Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР)
Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР)
Дело C-386/18: Coöperatieve Producentenorganisatie en Beheersgroep Texel, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Следва ли член 66, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 508/2014 да се тълкува в смисъл, че изключва възможността държава членка да възрази на организация на производители, подала заявление за безвъзмездно финансиране, че към момента на подаване на конкретното заявление същата държава членка не е предоставила — нито в одобрената ѝ от Европейската комисия оперативна програма, нито в националните правила за определяне на допустимите разходи — възможността такова заявление да бъде подадено за определена категория разходи (в настоящия случай за разходите за изготвяне и изпълнение на планове за производство и предлагане на пазара) или за определен период (в настоящия случай за 2014 г.)?
От значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че съгласно член 28 от Регламент (ЕС) № 1379/2013 организацията на производители е длъжна да изготви план за производство и предлагане на пазара и след одобрението му от държавата членка да изпълнява този план за производство и предлагане на пазара?
Ако отговорът на първия въпрос е, че съгласно член 66, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 508/2014 държава членка няма право да възрази на организация на производители, подала заявление за безвъзмездно финансиране с цел изготвяне и изпълнение на планове за производство и предлагане на пазара, че към момента на подаване на заявлението тази държава членка не е предоставила възможност за подаване на такова заявление, следва ли да се приеме, че в този случай член 66, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 508/2014 може да бъде пряко правно основание, на което заявителите да предявяват иск срещу тяхната държава членка и да претендират това безвъзмездно финансиране?
Ако отговорът на втория въпрос е, че в посочената хипотеза член 66, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 508/2014 може да бъде пряко правно основание, на което заявителите да предявяват иск срещу тяхната държава членка и да претендират съответното безвъзмездно финансиране, допуска ли член 65, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 да бъде отпуснато безвъзмездно финансиране с цел изготвянето и изпълнението на план за производство и предлагане на пазара, когато заявлението за такова финансиране е подадено след като планът за производство и предлагане на пазара е бил изготвен и изпълнен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-491/19: Szent Borbála Kórház, Определение от 22 ноември 2019 г.
Компетентна ли е националната юрисдикция да се произнесе относно съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда от страни, различни от страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-386/18: Coöperatieve Producentenorganisatie en Beheersgroep Texel, Заключение от 26 юни 2019 г.
1) a) Изключва ли член 66, параграф 1 от Регламента [за ЕФМДР], доколкото в него е предвидено, че [ЕФМДР] подпомага изготвянето и изпълнението на плановете за производство и предлагане на пазара по член 28 от Регламента [за ООП], възможността държава членка да възрази на организация на производители, подала заявление за безвъзмездно финансиране, че към момента на подаване на конкретното заявление същата държава членка не е предоставила — нито в одобрената ѝ от Европейската комисия оперативна програма, нито в националните правила за определяне на допустимите разходи — възможността такова заявление да бъде подадено за определена категория разходи (в настоящия случай за разходите за изготвяне и изпълнение на планове за производство и предлагане на пазара) или за определен период (в настоящия случай за 2014 г.)?
б) От значение ли е за отговора на [първия въпрос, буква a)] обстоятелството, че съгласно член 28 от Регламента [за ООП] организацията на производители е длъжна да изготви план за производство и предлагане на пазара и след одобрението му от държавата членка да изпълнява този план за производство и предлагане на пазара?
2) Ако отговорът на [първия въпрос, буква a)] е, че съгласно член 66, параграф 1 от Регламента [за ЕФМДР] държава членка няма право да възрази на организация на производители, подала заявление за безвъзмездно финансиране с цел изготвяне и изпълнение на планове за производство и предлагане на пазара, че към момента на подаване на заявлението тази държава членка не е предоставила възможност за подаване на такова заявление, следва ли да се приеме, че в този случай член 66, параграф 1 от Регламента [за ЕФМДР] може да бъде пряко правно основание, на което заявителите да предявяват иск срещу тяхната държава членка и да претендират това безвъзмездно финансиране?
