Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-155/24: Nederlandse Voedsel- en Warenautoriteit и др., Съдебно решение от 21 април 2026 г.
Трябва ли член 4, параграф 1 от Директива 2014/40/ЕС да се тълкува в смисъл, че всички непубликувани в Официален вестник на Европейския съюз стандарти ISO без изключение са непротивопоставими на частноправните субекти, в това число и на Фондацията, независимо че съответният частноправен субект е имал възможност да се запознае с тези стандарти и да ги получи (срещу възнаграждение)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-769/22: Комисия/Унгария (Valeurs de l’Union), Съдебно решение от 21 април 2026 г.
Дали, като прие разпоредбите на Закон № LXXIX от 2021 г. за по-строги мерки спрямо лицата, осъдени за педофилия, и за изменение на някои закони в интерес на защитата на децата, Унгария е нарушила задълженията си по член 3, параграф 2 от Директива 2000/31/ЕО, членове 16 и 19 от Директива 2006/123/ЕО, член 56 ДФЕС, членове 1, 7, 11 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 6а, член 2 и член 3, параграф 1, както и член 9, параграф 1, буква в), подточка ii) от Директива 2010/13/ЕС, член 2 ДЕС, член 10 от Регламент (ЕС) 2016/679 и член 8, параграф 2 от Хартата на основните права, като въведе ограничения относно отклонението от половата идентичност, съответстваща на пола, определен при раждането, смяната на пола или хомосексуалността с цел защита на децата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-672/23: Electricity & Water Authority of the Government of Bahrain и др., Съдебно решение от 16 април 2026 г.
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че може да съществува „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между, от една страна, иск срещу привързващ ответник, който не е бил посочен като отговорен за установено от Комисията или от национален орган за защита на конкуренцията нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, и от друга страна, искове срещу дружества, за които има сериозни косвени доказателства, че са част от предприятия по смисъла на конкурентното право на Съюза, подведени под отговорност за това нарушение?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между исковете срещу множество ответници, предвидимостта на възможността срещу съответника да бъде предявен иск пред компетентния по отношение на привързващия ответник съд, е самостоятелен критерий?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между исковете срещу множество ответници, трябва да се взема предвид вероятността от уважаване на иска срещу привързващия ответник, по-специално когато с този иск се цели поправяне на вреди, настъпили извън ЕИП, както и прилагането на презумпцията за решаващо влияние на дружествата майки и наличието на конкретна връзка между икономическата дейност на междинен холдинг и предмета на нарушението?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че определя както международната, така и местната компетентност на съда на държава членка, в чийто район е местоживеенето на привързващия ответник?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че допуска съд на държава членка, който първоначално е сезиран на основание на тази разпоредба, но смята, че не е местно компетентен да разгледа иска срещу привързващия ответник, да се откаже от компетентност в полза на друг съд на същата държава членка, който е компетентен да го разгледа, стига отказът от компетентност да е в съответствие с националните процесуални норми и да не накърнява полезното действие на този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-295/25: Lima, Заключение от 16 април 2026 г.
Трябва ли точки 2.2.1 и 2.2.2 от част IV от приложение II към Регламент [2018/848] във връзка с член 7, букви б) и в) от този регламент да се тълкуват в смисъл, че при преработката на биологични храни за нормална консумация биологично сертифициран прах, получен от почистени, смлени и изсушени седименти на водораслото Lithothamnium calcareum, което е естествено богато на калциев карбонат, попада в обхвата на точка 2.2.2, буква е), подточка i) от част IV от приложение II към [посочения] регламент […], и следователно е забранен, тъй като употребата на калций в храни за нормална консумация не се изисква пряко от закона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-549/23: American Express Europe и др., Съдебно решение от 16 април 2026 г.
1) Трябва ли за целите на прилагането на материалноправните разпоредби на Регламент 2015/751 член 2, точка 11 от този регламент да се тълкува в смисъл, че общата нетна сума на плащанията, отстъпките или стимулите, получени от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки от тристранна платежна картова схема във връзка с платежни операции, свързани с карти, или със свързани с тях дейности, трябва да се разглежда като нетна компенсация, дори ако самият този партньор не е издател?
2) Трябва ли член 4 от Регламент 2015/751 във връзка с член 2, точка 10, второ изречение от този регламент да се тълкува в смисъл, че нетната компенсация попада пряко в обхвата на този член 4?
3) Трябва ли член 5 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че се отнася и за възнаграждения, включително нетни компенсации, получени от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки от платежната картова схема, ако този партньор не е издател?
4) а) Трябва ли член 5 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че възнаграждение, включително нетна компенсация, получено от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки във връзка с платежни операции или със свързани с тях дейности, има равностоен на обменната такса предмет, ако това възнаграждение има за цел да разшири дейностите по платежната картова схема?
б) Трябва ли член 5 от този регламент да се тълкува в смисъл, че възнаграждение, включително нетна компенсация, получено от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки във връзка с платежни операции или със свързани с тях дейности, има равностоен на обменната такса ефект, ако това възнаграждение води до разширяване на дейностите по платежната картова схема?
