Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-509/23: Laimz, Съдебно решение от 19 юни 2025 г.
Трябва ли член 3, точка 11, буква а) от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че физическо лице може да се счита за близък сътрудник на [ВПЛ] само поради факта, че посочените лица са част от едно и също сдружение, без да се отчита никакво друго обстоятелство?
Трябва ли [член 3, точка 9] от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че за да се определи, че дадено лице е [ВПЛ], е необходимо да се установи дали това лице заема длъжност от изброените в посочения член и освен това да се проучи и провери дали става въпрос за висша ръководна длъжност, а не за длъжност на средно или по-нисше равнище?
Трябва ли член 45, параграф 1 от Директива 2015/849 във връзка с параграф 8 от същия член да се тълкува в смисъл, че държавите членки трябва да разрешават на задължените субекти по член 2, параграф 1 от Директива 2015/849, които се считат за дружества от една и съща група, да си обменят информация, включително чрез сключване на споразумения за обмен на информация и чрез осигуряване на взаимния обмен на информацията и възможността за взаимното ѝ използване за постигането на целите на Директива 2015/849?
Позволява ли също така член 45, параграфи 1 и 8 във връзка с член 3, точки 12 и 15 от Директива 2015/849 различни предприятия, принадлежащи към една и съща група, да използват и да се основават на такава информация или решения, които решения са взети в рамките на групата от висшето ръководство на принадлежащо към нея предприятие?
Трябва ли член 14, параграф 5 във връзка с член 8, параграф 2 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че задълженият субект не е длъжен да прилага мерки за комплексна проверка на вече съществуващи търговски клиенти, ако не е изтекъл нито установеният в националното законодателство, нито предвиденият в процедурите за вътрешен контрол срок за повторно прилагане на мерки за комплексна проверка и на задължения субект не са му известни нови обстоятелства, които могат да повлияят на извършената по отношение на съответния клиент оценка на риска?
Изискването по член 11, буква г) от Директива 2015/849 задължените субекти да прилагат мерки за комплексна проверка на клиента, когато при получаването на печалби, осъществяването на залагания или и в двата случая общата стойност на сделката е равна или надвишава 2000 евро, независимо от това дали сделката е осъществена чрез една операция или чрез няколко операции, които изглеждат свързани, трябва ли да се тълкува в смисъл, че такива мерки трябва да се прилагат всеки път, когато общата стойност на сделката достига 2000 евро, независимо от периода на време, изминал преди отново да бъде достигната установената в тази разпоредба стойност от 2000 евро?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-45/24: Verein für Konsumenteninformation (Commission prélevée par un intermédiaire), Заключение от 19 юни 2025 г.
1) Трябва ли [Регламент № 261/2004], и по-специално член 8, параграф 1, буква а) от него, да се тълкува в смисъл, че цената на билета, която следва да се вземе предвид, за да се определи подлежащата на възстановяване сума, дължима от въздушния превозвач на пътник при отмяна на полет, включва и разликата между платената от пътника и получената от въздушния превозвач сума, която съответства на комисиона на предприятие, действащо като посредник между тези две лица, когато въздушният превозвач знае, че това предприятие обичайно начислява комисиона (такса за посредничество), но не му е известен размерът ѝ в конкретния случай?
2) Носи ли пътникът, който иска връщането на сумата, тежестта да докаже необходимото знание на въздушния превозвач или въздушният превозвач е длъжен да докаже, че не е знаел за комисиона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-671/23: Lietuvos bankas, Съдебно решение от 19 юни 2025 г.
Трябва ли член 59 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при констатиране от компетентния национален орган на няколко нарушения на различни групи изисквания по член 59, параграф 1, букви a)—г) от тази директива в рамките на една проверка, всяко от тези нарушения се счита за отделно систематично нарушение и за всяко от тези нарушения се налага отделна имуществена санкция, като се взема предвид максималната санкция, предвидена в националното законодателство за транспониране на посочената директива?
Трябва ли член 59 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при констатиране от компетентния национален орган на няколко нарушения на една и съща група изисквания по член 59, параграф 1, букви a)—г) от тази директива в рамките на една проверка, всяко от тези нарушения се счита за отделно систематично нарушение и за всяко от тези нарушения се налага отделна имуществена санкция, като се взема предвид максималната санкция, предвидена в националното законодателство за транспониране на посочената директива?
При утвърдителен отговор на поне един от предходните въпроси, какви критерии трябва да се вземат предвид, за да се определи дали е налице систематично нарушение по член 59 от Директива 2015/849?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-396/24: Lubreczlik, Съдебно решение от 19 юни 2025 г.
