Дело C-471/22: Agentsia “Patna infrastruktura” (Financement européen d’infrastructures routières), Съдебно решение от 30 януари 2024 г.

Валидно ли е [решението от 27 юли 2021 г.] с оглед изискванията за обоснованост, мотивираност, пълнота и неедностранчивост на извършената проверка съгласно разпоредбата на чл. 296, пар. 3 от ДФЕС и принципа на добра администрация по чл. 41 от [Хартата]?

Следва ли разпоредбата на чл. 100 от Регламент 1083/2006 на Съвета да се тълкува в смисъл, че за да бъде законосъобразно решението на ЕК, Комисията не следва да установява, анализира и квалифицира всички правнозначими факти в производството, а следва да ограничи и формира изводите си само на база на комуникацията и обмяната на позиции, респ. уведомления, с държавата членка?

В хипотеза като настоящата, когато е налице постановен, влязъл в сила, акт на Европейската комисия за определяне на финансова корекция на държава членка за допусната нередност при разходване на средства от Европейския съюз при провеждане на три отделни процедури за възлагане на обществени поръчки, следва ли националните компетентни органи да проведат самостоятелно производство по установяване на нередност за да приложат законосъобразна финансова корекция в съответствие с чл. 98 от Регламент 1083/2006?

При отрицателен отговор на предходния въпрос, следва ли да се счита, че правото на участие на лицата в производството по определяне на финансова корекция от държавите членки е обезпечено в съответствие с правото на добра администрация по чл. 41 от [Хартата]?

В хипотеза като настоящата, когато е налице постановен, влязъл в сила акт на Европейската комисия за определяне на финансова корекция на държава членка за допусната нередност при разходване на средства от Европейския съюз при провеждане на три отделни процедури за възлагане на обществени поръчки, следва ли разпоредбата на чл. 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран с жалба срещу акт за определяне на финансова корекция на национален компетентен орган по отношение на една от тези поръчки, е обвързан от установеното и приетото от страна на ЕК, или посочената норма предполага, че съдът трябва, в рамките на пълен съдебен процес и с всички допустими от закона способи да установи и изследва правнозначимите факти и обстоятелства по спора, като даде дължимото правно разрешение?

При отговор на предходния въпрос в смисъл, че националният съд е обвързан от решението на Европейската комисия, в това число и относно фактическите констатации в него, може ли да се приеме, че правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес на лицата, по отношение на които е наложена финансова корекция, е обезпечено в съответствие с чл. 47 от [Хартата]?