2.06.02 - Собствени ресурси на Съюза
Собствени ресурси на Съюза
Дело C-574/15: Scialdone, Съдебно решение от 2 май 2018 г.
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално свързаните разпоредби на член 4, параграф 3 ДЕС, член 325 ДФЕС и на Директивата за ДДС, които налагат задължение на държавите членки за уеднаквяване на политиките на санкции, да се тълкува в смисъл, че не допуска приемането на национална разпоредба, която криминализира невнасянето на ДДС над определен паричен праг, който е по-висок от прага за криминализиране на неплащането на прекия данък върху доходите?
Трябва ли понятието „нарушение с измамна цел“, уредено в член 1 от Конвенцията PIF, да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попада и хипотезата на невнасяне, на частично или забавено внасяне на ДДС, и следователно задължава ли член 2 от посочената конвенция държавата членка да наказва с лишаване от свобода невнасянето, частичното или забавеното внасяне на ДДС на стойност над 50000 EUR
При отрицателен отговор се поставя въпросът дали изискването на член 325 ДФЕС, който задължава държавите членки да налагат възпиращи, съразмерни и ефективни санкции, включително наказателни, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която освобождава от наказателна и административна отговорност управителите и законните представители на юридическите лица или техните пълномощници и съучастниците в нарушението в случай на невнасяне, частично или забавено внасяне на ДДС на стойност, която превишава 3 или 5 пъти определените минимални прагове в случай на измама, в размер на 50000 EUR?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-524/15: Menci, Съдебно решение от 20 март 2018 г.
Допуска ли разпоредбата на член 50 [от Хартата], тълкувана в светлината на член 4 към Протокол № 7 към [ЕКПЧ] и на релевантната практика на Европейския съд по правата на човека, възможността да се проведе наказателно производство, което има за предмет деяние (неплащане на ДДС), за което на подсъдимия е наложено административно наказание, което е влязло в сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-516/16: Erzeugerorganisation Tiefkühlgemüse, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.
Следва ли точка 23 от приложение IХ към Регламент [за изпълнение № 543/2011] да се тълкува в смисъл, че изключването от подпомагане произтича само от местонахождението на чужд терен?
При утвърдителен отговор на [третия въпрос, буква а)], невалидна ли е точка 23 от приложение IХ към Регламент [за изпълнение № 543/2011]?
При утвърдителен отговор на [третия въпрос, буква а)] и отрицателен отговор на [третия въпрос, буква б)], ясна, респ. еднозначна ли е разпоредбата на точка 23 от приложение IХ към Регламент [за изпълнение № 543/2011], доколкото не са защитени оправданите правни очаквания на икономически оператор, който, въпреки че неговото положение е било известно на националните органи, е получил от тях уверение, респ. одобрение за подпомагане на дейности, които се извършват на чужд терен, но са част от неговото предприятие?
Изискват ли членове 65, 66 и 69 от Регламент [№ 1580/2007], както и (след 2[2] юни 2011 г.) членове 64, 65 и 68 от Регламент [за изпълнение № 543/2011], решението за одобрение на оперативната програма и на размерите на фондовете или изменението на това решение, както и решението относно „одобрения размер на помощта“, да бъде прието не само като уведомление, а формално като (най-малкото временно) обвързващо решение, което заявителят може да обжалва в самото начало, тоест независимо от обжалването на окончателното решение (взето съгласно член 70 от Регламент № 1580/2007 или член 69 от Регламент за изпълнение № 543/2011) относно заявлението за изплащане на (окончателно изчислената) помощ?
Следва ли член 103в от Регламент [№ 1234/2007] да се тълкува в смисъл, че в рамките на „оперативна програма в сектор „плодове и зеленчуци“ е допустимо само подпомагането на производството на продукти, които могат да бъдат класифицирани като продукти по смисъла на приложение I, част IХ [от този регламент], но не и подпомагането на инвестиции в преработката на такива продукти?
От обстоятелството, че Съдът не предприема благоприятно за заинтересованото лице ограничаване на действието (по смисъла на член 264, параграф 2 ДФЕС) на решение, което поради ново тълкуване на правото на Съюза или обявяване на невалидността на валиден до този момент правен акт на Съюза има неблагоприятни правни последици за дадено заинтересовано лице, следва ли, че това лице не може в конкретния случай да се позове на принципа на правна сигурност пред националния съд, ако e доказана неговата добросъвестност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-42/17: M.A.S. и M.B., Съдебно решение от 5 декември 2017 г.
Трябва ли член 325, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че задължава наказателния съд да остави без приложение национална правна уредба в областта на давността, която в значителен брой случаи не допуска наказване на тежки измами в ущърб на финансовите интереси на Съюза, т.е. предвижда по-кратки давностни срокове за наказателно преследване на измами, засягащи финансовите интереси на Съюза, от предвидените за измами, засягащи финансовите интереси на държавата, дори когато това неприлагане е без достатъчно ясно правно основание?
