Европейски социален фонд (ЕСФ)
Европейски социален фонд (ЕСФ)
Дело C-471/23: Obshtina Veliko Tarnovo, Съдебно решение от 6 март 2025 г.
Администратор на държавна помощ, представляваща средства от ЕСИФ, който не е получател на помощта, попада ли в понятието „бенефициер“ на помощта в контекста на държавните помощи по смисъла на чл. 2, т. 10 от Регламент № 1303/2013?
Допуска ли тълкуването на чл. 2, т. 10, т. 36 и т. 37 от Регламент № 1303/2013 национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, според която в хипотеза като тази в главното производство като бенефициер на помощта със средства от ЕСИФ да се възприема само една от общините (страни по административния договор за безвъзмездна финансова помощ) в партньорство, подписала административния договор за безвъзмездна финансова помощ като водещ партньор
Кои са изискванията в хипотеза като настоящата за характеризиране на една организация като бенефициер по смисъла на чл. 2, т. 10 от Регламент № 1303/2013?
Администратор на държавна помощ, представляваща средства от ЕСИФ, който не е лицето, разходващо помощта въз основа на обществена поръчка, може ли да бъде допустим адресат на акт за определяне на финансова корекция за нарушаване на националното законодателство/правото на Европейския съюз при възлагане на обществената поръчка?
Следва ли по отношение на лицето адресат на административната мярка „финансова корекция“ за осъществена нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013, в хипотеза на държавни помощи — средства от ЕСИФ, да са налице две кумулативни изисквания: да е получател на помощта, съставляваща засегнатите средства от нередността и да е лице, което е разходвало засегнатите средства?
Отговорността за нарушаване на закона при разходване на държавна помощ, средства от ЕСИФ, може ли да се определя или преразпределя с договор между получателя и администратора на помощта или се носи от получателя на помощта, който я разходва незаконосъобразно?
Налице ли е солидарна отговорност между получателя на помощта и администратора на помощта, и следва ли такава солидарност да бъде предвидена в договора за предоставяне на помощта?
Допуска ли тълкуването на чл. 2, т. 10, т. 36 и т. 37 от Регламент № 1303/2013 национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, според която в хипотеза като тази в главното производство финансовата корекция за нарушение на правилата при възлагане на обществените поръчки, допуснато от един икономически оператор, да се определи с акт, чиито адресат е друг икономически оператор, който не е извършил твърдяното нарушение, но е вписан като водещ партньор по договора за безвъзмездна финансова помощ?
Допуска ли Регламент № 1303/2013 национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, според която отговорността за финансова корекция може да се преразпределя договорно между партньорите в процедурата или всеки икономически оператор следва да понася отговорността за финансови корекции при допуснати от него нарушения в разходването на средства от ЕСИФ по договори, по които той е страна?
Допускат ли чл. 41 и чл. 47 от Хартата практика на национални органи и съдилища в хипотеза като тази в главното производство, на „оператор на услуга от общ икономически интерес“, какъвто е общинското дружество, по отношение на чиято процедура по възлагане на обществена поръчка се претендира да се констатира нарушение на Закона за обществените поръчки при възлагане на същата, в процедура по разходване на средства от ЕСИФ, представляващи държавна помощ, да не бъде осигурено право на участие в процедурата по определяне на финансова корекция, засягаща сключен от него договор, както и право на участие в съдебното производство по оспорване на този административен акт с мотива, че същият като партньор на общината носи регресна отговорност по гражданскоправен ред въз основа на Споразумението за партньорство?
Допускат ли чл. 41 и чл. 47 от Хартата практика на национални органи и съдилища в хипотеза като тази в главното производство, на общината, по отношение на която се претендира да е извършила нарушение на Закона за обществените поръчки при възлагане на обществена поръчка в процедура по разходване на средства от ЕСИФ, да не бъде осигурено право на участие в процедурата по определяне на финансова корекция, засягаща сключен от нея договор, както и право на участие в съдебното производство по оспорване на този административен акт с мотива, че същата като партньор има път на защита по гражданскоправен ред въз основа на Споразумението за партньорство с водещия партньор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-392/23: Rustrans, Съдебно решение от 19 декември 2024 г.
