Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР)
Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР)
Дело C-471/23: Obshtina Veliko Tarnovo, Съдебно решение от 6 март 2025 г.
Администратор на държавна помощ, представляваща средства от ЕСИФ, който не е получател на помощта, попада ли в понятието „бенефициер“ на помощта в контекста на държавните помощи по смисъла на чл. 2, т. 10 от Регламент № 1303/2013?
Допуска ли тълкуването на чл. 2, т. 10, т. 36 и т. 37 от Регламент № 1303/2013 национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, според която в хипотеза като тази в главното производство като бенефициер на помощта със средства от ЕСИФ да се възприема само една от общините (страни по административния договор за безвъзмездна финансова помощ) в партньорство, подписала административния договор за безвъзмездна финансова помощ като водещ партньор
Кои са изискванията в хипотеза като настоящата за характеризиране на една организация като бенефициер по смисъла на чл. 2, т. 10 от Регламент № 1303/2013?
Администратор на държавна помощ, представляваща средства от ЕСИФ, който не е лицето, разходващо помощта въз основа на обществена поръчка, може ли да бъде допустим адресат на акт за определяне на финансова корекция за нарушаване на националното законодателство/правото на Европейския съюз при възлагане на обществената поръчка?
Следва ли по отношение на лицето адресат на административната мярка „финансова корекция“ за осъществена нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013, в хипотеза на държавни помощи — средства от ЕСИФ, да са налице две кумулативни изисквания: да е получател на помощта, съставляваща засегнатите средства от нередността и да е лице, което е разходвало засегнатите средства?
Отговорността за нарушаване на закона при разходване на държавна помощ, средства от ЕСИФ, може ли да се определя или преразпределя с договор между получателя и администратора на помощта или се носи от получателя на помощта, който я разходва незаконосъобразно?
Налице ли е солидарна отговорност между получателя на помощта и администратора на помощта, и следва ли такава солидарност да бъде предвидена в договора за предоставяне на помощта?
Допуска ли тълкуването на чл. 2, т. 10, т. 36 и т. 37 от Регламент № 1303/2013 национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, според която в хипотеза като тази в главното производство финансовата корекция за нарушение на правилата при възлагане на обществените поръчки, допуснато от един икономически оператор, да се определи с акт, чиито адресат е друг икономически оператор, който не е извършил твърдяното нарушение, но е вписан като водещ партньор по договора за безвъзмездна финансова помощ?
Допуска ли Регламент № 1303/2013 национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, според която отговорността за финансова корекция може да се преразпределя договорно между партньорите в процедурата или всеки икономически оператор следва да понася отговорността за финансови корекции при допуснати от него нарушения в разходването на средства от ЕСИФ по договори, по които той е страна?
Допускат ли чл. 41 и чл. 47 от Хартата практика на национални органи и съдилища в хипотеза като тази в главното производство, на „оператор на услуга от общ икономически интерес“, какъвто е общинското дружество, по отношение на чиято процедура по възлагане на обществена поръчка се претендира да се констатира нарушение на Закона за обществените поръчки при възлагане на същата, в процедура по разходване на средства от ЕСИФ, представляващи държавна помощ, да не бъде осигурено право на участие в процедурата по определяне на финансова корекция, засягаща сключен от него договор, както и право на участие в съдебното производство по оспорване на този административен акт с мотива, че същият като партньор на общината носи регресна отговорност по гражданскоправен ред въз основа на Споразумението за партньорство?
Допускат ли чл. 41 и чл. 47 от Хартата практика на национални органи и съдилища в хипотеза като тази в главното производство, на общината, по отношение на която се претендира да е извършила нарушение на Закона за обществените поръчки при възлагане на обществена поръчка в процедура по разходване на средства от ЕСИФ, да не бъде осигурено право на участие в процедурата по определяне на финансова корекция, засягаща сключен от нея договор, както и право на участие в съдебното производство по оспорване на този административен акт с мотива, че същата като партньор има път на защита по гражданскоправен ред въз основа на Споразумението за партньорство с водещия партньор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-392/23: Rustrans, Съдебно решение от 19 декември 2024 г.
