Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-656/23: Karaman, Определение от 12 юни 2025 г.
Компетентен ли е Съдът да се произнася по съдебните разноски, след като делото е заличено поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда от лица, различни от страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-815/24: Diamond Resorts Europe, Определение от 12 юни 2025 г.
Налице ли е особено тясна връзка между спора и дейността на испанския клон на Diamond Resorts Europe, която да оправдае приложението на член 7, точка 5 от Регламент (ЕС) № 1215/2012?
Отговаря ли испанският клон на изискванията за център на дейност, трайно проявяващ се като продължение на главното дружество, с ръководство и материална база за водене на преговори с трети лица, съгласно изискванията на Регламента?
Отнася ли се спорът до действия или ангажименти, свързани с експлоатацията на клона или поети от него от името на главното дружество, които следва да се изпълнят в държавата, където се намира клонът?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-815/24: Diamond Resorts Europe, Определение от 12 юни 2025 г.
Изисква ли се спорът да произтича от дейността на клона, агенцията или представителството, за да се приложи специалната компетентност по член 7, точка 5 от Регламент (ЕС) № 1215/2012?
Може ли да се приложи разпоредбата на член 7, точка 5 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, ако договорите, предмет на спора, не са били сключени с клона на дружеството и липсват данни за участие на този клон в правоотношенията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-440/23: European Lotto and Betting и Deutsche Lotto- und Sportwetten, Заключение от 11 юни 2025 г.
1) Трябва ли [член] 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че нарушаването на свободното предоставяне на услуги чрез обща забрана на онлайн ротативките в държавата членка на потребителя (държавата по местоназначение) по отношение на операторите на онлайн казина, които са лицензирани и регламентирани в държавата им по произход (Малта), не може да бъде обосновано с императивни изисквания от общ интерес, – ако държавата членка по местоназначение в същото време разрешава повсеместно подобни игри във физически обекти с лицензирани ротативки в пасажи с магазини и в ресторанти за частни оператори, по-интензивни игри във физически обекти — казина, лицензирани национални [л]отарийни дейности от държавни лотарии в повече от 20 000 магазина посредници, които са насочени към обществеността, и – разрешава лицензирани онлайн игри за частни оператори на спортни залагания и конни залагания и за частни онлайн лотарийни посредници, които продават продуктите на държавните лотарии и на други лицензирани лотарии, докато същата държава членка — в противоречие с […] решения [на Съда] Deutsche Parkinson (C‑148/15, т. 35), Markus Stoß (C‑316/07) и Lindman (C‑42/02) — изглежда не е представила научни доказателства, доказващи, че при тези игри съществуват специфични опасности, които допринасят значително за постигането на целите, преследвани от нейната правна уредба, по-конкретно предотвратяването на проблемните игри, и че с оглед на тези опасности ограничаването на обхвата на забраната само до онлайн ротативките — а не за всички предложения за игри, които са разрешени за онлайн ротативки и ротативки във физически обекти — може да се счита за подходящо, задължително и пропорционално за постигане на целите на правната уредба.
2) Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на пълна забрана на хазартните игри в онлайн казина, съдържаща се в член 4, параграфи 1 и 4 от германския Държавен договор за хазарта (наричан по-нататък „GlüStV“), ако според член 1 от него германската правна уредба на хазарта („GlüStV“) няма за цел пълна забрана на хазарта, а […] „насочване на естествения хазартен инстинкт на населението към уредени и контролирани канали, както и противодействие на развитието и разпространението на неразрешени хазартни игри на черните пазари“, и е налице значително търсене на онлайн ротативки от страна на играчите?
3) Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не може да се прилага обща забрана за предлагане на онлайн казина, ако – правителствата на всички федерални провинции на тази държава членка вече са се съгласили, че опасностите от подобно предлагане на онлайн хазартни игри могат да бъдат преодолени по-ефективно чрез режим за предоставяне на предварително официално разрешение, отколкото чрез пълна забрана, и – са изготвили и са се договорили относно бъдеща нормативна уредба чрез съответен държавен договор, който заменя пълната забрана с режим на предварително разрешение, – и в очакване на тази бъдеща правна уредба решават да допускат съответното предлагане на хазартни игри без германско разрешение при спазване на определени изисквания до издаването на германски лицензи, въпреки че според решение […] Winner Wetten [(C‑409/06)] действието на правото на Съюза не може да бъде временно спряно[?]
4) Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че държава членка (по местоназначение) не може да обоснове национална правна уредба с императивни изисквания от общ интерес, ако – тази правна уредба забранява на потребителите да правят лицензирани трансгранични залози в друга държава членка (по произход) върху резултатите от лицензирани лотарии в държавата членка по местоназначение, които са разрешени и регламентирани там, и – ако лотариите са лицензирани в държавата членка по местоназначение и правната уредба има за цел да защити играчите и ненавършилите пълнолетие лица, – и ако правната уредба на лицензираните залагания върху резултати от лотарии в държавата членка по произход също има за цел да защити играчите и ненавършилите пълнолетие лица и осигурява същото ниво на защита като правната уредба на лотариите в държавата по местоназначение?
5) Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не допуска възстановяване на залози, загубени при участие във (вторични) лотарии, на основание твърдяна незаконосъобразност на сделките поради липсата на лиценз в държавата членка на потребителя, ако – законът изключва възможността за получаване на такъв лиценз за частни (вторични) лотарии, – и това изключване се обосновава от националните съдилища с твърдяна разлика между залог, направен при държавен оператор върху резултати от лотария, организирана от държавата, и залог, направен при частен организатор върху резултати от държавна лотария?
6) Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска възстановяване на залози, загубени при участие във (вторични) лотарии, на основание твърдяна незаконосъобразност на сделките поради липсата на лиценз в държавата членка на потребителя, ако – законът изключва възможността за получаване на такъв лиценз за частни (вторични) лотарии и – ако това изключване в полза на държавните организатори на лотарии се обосновава от националните съдилища с твърдяна разлика между залог, направен при държавен оператор върху резултати от лотария, организирана от държавата, и залог при частен организатор върху резултати от същата държавна лотария?
7) Трябва ли член 56 ДФЕС и забраната за злоупотреба с право ([…] Niels Kratzer [C 423/15)]) да се тълкуват в смисъл, че не допускат иск за възстановяване на загубени залози, основан на липсата на германско разрешение и неоснователно обогатяване, когато организаторът е лицензиран и контролиран от органите на друга държава членка, а активите на играча и паричните му вземания са обезпечени от правото на държавата членка, в която е установен организаторът?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-686/24: Nidec Asi и Ceisis, Определение от 10 юни 2025 г.
Съвместима ли е с правото на ЕС национална правна уредба, която предоставя автоматичен достъп до документи, съдържащи технически или търговски тайни, без да предвижда механизъм за съпоставка между правото на достъп и защитата на тези тайни?
Следва ли да се осигури баланс между изискванията за ефективна съдебна защита и защитата на легитимните интереси, свързани с конфиденциалността и конкуренцията, при предоставяне на достъп до информация в рамките на обществените поръчки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-686/24: Nidec Asi и Ceisis, Определение от 10 юни 2025 г.
Съвместима ли е национална правна уредба с член 39 във връзка с членове 70 и 75 от Директива 2014/25/ЕС, когато не предвижда възможност за балансиране между правото на достъп до документи и защитата на поверителна информация и търговски тайни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-280/24: Malicník, Съдебно решение от 5 юни 2025 г.
Противоречи ли правото на Съюза на съдебна практика като решението на Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република) от 28 февруари 2022 г., реф. 7Cdo 294/2019, съгласно която изискването за яснота и разбираемост на съдържанието на услугата, за която потребителят трябва да заплати такси по предоставянето на кредита, е изпълнено, ако „от наименованието на спорните такси следва, че това са такси, начислени за предоставянето на кредита, т.е. за действия, извършени от кредитора, които са необходими за сключването на договора и които попадат в рамките на вътрешната организация на кредитора и са част от неговите разходи, т.е. за действия на кредитора, извършени във връзка с предоставянето на кредита, като изготвяне на договора и неговото сключване и др.“, и ако размерът на таксите е определен точно?
За целите на преценката на неравноправния характер на таксите за обработка следва ли да се вземат предвид разходите на кредитора, свързани с услугата, за която се начисляват съответните такси, и следователно трябва ли договорът да посочва съдържанието на тази услуга, или таксите представляват само възнаграждение, като в този случай кредиторът не е длъжен да се основава на разходите, свързани с предоставянето на услугата, за която се начисляват съответните такси?