3) Ако отговорът на [втория въпрос] е, че в посочената хипотеза член 66, параграф 1 от Регламента [за ЕФМДР] може да бъде пряко правно основание, на което заявителите да предявяват иск срещу тяхната държава членка и да претендират съответното безвъзмездно финансиране, допуска ли член 65, параграф 6 от Регламента [за ОСР] да бъде отпуснато безвъзмездно финансиране с цел изготвянето и изпълнението на план за производство и предлагане на пазара, когато заявлението за такова финансиране е подадено след като планът за производство и предлагане на пазара е бил изготвен и изпълнен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-580/17: Järvelaev, Съдебно решение от 8 май 2019 г.
1) Когато става дума за възстановяването на отпусната по мярка „Лидер“ проектна безвъзмездна помощ, която е одобрена на 6 септември 2011 г., а последният транш от нея е изплатен на 19 ноември 2013 г., нарушението е установено на 4 декември 2014 г. и решението за възстановяване е издадено на 27 януари 2015 г., коя разпоредба трябва да се прилага по отношение на изискването за продължителност на проекта или съответно дълготрайност на операцията — член 72 от Регламент [№ 1698/2005] или член 71, параграф 1 от Регламент [№ 1303/2013]
При тези обстоятелства кое трябва да е основанието за възстановяване — член 33, параграф 1 от Регламент [№ 1290/2005] или член 56 от Регламент [№ 1306/2013]?
2) а)
Ако отговорът на първия въпрос е, че се прилага Регламент № 1698/2005, следва ли да се приеме, че когато сдружение с нестопанска цел, придобило вещ (ветроход) чрез инвестиция, за която е получило проектна безвъзмездна помощ по мярка „Лидер“, отдаде под наем тази вещ на друго сдружение с нестопанска цел, което я използва за същия проект, за който на бенефициера е отпусната безвъзмездната помощ, това обстоятелство трябва да се счита за съществена промяна по смисъла на член 72, параграф 1, буква а) от Регламент № 1698/2005, която засяга естеството или условията за изпълнение на проекта или дава на дадена фирма незаконно преимущество
Трябва ли разплащателната агенция на държавата членка да установи в какво конкретно се състои преимуществото, за да е изпълнено условието за наличие на незаконно преимущество
Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, може ли незаконното преимущество да се състои в обстоятелството, че фактическият ползвател на инвестицията нямаше да получи проектна безвъзмездна помощ, ако самият той беше подал заявление със същото съдържание?
б) Ако отговорът на първия въпрос е, че се прилага Регламент № 1303/2013, следва ли да се приеме, че когато сдружение с нестопанска цел, придобило вещ (ветроход) чрез инвестиция, за която е получило проектна безвъзмездна помощ по мярка „Лидер“, отдаде под наем тази вещ на друго сдружение с нестопанска цел, което я използва за същия проект, за който на бенефициера е отпусната безвъзмездната помощ, това обстоятелство трябва да се счита за значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение по смисъла на член 71, параграф 1, буква в) от Регламент № 1303/2013, която би довела до подкопаване на първоначалните цели на операцията?
3) а)
Ако отговорът на първия въпрос е, че се прилага Регламент № 1698/2005, следва ли да се приеме, че когато бенефициерът, придобил вещ (ветроход) чрез инвестиция, за която е получил проектна безвъзмездна помощ по мярка „Лидер“, отдаде под наем тази вещ на друго сдружение с нестопанска цел, което я използва за същия проект, за който на бенефициера е отпусната безвъзмездната помощ, това обстоятелство трябва да се счита за съществена промяна по смисъла на член 72, параграф 1, буква б) от Регламент № 1698/2005, която произтича или от промяна на собствеността на дадена позиция от инфраструктурата, или от прекратяване или преместване на производствена дейност, като се има предвид, че собственикът на ветрохода е непроменен, но бенефициерът вече упражнява фактическата власт не пряко, а косвено, и генерира приходи от наем вместо приходи от предоставянето на описаната в заявлението услуга?