Трябва ли член 65, параграфи 1 и 2, член 67, параграф 1, буква а) и член 69 от Регламент № 1303/2013 във връзка с член 4 и член 125, параграф 1 от този регламент, както и с член 33 от Регламент 2018/1046, да се тълкуват в смисъл, че в обхвата на понятието „допустим разход“ по смисъла на тези разпоредби попада принос в натура, направен от бенефициер под формата на предоставяне на терени и намиращи се в тях постройки, за целите на проект за осъвременяване на обект за аквакултури, състоящ се единствено в закупуването на оборудване, технологични съоръжения и специфично обзавеждане за съществуващо стопанство за аквакултури?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-175/23: Obshtina Svishtov, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Съвместим ли е с правото на Европейския съюз с оглед на логическото и телеологическото тълкуване на разпоредбите на член 2, параграф 36 и на член 143, параграф 2 от Регламент № 1303/2013, национален правен инструмент, като отразения в разпоредбите на чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, който инструмент винаги презумира наличие на нередност при нарушаването на класифицирани чрез нормативно определен списък правила за провеждане на обществени поръчки?
Националният правен инструмент, съдържащ се в разпоредбите на чл. 70, ал.2 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 2, ал.1 и ал.2 от Наредбата съответства ли на принципа на пропорционалност, посочен в разпоредбата на чл. 143, параграф 2, трето изречение от Регламент № 1303/2013 предвид необходимостта от индивидуализирането на всяко едно конкретно и специфично нарушение на действащо в областта на обществените поръчки правило?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-471/22: Agentsia “Patna infrastruktura” (Financement européen d’infrastructures routières), Съдебно решение от 30 януари 2024 г.
Валидно ли е [решението от 27 юли 2021 г.] с оглед изискванията за обоснованост, мотивираност, пълнота и неедностранчивост на извършената проверка съгласно разпоредбата на чл. 296, пар. 3 от ДФЕС и принципа на добра администрация по чл. 41 от [Хартата]?
Следва ли разпоредбата на чл. 100 от Регламент 1083/2006 на Съвета да се тълкува в смисъл, че за да бъде законосъобразно решението на ЕК, Комисията не следва да установява, анализира и квалифицира всички правнозначими факти в производството, а следва да ограничи и формира изводите си само на база на комуникацията и обмяната на позиции, респ. уведомления, с държавата членка?
В хипотеза като настоящата, когато е налице постановен, влязъл в сила, акт на Европейската комисия за определяне на финансова корекция на държава членка за допусната нередност при разходване на средства от Европейския съюз при провеждане на три отделни процедури за възлагане на обществени поръчки, следва ли националните компетентни органи да проведат самостоятелно производство по установяване на нередност за да приложат законосъобразна финансова корекция в съответствие с чл. 98 от Регламент 1083/2006?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, следва ли да се счита, че правото на участие на лицата в производството по определяне на финансова корекция от държавите членки е обезпечено в съответствие с правото на добра администрация по чл. 41 от [Хартата]?
В хипотеза като настоящата, когато е налице постановен, влязъл в сила акт на Европейската комисия за определяне на финансова корекция на държава членка за допусната нередност при разходване на средства от Европейския съюз при провеждане на три отделни процедури за възлагане на обществени поръчки, следва ли разпоредбата на чл. 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран с жалба срещу акт за определяне на финансова корекция на национален компетентен орган по отношение на една от тези поръчки, е обвързан от установеното и приетото от страна на ЕК, или посочената норма предполага, че съдът трябва, в рамките на пълен съдебен процес и с всички допустими от закона способи да установи и изследва правнозначимите факти и обстоятелства по спора, като даде дължимото правно разрешение?
При отговор на предходния въпрос в смисъл, че националният съд е обвързан от решението на Европейската комисия, в това число и относно фактическите констатации в него, може ли да се приеме, че правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес на лицата, по отношение на които е наложена финансова корекция, е обезпечено в съответствие с чл. 47 от [Хартата]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-635/22: Assofrutti Rom, Определение от 25 октомври 2023 г.
Изисква ли се националната юрисдикция да изложи достатъчно подробна фактическа и правна рамка в решението за преюдициално запитване, за да бъде то допустимо съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Допуска ли се преюдициално запитване, когато липсва достатъчно яснота относно приложимата национална правна уредба и връзката ѝ с правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-635/22: Assofrutti Rom, Определение от 25 октомври 2023 г.
Допустимо ли е преюдициалното запитване при липса на достатъчно точни сведения относно нормативния контекст на спора в главното производство и мотивите за необходимостта от отговор от Съда?
