Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-665/24: Staatssecretaris Jeugd, Preventie en Sport (Cigarettes électroniques), Съдебно решение от 11 декември 2025 г.
Трябва ли член 23, параграф 2 от [Директива 2014/40] във връзка с член 2, точка 40 и член 20, параграф 4, буква б), подточка i) от тази директива да се тълкува в смисъл, че в обхвата на задължението на държавите членки да гарантират, че не се пускат на пазара контейнери за многократно пълнене с неточно указанието за никотиново съдържание върху потребителските им опаковки, попада не само продажба на тези контейнери за многократно пълнене от или чрез търговски обект за продажба на дребно, но и доставката им в търговски обект за продажба на дребно?
Може ли в положение като разглежданото, при което е наложено административно наказание глоба или имуществена санкция, да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на икономически оператор, който купува контейнерите за многократно пълнене от производител или вносител по смисъла на Директива 2014/40, вследствие на което е повдигнато обвинение срещу този икономически оператор, защото е пуснал на пазара контейнери за многократно пълнене с неточно указание на никотиновото съдържание върху техните потребителски опаковки, независимо че никотиновото съдържание, посочено върху потребителската опаковка, съответства на никотиновото съдържание на контейнерите за многократно пълнене, посочено в уведомлението по смисъла на член 20, параграф 2 от Директива 2014/40/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-440/25: Ebilum, Заключение от 4 декември 2025 г.
5) Трябва ли под „основателни опасения“ по смисъла на член 2, буква г) от [Директивата за определянето] да се разбира положение, при което е налице разумна степен на вероятност търсещото убежище лице да бъде преследвано в случай на връщане
Трябва ли тази разумна степен на вероятност да се конкретизира според критерия за „предпазлив и разумно мислещ човек“, съгласно който е от решаващо значение дали от гледна точка на предпазлив и разумно мислещ човек в положението на търсещо убежище лице след преценка на всички известни обстоятелства връщането в държавата на произход изглежда неприемливо
Ако това не е така, какъв критерий трябва да се приложи тогава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/24: Stichting Right to Consumer Justice и Stichting App Stores Claims, Съдебно решение от 2 декември 2025 г.
Кое място трябва да се квалифицира като място на вредоносното събитие по смисъла на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 в случай като разглеждания, в който твърдяната злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС в държава членка е извършена чрез продажби през онлайн платформа, управлявана от Apple и предназначена за цялата държава членка, като Apple Distribution International действа като изключителен дистрибутор и като комисионер на разработчика и удържа комисиона от покупната цена
Относим ли е в това отношение фактът, че онлайн платформата по принцип е достъпна в целия свят?
Променя ли нещо в тази насока фактът, че в главното производство са налице искове, предявени от юридическо лице съгласно член 3:305a от BW, целта на което по силата на собственото му право е да представлява колективните интереси на множество ползватели с местоживеене в различни съдебни райони в рамките на една държава членка?
Ако въз основа на първия въпрос, буква а) и/или първия въпрос, буква б) териториална компетентност в съответната държава членка имат не само едно, а няколко национални съдилища, допуска ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 прилагане на националното право, което позволява препращането само на един съд в тази държава членка?
Възможно ли е в случай като разглеждания, в който твърдените вреди са настъпили в резултат от покупката на приложения чрез управлявана от Apple онлайн платформа (App Store), като Apple Distribution International действа като изключителен дистрибутор и като комисионер на разработчиците и удържа комисиона от покупната цена (и са налице както твърдяна злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС, така и твърдяно нарушение на забраната на несъвместими с вътрешния пазар споразумения по смисъла на член 101 ДФЕС), и в който не може да се определи мястото, където са извършени покупките, за критерий за привързване за мястото на настъпване на вредата по смисъла на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да служи само седалището на ползвателя
Или при това положение съществуват и други критерии за привързване за определянето на компетентния съд?
Променя ли нещо в тази насока фактът, че в разглеждания случай са налице искове, предявени от юридическо лице съгласно член 3:305a от BW, целта на което по силата на собственото му право е да представлява колективните интереси на множество ползватели с местоживеене в различни съдебни райони в рамките на една държава членка?
Ако въз основа на втория въпрос, буква а) и/или втория въпрос, буква б) териториална компетентност има национален съд в съответната държава членка, който има компетентност само по исковете на една част от ползвателите в тази държава членка, докато по исковете на друга част от ползвателите териториална компетентност имат други съдилища в същата държава членка, допуска ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 прилагане на националното право, което позволява препращането само на един съд в тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-445/24: (W), Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.
Трябва ли член 3, точка 6 от Директива 2015/2302 да се тълкува в смисъл, че юридическо лице, като например сдружение с нестопанска цел, което от свое име, но за сметка на някои от своите членове е сключило с организатор договор за пакетно туристическо пътуване, попада в обхвата на понятието „пътуващ“ по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-298/23: Inter IKEA Systems, Заключение от 13 ноември 2025 г.
Може ли свободата на изразяване на мнение, включително свободата на изразяване на политически мнения и на политическа пародия, гарантирана в член 10 от [ЕКПЧ] и в член 11 от [Хартата], да представлява „основание“ за използването на идентичен или сходен с ползваща се с известност марка знак по смисъла на член 9, параграф 2, буква в) от [Регламент 2017/1001] и член 10, параграф 2, буква в) и параграф 6 от [Директива 2015/2436]?
