Съд

1) Следва ли член 1, параграф 1, второ изречение от Директива 77/249 относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги да се тълкува в смисъл, че е възможно държава членка да изключи извършването на заверки на истинността на подписи върху документи, изискващи се за учредяването или прехвърлянето на права върху недвижими имоти, от свободното предоставяне на адвокатски услуги и да разреши извършването на тази дейност само от нотариуси?
2) Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че същият допуска национална разпоредба на държавата, в която се води регистърът (Австрия), съгласно която дейността по заверка на истинността на подписи върху документи, изискващи се за учредяването или прехвърлянето на права върху недвижими имоти, се извършва само от нотариуси и чийто ефект се изразява по-конкретно в непризнаването в държавата, в която се води регистърът, на декларация за истинността на подпис, която е изготвена от установен в Чешката република адвокат в държавата на неговото седалище, въпреки че според чешкото право тази декларация има същото правно действие като официалната заверка, тъй като по-специално,
a) въпросът за признаването в държавата, в която се води регистърът, на изготвена в Чешката република от установен там адвокат декларация за истинността на подпис върху молба за вписване в имотния регистър по същество се отнася до предоставянето на услуга от адвокат, която не може да се извършва от адвокати, установени в държавата, в която се води регистърът, поради което отказът да бъде призната такава декларация не попада под забраната на ограниченията
или
б) извършването на посочената дейност само от нотариусите е обосновано с цел да се гарантира законосъобразността и правната сигурност на актове (документи за правни сделки) и следователно служи на императивни съображения от общ интерес и освен това е необходимо за постигане на тази цел в държавата, в която се води регистърът?“.