Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-242/25: SEB banka, Заключение от 21 май 2026 г.
1) Трябва ли член 127, параграф 4 от [ДФЕС] и член 4 от Решение [98/415] да се тълкуват в смисъл, че установеното в тези разпоредби задължение властите на съответната държава членка да провеждат консултации с [ЕЦБ] на подходящ етап се счита за изпълнено, когато националният парламент приеме закон преди да е получил становището на [ЕЦБ], но съществува процедура, в рамките на която този закон може да бъде разгледан повторно в парламента преди обнародването и влизането му в сила?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли да се счита, че нарушението на член 127, параграф 4 от [ДФЕС] и на член 4 от Решение [98/415] съставлява съществено процесуално нарушение, което води до неприложимост на разпоредбите от националното право, приети в противоречие с правото на Съюза?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, трябва ли принципите на предимство на правото на Съюза и на правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че [Latvijas Republikas] Satversmes tiesa (Конституционен съд) може да допусне в постановеното от него решение запазване на правните последици на спорните разпоредби за периода на тяхното действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/25: Eneco Wind Belgium, Заключение от 21 май 2026 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 2 от [Регламент 2022/2577] да се тълкува в смисъл, че държавите членки трябва да гарантират, че на изграждането и експлоатацията на централи и инсталации за производството на енергия от възобновяеми източници и на свързаното с тях развитие на мрежовата инфраструктура се дава приоритет единствено при преценката на правните интереси, посочена в параграф 1 от [този член], т.е. при преценката на правните интереси за целите на член 6, параграф 4 и член 16, параграф 1, буква в) от [Директива 92/43], член 4, параграф 7 от [Директива 2000/60] и член 9, параграф 1, буква а) от [Директива 2009/147], или това задължение се отнася до всяка преценка на правните интереси, извършена от органа, компетентен за издаването на разрешения, включително когато конкурентният интерес не попада в обхвата на [посочените директиви] (в случая опазването на ландшафта и наследството)?
2) Трябва ли изразът „проекти, които са признати за проекти от по-висш обществен интерес“, съдържащ се в член 3, параграф 2, първо изречение от същия регламент, да се тълкува в смисъл, че изисква специално, общо или индивидуално признаване на „по-висшия обществен интерес“ на даден проект от държавите членки, или следва да се разбира като отнасящ се до обстоятелството, че презумпцията, установена в член 3, параграф 1 от същия регламент, не е оборена, или дори че проектът не е изключен от обхвата на тази презумпция, както това се позволява от член 3, параграф 1 in fine?
3) Трябва ли предвиденото в посочения по-горе член 3, параграф 2 задължение да се гарантира, най-малко за проектите, които са признати за проекти от по-висш обществен интерес, че когато се извършва преценка на правните интереси в отделните случаи, при планирането и в процеса на издаване на разрешения се дава „приоритет“ на изграждането и експлоатацията на централи и инсталации за производството на енергия от възобновяеми източници и на свързаното с тях развитие на мрежовата инфраструктура, да се тълкува в смисъл, че установява абсолютен приоритет за такива проекти — без да се засяга съдържащото се в същия параграф екологично условие за защита на видовете — или трябва да се разбира като принципен приоритет, от който държавите членки могат да се отклонят, посочвайки конкретни мотиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-843/24: 24.hu, Съдебно решение от 21 май 2026 г.
Трябва ли приложимият от 8 ноември 2024 г. член 3 от Регламент 2024/1083 да бъде приложен от национален съд след 8 ноември 2024 г., като се има предвид, че медийното съобщение в основата на спора е публикувано на 17 март 2024 г?
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, следва ли член 3 от Регламент 2024/1083 във връзка с правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, гарантирано с член 11 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че в случаите на препечатка от медийно съдържание, публикувано под редакционна отговорност в друга държава членка, възложената „по правило“ върху медийното издание тежест на доказване на фактите, съдържащи се в препечатаното медийно съдържание, е в разрез с изискванията на посочения член 3?
