Австрия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Австрия
Дело C-375/15: BAWAG, Заключение от 15 септември 2016 г.
1) Следва ли член 41, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2007/64 […] да се тълкува в смисъл, че информацията (в електронна форма), която банката изпраща на електронната пощенска кутия на клиента в рамките на онлайн банкиране (електронно банкиране), така че клиентът може да извлече тази информация чрез щракване след влизане като регистриран потребител в интернет страницата за електронно банкиране, е предоставена на клиента на траен носител?
2) При отрицателен отговор на въпрос 1:
Следва ли член 41, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от [Директива 2007/64] да се тълкува в смисъл, че в такъв случай:
а) информацията е предоставена на разположение от банката на траен носител, но не е предоставена на клиента, а само е осигурена на негово разположение, или
б) всъщност става въпрос само за осигуряване на информацията на разположение без използването на траен носител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-348/15: Stadt Wiener Neustadt, Заключение от 8 септември 2016 г.
В противоречие ли е с правото на Съюза, по-специално с новата редакция на Директивата за ОВОС, по-конкретно с член 1, параграф 4, респ. с по-ранната редакция на тази директива, по-специално член 1 параграф 5 от нея, национална правна разпоредба, съгласно която проекти — които са подлежали на задължително извършване на ОВОС, но нямат разрешение по националния Umweltverträglichkeitsprüfungsgesetz, а само разрешения по закони, уреждащи отделни материи (например Abfallwirtschaftsgesetz (Закон за управлението на отпадъците), които вече не са могли да бъдат отменени на 19 август 2009 г. (датата на влизането в сила на UVP-G-Novelle 2009) поради изтичане на предвидения в националното право (член 3, параграф 6 от UVP-G 2000) тригодишен срок — се считат за разрешени съгласно UVP-G 2000, или такава разпоредба съответства на установените в правото на Съюза принципи на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/15: Verein für Konsumenteninformation, Съдебно решение от 28 юли 2016 г.
1) Приложимото право към иск за преустановяване на нарушение по смисъла на Директива 2009/22 трябва ли да се определи съгласно член 4 от Регламент „Рим II“, когато искът е насочен срещу използването на недопустими договорни клаузи от предприятие, което е установено в една държава членка и което сключва при електронната търговия договори с потребители, пребиваващи в други държави членки, и по-специално в държавата на сезирания съд?
2) При положителен отговор на първия въпрос:
a) Следва ли за държава, в която е настъпила вредата (член 4, параграф 1 от Регламент „Рим II“), да се счита всяка държава, към която е насочена търговската дейност на предприятието ответник, така че когато компетентният да предяви иск субект се противопостави на използването на процесните клаузи в търговските отношения с потребителите, пребиваващи в тази държава, тези клаузи да е необходимо да бъдат разгледани от гледна точка на правото на държавата на сезирания съд?
б) Налице ли е явно по-тясна връзка (член 4, параграф 3 от Регламент „Рим II“) с правото на държавата, в която е седалището на предприятието ответник, когато общите търговски условия на това предприятие предвиждат, че за сключените от него договори се прилага правото на тази държава?
в) Една такава клауза за избор на приложимо право налага ли по други причини спорните договорни клаузи да бъдат разгледани от гледна точка на правото на държавата, в която е седалището на предприятието ответник?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос:
Как тогава следва да се определи правото, приложимо към иска за преустановяване на нарушение?
4) Независимо от отговора на предходните въпроси:
a) Трябва ли включената в общи условия клауза — съгласно която за сключен при електронната търговия договор между потребител и предприятие, установено в друга държава членка, следва да се приложи правото на държавата по седалището на това предприятие — да се счита за неравноправна по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13?
б) Обработването на лични данни от предприятие, което сключва при електронната търговия договори с потребители, пребиваващи в други държави членки, подчинено ли е съгласно член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 — независимо от приложимото иначе право — единствено на правото на държавата членка, където е седалището на предприятието, в рамките на което се извършва обработването, или това предприятие е длъжно да спазва и законодателството за защита на данните на държавите членки, към които е насочена търговската му дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-493/14: Dilly’s Wellnesshotel, Съдебно решение от 21 юли 2016 г.
Следва ли член 3, параграф 1 от Регламент № 800/2008 да се тълкува в смисъл, че ако в схема за помощи като разглежданата в главното производство не е посочен изрично този регламент, чрез цитиране на заглавието му и на данните за публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, не може да се приеме, че тази схема отговаря на условията, за да бъде освободена съгласно член 25, параграф 1 от посочения регламент от задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-127/15: Verein für Konsumenteninformation, Заключение от 21 юли 2016 г.
