България
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на България
Дело C-68/26: Kilyanov, Определение от 27 март 2026 г.
В обхвата на член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/343 попада ли национална правна уредба, която допуска задържане на обвиняем единствено с цел да се гарантира ефективното упражняване на правото му да присъства на съдебния процес, след като той се е възползвал от възможността да не се явява на съдебните заседания?
Подлежи ли подобна национална правна уредба на контрол за съответствие с разпоредбите на Хартата на основните права на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-426/23: Financial Bulgaria, Определение от 24 март 2026 г.
Необходимо ли е упражняваната по занятие дейност по платено поръчителство, при която поръчителят изплаща кредиторските вземания при неизпълнение от страна на длъжника и получава възнаграждение независимо от настъпването на неизпълнението, да се квалифицира като „застрахователна дейност“ по смисъла на Директива 2009/138/ЕО?
При утвърдителен отговор възниква ли задължение за предварително лицензиране по член 14, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО за лицата, които упражняват такава дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-206/23: Комисия/България (Directive énergies renouvelables), Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Нарушено ли е задължението на Република България да транспонира и да съобщи на Европейската комисия всички необходими мерки за въвеждане на Директива (ЕС) 2018/2001 в националното право в предвидения срок?
Могат ли форсмажорни обстоятелства като пандемията от COVID-19 и политическа нестабилност (многократни парламентарни избори) да оправдаят забавата при транспонирането на Директива (ЕС) 2018/2001?
Следва ли да бъде наложена на Република България еднократна сума и/или периодична имуществена санкция по член 260, параграф 3 ДФЕС за неизпълнение на задълженията по транспониране и съобщаване на мерките по Директива (ЕС) 2018/2001 и какъв да бъде техният размер с оглед на тежестта, продължителността и платежоспособността на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-453/24: Hadenov, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Задължението за признаване по чл. 6 от Рамково решение 2005/214, възможността за провеждане на консултации по чл. 7, ал. 3 от Рамковото решение, както и принципът за избягване на ненаказуемостта, може ли да се тълкуват като предоставящи възможност на изпълняващия орган, след като констатира, че е налице факултативно основание за отказ по чл. 7, ал. 2, б. ж), т. „i“ от Рамковото решение:
1) да проведе консултация с решаващия орган по реда на чл. 7, ал. 3 от Рамковото решение, с цел установяване дали [заинтересованото] лице разполага с актуална възможност да подаде възражение против решението за налагане на финансова санкция;
2) при положителен отговор да връчи на [заинтересованото] лице решението за налагане на финансова санкция и да му разясни правото на възражение;
3) да изчака резултата от евентуалното възражение, като го отчете при постановяване на акта си по същество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-293/25: Moguchev, Определение от 18 декември 2025 г.
Кой от двата акта на Съюза – Рамково решение 2002/584 или Рамково решение 2008/909 – урежда процедурата за признаване и изпълнение на съдебни решения, въз основа на които са издадени европейски заповеди за арест, чието изпълнение е отказано на основание член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584?
При какви условия и по каква процедура следва да се осъществи признаването и изпълнението на съдебно решение за лишаване от свобода в изпълняващата държава, когато е отказано изпълнение на европейска заповед за арест по член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-245/24: Lukoil Bulgaria и Lukoil Neftohim Burgas, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че за да може орган по конкуренция да приеме, че поведението на две дружества, които са част от едно и също предприятие с господстващо положение, което поведение според този орган се изразява в отказ да се предостави достъп до съоръжения, поставени под съответния контрол на тези дружества и представляващи част от една и съща контролирана от това предприятие съществена инфраструктура, и в ограничаване на търговията в това отношение, представлява злоупотреба с такова господстващо положение, посоченият орган е длъжен да установи, че условията по член 102 ДФЕС са изпълнени както по отношение на поведението, квалифицирано като ограничаване на търговията, така и по отношение на поведението, квалифицирано като отказ на достъп до такива съоръжения?
Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че условията, посочени в точка 41 от решение Bronner, които позволяват да се приеме, че отказ за предоставяне на достъп до инфраструктура може да представлява злоупотреба с господстващо положение, са неприложими, когато тази инфраструктура не е развита от предприятието с господстващо положение за нуждите на собствената му дейност, а от публичните органи и или е била предмет на концесия за услуги, предоставена на това предприятие от държавата, или е била придобита от същото след приватизационна сделка, и ако не, при какви условия?
Гарантирано ли е спазването на принципа на пропорционалност, даден в точка 75 от Съобщение на Комисията — Насоки за приоритетите на Комисията по прилагането на член 102 ДФЕС в областта на злоупотребата с практики на отстраняване на конкуренти, когато господстващото предприятие е инвестирало в ключовата инфраструктура, при използване на рестриктивни критерии, определени на принципа „най-необходимо“ за запазване на конкуренцията, при пропорционално отчитане на интереса на господстващото предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-121/24: Vaniz, Съдебно решение от 11 декември 2025 г.
Допускат ли разпоредбите на § 44 от преамбюла и чл. 205 от [Директивата за ДДС] и съответно принципите за прозрачност и съразмерност на отговорността образуване на производство по установяване качеството на солидарен длъжник за плащане на ДДС и размер на солидарната отговорност, след като основният носител на задължението вече е престанал да съществува като правен субект?
Допускат ли след заличаване [от търговския регистър] на задълженото лице без правоприемство на правата и задълженията му да съществува вписано задължение на това лице, за което впоследствие да отговаря трето лице?
Отговаря ли посочената административна практика на националната данъчна администрация на проявлението на принципа на правна сигурност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-375/25: Sotsialno podpomagane Varna, Определение от 11 декември 2025 г.
Съществуват ли достатъчно данни относно статута на жалбоподателката и нейното семейство като „дългосрочно пребиваващи“ по смисъла на Директива 2003/109?
Съответства ли националният статут на „постоянно пребиваващ“ на този по Директива 2003/109 и попадат ли съответните лица в приложното ѝ поле?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-304/25: Lidl Bulgaria, Определение от 8 декември 2025 г.
Съдържа ли преюдициалното запитване достатъчно точни и пълни сведения относно фактическата обстановка, приложимото национално законодателство и връзката между разпоредбите на правото на Съюза и националното право?
Ясно ли е дали разглежданите мерки представляват санкции с наказателноправен характер по смисъла на член 49, параграф 3 и член 50 от Хартата?
Изяснено ли е дали мерките са приети в рамките на прилагането на правото на Съюза или на национална правна уредба, транспонираща разпоредби на правото на Съюза, и по какъв начин спорът се отнася до тълкуването или прилагането на норма от правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-821/24: A1 Bulgaria, Определение от 10 ноември 2025 г.
Необходимо ли е продължаване на преюдициалното производство по член 267 ДФЕС, когато предметът на главното производство е отпаднал поради оттегляне на ищеца и прекратяване на делото?
Може ли наличието на други подобни висящи дела пред националната юрисдикция да обоснове продължаване на преюдициалното производство, когато конкретният спор е прекратен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.