Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Допуска ли член 15, параграф 1 от Директива 2011/64/ЕС, самостоятелно или във връзка с членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г., национална мярка, в съответствие с която търговците на дребно се задължават да се съобразяват с установените минимални цени на тютюневите изделия, като се забранява тяхната продажба на по-ниска цена от посочената от производителя/вносителя на данъчния бандерол?
2) Допуска ли член 34 ДФЕС национална мярка, в съответствие с която търговците на дребно се задължават да се съобразяват с установените минимални цени на тютюневите изделия, като се забранява тяхната продажба на по-ниска цена от посочената от производителя/вносителя на данъчния бандерол?
3) Допуска ли член 4, параграф 3 [ДЕС] във връзка с член 101 ДФЕС национална мярка, в съответствие с която търговците на дребно се задължават да се съобразяват с установените минимални цени на тютюневите изделия, като се забранява тяхната продажба на по-ниска цена от посочената от производителя/вносителя на данъчния бандерол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Може ли да се счита, че е налице предвидената в член 6, параграф 1 от Регламент № 44/2001 тясна връзка между делата, когато са различни предметът на предявените с исковете претенции и документите, на които се основават правните претенции, без помежду им да съществува отношение на зависимост или на логическа и правна несъвместимост, но при наличие на възможност евентуалното уважаване на единия от тези два иска фактически да се отрази на размера на интереса, в защита на който е предявен другият иск?
Може ли да се счита, че е изпълнено предвиденото в член 23, параграф 1, буква а) от Регламент № 44/2001 изискване за писмена форма на споразумението за предоставяне на компетентност, когато клауза с такова съдържание е включена в проспекта, едностранно изготвен от емитента на облигационен заем, в резултат на което за споровете за валидността на тези облигации, възникнали с всеки техен последващ приобретател, ще се прилага предоставената компетентност или, ако това не е така, може ли да се смята, че включването на клаузата за предоставяне на компетентност в документ, определящ условията на предназначен за трансгранично обращение облигационен заем, отговаря на форма, използвана в международната търговия и съобразена с обичая по смисъла на член 23, параграф 1, буква в) от същия регламент?
Трябва ли да се смята, че изразът „дела, свързани с договор“, използван в член 5, параграф 1 от посочения регламент, се отнася единствено до споровете, при които се цели установяване по съдебен ред на правоотношението, произтичащо от договора, и до споровете, които са тясно свързани с това правоотношение, или смисълът му трябва да се разшири така, че да включва и споровете, при които ищецът изобщо не се позовава на договора, а оспорва съществуването на валидно от правна страна договорно отношение и цели да му бъде възстановено платеното въз основа на документ, който според него е лишен от каквато и да е правна стойност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Приложим ли е Регламент „Рим I“ съгласно член 28 от него само в случай че трудовото правоотношение е възникнало въз основа на сключен след 16 декември 2009 г. трудов договор, или всяко по-късно постигнато съгласие между страните по договора да изменят трудовото правоотношение помежду си или да го продължат без промяна води до приложимост на Регламента?
2) Изключва ли член 9, параграф 3 от Регламент „Рим I“ само прякото приложение на особени повелителни норми на трета държава, в която произтичащите от договора задължения не следва да бъдат или не са били изпълнявани, или също и непрякото им отчитане в правната уредба на държавата, на чието право е подчинен договорът?
3) Има ли правно значение предвиденият в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялното сътрудничество за решението на националните юрисдикции да приложат пряко или непряко особените повелителни норми на друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Трябва ли Регламент № 1698/2005, и по-специално член 71, параграф 3, съгласно който правилата за допустимост на разходите се определят на национално ниво и са предмет на специални условия, поставени от този регламент за някои от мерките за развитие на селските райони, да се тълкува в смисъл, че не допуска националната правна уредба съгласно член 79, параграф 4 от [Наредбата ПРСР] и глава VI, точка 3 от обявлението за поръчка, по силата на която допустими инвестиционни разходи представляват единствено разходите, направени след датата на приемане на решението за право на субсидии (до приключване на инвестицията или най-късно до 30 юни 2015 г.)?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, трябва ли Регламент № 1698/2005, и по-специално член 71, параграф 3, да се тълкува в смисъл, че не допуска националната правна уредба по член 56, параграф 4 [от ZKme‑1], съгласно която трябва да се отхвърли изцяло искане, което не отговаря на изискванията по член 79, параграф 4 от Наредбата ПРСР относно допустимите инвестиционни разходи, направени след датата на приемане на решението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Допустимо ли е заличаване на делото в регистъра на Съда при постигане на извънсъдебно споразумение между страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда на Европейския съюз в случай на прекратяване на производството по главното дело пред запитващата юрисдикция?
Кой орган е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски при такова развитие на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Налице ли е тежко нарушение на правото на Европейския съюз, когато в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз в изпълнително производство, образувано на основание на арбитражно решение, се пристъпва към събирането на сума, произтичаща от неравноправна клауза?
2) Може ли отговорността на държава членка за нарушение на правото [на Съюза] да възникне, преди страната по делото да е използвала всички способи за защита, с които разполага съгласно правовия ред на държавата членка в рамките на производство по изпълнение на решение; може ли в такъв случай, с оглед на фактите по делото, отговорността на държавата членка да възникне още преди да е приключило производството по изпълнение на решението и да е изчерпана възможността ищецът да иска възстановяване на неоснователно платените суми?
3) При утвърдителен отговор, представляват ли достатъчно съществено нарушение на правото [на Съюза] действията на даден орган, описани от ищеца, предвид обстоятелствата в конкретния случай, и по-специално абсолютното бездействие на ищеца и неизчерпването на всички способи за защита, с които разполага съгласно правото на държавата членка?
4) Ако в настоящия случай би могло да се счита, че е налице достатъчно съществено нарушение на правото [на Съюза], съответства ли поисканото от ищеца обезщетение на вредата, за която отговаря държавата членка; може ли тълкуваната по този начин вреда да се приравни на вземането, събрано на основание на неоснователно обогатяване?
5) Има ли предимство искът на основание на неоснователно обогатяване като правно средство за защита пред иска за обезщетение за вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.