При отрицателен отговор на втория преюдициален въпрос, в съответствие ли е с правото на Съюза, и по-специално с член 11 от Хартата, национална съдебна практика, съгласно която медийно издание може да представи съдържание, публикувано от друго медийно издание в друга държава членка, само ако може да докаже истинността на препечатаното информационно съдържание, дори когато в медийното съобщение е посочено ясно, че става въпрос за препечатано информационно съдържание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-889/24: Delve 2, Съдебно решение от 21 май 2026 г.
Трябва ли член 1, параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/191, при обстоятелства като разглежданите в главното производство, да се тълкува в смисъл, че за целите на определяне на окончателното антидъмпингово мито вносителят може след подаване на митническата декларация да представи валидна фактура, изготвена със задна дата?
Трябва ли член 1, параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/191 във връзка със съображение 607 от този регламент да се тълкува в смисъл, че представянето на валидна фактура само по себе си може да не бъде достатъчно основание за прилагането на индивидуална митническа ставка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-198/24: Mr Green, Съдебно решение от 21 май 2026 г.
Следва ли разпоредбата на член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 655/2014 да се тълкува в смисъл, че национален съд, сезиран с молба за издаване на европейска заповед за запор, може да вземе предвид, за да определи дали е налице спешна необходимост от издаването на тази заповед, от една страна, поведението на длъжника, настъпило няколко години преди подаването на молбата, и от друга страна, наличието в държавата членка, в която е установен длъжникът, на закон, който може да възпрепятства събирането на съответното вземане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-447/24: Höldermann, Съдебно решение от 21 май 2026 г.
Отговаря ли на изискванията на член 9, параграф 1, буква и), подточка i), първо тире от Рамково решение 2008/909/ПВР призовката, връчена на представител в страната, който е упълномощен от осъденото лице да получава подлежащите на връчване документи?
Трябва ли член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909/ПВР да се разбира в смисъл, че към момента на упълномощаването съдебният процес следва вече да е насрочен и съответното лице да е уведомено за насрочената дата, или е достатъчно съответното лице да упълномощи или да потвърди упълномощаването, знаейки със сигурност, че ще се проведе съдебен процес?
Съвместимо ли е с предимството на правото на Съюза, че в член 84b, параграф 1, точка 2 от IRG германският законодател е уредил задочното осъждане като абсолютно основание за недопустимост на искането за изпълнение, въпреки че в това отношение член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909/ПВР предвижда само факултативно основание за отказ?
Може ли съответното лице да се откаже от защитата, която произтича от член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909/ПВР, и така да даде възможност за изпълнение на задочна присъда дори когато не са изпълнени условията, предвидени в член 9, параграф 1, буква и), подточки i), ii) и iii) от това рамково решение
Представлява ли такъв отказ искането за изпълнение в държавата по произход, отправено до компетентния орган на издаващата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/25: Neo Group, Заключение от 21 май 2026 г.
1) При обстоятелства като тези по главното производство, съответства ли на целите на антизлоупотребната разпоредба на Директива 2011/96/ЕС национална практика, която изключва в държавата на разпределящото дружество възможността за освобождаване на дивидентите от облагане при източника, когато тези дивиденти се разпределят на дружеството майка на разпределящото дружество, което действително упражнява дейност в друга държава членка и не е, като такова, неавтентично образувание, доколкото упражнява дейност и дивидентите му се разпределят в качеството му на действителен бенефициент, но данъчната администрация го квалифицира като участник във верига от неавтентични операции поради разпределението (трансфера) на дивиденти чрез него към действителния бенефициент на цялата група дружества?
2) В случай на положителен отговор на първия въпрос, позволява ли съответствието или сходството на размерите на дивидентите, прехвърлени в рамките на верига от операции, да се заключи, че има верижен трансфер на дивиденти?
