Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-455/24: UC/Съвет, Съдебно решение от 26 март 2026 г.
Съвместими ли са разглежданите мерки с изискванията на член 31, параграф 1 ДЕС относно приемането на законодателни актове в областта на ОВППС?
Допустимо ли е Съветът да приема мерки с индивидуален характер въз основа на член 29 ДЕС и член 67 ДФЕС, които не представляват общи политически насоки, а засягат основни права на граждани на Съюза?
Правилно ли е приложен член 75 ДФЕС вместо член 215 ДФЕС при приемането на мерките, като се има предвид, че те засягат вътрешната сигурност и граждани на Съюза?
Спазени ли са принципите на прозрачност, откритост и достъп до документи при приемането на оспорваните актове, включително правото на защита на жалбоподателя?
Правилно ли е определена правната основа на мерките и съответства ли тя на мотивите за вписване на жалбоподателя в списъците?
Спазено ли е изискването за мотивиране и правилно ли е разпределена доказателствената тежест, като са отчетени всички релевантни факти и доказателства?
Съответстват ли разглежданите мерки на принципите на пропорционалност и ефективност, както и на правата на свободно движение, пребиваване и установяване на гражданите на Съюза по член 45, параграф 1 от Хартата и членове 20 и 21 ДФЕС и Директива 2004/38/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/25: Fremoluc и Association de Promotion des Droits Humains и des Minorités, Съдебно решение от 26 март 2026 г.
Трябва ли член 107, параграф 1 и член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че национална правна уредба, позволяваща на общини, в които цените на недвижимите имоти са особено високи, да предвиждат механизъм, по силата на който част от покупната цена на някои поземлени или жилищни имоти се заплаща на продавачите на тези имоти за сметка на приобретателите, отговарящи на определени условия за социално положение и връзка със съответната община, трябва да се смята за схема за държавна помощ, изискваща уведомяване на Комисията, когато тази правна уредба, от една страна, оставя на всяка община да реши дали да предвиди или не такъв механизъм, и от друга страна, ѝ предоставя свобода на преценка при определянето на условията за допустимост на проектите и на поеманата по силата на този механизъм част от цената на съответния поземлен имот?
Ако въз основа на отговора на първия преюдициален въпрос Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) заключи, че указът [WIES] нарушава задълженията, произтичащи от посочените в този въпрос разпоредби, може ли да се запазят окончателно последиците от [този] указ[…], за да се зачетат оправданите правни очаквания на частните лица, придобили в съответствие с него поземлен или жилищен имот, и за да се избегне правната несигурност, която ретроактивното действие на отмяната му може да породи за тези лица, което би могло по-специално да се отрази неблагоприятно на тяхното жилищно положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-767/23: Remling, Съдебно решение от 24 март 2026 г.
Трябва ли член 267, трета алинея ДФЕС във връзка с член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в член 91, параграф 2 от Закона за чужденците, съгласно която Afdeling bestuursrechtspraak van de Raad van State (Отдел по административни спорове към Държавния съвет), като национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване, може по поставен въпрос за тълкуване на правото на Съюза, евентуално във връзка с изрично направено искане за отправяне на преюдициално запитване, да постанови решение със съкратено изложение на мотивите, без да посочва кое от трите изключения от задължението за отправяне на преюдициално запитване се прилага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-431/24: Multan, Съдебно решение от 29 януари 2026 г.
Трябва ли член 23, параграф 1 от Директива 2013/32, разглеждан във връзка с член 46, параграф 1 от тази директива и с оглед на членове 4 и 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че информацията, която е събрана в досието на кандидата, въз основа на която се взема или ще бъде взето решение, включва и информацията за начина на събиране и получаване на тази информация?
Длъжен ли е съдът, който разглежда законосъобразността на решение за връщане, съгласно член 5 от Директива 2008/115, разглеждан във връзка с член 13, параграф 1 от тази директива и с оглед на член 4, член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата да се увери как е събрана и получена посочената в член 23, параграф 1 от Директива 2013/32 информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-413/24: Vlaams Gewest, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Ограничава ли се свободното предоставяне на услуги по смисъла на Регламент № 4055/86, във връзка с член 56 ДФЕС, от правна уредба относно предоставянето на VBS услуги и свързаната с това фиксирана по размер такса, която се прилага по отношение на трафика на плавателни съдове и се определя в зависимост от дължината на кораба, който захожда към фламандско пристанище и пристига от пристанище, намиращо се в друга държава членка, но не се прилага за трафика на плавателни съдове между фламандски пристанища, тъй като последният е освободен от тази такса?