Трябва ли член 65, параграфи 1 и 2, член 67, параграф 1, буква а) и член 69 от Регламент № 1303/2013 във връзка с член 4 и член 125, параграф 1 от този регламент, както и с член 33 от Регламент 2018/1046, да се тълкуват в смисъл, че в обхвата на понятието „допустим разход“ по смисъла на тези разпоредби попада принос в натура, направен от бенефициер под формата на предоставяне на терени и намиращи се в тях постройки, за целите на проект за осъвременяване на обект за аквакултури, състоящ се единствено в закупуването на оборудване, технологични съоръжения и специфично обзавеждане за съществуващо стопанство за аквакултури?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-175/23: Obshtina Svishtov, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Съвместим ли е с правото на Европейския съюз с оглед на логическото и телеологическото тълкуване на разпоредбите на член 2, параграф 36 и на член 143, параграф 2 от Регламент № 1303/2013, национален правен инструмент, като отразения в разпоредбите на чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, който инструмент винаги презумира наличие на нередност при нарушаването на класифицирани чрез нормативно определен списък правила за провеждане на обществени поръчки?
Националният правен инструмент, съдържащ се в разпоредбите на чл. 70, ал.2 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 2, ал.1 и ал.2 от Наредбата съответства ли на принципа на пропорционалност, посочен в разпоредбата на чл. 143, параграф 2, трето изречение от Регламент № 1303/2013 предвид необходимостта от индивидуализирането на всяко едно конкретно и специфично нарушение на действащо в областта на обществените поръчки правило?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-471/22: Agentsia “Patna infrastruktura” (Financement européen d’infrastructures routières), Съдебно решение от 30 януари 2024 г.
Валидно ли е [решението от 27 юли 2021 г.] с оглед изискванията за обоснованост, мотивираност, пълнота и неедностранчивост на извършената проверка съгласно разпоредбата на чл. 296, пар. 3 от ДФЕС и принципа на добра администрация по чл. 41 от [Хартата]?
Следва ли разпоредбата на чл. 100 от Регламент 1083/2006 на Съвета да се тълкува в смисъл, че за да бъде законосъобразно решението на ЕК, Комисията не следва да установява, анализира и квалифицира всички правнозначими факти в производството, а следва да ограничи и формира изводите си само на база на комуникацията и обмяната на позиции, респ. уведомления, с държавата членка?
В хипотеза като настоящата, когато е налице постановен, влязъл в сила, акт на Европейската комисия за определяне на финансова корекция на държава членка за допусната нередност при разходване на средства от Европейския съюз при провеждане на три отделни процедури за възлагане на обществени поръчки, следва ли националните компетентни органи да проведат самостоятелно производство по установяване на нередност за да приложат законосъобразна финансова корекция в съответствие с чл. 98 от Регламент 1083/2006?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, следва ли да се счита, че правото на участие на лицата в производството по определяне на финансова корекция от държавите членки е обезпечено в съответствие с правото на добра администрация по чл. 41 от [Хартата]?
В хипотеза като настоящата, когато е налице постановен, влязъл в сила акт на Европейската комисия за определяне на финансова корекция на държава членка за допусната нередност при разходване на средства от Европейския съюз при провеждане на три отделни процедури за възлагане на обществени поръчки, следва ли разпоредбата на чл. 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран с жалба срещу акт за определяне на финансова корекция на национален компетентен орган по отношение на една от тези поръчки, е обвързан от установеното и приетото от страна на ЕК, или посочената норма предполага, че съдът трябва, в рамките на пълен съдебен процес и с всички допустими от закона способи да установи и изследва правнозначимите факти и обстоятелства по спора, като даде дължимото правно разрешение?
При отговор на предходния въпрос в смисъл, че националният съд е обвързан от решението на Европейската комисия, в това число и относно фактическите констатации в него, може ли да се приеме, че правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес на лицата, по отношение на които е наложена финансова корекция, е обезпечено в съответствие с чл. 47 от [Хартата]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-635/22: Assofrutti Rom, Определение от 25 октомври 2023 г.
Изисква ли се националната юрисдикция да изложи достатъчно подробна фактическа и правна рамка в решението за преюдициално запитване, за да бъде то допустимо съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Допуска ли се преюдициално запитване, когато липсва достатъчно яснота относно приложимата национална правна уредба и връзката ѝ с правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-635/22: Assofrutti Rom, Определение от 25 октомври 2023 г.
Допустимо ли е преюдициалното запитване при липса на достатъчно точни сведения относно нормативния контекст на спора в главното производство и мотивите за необходимостта от отговор от Съда?
Изисква ли се националната юрисдикция да посочи релевантните фактически и правни обстоятелства, както и причините за необходимостта от преюдициално тълкуване съгласно член 94, букви б) и в) от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-545/21: ANAS, Съдебно решение от 8 юни 2023 г.
Следва ли член 2, точка 7 от Регламент № 1083/2006 да се тълкува в смисъл, че понятието „нередност“ по смисъла на тази разпоредба обхваща действия, които могат да се квалифицират като „корупционни действия“, извършени в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет изпълнение на съфинансирано от структурен фонд на Съюза строителство и за които е образувано административно или съдебно производство, включително когато не е доказано, че тези действия са имали реално отражение върху процедурата за подбор на оферента и не е установено действително засягане на бюджета на Съюза?