Трябва ли да се приеме, че член 7, параграф 1 от Директива 93/13 не допуска национална съдебна практика, съгласно която, ако се установи наличие на неравноправна клауза в договора, по-конкретно в сключен с потребител договор за кредит, а оттам и нищожността на договора, по-конкретно нищожността на договора за кредит, потребителят е длъжен да върне на търговеца цялата номинална сума по кредита, която е получил от търговеца в изпълнение на нищожния договор, а търговецът има право да иска от потребителя да върне цялата номинална сума на кредита, предоставена на потребителя в изпълнение на нищожния договор, без оглед на обстоятелството какъв е [в двете хипотези] размерът на погасителните плащания, направени от потребителя в изпълнение на този договор, и без оглед на действителния размер на непогасения остатък от кредита?
Трябва ли да се приеме, че член 7, параграф 1 от Директива 93/13 не допуска национална съдебна практика, съгласно която при разглеждането на дело за връщане на даденото от търговецът на потребител в изпълнение на нищожен договор за кредит, националният съд е длъжен да присъди в полза на търговеца цялата сума, която той е предоставил на потребителя в изпълнение на нищожния договор за кредит, без оглед на това дали потребителят все още е длъжник на търговеца, и без оглед на размера на даденото от потребителя на търговеца в изпълнение на нищожния договор за кредит?
Трябва ли да се приеме, че член 7, параграф 1 от Директива 93/13 не допуска национална правна уредба, съгласно която, ако потребителят признае предявения от търговеца иск, националният съд е длъжен служебно да допусне предварително изпълнение на решението, с което присъжда вземането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-323/24: Deity Shoes, Заключение от 19 юни 2025 г.
1) Необходимо ли е наличието на същинска дизайнерска дейност, така че дизайнът да е резултат от интелектуално усилие на своя създател, за да може даден дизайн да се ползва от режима на закрила съгласно [Регламент № 6/2002]
В това отношение може ли за същинска дизайнерска дейност да се счита съчетанието на съставни части на базата на [съществуващи] дизайни, чиито особености на видимия външен вид са предопределени в по-голямата си част от [доставчици], така че измененията на определени елементи следва да се считат за единични и второстепенни?
2) Във връзка с гореизложеното може ли всички или част от особеностите на видимия външен вид на продукт, който е резултат от индивидуализиране на модели, предлагани от китайски [доставчици] в техните каталози, да се считат за оригинални по смисъла на член 6 [от] [Регламент № 6/2002], когато дейността на притежателя на дизайна се състои единствено в предлагането в [Европейския съюз] на тези модели без изменения или с единични изменения на съставни части (като подметка, капси, връзки, катарами и др.) и особеностите на видимия външен вид са предопределени в по-голямата си част от [доставчиците]
За тази цел има ли значение обстоятелството, че съставните части […] [сами по себе си] се предлагат от [доставчиците] в [техните каталози]?
3) Трябва ли член 14 [от] [Регламент № 6/2002] да се тълкува в смисъл, че за автор на дизайн може да се счита лице, което само е индивидуализирало по-ранен модел, предлаган от [доставчици] в каталог, чрез изменение на съставни части, които […] се предлагат от [доставчика] и не са били предмет на дизайнерска дейност от страна на [него]
В това отношение изисква ли се да се докаже определена степен на оригиналност, за да се установи, че окончателната форма се различава значително от [предходния] дизайн, за да може да се претендира авторството?
4) Без да се засяга гореизложеното, трябва ли в случай като настоящия — предвид особеностите на обувките, чийто дизайн е разработен въз основа на каталози на [доставчици] и, доколкото „разработването на дизайна“ се състои само в избор на по-ранни модели от каталог и евентуално в изменение на някои от съставните им части […], следвайки модните тенденции — да се счита, че тези модни тенденции: а) ограничават свободата на автора, така че малките разлики между регистрирания (или нерегистрирания) дизайн и [предходния] дизайн могат да са достатъчни, за да създадат различно общо впечатление, или, напротив, б) [намаляват] оригиналността на регистрирания (или нерегистрирания) дизайн, така че тези елементи или съставни части[, които са резултат от познати модни тенденции,] имат второстепенно значение за общото впечатление, което създават у информирания потребител, […] при сравнението му с друг [предходен] дизайн?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-785/23: Bulgarian posts, Съдебно решение от 19 юни 2025 г.
