България

1) Следва ли чл. 4, пар. 2 и чл. 6, пар. 1 от [Директива 93/13] да се тълкуват в смисъл, че когато договор за кредит предвижда задължение на потребителя да сключи договор за поръчителство, по който поръчител е лице, посочено от кредитора, съдържанието на договора за поръчителство не представлява „основен предмет“ на договора с това трето лице, а част от съдържанието на договора за кредит
Има ли при това значение дали кредиторът и поръчителят са свързани лица?
2) Следва ли т. 1, б. „и“ от приложението към [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че когато потребителят има задължение за осигуряване на поръчител по вече сключен договор за кредит, като една от възможностите това да стане е с ангажиране на посочено от кредитора лице, съдържанието на задължението на потребителя по сключения по-късно в деня на сключване на договора за кредит договор за осигуряване на поръчител следва да се смята за неясно поради невъзможност да избере или предложи лицето, което ще му бъде посочено от кредитора като бъдещ поръчител?
3) При отговор на предходния въпрос в смисъл, че предметът на договора за поръчителство е ясен, следва ли т. 1, б. „и“, „й“ и „м“ от приложението към [Директива 93/13] да се тълкуват в смисъл, че когато потребителят е поел задължение за осигуряване на поръчител по вече сключен договор за кредит, като една от възможностите това да стане е с ангажиране на посочено от кредитора лице, съдържанието на задължението на потребителя по договора за кредит следва да се смята неясно и това може да доведе до недействителност на договора за кредит или отделни негови клаузи?
4) Следва ли чл. 4, пар. 1 от [Директива 93/13], тълкуван във връзка с чл. 8 от [Директива 2005/29], да се тълкува в смисъл, че когато лице, което предоставя кредит, предвижда потребителят да сключи договор с посочено от кредитодателя лице, което да обезпечава вземането му срещу потребителя, представлява винаги случай на възползване от неизгодната позиция на потребителя, и оттам — агресивна търговска практика?
5) При отрицателен отговор на четвъртия въпрос — следва ли чл. 4, пар. 1 и чл. 7 от [Директива 93/13], тълкувани във връзка с чл. 8 от [Директива 2005/29], да се тълкуват в смисъл, че в едностранно съдебно производство като това за издаване на заповед за изпълнение, в което потребителят не участва, съдът може да обоснове съмнение за неравноправност на договорна клауза на основание единствено на съмнение, че клаузата може да е приета от потребителя в резултат на нелоялна търговска практика, или последната следва да се установи със сигурност?
6) Следва ли чл. 15, пар. 2 от [Директива 2008/48] да се тълкува в смисъл, че посочената разпоредба се прилага в случаите, когато договорът за кредит е свързан с допълнителна услуга — осигуряване на платено поръчителство от трето лице, и дава възможност на потребителя да предяви не само свои притезателни права поради неправомерно поведение на поръчителя като плащане след изтичане на законов срок, а и процесуални възражения, които изключват задължението към поръчителя?
7) Допуска ли чл. 15, пар. 2 от [Директива 2008/48] във връзка с принципа за ефективност, или евентуално, ако се приеме, че договорът за кредит и за поръчителство са свързани сделки — чл. 5 и чл. 7 от [Директива 93/13] във връзка с т. 1, б. „б“ и „в“ от Приложението към същата директива, национална съдебна практика, според която, когато поръчителят по свързан с договор за потребителски кредит, който е получил възнаграждение от потребителя, за да гарантира по договора за кредит, е заплатил на основния кредитор въз основа на клауза в договора въпреки изтичането на законов срок като този по чл. 147 ЗЗД, който според съдебната практика погасява напълно поръчителството, поръчителят въпреки това може да се позове на встъпване в правата на първоначалния кредитор и да иска плащане от главния длъжник, позовавайки се на неяснота в съдебните актове по прилагане на закона?
8) Следва ли чл. 3, буква „ж“ от [Директива 2008/48] във връзка с чл. 5 от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че при уредено в договора за кредит задължение за сключване на свързан с договора за кредит договор за поръчителство, което е обвързано с увеличаване на общия размер на задължението по кредита, [ГПР] по кредита следва да се изчислява и съобразно увеличените вноски с оглед възнаграждението на поръчителя
Има ли при това значение кой е избрал поръчителя и свързан ли е той с първоначалния кредитор?
9) Следва ли чл. 10, пар. 2, буква „ж“ от [Директива 2008/48] да се тълкува в смисъл, че неправилното посочване на [ГПР] в договор за кредит, сключен между търговец и потребител — кредитополучател, следва да се приеме за липса на посочване на [ГПР] в договора за кредит и националният съд да приложи последиците на вътрешното си право, предвидени за непосочване на [ГПР] в договор за потребителски кредит
Следва ли да се приеме, че тези последици задължително обвързват и платилия поръчител в отношенията му към потребителя?
10) Следва ли чл. 23, изр. второ от [Директива 2008/48] да се тълкува в смисъл, че предвидена от националния законодател санкция нищожност на договора за потребителски кредит, при която се връща само отпуснатата главница, е пропорционална за случаите, в които договор за потребителски кредит не съдържа точно посочване на [ГПР], като не посочва тези за професионален поръчител, избран от кредитора (въпреки че число за такъв процент е посочено в текста на договора за кредит)?
11) Следва ли чл. 2, пар. 2 от [Директива 2009/138] във връзка с б. А, т. 14 от Приложение № 1 към същата директива да се тълкува в смисъл, че предоставянето по занятие на дейност на платено поръчителство, при което дружеството — поръчител заплаща във всички случаи на неизпълнение пълната сума на кредит, изтеглен от потребител — главен длъжник, а възнаграждението се заплаща независимо от неизпълнението от потребителя с всяка вноска по кредита, „застрахователна дейност“ по смисъла на посочената директива?
12) При положителен отговор на единадесети въпрос — следва ли чл. 14, пар. 1 от [Директива 2009/138] да се тълкува в смисъл, че за лице, извършващо дейността, посочена в единадесетия въпрос, възниква задължение за лицензиране пред националните регулаторни органи, отговорни за издаване на лиценз на застраховател?