Изисква ли се националната юрисдикция да посочи релевантните фактически и правни обстоятелства, както и причините за необходимостта от преюдициално тълкуване съгласно член 94, букви б) и в) от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-443/21: Avicarvil Farms, Съдебно решение от 17 ноември 2022 г.
Трябва ли член 40, параграф 3 от Регламент № 1698/2005 и член 58, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 във връзка с член 310, параграф 5 ДФЕС, както и с принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат националните органи, участващи в прилагането на мярка за безвъзмездно финансово подпомагане, да решат след установена от Сметната палата грешка в изчислението да намалят размера на финансовата помощ, която е предоставена с ПРСР 2007—2013, одобрена от Комисията, без да изчакат последната да приеме решение, с което се изключва финансирането от Съюза на сумите, вследствие на тази грешка в изчислението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-698/20: Gmina Wieliszew, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.
Трябва ли Регламент № 1083/2006, и по-конкретно член 2, точка 5, членове 3 и 4, член 57, параграф 1 и членове 70 и 80 от него, а понастоящем Регламент № 1303/2013, и по-конкретно член 2, точка 15, член 37, параграф 1, член 66, член 67, параграф 1, член 74, параграф 1 и член 89, параграф 1 от него, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не позволява на лицето, получило средства с източник от бюджета на Европейския съюз, ефективно да изиска по съдебен ред изключването на тези средства от масата на несъстоятелността, когато са внесени по банкова сметка, водена в банка, спрямо която впоследствие е открито производство по несъстоятелност, или национална правна уредба, която не изключва тези средства от масата на несъстоятелността на несъстоятелната банка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-347/20: Zinātnes parks, Съдебно решение от 27 януари 2022 г.
Трябва ли понятието „записан акционерен капитал“, съдържащо се в член 2, точка 18, буква а) от [Регламент № 651/2014], във връзка с други разпоредби от правото на Съюза относно дейността на дружествата да се тълкува в смисъл, че определянето на записания акционерен капитал следва да се основава единствено на данните, които са оповестени по реда, предвиден в законодателството на всяка държава членка, като при това положение се има предвид, че такива данни трябва да се считат за пораждащи последици едва от момента на това оповестяване?
При преценката на понятието „предприятие в затруднено положение“, съдържащо се в член 2, точка 18 от [Регламент № 651/2014], трябва ли да се отдава значение на изискванията, определени в рамките на процедурата за подбор на проекти по европейски фондове, относно документите, които следва да се представят, за да се докаже финансовото състояние на съответното предприятие?
При утвърдителен отговор на втория преюдициален въпрос, съвместима ли е национална правна уредба относно подбора на проекти, която предвижда, че по кандидатурите за проекти не може да се правят разяснения след тяхното подаване, с принципите на прозрачност и на недопускане на дискриминация, съдържащи се в член 125, параграф 3, буква а), подточка ii) от [Регламент № 1303/2013]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-360/20: Ministerul Lucrărilor Publice, Dezvoltării şi Administraţiei, Съдебно решение от 14 октомври 2021 г.
Включва ли се в понятието за измама, засягаща финансовите интереси на [Европейския съюз] по член 1, параграф 1, буква a) от [Конвенцията за ЗФИ], нарушенията, извършени с цел да се създаде впечатление за спазване на разпоредбите на член 57, параграф 1 от Регламент № 1083/2006, за да се избегне прилагането от държавата членка на член 57, параграф 3 във връзка с член 98 от същия регламент, или това понятие обхваща само нарушения, извършени до приключване на фазата на изпълнение, с изключение на деянията, извършени във фазата на устойчивост?
Може ли правото на Съюза, и по-специално разпоредбите на член 4, параграф 3 ДЕС във връзка с член 325, параграфи 1 и 2 ДФЕС и с член 1, параграф 1, буква а) от [Конвенцията за ЗФИ], да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която изключва наказването на лице, обвинено в престъпление, извършено във фазата след приключване на изпълнението, т.е. по време на фазата на устойчивост, във връзка с изпълнението на задълженията, поети от това лице с договора за финансиране, като не се допуска и тълкуване на националната разпоредба в смисъл, че понятието за измама, засягаща финансовите интереси на [Съюза], не включва и незаконосъобразното поведение на бенефициера на финансирането във фазата на устойчивост на проекта, предприето в изпълнение на произтичащите от договора за финансиране задължения, независимо от произхода на средствата (т.е. собствени средства на бенефициера или средства на [Съюза]) или сумите, изразходвани за изпълнение на задълженията, които е поел бенефициерът, за да се осигури устойчивостта на проекта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.