Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-401/24: Stockholms Hamn, Заключение от 5 юни 2025 г.
1. Следва ли критерият за поставяне в по-благоприятно положение по член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че годишна компенсация, изплащана от държавен орган на общинско акционерно дружество от държавни ресурси въз основа на споразумение като компенсация за задължението на дружеството да предоставя безвъзмездно определена услуга, в случая дейности по експлоатация на шлюз, за която до сключването на споразумението са били събирани такси:
a) трябва да се счита в своята цялост за помощ, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на получателя,
б) трябва да се счита за помощ, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на получателя, доколкото компенсацията надвишава предишните годишни приходи на получателя от такси за услугата, като се отчитат например промените в индекса на потребителските цени и в обема на трафика при дейностите по експлоатация на шлюза,
в) трябва да се счита за помощ, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на получателя, доколкото компенсацията надвишава годишните разходи на получателя за предоставяне на услугата,
г) трябва да се счита за помощ, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на получателя въз основа на друг метод на изчисление,
д) не трябва да се счита в никаква степен за помощ, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на получателя?
2. Следва ли да се счита, че споразумение за годишна компенсация, изплащана от държавен орган на общинско акционерно дружество от държавни ресурси като компенсация за задължението на това дружество да предоставя безвъзмездно услуга с неселскостопански характер, в случая дейности по експлоатация на шлюз, когато споразумението е сключено преди присъединяването на Швеция към Европейския съюз и Комисията не е била уведомена за него, представлява съществуваща помощ, която, по смисъла на член 1, буква б), подточка i) от Регламент 2015/1589 […], трябва да се счита за правомерна, доколкото Комисията не е установила, че помощта е несъвместима с вътрешния пазар.
3. Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, следва ли да се счита, че тази годишна компенсация все пак представлява нова помощ, ако след присъединяването на Швеция към Европейския съюз споразумението е било удължавано няколко пъти с по пет години в съответствие с първоначалните условия, без да е било отправяно предизвестие за прекратяване, и годишната компенсация за всеки нов петгодишен период е била променяна отчасти с оглед на индекса на потребителските цени и отчасти с оглед на обема на услугата, която е била предоставяна безвъзмездно през предходния период на споразумението, в настоящия случай обема на трафика при дейностите по експлоатация на шлюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-280/24: Malicník, Съдебно решение от 5 юни 2025 г.
Противоречи ли правото на Съюза на съдебна практика като тази на Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република) от 28 февруари 2022 г., реф. 7Cdo 294/2019, съгласно която изискването за яснота и разбираемост на съдържанието на услугата, за която потребителят трябва да заплати такса по предоставянето на кредита, се счита за изпълнено, ако „от наименованието на спорната такса следва, че става въпрос за такса, начислена за предоставянето на кредита, тоест за действия, извършени от кредитора, които са необходими за сключването на договора и които попадат в рамките на вътрешната организация на кредитора и са част от неговите разходи, следователно за действия на кредитора, извършени във връзка с предоставянето на кредита, като изготвяне на договора и неговото сключване и др.“, и ако размерът на таксата е определен точно?
За целите на преценката на неравноправния характер на таксата за обработка, следва ли да се вземе предвид размерът на разходите на кредитора, свързани с услугата, за която се начислява таксата, и следователно трябва ли договорът да посочва съдържанието на тази услуга, или таксата представлява само възнаграждение, като в този случай кредиторът не е длъжен да се основава на разходите, свързани с предоставянето на услугата, за която се начислява таксата?
Ако таксата за обработка трябва да отразява разходите на кредитора, свързани с услугата, за която се начислява, релевантно ли е за целите на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 обстоятелството, че в тази такса кредиторът прехвърля върху потребителя всички разходи, които понася за предоставянето на услугата, за която се начислява таксата, и че съдържанието на услугата е в интерес и на двете страни по договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-718/23: Anesar-CV, Съдебно решение от 5 юни 2025 г.
Трябва ли членове 26, 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която налага на операторите от сектора на игрите, първо, определени ограничения за минимални отстояния, които трябва да се спазват между игралните зали и специално предназначените за залагания заведения, от една страна, и от друга страна, определени учебни заведения, както и между определени игрални заведения, второ, ограничение във времето на дейността с игрални автомати, известни като „тип В“, или с апарати за развлечение с награди, монтирани в заведения от сектора „хорека“, и трето, мораториум при издаването на нови лицензи или разрешения за игрални заведения?
