техният производител цели опазването на определен сорт?
3) Може ли изключението, предвидено в член 3, параграф 2, буква в) от [Директива 98/56], да се ползва дори и ако все още не са приети подробни условия за прилагане по смисъла на член 3, параграф 3 от [Директива 98/56]?
4) Допуска ли [Директива 98/56] — включително с оглед на съображение 10 от нея — в националните разпоредби за транспониране на тази директива, които препращат към членове 3—9 от нея, понятието „търговия“ да е формулирано от държавите членки по-широко от неговото определение в член 2, параграф 3 от [Директива 98/56], така че засаждането на луковици на цветя също да се счита за „търговия“, а нарушенията на националните разпоредби да се наказват с глоби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-553/24: Assemblée nationale/Парламент и Съвет, Заключение от 4 юни 2026 г.
Нарушение на принципа на субсидиарност чрез въвеждането на задължителен механизъм за солидарност, без да е доказано, че държавите членки не могат самостоятелно или в сътрудничество да постигнат целите по-ефективно от Съюза.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-41/25: Orsay, Заключение от 4 юни 2026 г.
Следва ли член 6, параграф 1 от [Регламент 2015/848] да се тълкува в смисъл, че по отношение на признаването на чуждестранни производства по несъстоятелност той съдържа мълчалив отказ на държавите членки […] от принципа на държавния имунитет по отношение на искове, с които в съответствие с приложимото право в областта на несъстоятелността синдикът претендира, че правни актове, извършени спрямо държава членка, са унищожаеми, тъй като са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-837/24: Nova Iberomoldes, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Следва ли член 3, буква а), член 4, параграф 1, буква б), член 5, параграф 1, букви а) и д) и член 6, параграф 1, букви а)—в) от Директива 2008/7 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която операцията по учредяване на капиталово дружество — чийто дружествен капитал е изцяло набран от дялови участия, които апортиращото дружество има в други дружества, притежаващи недвижими имоти, и което апортиращо дружество получава като насрещна престация целия дружествен капитал на така учреденото дружество — се облага с данък, чиято основа се определя съобразно данъчната стойност на тези недвижими имоти или евентуално счетоводната балансова стойност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-560/24: Besthame, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Прилага ли се Директива 2004/38 по отношение на лице, което, след като е придобило производно право на пребиваване в държава членка в качеството си на съпруг на гражданин на Европейския съюз, упражняващ права по Договора за функционирането на ЕС в приемащата държава, наскоро е придобило гражданството на приемащата държава и вече не се ползва от каквото и да било производно право в приемащата държава по Директивата, единствено за да се разследва и (при необходимост) да се установи или да се заключи, че в миналото лицето е извършило измама или злоупотреба с права и/или e сключило фиктивен брак по смисъла на член 35 от Директивата с цел да придобие права по Директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-147/24: Safi, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Следва ли член 20 ДФЕС във връзка с член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска компетентният орган на приемащата държава членка да приеме решение, с което се отказва предоставянето на производно право на пребиваване на негова територия на гражданин на трета държава, родител на ненавършило пълнолетие дете, гражданин на Съюза, което никога не е пребивавало в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, с мотива че гражданинът на трета държава има право на пребиваване в друга държава членка, когато този орган не е проверил предварително дали семейният живот, който детето води с двамата си родители, от които зависи, би могъл да продължи в другата държава членка и дали преместването му в същата държава членка би било против неговия висш интерес, и налага ли тази разпоредба на въпросния гражданин на трета държава да бъде признато производно право на пребиваване на територията на държавата членка, на която е гражданин детето и в която то пребивава с двамата си родители, когато семейният живот, който детето води с двамата си родители, от които зависи, не би могъл да продължи в посочената друга държава членка и/или преместването му в същата държава членка би било против неговия висш интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-791/24: TERVE Production, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Трябва ли член 7, точка 1 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че искът за заместване със съдебен акт на [липсващото] приемане на проекта на ищеца [в главното производство] на договор за придобиване на акции трябва да се счита за иск по „дело, свързано с договор“?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че искът за заместване със съдебен акт на [липсващото] приемане на проекта на ищеца [в главното производство] на договор за придобиване на акции трябва да се счита за иск по дело относно „непозволено увреждане, деликт или квазиделикт“?
Трябва ли член 24, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че е приложим и в спора в главното производство, тъй като ищецът [в главното производство] иска от съда като предварителен въпрос да разгледа оплакването му, че решението на общото събрание, с което се дава съгласие за прехвърляне на акциите на останалите акционери (включително акциите на ищеца [в главното производство]) в полза на ответника [в главното производство], е несъществуващо или нищожно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-440/25: Ebilum, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Следва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че от една страна, предоставя на първоинстанционен съд, сезиран с жалба срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила, правомощието да се произнася по обвързващ начин относно достоверността на обосновката на тази молба, относно правдоподобността на опасенията на кандидата от преследване или на реалната опасност за него от тежки посегателства в случай на връщане в държавата на произход, както и относно основателността на посочената молба, като отчита обстоятелствата, представени в производството по обжалване, и от друга страна, дали държавите членки могат да ограничават това правомощие, така че само решаващият орган по смисъла на член 2, буква е) от тази директива да има правомощието да преценява молбите за международна закрила и да се произнася по тяхната основателност?
Следва ли член 2, буква г) от Директива 2011/95/ЕС да се тълкува в смисъл, че изразът „основателни опасения от преследване“ се отнася до положение, при което е налице разумна степен на вероятност кандидатът за международна закрила да бъде преследван в случай на връщане в държавата на произход, и евентуално според какви критерии трябва да се установи наличието на такава разумна степен на вероятност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.