всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

България

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на България

Дело C-821/24: A1 Bulgaria, Определение от 10 ноември 2025 г.

Налице ли е действителен висящ спор, който обосновава допустимостта на преюдициалното запитване по член 267 ДФЕС?
Може ли да бъде отправено преюдициално запитване с цел получаване на консултативно становище по общи или хипотетични въпроси, когато предметът на главното производство е отпаднал?
Допустимо ли е произнасяне по преюдициално запитване, когато националната юрисдикция е сезирана с други подобни дела, но конкретният спор, по който е отправено запитването, вече не съществува?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-267/24: Кanevi Komers DS, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.

1) Разпоредбата на член 15 от [Делегиран регламент № 640/2014] пряко приложима ли е от държавите членки, или за приложението ѝ е необходимо приемането на вътрешно правни норми?
2) Следва ли да се приеме, че член 15 от [Делегиран регламент № 640/2014] предвижда, че за надлежното уведомяване на компетентния орган, от бенефициера, че заявлението му за помощ или искането за плащане е неправилно или е станало неправилно, след като е било подадено, е достатъчно уведомяването да е извършено само в писмена форма и да е достигнало до компетентния орган, без да е предвидено подаването му през нарочна платформа?
3) Следва ли въведените по член 15 от [Делегиран регламент № 640/2014] ограничения на правото на бенефициера да уведоми компетентния орган, без да му бъдат наложени санкции, че заявлението му за помощ или искането за плащане е неправилно или е станало неправилно, след като е било подадено, представляващи „бенефициерът да не е бил информиран за намерението на компетентния орган да извърши проверка на място“ и „органът вече да е информирал бенефициера за несъответствие в заявлението за помощ или искането за плащане“, да се тълкуват като изискващи наличието на доказателство за уведомяването от административния орган на бенефициера за намерението му да извърши проверка или за несъответствието в заявлението за помощ или в искането за плащане
И в този аспект, при условие че бенефициерът не е бил информиран за намерението на компетентния орган да извърши проверка на място, и че органът вече не е информирал бенефициера за несъответствие в заявлението за помощ или искането за плащане, допустимо ли е съгласно тази разпоредба на Регламента бенефициерът да извърши оттеглянето, преди да бъде информиран от административния орган, при вече извършена проверка и при установеното от органа несъответствие?
4) Допустими ли са съгласно съображение 17 и член 15 от [Делегиран регламент № 640/2014] национална нормативна уредба, съгласно която „[к]андидатът за подпомагане не може да оттегли подаденото заявление или една или повече схеми от него, когато: 1. е уведомен за установени в него застъпвания по отношение на парцелите с установени застъпвания; 2. е уведомен, че е избран за проверка на място; 3. е проверен на място и е уведомен за установени несъответствия по отношение на площите и/или животните, за които са установени такива“, както и практика на националния орган за проверка на място (без за проверката или резултата от нея бенефициерът да е уведомен) и практика на националния орган, при която се изисква писменото уведомяване за оттеглянето от бенефициера да бъде направено в конкретна система, само по съображения за по-лесно администриране на заявлението?
5) Приложим ли е в съдебното производство член 49, параграф 1, изречение трето от [Хартата], по отношение на наложената на земеделския производител санкция по чл. 19а от [Делегиран регламент № 640/2014] [отменен с Делегиран регламент 2022/1172, с предвидено в последния съображение 16, съгласно което „[в] интерес на яснотата и правната сигурност Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 следва да бъде отменен. Този регламент обаче следва да продължи да се прилага за заявления за помощ за директни плащания, подадени преди 1 януари 2023 г., за искания за плащане, направени във връзка с мерки за подпомагане, прилагани съгласно Регламент (ЕС) № 1305/2013, и за системата за контрол и административните санкции по отношение на правилата относно кръстосаното спазване.“), който е бил действащ за годината на кампания 2019 и към момента на налагането на санкцията с Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 с изх. № 05.12.2022 г., при условие че към момента на разглеждане на делото от съда в [Делегиран регламент № 640/2014] в редакцията му, която е приложима от 01.01.2023 г. […] не се съдържа разпоредбата на чл. 19а?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-234/24: Brose Prievidza, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.

Налице ли е право на възстановяване по реда на Директива 2008/9 на платения ДДС, заявено от получател по доставка на оборудване (tooling), когато предметът на доставката не е напускал територията на държавата членка на доставчика и доставката на [посоченото оборудване] изкуствено е разделена от вътреобщностните доставки на стоки със същия получател, произведени с това оборудване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-744/23: Zlakov, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.

