всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-560/24: Besthame, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.

Прилага ли се Директива 2004/38 по отношение на лице, което, след като е придобило производно право на пребиваване в държава членка в качеството си на съпруг на гражданин на Европейския съюз, упражняващ права по Договора за функционирането на ЕС в приемащата държава, наскоро е придобило гражданството на приемащата държава и вече не се ползва от каквото и да било производно право в приемащата държава по Директивата, единствено за да се разследва и (при необходимост) да се установи или да се заключи, че в миналото лицето е извършило измама или злоупотреба с права и/или e сключило фиктивен брак по смисъла на член 35 от Директивата с цел да придобие права по Директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-312/24: Darashev, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.

Член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и член 9, параграф 1 от Директива (ЕС) 2016/680 трябва ли да се тълкуват в смисъл, че този регламент се прилага за извършваната от дирекция на публичен орган дейност, състояща се в съхраняване в трудовото досие на един от неговите служители на данни относно качеството му на заподозрян в досъдебно производство, при положение че тази дирекция е получила данните чрез друга дирекция на същия публичен орган, като последната е оправомощена да провежда този вид разследване?
Член 17, параграф 3, буква б) във връзка с член 6, параграф 1, първа алинея, буква в) и член 6, параграф 3 от Регламент 2016/679 и в светлината на член 52, параграф 1 от Хартата трябва ли да се тълкува в смисъл, че съхраняването в трудовото досие на полицейски служител за целите на управлението на кариерата му и на контрола за спазването от този служител на правилата, присъщи на функциите му, на лични данни относно качеството му на заподозрян в спряно досъдебно производство, като посоченият служител не е бил нито обвиняем, нито подсъдим за съответното престъпление, може да се приеме за обосновано с оглед на спазването на законово задължение, което се прилага спрямо публичния орган, работодател на посочения служител, на основание на националното право?
Член 1 от Директива 2000/78/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че тази директива не е приложима, когато публичен орган, на една от дирекциите на който е възложено да провежда наказателни разследвания срещу назначените в този орган служители, отказва в качеството си на работодател да повиши един от своите служители само на основанието, че той е имал качеството на заподозрян в досъдебно производство, което в крайна сметка е спряно, като посоченият служител не е бил нито обвиняем, нито подсъдим за съответното престъпление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-147/24: Safi, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.

Следва ли член 20 ДФЕС във връзка с член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска компетентният орган на приемащата държава членка да приеме решение, с което се отказва предоставянето на производно право на пребиваване на негова територия на гражданин на трета държава, родител на ненавършило пълнолетие дете, гражданин на Съюза, което никога не е пребивавало в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, с мотива че гражданинът на трета държава има право на пребиваване в друга държава членка, когато този орган не е проверил предварително дали семейният живот, който детето води с двамата си родители, от които зависи, би могъл да продължи в другата държава членка и дали преместването му в същата държава членка би било против неговия висш интерес, и налага ли тази разпоредба на въпросния гражданин на трета държава да бъде признато производно право на пребиваване на територията на държавата членка, на която е гражданин детето и в която то пребивава с двамата си родители, когато семейният живот, който детето води с двамата си родители, от които зависи, не би могъл да продължи в посочената друга държава членка и/или преместването му в същата държава членка би било против неговия висш интерес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-791/24: TERVE Production, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.

Трябва ли член 7, точка 1 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че искът за заместване със съдебен акт на [липсващото] приемане на проекта на ищеца [в главното производство] на договор за придобиване на акции трябва да се счита за иск по „дело, свързано с договор“?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че искът за заместване със съдебен акт на [липсващото] приемане на проекта на ищеца [в главното производство] на договор за придобиване на акции трябва да се счита за иск по дело относно „непозволено увреждане, деликт или квазиделикт“?
Трябва ли член 24, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че е приложим и в спора в главното производство, тъй като ищецът [в главното производство] иска от съда като предварителен въпрос да разгледа оплакването му, че решението на общото събрание, с което се дава съгласие за прехвърляне на акциите на останалите акционери (включително акциите на ищеца [в главното производство]) в полза на ответника [в главното производство], е несъществуващо или нищожно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-722/23: Rugu, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.

Когато съдилищата на изпълняващата европейска заповед за арест държава членка констатират, че при предаване на издирваното лице на издаващата държава членка съществува риск от нарушаване на основните права на това лице във връзка с изпълнението на чуждестранното наказание, поради което следва да се откаже изпълнението на европейската заповед за арест, член 4, точка 6 от [Рамково решение 2002/584] допуска ли съдилищата на изпълняващата държава членка, които констатират, че издирваното лице пребивава в последната държава, да решат впоследствие, че в съответствие с разпоредбата, която транспонира член 4, точка 6 от [това] рамково решение в националния правен ред, наказанието лишаване от свобода, което е наложено в държавата членка, издала европейска заповед за арест, и е посочено в тази заповед за арест, следва да бъде изпълнено в изпълняващата държава членка?
Трябва ли член 4, точка 6 от [Рамково решение 2002/584] да се тълкува в смисъл, че когато съдилищата на държавата членка, изпълняваща европейска заповед за арест, са установили, че в случай на предаване на издирваното лице на издаващата държава членка съществува опасност от засягане на основните права на това лице вследствие на изпълнението на наложеното в чужбина наказание, поради което следва да се откаже изпълнението на европейската заповед за арест, той задължава съдилищата на изпълняващата държава да проверят, за да се избегне [възможността] да остане ненаказано издирваното лице, което е гражданин на тази държава или пребивава в нея, дали е целесъобразно да се разпореди в съответствие с разпоредбата, която транспонира в националния правен ред посочения член 4, точка 6, изпълнението в изпълняващата държава членка на наказанието лишаване от свобода, наложено на съответното лице в държавата членка, издала европейската заповед за арест, което наказание е посочено в този акт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-440/25: Ebilum, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.

