Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-618/23: SALUS, Съдебно решение от 26 юни 2025 г.
Трябва ли билкови лекарствени чайове, които следва да се квалифицират като „традиционни растителни лекарствени продукти“ по смисъла на член 1, точка 29 и член 16а от Директива 2001/83, добавени с член 1, точки 1 и 2 от Директива 2004/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за изменение на Директива 2001/83/ЕО за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба, по отношение на традиционните растителни лекарствени продукти, да се считат за „традиционни билкови продукти на растителна основа“ по смисъла на член 2, параграф 1 във връзка с приложение I от Регламент 2018/848?
Могат ли предвидените в глава IV от Регламент 2018/848 маркировки, и по-специално: – официалното лого на Европейския съюз за биологично производство (член 33 във връзка с приложение V от Регламент 2018/848), – фирменото лого за биологично производство (член 33, параграф 5 от Регламент 2018/848), – кодовият номер на контролния орган [(член 32, параграф 1, буква a) от Регламент 2018/848)], – обозначението на мястото[, където са отгледани земеделските суровини]: „Земеделие от ЕС“ или „Земеделие извън ЕС“ (член 32, параграф 2 от Регламент 2018/848), – терминът „био“ (член 30, параграф 2 от Регламент 2018/848) и – обозначението „от биологично земеделие“ (член 30, параграф 1 от Регламент 2018/848), да бъдат поставени на външната опаковка на лекарствен продукт, без да е нужно да са изпълнени изискванията по член 62 от Директива 2001/83?
Представляват ли изброените във втория въпрос маркировки информация, която по смисъла на член 62 от Директива 2001/83 е „полезна за пациента“ и няма „промоционално естество“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-284/24: Criminal Injuries Compensation Tribunal и др., Съдебно решение от 26 юни 2025 г.
Налице ли е извъндоговорна отговорност на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) и на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) поради твърдяно неправомерно обработване на лични данни във връзка с операцията „EncroChat“ и следва ли да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 евро?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/24: Bissilli, Заключение от 26 юни 2025 г.
1) В светлината на член 24 и на съображения 25 и 26 от [Директива 2014/41], когато по-специално не са изпълнени условията за издаване на ЕЗА и правото на обвиняемото лице да участва в съдебния процес и да бъде разпитано чрез видеоконференция, за да направи изявления с доказателствена стойност, е предвидено във вътрешното законодателство на издаващата държава, позволява ли член 24 във връзка с член 3 от [посочената директива] издаването на ЕЗР за разпит на задържано в изпълняващата държава обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебното заседание, с цел събиране на доказателства чрез неговия разпит и с допълнителна цел да се осигури участието му в съдебния процес?
2) В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли разпоредбата на член 10 от [Директива 2014/41], която позволява на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗР, когато процесуално-следственото действие не е разрешено в сходен национален случай, да се тълкува в смисъл, че разрешава на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗР за разпит на задържано в чужбина обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебния процес, в светлината на член 24 от [Директива 2014/41], който урежда конкретните условия за разпит чрез видеоконференция, без да включва въпросното основание за отказ?
3) Трябва ли член 11, параграф 1, буква е) от [Директива 2014/41] в светлината на член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че изпълнението на ЕЗР за разпит на задържано в чужбина обвиняемо лице чрез видеоконференция в съдебно заседание не може да бъде отказано, когато процесуалните гаранции, приложими към тази видеоконференция съгласно правото на издаващата държава, са достатъчни в конкретния случай, за да гарантират, че обвиняемото лице може ефективно да упражни правото си на защита и основното право на справедлив процес по смисъла на член 47 от Хартата?
4) Може ли понятието „основни принципи на правото на изпълняващата държава“, което може да представлява специално основание за отказ съгласно член 24, параграф 2, буква б) от [Директива 2014/41], да представлява ограничение за изпълнението на искане за разпит на обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебен процес, въз основа на общи национални насоки, задължителни за всички изпълняващи органи, без да се преценяват особеностите на конкретния случай и предписанията на националното право на издаващата държава, гарантиращи правото на защита на обвиняемото лице и приложими в конкретния случай, или напротив, не е ли правилно отказът за изпълнение да представлява изключение, което да се тълкува стриктно във връзка с конкретни процесуални аспекти, предвидени в националното право на издаващата държава, или с конкретни релевантни за случая обстоятелства?
5) Позволява ли член 22, параграф 1 във връзка с член 3 от [Директива 2014/41] издаването на ЕЗР за временно предаване на задържано в чужбина обвиняемо лице, за да бъде разпитано в съдебно заседание, ако този разпит има значение за разследването съгласно националното право на издаващата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-351/23: GR REAL, Съдебно решение от 24 юни 2025 г.