1. Действа ли бюро за събиране на задължения, което във връзка с търговската си дейност по събиране на вземания предлага сключването на споразумения за плащане чрез вноски от името на своите възложители, начислявайки за дейността си разходи, които в крайна сметка се поемат от [кредитополучателите], като „кредитен посредник“ по смисъла на член 3, буква е) от [Директива 2008/48]?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Споразумението за плащане чрез вноски, сключено между [кредитополучател] и неговия [кредитодател] с посредничеството на бюро за събиране на задължения, представлява ли „разсрочено плащане […], за което не се начисляват разходи“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква й) от Директива 2008/48/ЕО, когато с него [кредитополучателят] поема задължение единствено за плащане на неиздължено вземане, както и на такива лихви и разходи, които в резултат на неизпълнението си и без това щеше да е длъжен да заплати по силата на закона — т.е. и без такова споразумение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-417/15: Schmidt, Заключение от 7 юли 2016 г.
Попада ли производството за унищожаване на договор за дарение поради недееспособност на дарителя и за вписване на заличаването на правото на собственост на надареното лице в приложното поле на разпоредбата на член 24, точка 1 от Регламент „Брюксел Iа“, която предвижда изключителна компетентност по дела с предмет вещни права върху недвижим имот?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-691/15: Комисия/Bilbaína de Alquitranes и др., Определение от 7 юли 2016 г.
Изисква ли се доказване на сериозна и непоправима вреда при искане за спиране на действие на регламент, когато се твърди, че той е явно незаконен?
Какви са кумулативните условия за уважаване на искане за временни мерки спрямо спирането на действие на актове на институциите на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-340/15: Nigl и др., Заключение от 30 юни 2016 г.
1) Независими предприемачи (данъчнозадължени лица) ли са състоящи се от различни членове на едно семейство три обединения на лица, които действат самостоятелно като такива в отношенията си с техните доставчици и с публичните органи, притежават собствени производствени средства (с изключение на два актива), но продават продуктите си главно под обща марка чрез капиталово дружество, чиито дялове се държат от членовете на обединенията на лица и от други членове на семейството?
2) В случай че трите обединения на лица не следва да се приемат за независими предприемачи (данъчнозадължени лица), то трябва ли да се счита за независим предприемач:
а) капиталовото дружество, реализиращо продукцията на пазара, или
б) обединението на лица, което се състои от членовете на трите обединения на лица и като такова не участва на пазара нито в качеството на получател на доставки, нито като продавач, или
в) обединението на лица, което се състои от трите обединения на лица и от капиталовото дружество и като такова не участва на пазара нито в качеството на получател на доставки, нито като продавач?
3) В случай че трите обединения на лица не следва да се приемат за независими предприемачи (данъчнозадължени лица), то допустимо ли е отнемането на качеството на предприемач (данъчнозадължено лице):
а) с обратно действие, или
б) само с действие за в бъдеще, или
в) изобщо не е допустимо,
когато след проверка от данъчната администрация обединенията на лица първоначално са били признати от Finanzamt за независими предприемачи (данъчнозадължени лица)?
4) В случай че трите обединения на лица следва да се приемат за трима независими предприемачи (данъчнозадължени лица), за тях прилага ли се като винопроизводители и съответно като земеделски производители режимът на единна данъчна ставка за земеделски производители, при положение че за всяко от тези работещи в икономическо сътрудничество помежду си обединения на лица поотделно се прилага режимът на единна данъчна ставка за земеделски производители, но съгласно националното право поради големината на предприятието и правноорганизационната форма този режим не се прилага за капиталовото дружество, отделното обединение на лица, състоящо се от членовете на трите обединения на лица, или отделното обединение на лица, състоящо се от капиталовото дружество и от членовете на трите обединения на лица?
5) В случай че прилагането на режима на единна данъчна ставка за земеделски производители принципно се изключва за трите обединения на лица, то това изключване:
а) поражда ли обратно действие, или
б) или поражда действие само за в бъдеще, или
в) не поражда действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-634/15: Sokoll-Seebacher и др., Определение от 30 юни 2016 г.
Съвместимо ли е националното законодателство, което установява строга числена граница за броя лица, които трябва да се снабдяват и занапред при откриване на нова аптека, с член 49 ДФЕС и изискването за последователност в преследването на легитимната цел за обществено здраве?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.