Какви критерии трябва да вземе предвид националният съд, ако е необходимо да направи преценка на баланса между тези основни права и какво значение трябва да се придава на всеки един критерий?
По-специално, може ли националният съд да вземе предвид следните критерии и/или има ли допълнителни критерии:
– степента, в която изразеното мнение е с търговски характер или с търговска цел,
– степента, в която между страните са от значение мотивите за конкуренцията,
– степента, в която изразеното мнение е от общ интерес, социално значимо или провокира дебат,
– връзката между горните критерии,
– степента на известност на марката — предмет на иска,
– обхвата на непозволеното използване, неговия интензитет и систематичност, както и какво е разпространението на това използване по отношение на място, време и обхват, като се отчита доколко то е свързано с посланието на изразеното мнение,
– степента, в която изразеното мнение и съпътстващите го обстоятелства, като например начинът, по който то е озаглавено, и рекламирането му, увреждат репутацията, отличителния характер и имиджа на марките — предмет на иска („рекламна функция“),
– степента, в която изразеното мнение представлява собствен оригинален принос и доколко е направен опит да се избегне объркване или асоцииране с марките — предмет на иска, или впечатлението, че съществува търговска или друга връзка между изразеното мнение и притежателя на марката („функция за указване на произхода“), като се има предвид и начинът, по който притежателят на марката е изградил специфичен имидж и репутация в областта на рекламата и комуникацията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-589/24: Almirall, Заключение от 9 октомври 2025 г.
1) С оглед на разпоредбата на член 3, точка 2 от Директива 2001/83 може ли тълкуване на член 18, параграф 5 и член 40, параграф 3 от [Закона от 8 февруари 2007 г.] в съответствие с тази директива да е съвместимо с обстоятелството, че преценката на изключение от задължението за получаване на разрешение [за търговия, респ. за производство], предвидено в национален закон, се основава и на количествено ограничение, конкретизирано чрез критерий за брой?
2) Може ли за лекарствен продукт, които попада в обхвата на член 3, точка 2 от Директива 2001/83, поради което уреденото в членове 6 и 40 от тази директива задължение за получаване разрешение [за търговия, респ. за производство] не се прилага, националните органи да наложат национално задължение за получаване на разрешение [за търговия, респ. за производство], което се основава на предвидено в национален закон количествено условие, конкретизирано чрез критерий за брой?
3) От значение за отговора на първия и втория въпрос ли е дали по отношение на релевантните си за настоящото дело части Директива 2001/83 предвижда пълна хармонизация и ако това е така, изисква ли пълна хармонизация?
4) В каква степен от значение за отговора на първия и втория въпрос е обстоятелството, че съгласно текста на нидерландски език дерогацията, уредена в член 40, параграф 2, втора алинея от Директива 2001/83, се прилага „voor verstrekking in het klein“ [на български език: „за продажби на дребно“], като съгласно текста на английски, френски и италиански език на Директивата изглежда, че тази дерогация се отнася до някои процеси, осъществявани от фармацевта в рамките на търговията на дребно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-306/25: Messiaen и Ballegeer/Парламент и Съвет, Определение от 2 октомври 2025 г.
Допустимо ли е физически или юридически лица да обжалват актове на институциите на Съюза, когато тези актове имат общ характер и не ги индивидуализират по начин, сходен с този на адресата на акта?
Изпълнено ли е изискването за лично засягане по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС от страна на жалбоподателите в настоящия случай?
Възможно ли е жалба, която е явно неоснователна, да бъде отхвърлена без устна фаза на производството съгласно член 181 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-465/24: SBK Art, Заключение от 25 септември 2025 г.
1) Следва ли замразяването на финансови средства по член 1, буква е) от Регламент № 269/2014 да се тълкува в смисъл, че правата на участие в събрания и на глас, основани на депозитарни разписки, които са собственост, владеят се, държат се или се контролират от физическо лице, включено в списъка по приложение I от същия регламент, или от свързани с това лице физически или юридически лица, образувания или органи, не могат да бъдат упражнявани, освен ако това не води до непропорционални вреди за съответното лице, притежател на тези депозитарни разписки?
2) От значение ли е за отговора на първия въпрос дали с оглед на естеството и съдържанието на включеното в конкретния случай в дневния ред решение и становището по него на съответния притежател на депозитарни разписки упражняването от последния на правата на участие в събрания и на глас би могло да доведе до движение, прехвърляне, изменение, използване, достъп или разполагане с финансови средства по какъвто и да било начин, водещ до промяна в техния размер, количество, местонахождение, собственост, владение, вид, предназначение или до друга промяна, която би позволила използването на тези финансови средства, в това число и управлението на портфейл, по смисъла на член 1, буква е) от Регламент № 269/2014?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-490/24: Stichting Koskea, Заключение от 25 септември 2025 г.
1) Трябва ли член 12, параграф 1 от [Директива 2009/103] да се тълкува в смисъл, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ трябва да покрива вредите, претърпени от (първоначалния) водач, в случая, когато пътник се намеси в управлението на моторното превозно средство и в резултат на тази намеса настъпи произшествие?
2. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, произтичат ли от правото на Съюза определени изисквания, които националният съд трябва да вземе предвид, когато преценява дали с оглед на конкретните обстоятелства в случая водачът по смисъла на член 12, параграф 1 от кодифицираната Директива 2009/103 е загубил качеството си на водач и може да се ползва от правото на защита на пътниците съгласно общите правила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.