Следва ли член 98, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1083/2006 да се тълкува в смисъл, че в случай на „нередност“, както е определена в член 2, точка 7 от този регламент, държавите членки са длъжни да приложат автоматично ставка на финансова корекция от 100 %, или, за да определят приложимата финансова корекция, те трябва да извършват преценка във всеки отделен случай с оглед по-специално на принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-545/21: ANAS, Заключение от 15 декември 2022 г.
1) Трябва ли член 70, параграф 1, буква б) от [Регламент № 1083/2006], член 27, буква в) от Регламент (ЕО) № 1828/2006, член 1 от [Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за защита на финансовите интереси на Европейските общности, подписана в Брюксел на 26 юли 1995 г. и приложена към акта на Съвета от 26 юли 1995 г.], член 1, параграф 2 от Регламент № 2988/95 и член 3, параграф 2, буква б) от Директива (ЕС) 2017/1371 да се тълкуват в смисъл, че действията, които a priori могат да поставят в по-благоприятно положение икономически оператор в хода на процедура за възлагане на обществена поръчка, винаги се включват в обхвата на понятието „нередност“ или „измама“, като така съставляват правно основание за отмяна на финансирането дори когато няма пълно доказване, че тези действия са били действително извършени, т.е. няма пълно доказване, че са били определящи при избора на получателя?
2) Допуска ли член 45, параграф 2, [първа алинея], буква г) от [Директива 2004/18] разпоредба като член 38, параграф 1, буква f) от Законодателен декрет № 163/2006, която не позволява от процедурата за възлагане на обществена поръчка да се изключи икономическият оператор, който се е опитал да повлияе на процеса на вземане на решение от възлагащия орган, по-специално когато опитът се състои в подкуп на някои членове на комисията по обществената поръчка?
3) При утвърдителен отговор на един или на двата предходни въпроса следва да се установи дали посочените разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че винаги изискват отмяна на финансирането от страна на държавата членка и финансова корекция в размер на 100 % от страна на Комисията, въпреки че това финансиране все пак е било използвано за целта, за която е предназначено, и за обект, който отговаря на изискванията за европейско финансиране и действително е изпълнен?
4) В случай че отговорът на третия въпрос е отрицателен, т.е. в смисъл, че не се изисква отмяна на финансирането или финансова корекция в размер на 100 %, посочените в първия въпрос разпоредби и спазването на принципа на пропорционалност позволяват ли да се отмени финансирането и да се извърши финансовата корекция, като се вземат предвид действително причинените на общия бюджет на Европейския съюз икономически вреди: по-специално се поставя въпросът дали в случай като разглеждания в настоящото производство финансовите последици по смисъла на член [99], параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 могат да се определят под формата на сума с фиксиран размер чрез прилагане на критериите, посочени в таблицата в параграф 2 [от приложението към Решение С(2013)9527 на Комисията от 19 декември 2013 година, което е озаглавено „Насоки за определяне на финансови корекции, които трябва да бъдат внесени във финансирани от Съюза разходи в рамките на споделеното управление, в случай на неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки“]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-443/21: Avicarvil Farms, Съдебно решение от 17 ноември 2022 г.
Трябва ли член 40, параграф 3 от Регламент № 1698/2005 и член 58, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 във връзка с член 310, параграф 5 ДФЕС, както и с принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат националните органи, участващи в прилагането на мярка за безвъзмездно финансово подпомагане, да решат след установена от Сметната палата грешка в изчислението да намалят размера на финансовата помощ, която е предоставена с ПРСР 2007—2013, одобрена от Комисията, без да изчакат последната да приеме решение, с което се изключва финансирането от Съюза на сумите, вследствие на тази грешка в изчислението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-698/20: Gmina Wieliszew, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.
Трябва ли Регламент № 1083/2006, и по-конкретно член 2, точка 5, членове 3 и 4, член 57, параграф 1 и членове 70 и 80 от него, а понастоящем Регламент № 1303/2013, и по-конкретно член 2, точка 15, член 37, параграф 1, член 66, член 67, параграф 1, член 74, параграф 1 и член 89, параграф 1 от него, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не позволява на лицето, получило средства с източник от бюджета на Европейския съюз, ефективно да изиска по съдебен ред изключването на тези средства от масата на несъстоятелността, когато са внесени по банкова сметка, водена в банка, спрямо която впоследствие е открито производство по несъстоятелност, или национална правна уредба, която не изключва тези средства от масата на несъстоятелността на несъстоятелната банка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.