3) При обстоятелства като тези по главното производство, съответства ли на целите на антизлоупотребната разпоредба на Директива 2011/96/ЕС, включително принципа на пропорционалност, посочен в съображенията на Директива 2015/121/ЕС, национална практика, при която данъчната администрация прилага антизлоупотребната разпоредба в държавата на разпределение на дивидентите, докато операциите, въз основа на които веригата от операции е квалифицирана като схема (които данъчната администрация е счела за неавтентични), са извършени в друга държава членка от данъчни резиденти на друга държава членка?
4) Позволява ли антизлоупотребната разпоредба да се облагат дивидентите при източника в държавата на разпределящото дружество независимо от етапа на веригата от операции, на който се получава данъчното предимство
Може ли жалбоподателят да се счита за получил данъчно предимство, противоречащо на предмета или целта на Директива 2011/96/ЕС, ако в края на тази верига от операции действителният бенефициент получи данъчно предимство, използвайки за тази цел разпределените от жалбоподателя дивиденти?
5) При обстоятелства като тези по главното производство, могат ли разпоредбите на член 1, параграф 2 от Директива 2011/96/ЕС да се тълкуват в смисъл, че прилагането на правилото за „освобождаване на участията“, което транспонира в националното право разпоредбите на член 5 от същата директива, може да бъде изключено поради злоупотреба на основание използването на получените дивиденти, когато получаването и използването на дивидентите (последващо разпределение на печалбата) са се осъществявали непрекъснато за определен период?
6) При обстоятелства като тези по главното производство, съответства ли на целите на антизлоупотребната разпоредба на Директива 2011/96/ЕС национална практика, при която данъчната администрация прилага антизлоупотребната разпоредба към разпределящото дружество, без да е установено, че последното е знаело или е могло да знае за съществуването на верига от фиктивни операции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-189/25: Virus II, Заключение от 21 май 2026 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно член 2, буква а) и член 3, параграф 2, буква а) от Директивата за СЕО да се тълкува в смисъл, че приложение към национална законова разпоредба (списък) — за обявяване на пътни участъци за „федерални пътища“ чрез посочване на географски точки (начална, междинна и крайна точка), налагащо задължително подаване на заявление за определяне на трасето на пътя в рамките на подлежащия на бъдещо разрешение конкретен проект, и компетентност на разрешаващия орган — установява „рамката за даването на съгласие за бъдещо развитие на проектите“, изброени в приложения I и II към Директивата за ОВОС, дори ако за разрешението за осъществяване на проектите тази законова разпоредба предвижда конкретни условия, които са свързани по-специално с пътната безопасност, функционалното предназначение или въздействието върху околната среда, но които не се позовават на споменатото определяне на пътни участъци чрез географски точки?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Трябва ли член 13, параграф 3 от Директивата за СЕО да се тълкува в смисъл, че вече е налице първи формален подготвителен акт по смисъла на тази разпоредба, когато документи, които съгласно приложимото в държавата членка специално законодателство трябва да бъдат изготвени преди изменение на плана, са били в процес на изготвяне и в хода на изготвянето им са били многократно представяни на местните органи, общините по мястото на осъществяване на проекта и разрешаващите органи, като също така са били обсъдени от консултативна експертна група?
3) Трябва ли член 3, параграф 2, буква а) от Директивата за СЕО да се тълкува в смисъл, че когато съгласно Директивата за ОВОС разрешение за осъществяване за конкретен проект се издава на няколко етапа, план, чиито критерии и подробни правила представляват само непосредствено основание за издаване на първото разрешение за осъществяване, определя и рамката за всички следващи разрешения за осъществяване на проекта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-483/23: T Trust, Съдебно решение от 21 май 2026 г.
Следва ли член 2, параграф 1 от Регламент № 269/2014 да се тълкува в смисъл, че финансовите средства и икономическите ресурси, предоставени в доверителна собственост от нейния учредител, включен в списъка в приложение I към този регламент, трябва да се считат за „собственост“ на този учредител или за „контролирани“ от него по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.