в) Ако отговорът на четвъртия въпрос, буква a) и четвъртия въпрос, буква б) е отрицателен, възниква въпросът въз основа на какви критерии и/или фактори следва да се прецени дали възнаграждение, включително нетна компенсация, получено от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки във връзка с платежни операции или със свързани с тях дейности, има равностоен на обменна такса предмет или ефект?
5) Трябва ли член 5 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагането на член 4 от този регламент е достатъчно възнаграждението да има равностоен на обменната такса предмет, за да се счита за част от нея?
6) Трябва ли член 2, точка 11 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че такса за обслужване на търговец, платена на тристранна платежна картова схема от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки, може да бъде приспадната от получени от него плащания, отстъпки или стимули от платежната картова схема във връзка с платежни операции, свързани с карти, или със свързани с тях дейности?
7) а) Трябва ли член 2, точка 11 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че от общата сума, получена от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки от платежната картова схема, могат да бъдат приспаднати не само неговите финансови компенсации, но и разходите или икономическият еквивалент на предоставена от такъв партньор услуга?
б) Ако отговорът на седмия въпрос, буква a) е утвърдителен: въз основа на какви критерии трябва да се определи тази стойност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-496/24: Stichting de Thuiskopie, Съдебно решение от 16 април 2026 г.
Следва ли член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че предоставянето на защитено произведение чрез офлайн стрийминг копие, което се създава от доставчика на стрийминг услуга на устройството на крайния потребител по искане на този потребител, като последният технически не може да разполага с него извън тази услуга и е гарантирано, че носителят на авторското право върху това произведение запазва такъв контрол върху произведението, който му позволява да блокира достъпа до това копие, попада в обхвата на изключението за частно копиране, предвидено в тази разпоредба?
Следва ли член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че приложението на изключението, предвидено в тази разпоредба, се влияе от обстоятелството, че действието по копиране на съответното произведение за офлайн стрийминг или използването на това копие е било предмет на плащане към носителя на авторското право върху това произведение по силата на лиценз, разрешаващ такова копие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-249/25: Jilin, Заключение от 16 април 2026 г.
1) Трябва ли член 17, параграф 2 от Директива [2001/55] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба позволява на държавите членки да спрат разглеждането на молба за международна закрила, подадена от лице, ползващо се с временна закрила, за срока на временната закрила?
2) Трябва ли сроковете за произнасяне, предвидени в член 31 от Директива [2013/32], да се тълкуват в смисъл, че когато молба за международна закрила е подадена от лице, ползващо се със закрила съгласно Директива 2001/55, преди началото или докато тече срокът на временната закрила, сроковете за произнасяне започват едва след края на временната закрила или те продължават да текат след края на тази закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-202/25: Tadmur, Съдебно решение от 26 март 2026 г.
Следва ли член 6 от Директива 2008/115 във връзка с членове 3, 5 и 8 и член 9, параграф 1, буква a) от тази директива, както и във връзка с член 17 и член 19, параграф 2 и параграф 3, буква a) от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че при спазване на изключенията, посочени в член 6, параграфи 2—5 от Директива 2008/115, държавите членки са длъжни да издадат решение за връщане на гражданин на трета държава, който пребивава незаконно на тяхната територия и е изключен от кръга на лицата, ползващи се със субсидиарна закрила, и ако извеждането в държавата по местоназначение е несъвместимо с принципа на забрана за връщане — едновременно с издаването на решението за връщане да потвърдят писмено, че извеждането на този гражданин на трета държава се отлага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-734/23: Soudal/Комисия, Заключение от 26 март 2026 г.
Неправилно определяне на референтната рамка от Общия съд, като не е взето предвид признатото в Белгия тълкуване на член 185, параграф 2, буква b) от CIR 92, а вместо това е възприето собствено тълкуване на белгийското право
Неправилна преценка за наличието на селективност по отношение на спорната данъчна практика
Неправилна преценка относно законосъобразността на разпореждането за възстановяване на помощта с оглед принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-455/24: UC/Съвет, Съдебно решение от 26 март 2026 г.
Являва ли се оспорваната мярка за ограничаване акт с характер на законодателен акт по смисъла на правото на Европейския съюз?
Допустимо ли е приемането на ограничителни мерки срещу лица във връзка със ситуацията в Демократична република Конго на основание член 215 ДФЕС, вместо член 75 ДФЕС?
Съответства ли определението за лицата, участващи в незаконна експлоатация или търговия с природни ресурси, на изискванията за правна сигурност и принципа на законност?
Може ли вписването на жалбоподателя в списъка с ограничителни мерки да се счита за валидно, ако то е обосновано само с част от мотивите, изложени от Съвета?
Компетентен ли е Съветът да приема автономни ограничителни мерки, различни от препоръчаните от Съвета за сигурност на ООН, и спазено ли е задължението за мотивиране?
Доказано ли е по достатъчно убедителен начин основанието за вписване на жалбоподателя в списъка с ограничителни мерки чрез съвкупност от точни, конкретни и съгласувани доказателства, както изисква правото на ефективна съдебна защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.