Следва ли разпоредбите на член 2, параграф 1, буква в), член 24, параграф 1, член 26, параграф 1, буква б) и членове 28 и 75 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги или безвъзмездна доставка на услуги, която трябва да се третира като възмездна доставка на услуги, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-294/23: България/Комисия (Dépenses indues financées par le FEAGA), Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 23 октомври 2025 година ( *1 ) „Обжалване — Обща селскостопанска политика (ОСП) — Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) — Решение за изпълнение (ЕС) 2021/261 — Разходи, изключени от финансиране от Европейския съюз — Разходи, направени от Република България — Регламент (ЕС) № 1306/2013 — Член 52 — Процедура за уравняване по съответствие — Член 54 — Неправомерни плащания, възникнали в резултат на нередност или небрежност — Невъзстановяване от съответната държава членка — Доклад от проучване на Европейската служба за борба с измамите (OLAF)“ По дело C‑294/23 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 8 май 2023 г., Република България, представлявана от Ц. Митова и С. Русева, жалбоподател, като другата страна в производството е: Европейска комисия, представлявана от J. Aquilina, Г. Колева и И. Залогин, ответник в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: I. Jarukaitis (докладчик), председател на състава, M. Condinanzi и N. Jääskinen, съдии, генерален адвокат: A. Biondi, секретар: Р. Стефанова-Камишева, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 4 декември 2024 г., след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 6 март 2025 г., постанови настоящото Решение 1. С жалбата си до Съда Република България иска отмяна на решението на Общия съд на Европейския съюз от 8 март 2023 г., България/Комисия (T‑235/21, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2023:105), с което ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-114/25: Himov, Определение от 6 октомври 2025 г.

Приложимa ли е Директива 2024/1069 към вътрешни правни отношения, които нямат трансгранично измерение и са ограничени изцяло до територията на една държава членка?
Могат ли да се тълкуват разпоредбите на Директива 2019/1937 при липса на достатъчна яснота относно връзката ѝ със спора в главното производство и отсъствието на данни за обхвата на съответните нарушения?
Компетентен ли е Съдът да се произнесе по преюдициални въпроси, когато не са изложени факти, които да обосноват пряко и безусловно приложение на правото на Съюза по отношение на конкретния спор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-549/24: Direktor na Natsionalno tol upravlenie, Определение от 6 октомври 2025 г.

Явява ли се достатъчно ясно обосновано искането за тълкуване на разпоредбите на правото на Съюза и съществува ли конкретна връзка между тях и приложимото национално законодателство?
Може ли при липса на трансграничен елемент и на връзка между националната уредба и правото на Съюза, да се приеме, че държавата членка прилага правото на Съюза по смисъла на Хартата на основните права на ЕС?
Допустимо ли е преюдициалното запитване при липса на достатъчно информация относно релевантността на въпросите към правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-121/24: Vaniz, Заключение от 4 септември 2025 г.

1) Разпоредбите на § 44 от преамбюла и чл. 205 от [Директива 2006/112] и съответно принципите за прозрачност и съразмерност на отговорността допускат ли образуване на производство по установяване качеството на солидарен длъжник за плащане на ДДС и размер на солидарната отговорност, след като основният носител на задължението вече е престанал да съществува като правен субект?
2) Допускат ли след заличаване на задълженото лице без правоприемство на правата и задълженията му да съществува вписано задължение на това лице, за което впоследствие да отговаря трето лице?
3) Отговаря ли посочената административна практика на националната данъчна администрация на проявлението на принципа на правна сигурност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-19/25: ClaimCompass II, Определение от 4 септември 2025 г.

Изложени ли са достатъчно ясно причините и връзката между правото на Съюза и националното законодателство, които обосновават необходимостта от преюдициално запитване?
Поставя ли се под въпрос изискването за ефективна съдебна защита по член 19, параграф 1 ДЕС в случай на едностранно прекратяване на производството, което не засяга правото на съдебна защита?
Съществува ли обосновка за евентуална злоупотреба с право при оттеглянето на искането за образуване на дело и връзката ѝ с правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-535/24: Svilosa, Съдебно решение от 16 юли 2025 г.

Трябва ли понятието „доставка на услуга“ по смисъла на член 24, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО, респективно понятието „безвъзмездна доставка на услуга“ по смисъла на член 26, параграф 1, буква б) от тази Директива да се тълкуват в смисъл, че включват предприети без възлагане или мандат правни и/или фактически действия от страна на регистрираното за целите на общата система на ДДС лице, с които пряко се цели събирането на вземане в полза на друго лице, а косвено се цели и удовлетворяването на вземането на предприемащото тези действия регистрирано лице, което последното има по отношение на лицето, в чийто пряк интерес са предприети въпросните действия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 123440 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form