Следва ли член 132, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 във връзка с член 12, второ и четвърто тире от Директива 97/67 да се тълкува в смисъл, че не допуска доставки на пощенски услуги, извършвани в съответствие с отделни договори от носител на индивидуална лицензия за извършване на универсалната пощенска услуга, да се ползват от предвиденото в този член освобождаване от ДДС, когато са изпълнени едно или няколко от следните условия:
– събирането и доставянето на пощенските пратки са от/до адреса на клиента или в предварително договорено с клиента време,
– услугите се извършват, без да е доказано, че така договорената цена покрива разходите по извършването,
– услугите се извършват при условия, различни от утвърдените от националния орган, определен в съответната държава членка като регулаторен орган за универсалната пощенска услуга, или от предвидените в нормативите относно универсалната пощенска услуга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-299/23: Darvate и др., Съдебно решение от 19 юни 2025 г.
Изисква ли член 34 от Директива [2016/801], тълкуван самостоятелно или във връзка с членове 7, 14[, параграф 1] и 47 от [Хартата], както и с принципа на ефективност, и в светлината на преследваната от [тази] директива цел за засилване на предоставените на гражданите на трети държави процедурни гаранции и [за насърчаване] на пристигането на чуждестранни студенти в Европейския съюз
[a]) да бъде предоставена на чуждестранните студенти извънредна възможност за обжалване при условията на изключителна спешност, когато те са доказали, че са положили цялата дължима грижа и че спазването на необходимите срокове за провеждане на производство по общия ред (за спиране на изпълнението/отмяна) би могло да попречи на съответния учебен процес?
При отрицателен отговор на този въпрос, трябва ли да се отговори отрицателно и когато липсата на решение в кратък срок създава опасност засегнатото лице да пропусне безвъзвратно една учебна година?
[б]) да бъде предоставена на чуждестранните студенти извънредна възможност за обжалване при условията на изключителна спешност, когато те са доказали, че са положили цялата дължима грижа и че спазването на необходимите срокове за провеждане на производство по общия ред (за спиране на изпълнението/отмяна) би могло да попречи на съответния учебен процес, като в рамките на това обжалване да могат едновременно със спирането на изпълнението да поискат постановяването на други временни мерки, за да се гарантира закрепеното в [член 5, параграф 3 от посочената директива] ефективно право да се получи разрешение, когато общите и специалните условия са изпълнени?
При отрицателен отговор на този въпрос, трябва ли да се отговори отрицателно и когато липсата на решение в кратък срок създава опасност засегнатото лице да пропусне безвъзвратно една учебна година?
[в]) правното средство за защита срещу решение, с което се отказва издаването на виза, да позволява на съда да замени преценката на административния орган със своя и да измени решението на този орган, или е достатъчен контрол за законосъобразност, който дава възможност на съда да санкционира незаконосъобразност, по-специално явна грешка в преценката, като спре изпълнението или отмени решението на административния орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-280/25: Lin II, Определение от 17 юни 2025 г.
Следва ли националният стандарт за защита, свързан с принципа lex mitior, да бъде оставен неприложен при наличие на противоречие с правото на Съюза, включително по отношение на престъпления, които може да са погасени по давност според този стандарт, и независимо от евентуален конфликт с националната конституционна забрана за прилагане на „lex tertia“?
Може ли липсата на национални критерии за преценка на системния риск от безнаказаност и невъзможността за гарантиране на равностойно ниво на защита на основните права спрямо член 7 от Европейската конвенция за правата на човека да обосноват оставянето на националния стандарт за защита неприложен?
Обосновават ли сериозната и трайна несигурност относно тълкуването и прилагането на правото на Съюза, както и рискът от безнаказаност в значителен брой наказателни производства, наличие на изключителни обстоятелства за прилагане на ускорена процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-590/23: Pelham (Notion de “pastiche”), Заключение от 17 юни 2025 г.
1. Следва ли да се смята, че ограничителната разпоредба относно използването за целите на имитацията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от [Директива 2001/29] е субсидиарна разпоредба, която се прилага при всички обстоятелства, и най-малкото по отношение на творческа интерпретация на съществуващо произведение или друг обект, включително по отношение на „семплирането“
По отношение на понятието за имитация прилагат ли се ограничителни критерии като изискването за хумор, имитация на стил или отдаване на почит?
2. Изисква ли използването „за целите“ на имитацията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от [Директива 2001/29] да се установи намерение на ползвателя да използва закрилян от авторско право обект за целите на имитацията или е достатъчно характерът на имитация да е видим за лицето, което познава съответния закрилян обект и притежава необходимото за възприемането на имитацията интелектуално разбиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.