Австрия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Австрия
Дело C-529/15: Folk, Съдебно решение от 1 юни 2017 г.
Прилага ли се Директива 2004/35 и към щети, които действително настъпват след упоменатата в член 19, параграф 1 от тази директива дата, но произтичат от експлоатацията на съоръжение (водноелектрическа централа), получило разрешение и пуснато в експлоатация преди тази дата, и попадат в обхвата на разрешение, издадено съгласно водното законодателство?
Допуска ли Директива 2004/35, и по-специално членове 12 и 13, национална разпоредба, която изключва възможността лицата, имащи право на риболов, да инициират провеждането на процедура за проверка по смисъла на член 13 от тази директива във връзка с екологични щети по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директивата?
Допуска ли Директива 2004/35, и по-специално член 2, параграф 1, буква б), национална разпоредба, която изключва от понятието „екологични щети“ щетите, имащи сериозно неблагоприятно въздействие върху екологичния, химичния или количествения статус или екологичния потенциал на съответните води, когато тези щети попадат в обхвата на разрешение, издадено съгласно национална законова разпоредба?
Ако при издаването на разрешението съгласно национални разпоредби не са проверени критериите по член 4, параграф 7 от Директива 2000/60 (респ. на националните мерки за транспонирането му), когато се разглежда въпросът дали са налице екологични щети по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2004/35, трябва ли член 4, параграф 7 от Директива 2000/60 да се приложи пряко и да се провери дали критериите, определени с тази разпоредба, са изпълнени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-340/16: MMA IARD, Заключение от 18 май 2017 г.
1. Трябва ли искът на местен работодател за обезщетение за понесените от него вреди вследствие на продължаващото изплащане на трудовото възнаграждение на негов работник или служител с местоживеене на територията на страната да се разглежда като иск „във връзка със застраховане“ по смисъла на член 8 от Регламент (ЕО) № 44/2001, когато а) работникът или служителят е ранен при пътнотранспортно произшествие в държава членка (Италия), б) искът е предявен срещу установен в друга държава членка (Франция) застраховател на гражданската отговорност за превозното средство на причинителя на вредата и в) работодателят като субект на публичното право притежава собствена правосубектност
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: Трябва ли член 9, параграф 1, буква б) във връзка с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че работодателят, който продължава да изплаща трудовото възнаграждение, може в качеството на „увредено лице“ да предяви иск срещу застраховател на гражданската отговорност за превозното средство на причинителя на вредата пред съда по своето седалище, доколкото такъв пряк иск е допустим?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-648/15: Австрия/Германия, Заключение от 27 април 2017 г.
Неправилно тълкуване на израза „доходи от такси или вземания за дълг, носещи право на участие в печалбите“ по смисъла на член 11, параграф 2 от германско-австрийската спогодба
Липса на компетентност на Съда да дава разпореждания на държавите членки по член 273 ДФЕС
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-248/16: Austria Asphalt, Заключение от 27 април 2017 г.
Трябва ли член 3, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Регламент (EO) № 139/2004 да се тълкуват в смисъл, че при смяна от едноличен към съвместен контрол върху съществуващо предприятие, при която упражнявалото по-рано едноличен контрол предприятие продължава да участва в съвместния контрол, концентрация е налице само ако това предприятие притежава дългосрочно функциите на самостоятелен субект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-249/16: Kareda, Заключение от 26 април 2017 г.
1) Трябва ли член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че правото на длъжник по (съвместен) договор за банков кредит, който е погасявал вноските по кредита сам, да предяви иск за възстановяване (компенсация/регресен иск) срещу другия длъжник по този договор за кредит, представлява производно (вторично) право, произтичащо от договора за кредит?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Следва ли мястото на предявяване на иска за възстановяване (компенсация/регресен иск) на длъжник срещу другия длъжник по съвместен договор за кредит да се определи:
а) по член 7, точка 1, буква б), второ тире от този регламент („Предоставяне на услуги“) или
б) по член 7, точка 1, буква а) във връзка с буква в) от Регламента съгласно lex causae?
3) При утвърдителен отговор на втори въпрос, буква а):
Отпускането на кредита от страна на банката ли е специфичната престация по договора за кредит и определя ли се следователно мястото на изпълнение на тази услуга съгласно член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 според седалището на банката, ако отпускането на кредита е осъществено изключително на това място?