Трябва ли членове 26, 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която задължава с обратно действие вече съществуващите игрални заведения, които не отговарят на изискването за отстояние от 850 метра между игралните заведения и учебните заведения, да се съобразят с него, в случай че искат подновяване на своя лиценз или разрешение след влизане в сила на Закон 1/2020?
Трябва ли членове 26, 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда петгодишен мораториум върху издаването на нови лицензи или разрешения за игрални заведения, считано от влизане в сила на този закон?
Четвъртият въпрос по дела C‑718/23, C‑719/23, C‑721/23 и C‑60/24 и вторият въпрос по дело C‑720/23 са обявени за недопустими.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-685/23: Corner and Border, Съдебно решение от 5 юни 2025 г.
Следва ли член 5, параграф 2, буква б) и член 6, параграф 1, буква г) от Директива 2008/7 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда облагането с гербов налог на обезпеченията, предоставени под формата на финансов залог на акции, салда по банкови сметки и заеми от акционери, както и под формата на прехвърляне на вземания с цел точно изпълнение на задълженията, произтичащи от облигационен заем, емитиран от капиталово дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-161/24: OSA, Заключение от 5 юни 2025 г.
1) Може ли член 102, буква а) [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че злоупотреба с господстващо положение по смисъла на този член е поведението на организация за колективно управление на авторски права, която има фактически монопол в държавата членка и прилага по отношение на операторите на местата за настаняване цени за получаването на лицензи за предоставяне на достъп до защитени с авторско право произведения чрез радио- и телевизионните приемници, поставени в стаите, предназначени за частно настаняване на гости, без при определянето на тези цени да отчита действителната заетост на отделните стаи на съответните места за настаняване?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли такава практика да се преценява от гледна точка на а) прилагането на несправедливи условия за търговия, или б) прилагането на прекомерни цени?
а) Ако правилният критерий е прилагането на несправедливи условия за търговия, каква е конкретната проверка, по която трябва да се преценява той?
б) Ако правилният критерий е прилагането на прекомерни цени, каква е конкретната проверка, по която трябва да се преценява той — досегашната проверка съгласно решение United Brands, или някакъв неин изменен вариант?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-345/24: AGCOM, Заключение от 5 юни 2025 г.
1) Прилага ли се Регламент [2018/644], що се отнася до събирането на информация, само към доставчиците на услуги за трансгранична доставка на колетни пратки или като цяло към всички доставчици на услуги за доставка на колетни пратки, освен конкретни изключения, свързани с отделни разпоредби?
2) Ако отговорът потвърждава първата хипотеза, следва ли да се приеме, че в Директива [97/67] или в т.нар. „имплицитни правомощия“ се намира правното основание, позволяващо на [НРО] при всички случаи да възлагат на доставчиците на услуги за доставка, включително нетрансгранична, общи задължения за предоставяне на информация?
4) В какви граници (включително от гледна точка на необходимостта и пропорционалността) [НРО] може да възлага на доставчиците на услуги за доставка на колетни пратки задължения за предоставяне на информация, и по-специално може ли да възлага симетрични задължения за предоставяне на информация относно:
i) условията, прилагани за различните видове клиенти;
ii) договорите, които уреждат отношенията между отделното предприятие, което предоставя услугата за доставка на колетни пратки, и предприятията, които по различни начини, в зависимост от спецификата на сектора, участват в предоставянето на тази услуга;
iii) икономическите условия и правната защита, признати на наетите на различни длъжности работници при предоставянето на услугата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-541/24: Naltov, Съдебно решение от 5 юни 2025 г.
Следва ли член 47 във връзка с членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и Общия регламент относно защитата на личните данни (ОРЗЛД) да се тълкува в смисъл, че допуска адвокат, който не е представител на страна по конкретно дело, да има неограничен достъп до това дело, само на основание, че е адвокат?