Следва ли да се приеме, с оглед на прилагането на определяна единствено в зависимост от дължината на кораба единна VBS такса за влизането в пристанища, които се различават съществено, че тази VBS такса е несъвместима със свободното предоставяне на услуги съгласно член 56 ДФЕС и Регламент № 4055/86, поради това че не се вземат предвид други важни фактори, които са присъщи на маршрута на влизане в дадено пристанище, като например отсечката от този маршрут, която даден кораб изминава в района на VBS, отдалечеността на пристанището от открито море, както и комплексността и характеристиките на пристанището?
Следва ли член 191 от СТС да се тълкува в смисъл, че установените в Обединеното кралство доставчици на услуги могат да се позовават на правото на Съюза и след оттеглянето, така че на първия и на втория въпрос следва да бъде даден еднакъв отговор както за времето преди, така и за периода след оттеглянето на Обединеното кралство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-877/24: Shamsi, Заключение от 22 януари 2026 г.
1) Изключва ли Директива [2008/115], и по-специално членове 6, 8 и 9 от нея, издаването на решение за връщане на чужденец, който не може да изпълни задължението си за връщане, нито може да бъде изведен от територията на Европейския съюз в продължение на дълъг период от време поради изпълнение на наказанието лишаване от свобода за дълъг период от време или на доживотен затвор?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, длъжна ли е държавата членка, евентуално на основание член 6, параграф 4 от Директива [2008/115], да предостави на чужденеца самостоятелно разрешение за пребиваване или друго разрешение, което дава право на престой, за продължителността на лишаването от свобода за дълъг период от време или на доживотния затвор?
3) Съществува ли в контекста на член 6, параграф 1 от Директива [2008/115], наред с уредените в параграфи 2—5 изключения, както и с принципите и интересите по смисъла на член 5 от тази директива, основание за извършване на проверка за пропорционалност в конкретния случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-583/24: Tagu, Заключение от 22 януари 2026 г.
1) Трябва ли член 1, параграф 3 от [Рамково решение 2002/584] във връзка с член 49, параграф 3 от [Хартата] и с член 2, параграф 1, буква a) и параграф 2, член 4, параграф 1 и параграф 2, буква б) и член 5 от Рамково решение [2004/757] да се тълкува в смисъл, че когато исканото лице се противопоставя на предаването, като в своя защита се позовава на обстоятелството, че е осъдено в издаващата държава членка с влязла в сила присъда на непропорционално минимално наказание лишаване от свобода за вноса на малки количества наркотици за лична употреба или във всеки случай за вноса на малки количества наркотици без намерение за трафик на тези наркотици, изпълняващият съдебен орган трябва да провери дали при предаване с цел изпълнение на това наказание исканото лице би било изложено на реален риск от изпълнението на наказание, непропорционално на престъплението, на което се основава европейската заповед за арест?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
a) Какъв критерий за проверка трябва да приложи изпълняващият съдебен орган, за да прецени дали съществува реален риск от изпълнението на наложено с влязла в сила присъда непропорционално наказание по смисъла на първия въпрос?
б) Каква роля играе при тази проверка обстоятелството, че правото на издаващата държава членка, с което се транспонира член 4, параграф 2, буква б) от [Рамково решение 2004/757], и произтичащото от този член задължение за предвиждане на наказание лишаване от свобода най-малко от пет до десет години, изисква от съда на тази държава членка в случай на осъдителна присъда за — накратко казано — внос на наркотици, които са измежду най-вредните за здравето, да наложи наказание лишаване от свобода за минимален срок от седем години, независимо от количеството на наркотиците, предмет на това деяние, и независимо дали последното е извършено с цел лична употреба или с намерение за трафик на тези наркотици, при положение че:
– съдът може да намали така предвидения минимален срок на наказанието общо само с максимум една трета, ако са налице обстоятелства, които смекчават тежестта на деянието или обществената опасност на извършителя, или ако съответното лице признае деянието, или общо наполовина, ако съответното лице улесни идентифицирането и наказателното преследване на други извършители на престъпления, свързани с наркотици, и при положение че
– срокът на това (евентуално намалено) минимално наказание е пречка съдът да приложи условно осъждане?