Трябва ли член 325, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че задължава наказателния съд да остави без приложение национална правна уредба в областта на давността, която в значителен брой случаи не допуска наказване на тежки измами в ущърб на финансовите интереси на Съюза, т.е. предвижда по-кратки давностни срокове за наказателно преследване на измами, засягащи финансовите интереси на Съюза, от предвидените за измами, засягащи финансовите интереси на държавата, дори когато в правния ред на държавата членка давността е част от материалното наказателно право и е обвързана с принципа за законоустановеност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-243/17: da Silva Rodrigues, Определение от 16 ноември 2017 г.
От коя дата започва да тече четиригодишният давностен срок по член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95 при нередности, които не са продължаващи или повтарящи се?
Явява ли се програма като AGRO „програма с многогодишен характер“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95 и какви са последиците за изчисляването на давностния срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-47/16: Veloserviss, Съдебно решение от 16 март 2017 г.
1) Трябва ли задължението на вносителя за добросъвестност, съдържащо се в член 220, параграф 2, буква б) от [Митническия кодекс], да се разбира в смисъл, че:
а) включва задължението на вносителя да установи обстоятелствата, при които е издаден полученият от износителя сертификат за произход формуляр А (сертификатите за частите, от които е съставена стоката, участието на износителя в производството на стоката и т.н.)?
б) вносителят е действал недобросъвестно само поради това че износителят е действал недобросъвестно (например когато износителят не е разкрил действителния произход на разходите, себестойността на частите, от които е съставена стоката, и т.н. пред митническите органи на държавата на износ?
в) задължението за добросъвестност не е изпълнено само поради това че износителят е предоставил невярна информация на митническите органи на държавата на износ дори когато самите митнически органи са допуснали грешки при издаването на сертификата?
2) Може ли задължението на вносителя за добросъвестност, съдържащо се в член 220, параграф 2, буква б) от [Митническия кодекс], да бъде доказано в достатъчна степен чрез общото описание на ситуацията и заключението, съдържащи се в доклада на OLAF, или въпреки това митническите органи са длъжни да съберат допълнителни доказателства за действията на износителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-584/15: Glencore Céréales France, Съдебно решение от 2 март 2017 г.
1) Може ли въз основа на [решение от 9 март 2012 г., Pfeifer & Langen (C‑564/10, EU:C:2012:190)], да се направи извод, че член 3 от [Регламент № 2988/95] е приложим по отношение на мерки за събиране на лихвите, дължими на основание член [11, параграф 3 от Регламент № 3665/87] и член 5а от [Регламент № 3002/92]?
2) Трябва ли да се счита, че по естеството си вземането за лихвите произтича от „продължаваща или повторно извършена“ нередност, която приключва в деня на плащането на главницата, като така се отлага за тази дата началото на давностния срок за това вземане?
3) В случай на отрицателен отговор на втория въпрос, трябва ли за начало на давностния срок да се приеме денят, в който е допусната нередността, довела до възникването на вземането за главницата, или пък за начало на този срок трябва да се смята само денят на изплащане на помощта или на освобождаване на обезпечението, от който момент започват да се начисляват посочените лихви?
4) Трябва ли за целите на прилагането на определените с Регламент № 2988/95 правила за давността да се приеме, че всяко действие, което прекъсва давностния срок за главницата, прекъсва и давностния срок, който тече по отношение на лихвите, дори ако същите не са посочени в съответния акт, прекъсващ давностния срок за главницата?
5) Налице ли е погасяване по давност при изтичане на максималния срок, предвиден в член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент № 2988/95, ако в този срок разплащателната агенция е поискала връщането на недължимо изплатената помощ, без да поиска едновременно с това плащане на лихвите?
6) Може ли по силата на дерогацията по член 3, параграф 3 от Регламент № 2988/95 петгодишният общ давностен срок, въведен в националното право, в член 2224 от Гражданския кодекс със Закон № 2008‑561 […], да е заменил — що се отнася до давностните срокове, които все още не са изтекли към датата на влизане в сила на този закон — четиригодишния давностен срок, предвиден с посочения регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-365/15: Wortmann, Съдебно решение от 18 януари 2017 г.
Трябва ли член 241 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че с оглед на закрепения в правото на Съюза принцип на ефективност националното право, към което препраща тази разпоредба, трябва да предвижда олихвяване на възстановяваните суми за вносни сборове от момента на плащането на сборовете до момента на възстановяването им включително когато правото на възстановяване не е предявявано пред националните съдилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.