Следва ли член 47 от Хартата във връзка с членове 7 и 8 от нея и ОРЗЛД да се тълкува в смисъл, че лице, което не е страна по конкретно дело или адвокат на страна по това дело, трябва винаги да докаже наличието на правен интерес за достъп до това конкретно дело?
Следва ли член 47 от Хартата във връзка с членове 7 и 8 от нея и член 6, параграф 1, буква „а“ от ОРЗЛД да се тълкуват в смисъл, че винаги е необходимо съгласие от всички страни по делото за предоставянето на достъп до това дело на лице, което не е страна или адвокати по това дело?
Следва ли член 47 от Хартата и член 19 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че е допустимо да се образува дисциплинарно производство спрямо магистрат, който е предоставил достъп до конкретно дело на лице, което не е страна или адвокат по това дело:
а) преди обявяване, че национална разпоредба противоречи с Правото на ЕС
б) след обявяване, че национална разпоредба противоречи с Правото на ЕС?
Следва ли член 47 от Хартата и член 19 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че национален съд може да откаже да изпълни указания на друг национален съд, който друг съд разглежда законосъобразността на административен акт, уреждащ администрирането на дела в първия съд, в случай че първият национален съд има съмнения, че национална правна уредба противоречи на общностното право, а оспореният административен акт съответства на правото на Съюза?
Следва ли член 19 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, изискването за независим и безпристрастен съд, да се тълкува в смисъл, че всички съдии от ЕС следва да спазват единни минимални хармонизирани етични стандарти за поведение и в частност принципа за защитата на данните — конфиденциалност и професионална тайна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-541/24: Naltov, Съдебно решение от 5 юни 2025 г.
Следва ли член 47 във връзка с членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и ОРЗД да се тълкува в смисъл, че допуска адвокат, който не е представител на страна по конкретно дело, да има неограничен достъп до това дело, само на основание, че е адвокат?
Следва ли член 47 от Хартата във връзка с членове 7 и 8 от нея и ОРЗД да се тълкува в смисъл, че лице, което не е страна по конкретно дело или адвокат на страна по това дело, трябва винаги да докаже наличието на правен интерес за достъп до това конкретно дело?
Следва ли член 47 от Хартата във връзка с членове 7 и 8 от нея и член 6, параграф 1, буква „а“ от ОРЗД да се тълкуват в смисъл, че винаги е необходимо съгласие от всички страни по делото за предоставянето на достъп до това дело на лице, което не е страна или адвокати по това дело?
Следва ли член 47 от Хартата и член 19 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че е допустимо да се образува дисциплинарно производство спрямо магистрат, който е предоставил достъп до конкретно дело на лице, което не е страна или адвокат по това дело: а) преди обявяване, че национална разпоредба противоречи с Правото на ЕС; б) след обявяване, че национална разпоредба противоречи с Правото на ЕС?
Следва ли член 47 от Хартата и член 19 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че национален съд може да откаже да изпълни указания на друг национален съд, който друг съд разглежда законосъобразността на административен акт, уреждащ администрирането на дела в първия съд, в случай че първият национален съд има съмнения, че национална правна уредба противоречи на общностното право, а оспореният административен акт съответства на правото на Съюза?
Следва ли член 19 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, изискването за независим и безпристрастен съд, да се тълкува в смисъл, че всички съдии от ЕС следва да спазват единни минимални хармонизирани етични стандарти за поведение и в частност принципа за защитата на данните — конфиденциалност и професионална тайна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/24: NOVIS, Заключение от 5 юни 2025 г.
1) Трябва ли член 155 от Директива [„Платежоспособност II“] да се тълкува в смисъл, че обхваща и случаите, в които надзорният орган на приемащата държава упражнява надзор за това дали застрахователно предприятие от друга държава членка изпълнява задълженията, установени с Регламент [ПИПДОЗИП] или въз основа на Директива [РЗП]?
2) Ако отговорът е утвърдителен, произтичат ли от член 155 от Директива Платежоспособност II приоритетно правомощие за надзорния орган на държавата по произход и задължение за надзорния орган на приемащата държава първо да изчерпи уведомителната и корективна процедура по параграфи 1, 2 и 3 от този член, включително в случаите на налагане на административни наказания по смисъла на параграфи 5 и 6 от посочения член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.