в) Може ли евентуално съществуващият реален риск от изпълнението на наложено с влязла в сила присъда непропорционално наказание по смисъла на първия въпрос все пак да бъде премахнат чрез предоставяне от издаващата държава членка на гаранция и каква би могла да бъде тази гаранция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-692/23: AVR-Afvalverwerking, Съдебно решение от 15 януари 2026 г.
Трябва ли критерият за дейност по член 12, параграф 3, първа алинея, буква б) от Директива 2014/24 във връзка с член 12, параграф 5 от тази директива да се тълкува в смисъл, че ако посоченият там процент от дейностите се определя въз основа на оборота и контролираното юридическо лице е част от група, трябва да се отчете оборотът единствено на самото контролирано юридическо лице или и оборотът на всички свързани или несвързани дружества в групата, като например
i) консолидираният оборот, при който съгласно разпоредбите, с които в националното право са транспонирани членове 22 и 24 от Директива 2013/34, оборотът на съответното юридическо лице трябва да се добави към оборота на другите дружества в групата, или
ii) оборотът на предприятията, с които контролираното юридическо лице образува стопанска единица по смисъла на понятието за предприятие съгласно конкурентното право на Съюза?
Ако отговорът на първия въпрос е, че трябва да се отчете оборотът единствено на самото контролирано юридическо лице, трябва ли посоченият в този въпрос критерий за дейност да се тълкува в смисъл, че оборотът, който се генерира, когато в качеството си на ползватели трети лица разтоварват отпадъци на депо, което контролираното юридическо лице експлоатира по поръчка на контролиращите възлагащи органи, следва да се счита за оборот, който е резултат от изпълнението на задачи, възложени на това юридическо лице от контролиращите възлагащи органи, като се има предвид, че при експлоатацията контролираното юридическо лице се конкурира и с частни оператори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-788/24: Anne Frank Fonds, Заключение от 15 януари 2026 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 1 от Директивата относно авторското право да се тълкува в смисъл, че публикуването на произведение в интернет може да се квалифицира като публично разгласяване в определена държава само ако публикуването е насочено към публиката в тази държава
При утвърдителен отговор: кои фактори следва да се вземат предвид при преценката в това отношение?
2) Може ли да се приеме, че е налице публично разгласяване в определена държава, ако чрез съвременно блокиране на достъпа на географски принцип (геоблокиране) се гарантира, че публиката в тази държава може да получи достъп до уебсайта, на който е публикувано произведението, само чрез заобикаляне на блокирането с помощта на VPN или подобна услуга
От значение ли е в това отношение в каква степен публиката в държавата, където достъпът е блокиран, желае и е в състояние да получи достъп до съответния уебсайт чрез такава услуга
Има ли значение за отговора на този въпрос дали наред с геоблокирането са приети и други мерки за затрудняване на достъпа до уебсайта от страна на публиката в държавата, където достъпът е блокиран, или за възпиране на публиката от такъв достъп?
3) Ако възможността за заобикаляне на блокирането води до публично разгласяване (по смисъла на член 3, параграф 1 от Директивата относно авторското право) на публикуваното в интернет произведение в държавата, където достъпът е блокиран, може ли да се приеме, че това разгласяване е извършено от лицето, публикувало произведението в интернет, въпреки че достъпът изисква действия от страна на доставчика на съответната VPN или подобна услуга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-641/23: Dubers, Съдебно решение от 15 януари 2026 г.
Препятства ли член 9, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2008/909 във връзка с член 25 от това рамково решение, както и във връзка с член 4, точка 1 и член 5, точка 3 от Рамково решение 2002/584, възможността държава членка, която е приложила член 7, параграф 4 от Рамково решение 2008/909, да имплементира първата от посочените разпоредби по такъв начин, че след като изпълняващият съдебен орган е дал — при условие за предоставяне на гаранция за връщане — съгласие за предаване на съответното лице на издаващата държава членка с цел наказателно преследване по смисъла на член 2, параграф 4 от Рамково решение 2002/584 за деяние, което не е наказуемо съгласно правото на изпълняващата държава членка, но по отношение на което изпълняващият съдебен орган изрично се е въздържал от отказ от предаване на това основание, други органи на изпълняващата държава членка (в качеството ѝ на държава членка по привеждане на решенията в изпълнение) трябва или могат да откажат признаването и изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено в издаващата държава членка за това деяние, на основание липса на наказуемост съгласно правото на изпълняващата държава членка (в качеството ѝ на държава членка по привеждане на решенията в изпълнение) и следователно трябва или могат да откажат и предоставената гаранция за връщане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.