б) Ако отговорът на първия въпрос е, че се прилага Регламент № 1303/2013, следва ли да се приеме, че когато сдружение с нестопанска цел, придобило вещ (ветроход) чрез инвестиция, за която е получило проектна безвъзмездна помощ по мярка „Лидер“, отдаде под наем тази вещ на друго сдружение с нестопанска цел, което я използва за същия проект, за който на бенефициера е отпусната безвъзмездната помощ, това обстоятелство трябва да се счита за промяна на собствеността на дадена позиция от инфраструктурата, която дава на дадено дружество неправомерно преимущество по смисъла на член 71, параграф 1, буква б) от Регламент № 1303/2013, като се има предвид, че собственикът на ветрохода е непроменен, но бенефициерът вече упражнява фактическата власт не пряко, а косвено, и генерира приходи от наем вместо приходи от предоставянето на описаната в заявлението услуга
Трябва ли разплащателната агенция на държавата членка да установи в какво конкретно се състои преимуществото, за да е изпълнено условието за наличие на неправомерно преимущество
Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, може ли неправомерното преимущество да се състои в обстоятелството, че фактическият ползвател на инвестицията нямаше да получи проектна безвъзмездна помощ, ако самият той беше подал заявление със същото съдържание?
4) Може ли чрез националната наредба, уреждаща мярка „Лидер“, задължението на бенефициера да поддържа инвестицията в продължение на пет години да бъде обвързано с по-строги изисквания от предвидените в член 72, параграф 1 от Регламент № 1698/2005 или член 71, параграф 1 от Регламент № 1303/2013?
5) Ако отговорът на четвъртия въпрос е отрицателен, съответстват ли на член 72, параграф 1 от Регламент № 1698/2005, респективно на член 71, параграф 1 от Регламент № 1303/2013, разпоредбата на национална наредба, съгласно която бенефициерът на проектна безвъзмездна помощ е длъжен да поддържа и да използва по предвидения начин инвестицията, за която е отпусната проектната безвъзмездна помощ, в продължение на най-малко пет години от изплащането на последния транш от тази помощ, както и тълкуването на тази разпоредба, според което бенефициерът трябва да използва инвестицията лично?
6) Следва ли да се приеме, че е налице нередност по смисъла на член 33, параграф 1 от Регламент № 1290/2005, респективно член 56 от Регламент № 1306/2013, когато бенефициерът не изпълни проект, който от гледна точка на националната наредба, уреждаща мярка „Лидер“, не е задължителен, но бенефициерът го е посочил в заявлението си, в „обобщението на целите и дейностите на проекта и на инвестицията“, и този проект е бил един от критериите, въз основа на които са били оценявани заявленията с оглед на класирането им по приоритет?
7) Ако отговорът на шестия въпрос е утвърдителен, следва ли възстановяването да се счита за незаконосъобразно поради това, че е изискано преди изтичането на пет години от последното плащане, и поради това, че бенефициерът е преустановил нарушението в хода на съдебното производство във връзка с възстановяването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-667/17: Cadeddu, Съдебно решение от 19 декември 2018 г.
Трябва ли член 80 от Регламент [№ 1083/2006], както и член 2, [точка] 4 от същия регламент да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна разпоредба като член 50, параграф 1, буква с) от [TUIR], съгласно който на доходи от трудови правоотношения се приравняват „[…] изплатените от всяко лице суми, които са стипендия или помощи за обучение, допълваща стипендия или субсидия за обучение или повишаване на професионалната квалификация, ако бенефициерът не е в трудово правоотношение с изплащащия сумите субект“, поради което тези суми подлежат на облагане по общия ред с данък върху доходите на физическите лица, независимо че стипендия за обучение е изплатена със средства от европейските структурни фондове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-408/16: Compania Naţională de Autostrăzi şi Drumuri Naţionale din România, Съдебно решение от 6 декември 2017 г.
Следва ли член 15, буква в) от Директива 2004/18/ЕО да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка след присъединяването си към Съюза да не прилага тази директива, ако преди присъединяването е сключила договор за финансиране с Европейската инвестиционна банка, съгласно който при процедурите за възлагане на обществени поръчки се прилагат специални критерии, наложени от финансиращата институция, като тези по настоящото дело, които са по-строги от критериите, предвидени в посочената директива?
Следва ли Директива 2004/18/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска нормативен акт на националното право, като OUG № 72/2007, който предвижда, че разпоредбите на Насоките на Европейската инвестиционна банка се прилагат по изключение от нормативния акт, с който тази директива е транспонирана във вътрешното право, в случая OUG № 34/2006, по причини като изложените в информационната бележка към първия нормативен акт, за да се спазят договорите за финансиране, сключени преди присъединяването?