1) Приложими ли са член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13] по дело като разглежданото в главното производство, което е образувано по иск на лице, на което е възложен недвижим имот при публична продан, и в което същевременно се разглежда насрещен иск на потребител за възстановяване на положението отпреди възлагането на публичната продан, ако преди публичната продан потребителят е потърсил правна защита за прекратяване на действията по реализиране на обезпечението, като е подал до съда молба за допускане на временна мярка, и също преди публичната продан е уведомил участниците за висящото съдебно дело относно прекратяването на действията за реализиране на обезпечението чрез доброволна публична продан, но въпреки делото проданта е проведена?
2) Трябва ли [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като приложимата в главното производство, съгласно която при изпълнението върху даден като обезпечение недвижим имот на потребител с цел удовлетворяване на вземанията на банка по договор за потребителски кредит чрез провеждане на публична продан, организирана от частноправен субект („организатор на проданта“):
а) потребителят не може валидно да повдигне пред организатора на проданта възражение за неравноправност на договорните клаузи, […] на които [се основава] вземането на банката, за да изиска отлагане на тази продан, въпреки че вземането се основава на неравноправни клаузи, и по-специално на договорна клауза за предсрочна изискуемост;
б) потребителят не може да изиска преустановяване на публичната продан на принадлежащ му недвижим имот, който е и неговото жилище, въпреки че е уведомил организатора на проданта и присъстващите лица, че е в ход съдебно производство по молба за допускане на временна мярка, изразяваща се в спиране на публичната продан, но съдът все още не се е произнесъл с влязло в сила решение по молбата, а същевременно допускането на временната мярка е единственият способ, по който потребителят би могъл да получи привременна съдебна защита срещу провеждането на публичната продан на недвижимия имот вследствие на [прилагането на] неравноправните договорни клаузи;
в) при посочените в предходните точки обстоятелства потребителят не може да упражни в пълен обем правата, които произтичат за него от транспонирането на Директива [93/13], и не може да се постигнат целите на тази директива, тъй като съгласно тази [национална] правна уредба нищожност на публичната продан може да се [иска] само на три основания[, а именно]:
– нищожност на договора за учредяване на обезпечението;
– нарушение на [Закона за доброволната публична продан];
– [извършване] на престъпление?
3) Трябва ли Директива [2005/29] да се тълкува в смисъл, че пристъпването към изпълнение върху дадена като обезпечение вещ въз основа на неравноправна договорна клауза за предсрочна изискуемост на вземането по договор за потребителски кредит, а следователно и на неправилен размер на просроченото плащане, може да представлява нелоялна търговска практика по смисъла на член 5 от тази директива, и по-специално агресивна търговска практика по смисъла на членове 8 и 9 от нея, а отговорността на банката и целите на Директива [2005/29] се отнасят не само за банката, но и за дружеството организатор, което осъществява изпълнението върху даденото на банката обезпечение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-337/23: APS Beta Bulgaria и Agentsia za kontrol na prosrocheni zadalzhenia, Определение от 20 юни 2025 г.
Може ли националният съд при разглеждане на заявление за издаване на заповед за изпълнение, когато длъжникът потребител не участва, да не приложи служебно клауза от договор за потребителски кредит, без да е убеден, че тази клауза е неравноправна по смисъла на Директива 93/13?
Следва ли съмнението, че клаузата е била приета вследствие на нелоялна търговска практика по смисъла на Директива 2005/29, да се взема предвид при преценката за евентуалната ѝ неравноправност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-785/23: Bulgarian posts, Съдебно решение от 19 юни 2025 г.
Следва ли член 132, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 във връзка с член 12, второ и четвърто тире от Директива 97/67 да се тълкува в смисъл, че не допуска доставки на пощенски услуги, извършвани в съответствие с отделни договори от носител на индивидуална лицензия за извършване на универсалната пощенска услуга, да се ползват от предвиденото в този член освобождаване от ДДС, когато са изпълнени едно или няколко от следните условия:
– събирането и доставянето на пощенските пратки са от/до адреса на клиента или в предварително договорено с клиента време,
– услугите се извършват, без да е доказано, че така договорената цена покрива разходите по извършването,
– услугите се извършват при условия, различни от утвърдените от националния орган, определен в съответната държава членка като регулаторен орган за универсалната пощенска услуга, или от предвидените в нормативите относно универсалната пощенска услуга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-299/23: Darvate и др., Съдебно решение от 19 юни 2025 г.
Изисква ли член 34 от Директива [2016/801], тълкуван самостоятелно или във връзка с членове 7, 14[, параграф 1] и 47 от [Хартата], както и с принципа на ефективност, и в светлината на преследваната от [тази] директива цел за засилване на предоставените на гражданите на трети държави процедурни гаранции и [за насърчаване] на пристигането на чуждестранни студенти в Европейския съюз
[a]) да бъде предоставена на чуждестранните студенти извънредна възможност за обжалване при условията на изключителна спешност, когато те са доказали, че са положили цялата дължима грижа и че спазването на необходимите срокове за провеждане на производство по общия ред (за спиране на изпълнението/отмяна) би могло да попречи на съответния учебен процес?
При отрицателен отговор на този въпрос, трябва ли да се отговори отрицателно и когато липсата на решение в кратък срок създава опасност засегнатото лице да пропусне безвъзвратно една учебна година?