Следва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че от една страна, предоставя на първоинстанционен съд, сезиран с жалба срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила, правомощието да се произнася по обвързващ начин относно достоверността на обосновката на тази молба, относно правдоподобността на опасенията на кандидата от преследване или на реалната опасност за него от тежки посегателства в случай на връщане в държавата на произход, както и относно основателността на посочената молба, като отчита обстоятелствата, представени в производството по обжалване, и от друга страна, дали държавите членки могат да ограничават това правомощие, така че само решаващият орган по смисъла на член 2, буква е) от тази директива да има правомощието да преценява молбите за международна закрила и да се произнася по тяхната основателност?
Следва ли член 2, буква г) от Директива 2011/95/ЕС да се тълкува в смисъл, че изразът „основателни опасения от преследване“ се отнася до положение, при което е налице разумна степен на вероятност кандидатът за международна закрила да бъде преследван в случай на връщане в държавата на произход, и евентуално според какви критерии трябва да се установи наличието на такава разумна степен на вероятност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-198/25: Quotal, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.

Следва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че, от една страна, предоставя на първоинстанционен съд, сезиран с жалба срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила, правомощието да се произнася по обвързващ начин относно достоверността на обосновката на тази молба, относно правдоподобността на опасенията на кандидата от преследване или на реалната опасност за него от тежки посегателства в случай на връщане в държавата на произход, както и относно основателността на посочената молба, като отчита обстоятелствата, представени в производството по обжалване, и, от друга страна, дали държавите членки могат да ограничават това правомощие така, че само решаващият орган да има правомощието да преценява молбите за международна закрила и да се произнася по тяхната основателност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-621/24: Landkreis Schweinfurt, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.

Покрива ли се минималното ниво, посочено в член 17, параграфи 2 и 5 от Директива 2013/33, от правна уредба на държава членка, която в рамките на срока за прехвърляне на кандидатите за международна закрила съгласно Регламент № 604/2013 се ограничава да им предоставя, в зависимост от техния статут на лица, които имат задължение да напуснат територията на съответната държава в изпълнение на подлежащ на изпълнение акт, единствено право на жилище, храна, хигиенни и здравни грижи и лечение в случай на заболяване, както и с оглед на обстоятелствата в конкретния случай — на облекло и на потребими и непотребими вещи, използвани в домакинството?
Трябва ли член 20, параграф 1, буква в) от Директива 2013/33 във връзка с член 2, буква р) от Директива 2013/32 да се тълкува в смисъл, че последващата молба се отнася включително и до случаите, когато преди това кандидатът е подал молба за международна закрила в друга държава членка и въз основа на това Федералната служба e отхвърлила молбата като недопустима в приложение на Регламент № 604/2013 и е разпоредила извеждането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-843/24: 24.hu, Съдебно решение от 21 май 2026 г.

Трябва ли приложимият от 8 ноември 2024 г. член 3 от Регламент 2024/1083 да бъде приложен от национален съд след 8 ноември 2024 г., като се има предвид, че медийното съобщение в основата на спора е публикувано на 17 март 2024 г?
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, следва ли член 3 от Регламент 2024/1083 във връзка с правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, гарантирано с член 11 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че в случаите на препечатка от медийно съдържание, публикувано под редакционна отговорност в друга държава членка, възложената „по правило“ върху медийното издание тежест на доказване на фактите, съдържащи се в препечатаното медийно съдържание, е в разрез с изискванията на посочения член 3?
При отрицателен отговор на втория преюдициален въпрос, в съответствие ли е с правото на Съюза, и по-специално с член 11 от Хартата, национална съдебна практика, съгласно която медийно издание може да представи съдържание, публикувано от друго медийно издание в друга държава членка, само ако може да докаже истинността на препечатаното информационно съдържание, дори когато в медийното съобщение е посочено ясно, че става въпрос за препечатано информационно съдържание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-717/24: Sociálna poisťovňa (Pension de retraite d’un mineur de fond), Съдебно решение от 21 май 2026 г.

Трябва ли член 51, параграф 1 от Регламент № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че се прилага за пенсия за осигурителен стаж и възраст, по отношение на която се взима решение от компетентната институция на държава членка, само при условие че съгласно законодателството на тази държава членка е създадена „специална схема за наети лица или самостоятелно заети лица“?
Ако е така, какво характеризира тази „специална схема“ (например че се управлява от отделна институция, че се самофинансира, или че е предназначена само за определена група работници или самостоятелно заети лица)?
Или член 51, параграф 1 от посочения регламент трябва да се тълкува в смисъл, че той се прилага към такава пенсия дори ако законодателството на тази държава членка не предвижда такава „специална схема“, а единствено предвижда, че определена група лица, които са придобили осигурителни периоди единствено във връзка с определена дейност (например миньори, работещи в подземни мини), могат въз основа на тези периоди да получат пенсия за осигурителен стаж и възраст при по-благоприятни условия от други лица, упражняващи друга дейност като наети или самостоятелно заети лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form