Може ли, при тълкуване на член 9, параграф 5 и член 60, буква а) от Регламент № 1083/2006, такъв договор за обществена поръчка, сключен съгласно разпоредбите на Насоките на Европейската инвестиционна банка и националното право, да се счита за договор, който е в съответствие с правото на Съюза и за който е възможно последващо безвъзмездно финансиране от европейски средства?
В случай на отрицателен отговор на предходния въпрос, ако обществената поръчка е била призната за такава, която отговаря на изискванията на секторната оперативна програма „Транспорт 2007–2013“, може ли такова предполагаемо нарушение на правните норми на Съюза относно обществените поръчки (установяване на такива по-строги критерии за предварителна квалификация на кандидатите, като тези, предвидени в Насоките на Европейската инвестиционна банка, които са по-строги от критериите, предвидени в Директива 2004/18/ЕО) да представлява „нередност“ по смисъла на член 2, точка 7 от Регламент № 1083/2006, която поражда задължение за съответната държава членка да наложи финансова корекция или процентно намаление съгласно член 98, параграф 2 от този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-491/16: Maxiflor, Определение от 16 ноември 2017 г.
Обхваща ли понятието „многогодишна програма“ по смисъла на член 3, параграф 1, втори алинея, втора изречение от Регламент № 2988/95 програмите за оперативно действие по член 9, буква f) от Регламент № 1260/1999?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-491/16: Maxiflor, Определение от 16 ноември 2017 г.
Включва ли оперативната програма по смисъла на член 9, буква f) от Регламент № 1260/1999 понятието „програма за няколко години“ по член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95, ако не съдържа конкретно посочени действия за изпълнение?
Необходимо ли е съдържанието на оперативната програма да включва конкретни действия, за да бъде квалифицирана като „програма за няколко години“ по смисъла на Регламент № 2988/95?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-245/16: Nerea, Съдебно решение от 6 юли 2017 г.
Следва ли член 1, параграф 7, буква в) от Регламент № 800/2008 да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „общо производство по несъстоятелност“ обхваща само производства, които могат да бъдат образувани служебно от административните и съдебните органи на държавите членки, или обхваща и производства, които могат да бъдат образувани по искане на предприятието?
Следва ли член 1, параграф 7, буква в) от Регламент № 800/2008 да се тълкува в смисъл, че наличието на условията за откриване на общо производство по несъстоятелност срещу дадено предприятие е пречка да му бъде предоставена държавна помощ съгласно посочения регламент или налага отмяната на помощта, ако вече е била предоставена, или обратно на това, в това отношение е необходимо затруднението на предприятието да бъде конкретно установено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-245/16: Nerea, Заключение от 5 април 2017 г.
1. На първо място, отнася ли се член 1, параграф 7, буква в) от Регламент № 800/2008 единствено до производства, които могат да се образуват служебно от административните и съдебните органи на държавите членки (като например в Италия производството по несъстоятелност), или се отнася и до производствата, които могат да се образуват по искане на заинтересования търговец (какъвто е случаят в националното право с предпазния конкордат), като се има предвид, че в посочената разпоредба се използва изразът „прилагане“ на общо производство по несъстоятелност?
2. Ако трябва да се приеме, че Регламент № 800/2008 се отнася до всички производства по несъстоятелност — по-специално що се отнася до института на предпазния конкордат при продължаване на дейността на предприятието, предвиден в член 186‑bis от R.D. n.o 267/1942 — трябва ли член 1, параграф 7, буква в) от Регламент № 800/2008 да се тълкува в смисъл, че самото наличие на предпоставки за откриване на общо производство по несъстоятелност срещу търговеца, който иска да получи средства от структурните фондове, е пречка за предоставянето на финансиране, или задължава националния управляващ орган да отмени вече предоставено финансиране, или пък, напротив, затруднението трябва да бъде конкретно установено, като се вземат предвид например сроковете за откриване на производството, обстоятелството дали търговецът е изпълнил поетите задължения, както и всякакви други релевантни обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.