[б]) да бъде предоставена на чуждестранните студенти извънредна възможност за обжалване при условията на изключителна спешност, когато те са доказали, че са положили цялата дължима грижа и че спазването на необходимите срокове за провеждане на производство по общия ред (за спиране на изпълнението/отмяна) би могло да попречи на съответния учебен процес, като в рамките на това обжалване да могат едновременно със спирането на изпълнението да поискат постановяването на други временни мерки, за да се гарантира закрепеното в [член 5, параграф 3 от посочената директива] ефективно право да се получи разрешение, когато общите и специалните условия са изпълнени?
При отрицателен отговор на този въпрос, трябва ли да се отговори отрицателно и когато липсата на решение в кратък срок създава опасност засегнатото лице да пропусне безвъзвратно една учебна година?
[в]) правното средство за защита срещу решение, с което се отказва издаването на виза, да позволява на съда да замени преценката на административния орган със своя и да измени решението на този орган, или е достатъчен контрол за законосъобразност, който дава възможност на съда да санкционира незаконосъобразност, по-специално явна грешка в преценката, като спре изпълнението или отмени решението на административния орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-17/24: CeramTec, Съдебно решение от 19 юни 2025 г.
Трябва ли член 52 от Регламент [№ 207/2009] да се тълкува в смисъл, че основанията за недействителност по член 7, посочени в член 52, параграф 1, буква а), са самостоятелни и изключват недобросъвестността, посочена в член 52, параграф 1, буква б)?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, може ли недобросъвестността на заявителя да се преценява с оглед само на абсолютното основание за отказ на регистрация, посочено в член 7, параграф 1, буква д), точка ii) от Регламент № 207/2009, без да е установено, че заявеният като марка знак се състои изключително от формата на стоките, която е необходима за постигането на технически резултат?
Трябва ли член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че изключва наличието на недобросъвестност на заявителя, който е подал заявка за регистрация на марка с намерението да защити техническо решение, когато след подаването на тази заявка се установи, че няма връзка между въпросното техническо решение и знаците, съставляващи заявената марка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-338/24: Sanofi Pasteur, Заключение от 19 юни 2025 г.
1) Трябва ли член 13 от Директива [85/374], с оглед на тълкуването му в решение от 25 април 2002 г. [González Sánchez, C‑183/00, EU:C:2002:255 (наричано по-нататък „решение González Sánchez“)], съгласно което увреденото лице може да се позове на други режими на договорна или извъндоговорна отговорност, в които основанията за отговорност са различни от въведения с Директивата, да се тълкува в смисъл, че увреденото от дефект на стока лице може да претендира обезщетение от производителя за вредите си въз основа на общия режим на виновна отговорност, като се позове по-специално на това, че стоката е оставена в обращение, че не е изпълнено задължението за бдителност с оглед на свързаните със стоката рискове, или по-общо, че тази стока не е безопасна?
2) Член 11 от Директива [85/374] — съгласно който правата, предоставени на увреденото лице вследствие прилагането на Директивата, се погасяват с изтичането на десетгодишен срок, считано от датата, на която причинилата вредата стока е била пусната в обращение — противоречи ли на разпоредбите на член 47 от [Хартата], тъй като би лишил от правото му на достъп до съд увреденото лице, страдащо от прогресиращо увреждане, предизвикано от дефект на стока?
3) Може ли член 10 от [Директива 85/374], който определя като начален момент на тригодишния давностен срок „датата, на която ищецът е узнал или е следвало да узнае за вредата“, да се тълкува в смисъл, че този срок може да тече едва от деня, в който е известна цялата вреда — по-специално като се установи дата на консолидиране, определена като момента, от който състоянието на лицето с телесна повреда вече не прогресира, така че при прогресиращо патологично състояние давността не започва да тече — а не от деня, в който вредата се е проявила по сигурен начин във връзка с дефекта на стока, без последващото ѝ развитие да има значение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-320/24: Soledil, Заключение от 19 юни 2025 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13] и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз [наричана по-нататък „Хартата“] да се тълкуват:
a) в смисъл, че не допускат прилагането на принципите на националното съдебно производство, съгласно които предварителните въпроси, включително относно нищожността на договора, които не са били поставени или повдигнати в производството пред [Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд)], и които са логически несъвместими с естеството на отменителното решение, не могат да бъдат разглеждани нито в производството за ново разглеждане, нито по време на контрола за законосъобразност, на който страните подлагат решението на въззивния съд;
б) в светлината и на съображението относно пълната пасивност от страна на потребителите, когато са оспорили нищожността/недействителността на неравноправните клаузи едва с касационната жалба пред [Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд)] след приключването на производството за ново разглеждане на делото;
в) по-специално по отношение на установяването на неравноправния характер на клауза за явно прекомерна неустойка, която в хода на производството пред [Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд)] е разпоредено да бъде намалена според подходящи критерии (quantum), включително поради това че потребителите са изтъкнали неравноправния характер на клаузата (an) едва след решението, постановено в производството за ново разглеждане на делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.