4) При утвърдителен отговор на втори въпрос, буква б):
Кой момент е релевантен за определянето на мястото на изпълнение по отношение на нарушеното договорно задължение по член 7, точка 1, буква а) от този регламент:
а) моментът, към който двамата длъжници са взели кредита (март 2007 г.), или
б) съответният момент, в който длъжникът по кредита, който има право на регресен иск, е извършил плащанията към банката, от които извежда правото си на регресен иск (от юни 2012 г. до юни 2014 г.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-342/15: Piringer, Съдебно решение от 9 март 2017 г.
Следва ли член 1, параграф 1, втора алинея от Директива 77/249 да се тълкува в смисъл, че е възможно държава членка да изключи удостоверяването на подписи върху документи, необходими за учредяването или прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти, от свободното предоставяне на адвокатски услуги и да запази извършването на тази дейност само за нотариуси?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че същият допуска национална разпоредба на държавата, в която се води регистърът (Австрия), която запазва за нотариуси дейността по удостоверяване на подписи върху документи, необходими за учредяването или прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти, и чийто ефект се изразява по-конкретно в непризнаването в държавата, в която се води регистърът, на декларация за автентичността на подпис, която е изготвена от установен в Чешката република адвокат в държавата на неговото установяване, въпреки че според чешкото право тази декларация има същото правно действие като официалното удостоверяване, тъй като по-специално:
а) въпросът за признаването в държавата, в която се води регистърът, на изготвена в Чешката република от установен там адвокат декларация за автентичността на подпис върху молба за вписване в имотния регистър се отнася до предоставянето на услуга от адвокат, която не може да се извършва от адвокати, установени в държавата, в която се води регистърът, поради което отказът да бъде призната такава декларация, не попада под забраната на ограниченията
или
б) извършването на посочената дейност само от нотариусите е обосновано с цел да се гарантира законосъобразността и правната сигурност на актове (документи за правни сделки) и следователно служи на императивни съображения от общ интерес и освен това е необходимо за постигане на тази цел в държавата, в която се води регистърът?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-685/15: Online Games и др., Заключение от 9 март 2017 г.
Трябва ли член 56 ДФЕС, съответно член 49 и сл. ДФЕС в светлината на член 6 от [ЕКПЧ] във връзка с член 47 от [Хартата] и с оглед на изискуемата в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека (и по-специално с оглед на неговото решение [по дело Ozerov срещу Русия], т. 54) обективност и безпристрастност на съда да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална уредба, съгласно която доказателствата, които трябва да бъдат представяни в административно-наказателното производство с цел да се обоснове режимът на квази монопол върху националния пазар на хазартните игри, защитен от наказателно-правните норми, с оглед на практиката на Съда на Европейския съюз (и по-специално неговото решение [по дело Pfleger и др.], се установяват и конкретизират най-напред напълно самостоятелно, а впоследствие се изследват и преценяват автономно, като всичко това се извършва независимо от поведението на страните в производството, тъкмо от и по инициатива на съда, пред който е оспорена законосъобразността на посочените в жалбата административно-наказателни мерки (като едно и също лице и една и съща функция), а не от разследващия орган (или от друг държавен орган за преследване) във функцията му на представител на обвинението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-641/15: Verwertungsgesellschaft Rundfunk, Съдебно решение от 16 февруари 2017 г.
Трябва ли условието „срещу заплащане на входна такса“, залегнало в член 8, параграф 3 от Директива 2006/115, да се счита за изпълнено, когато
— в отделните стаи на хотел са поставени телевизори, чрез които стопанисващото хотела лице дава възможност за приемането на сигнала на различни телевизионни и радиопрограми („телевизия в хотелските стаи“), и
— за ползването на стаята (с „телевизия в хотелската стая“) стопанисващото хотела лице изисква плащането на цена за стаята на нощувка („цена на стаята“), което включва и използването на телевизора и на телевизионни и радиопрограми, които същият позволява да бъдат приемани?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-637/13: Laufen Austria/Комисия, Съдебно решение от 26 януари 2017 г.
Трябва ли таванът от 10 %, предвиден в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, да се изчислява въз основа на оборота на дъщерното дружество за периода преди придобиването му от дружеството майка, когато само дъщерното дружество носи отговорност за нарушението през този период, или може да се вземе предвид оборотът на групата, към която впоследствие принадлежи дъщерното дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.