Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Следва ли член 7 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, задължаваща съда, който е сезиран с предявен от потребител индивидуален иск за обявяване на клауза в договор, който потребителят е сключил с продавач или доставчик, за неравноправна, автоматично да спре производството по този иск до приключване с влязло в сила решение на висящото производство по колективен иск, предявен от сдружение на потребители на основание на втория параграф от този член с цел по-специално да се преустанови употребата в договори от същия вид на клаузи, аналогични на тази, във връзка с която е предявен индивидуалният иск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Трябва ли гражданин на трета страна, който е бивш съпруг на гражданин на Съюза, да може да докаже, че бившият му съпруг е упражнявал права по Договорите в приемащата държава членка към момента на развода им, за да запази правото си на пребиваване съгласно член 13, параграф 2 от Директива 2004/38
2) Има ли гражданин на ЕС право на пребиваване в приемаща държава членка, гарантирано от правото на ЕС съгласно членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС, при обстоятелства, при които единствената държава в ЕС, в която гражданинът има право да пребивава, е държавата, чийто гражданин е, но е налице фактическа констатация от компетентна юрисдикция, че извеждането на гражданина от приемащата държава членка към държавата, чийто гражданин е, би нарушило правата му съгласно член 8 от ЕКПЧ или член 7 от Хартата на основните права на ЕС (наричана по‑нататък „Хартата“)
3) Ако гражданинът на ЕС съгласно [втори въпрос] е дете, има ли родителят, който единствен упражнява родителските права по отношение на това дете, производно право на пребиваване в приемащата държава членка, ако детето би трябвало да придружи родителя при извеждането му от приемащата държава членка
4) Има ли право дете да пребивава в приемащата държава членка съгласно член 12 от Регламент № 1612/68 (понастоящем член 10 от Регламент (ЕС) № 492/2011 [на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза (ОВ L 141, стр. 1]), ако родителят на детето, който е гражданин на Съюза и е бил зает в приемащата държава членка, е престанал да пребивава в нея, преди детето да започне образованието си там?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Налице ли е тежко нарушение на правото на Европейския съюз, когато в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз в изпълнително производство, образувано на основание на арбитражно решение, се пристъпва към събирането на сума, произтичаща от неравноправна клауза?
2) Може ли отговорността на държава членка за нарушение на правото [на Съюза] да възникне, преди страната по делото да е използвала всички способи за защита, с които разполага съгласно правовия ред на държавата членка в рамките на производство по изпълнение на решение; може ли в такъв случай, с оглед на фактите по делото, отговорността на държавата членка да възникне още преди да е приключило производството по изпълнение на решението и да е изчерпана възможността ищецът да иска възстановяване на неоснователно платените суми?
3) При утвърдителен отговор, представляват ли достатъчно съществено нарушение на правото [на Съюза] действията на даден орган, описани от ищеца, предвид обстоятелствата в конкретния случай, и по-специално абсолютното бездействие на ищеца и неизчерпването на всички способи за защита, с които разполага съгласно правото на държавата членка?
4) Ако в настоящия случай би могло да се счита, че е налице достатъчно съществено нарушение на правото [на Съюза], съответства ли поисканото от ищеца обезщетение на вредата, за която отговаря държавата членка; може ли тълкуваната по този начин вреда да се приравни на вземането, събрано на основание на неоснователно обогатяване?
5) Има ли предимство искът на основание на неоснователно обогатяване като правно средство за защита пред иска за обезщетение за вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка — в настоящия случай Декрета за електроенергията, във връзка с постановлението от 4 април 2003 г. — съгласно която безплатното разпределение е ограничено до подаването на зелена електроенергия, произведена от производствени мощности, свързани към разпределителните мрежи във Фламандския регион, а не се прилага към електроенергията от производствени мощности, които не са свързани към разпределителните мрежи във Фламандския регион?
2) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка — в настоящия случай Декретът за електроенергията във връзка с постановлението от 5 март 2004 г., така както го прилага [органът за регулиране], съгласно която безплатното разпределение е ограничено до зелената електроенергия от производствени мощности, които пряко подават електроенергия към разпределителна мрежа в Белгия, а не се прилага за електроенергията от производствени мощности, които не подават пряко електроенергия към разпределителна мрежа в Белгия?
3) Съвместима ли е национална правна уредба като описаната в първия и във втория въпрос с принципа на равно третиране и със забраната на дискриминацията, установени по-специално в член 12 ЕО и в член 3, параграфи 1 и 4 от приложимата към онзи момент Директива 2003/54?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Допуска ли свободата на установяване (член 49 ДФЕС, предишен член 43 ЕО) правна уредба на държава членка, съгласно която при смърт на местно лице съответната кредитна институция със седалище на територията на страната трябва да уведоми компетентната за данъка върху наследството данъчна служба и за тези активи на наследодателя, които се съхраняват или управляват от несамостоятелен клон на кредитната институция в друга държава членка, при положение че в другата държава членка не е налице подобно задължение за уведомяване и кредитните институции там имат скрепено със санкция задължение да спазват банковата тайна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1. Следва ли член 107 [ДФЕС] във връзка с член 4, параграф 3 [ДЕС] и с член 4, параграф 2 от Решение на Европейската комисия от 25 септември 2007 г. да се тълкува в смисъл, че ако Европейската комисия признае, че държавна помощ е съвместима с общия пазар, националната юрисдикция не е компетентна да проверява дали националните разпоредби, признати за допустима държавна помощ, са съвместими с положенията, съдържащи се в [Методологията на невъзвръщаемите разходи]?
2. Следва ли член 107 [ДФЕС] във връзка с член 4, параграф 3 [ДЕС] и с член 4, параграфи 1 и 2 от Решение на Европейската комисия от 25 септември 2007 г., тълкувани с оглед на точки 3.3 и 4.2 от Методологията на невъзвръщаемите разходи, да се разбират в смисъл, че при осъществяването на програмата за държавна помощ, призната от Европейската комисия за съвместима с общия пазар, годишната корекция на невъзвръщаемите разходи на производителите, които са част от групи дружества, се извършва, като се има предвид, че от съществено значение е единствено принадлежността на производителя към групата от дружества съгласно състоянието, представено в приложенията към правния акт, който е предмет на оценка от Комисията, или всяка година, когато се извършва корекция на невъзвръщаемите разходи, следва да се отчита фактическата принадлежност към този момент на получателя по програмата за държавна помощ, свързана с невъзвръщаеми разходи, към групата от дружества с участието на други производители, обхванати от тази програма?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли член 3, параграф 3 от Регламент № 565/2002 и член 4, параграф 3 от Регламент № 2988/95 да се тълкуват в смисъл, че не допускат схема като разглежданата в главното производство, при която, след като даден оператор, традиционен вносител по смисъла на първия регламент, изчерпал лицензиите си за внос при преференциална ставка, направи поръчка на втори оператор, също традиционен вносител без такива лицензии,
— стоката най-напред се продава извън Съюза от свързано с втория оператор дружество на трети оператор, който е нов вносител по смисъла на същия регламент и притежава такива лицензии,
— след това тази стока се пуска за свободно обращение в Съюза от третия оператор при условията на преференциалната митническа ставка, после се препродава от този трети оператор на втория, и
— накрая се прехвърля от този втори оператор на първия,
по съображение че подобна схема, доколкото позволява на първия оператор да придобие стока, внесена в рамките на предвидената със същия първи регламент тарифна квота, въпреки че не притежава нужната за целта лицензия, представлява злоупотреба с права от страна на този оператор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Условията, при които може да се приложи ускорена съдебна процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на ЕС
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.