Ако таксите за обработка трябва да отразяват разходите на кредитора, свързани с услугата, за която се начисляват, има ли значение по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 фактът, че в тези такси кредиторът прехвърля върху потребителя всички разходи, които той понася за предоставянето на услугата, за която се начисляват съответните такси, и че съдържанието на услугата е в интерес и на двете страни по договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-401/24: Stockholms Hamn, Заключение от 5 юни 2025 г.
1. Следва ли критерият за поставяне в по-благоприятно положение по член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че годишна компенсация, изплащана от държавен орган на общинско акционерно дружество от държавни ресурси въз основа на споразумение като компенсация за задължението на дружеството да предоставя безвъзмездно определена услуга, в случая дейности по експлоатация на шлюз, за която до сключването на споразумението са били събирани такси:
a) трябва да се счита в своята цялост за помощ, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на получателя,
б) трябва да се счита за помощ, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на получателя, доколкото компенсацията надвишава предишните годишни приходи на получателя от такси за услугата, като се отчитат например промените в индекса на потребителските цени и в обема на трафика при дейностите по експлоатация на шлюза,
в) трябва да се счита за помощ, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на получателя, доколкото компенсацията надвишава годишните разходи на получателя за предоставяне на услугата,
г) трябва да се счита за помощ, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на получателя въз основа на друг метод на изчисление,
д) не трябва да се счита в никаква степен за помощ, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на получателя?
2. Следва ли да се счита, че споразумение за годишна компенсация, изплащана от държавен орган на общинско акционерно дружество от държавни ресурси като компенсация за задължението на това дружество да предоставя безвъзмездно услуга с неселскостопански характер, в случая дейности по експлоатация на шлюз, когато споразумението е сключено преди присъединяването на Швеция към Европейския съюз и Комисията не е била уведомена за него, представлява съществуваща помощ, която, по смисъла на член 1, буква б), подточка i) от Регламент 2015/1589 […], трябва да се счита за правомерна, доколкото Комисията не е установила, че помощта е несъвместима с вътрешния пазар.
3. Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, следва ли да се счита, че тази годишна компенсация все пак представлява нова помощ, ако след присъединяването на Швеция към Европейския съюз споразумението е било удължавано няколко пъти с по пет години в съответствие с първоначалните условия, без да е било отправяно предизвестие за прекратяване, и годишната компенсация за всеки нов петгодишен период е била променяна отчасти с оглед на индекса на потребителските цени и отчасти с оглед на обема на услугата, която е била предоставяна безвъзмездно през предходния период на споразумението, в настоящия случай обема на трафика при дейностите по експлоатация на шлюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-280/24: Malicník, Съдебно решение от 5 юни 2025 г.
Противоречи ли правото на Съюза на съдебна практика като тази на Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република) от 28 февруари 2022 г., реф. 7Cdo 294/2019, съгласно която изискването за яснота и разбираемост на съдържанието на услугата, за която потребителят трябва да заплати такса по предоставянето на кредита, се счита за изпълнено, ако „от наименованието на спорната такса следва, че става въпрос за такса, начислена за предоставянето на кредита, тоест за действия, извършени от кредитора, които са необходими за сключването на договора и които попадат в рамките на вътрешната организация на кредитора и са част от неговите разходи, следователно за действия на кредитора, извършени във връзка с предоставянето на кредита, като изготвяне на договора и неговото сключване и др.“, и ако размерът на таксата е определен точно?
За целите на преценката на неравноправния характер на таксата за обработка, следва ли да се вземе предвид размерът на разходите на кредитора, свързани с услугата, за която се начислява таксата, и следователно трябва ли договорът да посочва съдържанието на тази услуга, или таксата представлява само възнаграждение, като в този случай кредиторът не е длъжен да се основава на разходите, свързани с предоставянето на услугата, за която се начислява таксата?
Ако таксата за обработка трябва да отразява разходите на кредитора, свързани с услугата, за която се начислява, релевантно ли е за целите на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 обстоятелството, че в тази такса кредиторът прехвърля върху потребителя всички разходи, които понася за предоставянето на услугата, за която се начислява таксата, и че съдържанието на услугата е в интерес и на двете страни по договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.