Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-210/24: AESTE, Заключение от 3 юли 2025 г.
Критерий за възлагане на обществена поръчка като [разглеждания], който: — оценява увеличението на трудовите възнаграждения над определеното в приложимия отраслов колективен трудов договор, което оферентът предлага да прилага за лицата, които изпълняват обществената поръчка, и — задължава избрания за изпълнител оферент, след колективни преговори с представителите на работниците, да посочи конкретно каква форма ще приеме увеличението на трудовото възнаграждение, както и да направи постъпки за сключване на колективен трудов договор, който да се прилага за персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката, представлява ли подходящ критерий за определяне на икономически най-изгодната оферта в съответствие с изискването на член 67, параграф 1 от Директива 2014/24/ЕС
Противоречи ли на принципа на свободното предоставяне на услуги или ограничава ли свободната конкуренция в противоречие с член 56 ДФЕС и Директиви 2014/24/ЕС и 96/71/ЕО, нарушава ли правото на колективни преговори, признато в член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-84/24: EM System, Заключение от 3 юли 2025 г.
1) Трябва ли член 2, параграфи 1 и 2 от [Регламента за санкциите срещу Беларус] да се тълкува в смисъл, че когато се установи, че лице, посочено в приложение I към регламента, притежава точно 50 % от акциите на дадено дружество, се предполага, че финансовите средства на дружеството са собственост на, се държат от или се контролират от лицето, посочено в приложение I към регламента?
2) В производство пред национален съд като разглежданото в главното производство, в което дружество, чиито финансови средства са замразени, тъй като точно 50 % от акциите му се държат от лице, посочено в приложение I към [Регламента за санкциите срещу Беларус], иска от съда да задължи банките като ответници да изпълнят договорите за обслужване на банкова сметка, позволявайки на това дружество да има неограничен достъп до финансовите средства по банковите си сметки, може ли решението на банката да замрази финансовите му средства да бъде оспорено въз основа на довода, че финансовите средства на дружеството не се използват от или не облагодетелстват лице, посочено в приложение I към същия регламент?
3) Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, какви критерии за преценка трябва да се прилагат в такова производство пред национален съд, за да се определи дали финансовите средства не се използват от или не облагодетелстват лице, посочено в приложение I към [Регламента за санкциите срещу Беларус]
Може ли да се приеме, че обстоятелства като: 1) отделянето на активите на дружеството от тези на неговите акционери; 2) фактът, че ръководителят на дружеството (който не е лице, посочено в приложение I към Регламента) действа от името на дружеството; и 3) фактът, че достъп до банковите сметки на дружеството има само ръководителят на дружеството, изключват използването на финансовите средства на дружеството за облагодетелстване на лице, посочено в приложение I към Регламента, което има точно 50 % дялово участие в дружеството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-605/23: Ati-19, Съдебно решение от 3 юли 2025 г.
Следва ли член 47, параграф 1 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба на защитата срещу предварително изпълнение на мерки, въведени от националния законодател, за да гарантират интереса по член 273 от Директивата [за ДДС], в рамките на която обхватът на контрола на съда е ограничен до настъпването на претърпени вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-582/23: Wiszkier, Съдебно решение от 3 юли 2025 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която съдът по несъстоятелността е обвързан от одобрения от съдията комисар списък на вземанията в производството по несъстоятелност, поради което съдът по несъстоятелността не може да прецени дали договорни клаузи са неравноправни при постановяването на своя съдебен акт, с който приключва производството?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не позволява разпореждане на временни мерки в производство по несъстоятелност и която поради това може да обезсърчи потребителите да се възползват от защитата, предоставена им от тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-485/24: Locatrans, Заключение от 3 юли 2025 г.
Трябва ли членове 3 и 6 от [Римската конвенция] да се тълкуват в смисъл, че в хипотеза, в която наетото лице упражнява една и съща дейност в полза на своя работодател в повече от една договаряща държава, при определяне на правото, което би било приложимо при липсата на избор от страните, следва да се вземе предвид цялата продължителност на трудовото правоотношение, с цел да се установи мястото, където заинтересованото лице обичайно е осъществявало своята работа, или следва да се вземе предвид последният период на работа, когато работникът или служителят, след като е полагал труд през определен период на определено място, впоследствие трайно упражнява дейността си на друго място, което съгласно ясната воля на страните е предназначено да бъде новото обичайно място на работа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-646/23: Lita, Съдебно решение от 3 юли 2025 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда автоматично ранно пенсиониране на определените за негодни за професионална военна служба военни съдии, считано от влизането в сила на въпросната правна уредба, при положение че, най-напред, тази правна уредба не изяснява причините, които обосновават въвеждането на разпоредбите ѝ, нито посочва на какъв обществен интерес отговарят те, по-нататък, посочената правна уредба не се прилага по отношение на определените за негодни за професионална военна служба военни прокурори, макар че за тези две категории магистрати преди това са се прилагали едни и същи правила, а и всъщност засяга само един съдия, като е част от поредица от санкционни по естеството си мерки спрямо него, и последно, посоченият съдия не разполага с никакви средства за съдебна защита, за да оспори наложената му по този начин мярка за автоматично ранно пенсиониране?
Изискват ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и принципът на предимство на правото на Съюза от националния съд и от всеки друг орган на съответната държава членка да оставят без приложение националната правна уредба, която изисква ранно пенсиониране на съдия, когато тази правна уредба е приета в нарушение на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, и означава ли това, че пенсионираният въз основа на тази правна уредба съдия трябва да бъде възстановен на длъжността си?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че националната юрисдикция, която реши да спре производството и да отправи преюдициални въпроси до Съда, има право да спре временно прилагането на националната правна уредба, която предвижда автоматично ранно пенсиониране на съдията от едноличния ѝ състав, до обявяването на съдебния акт, който тя ще постанови след отговора на Съда, дори ако съгласно националното право тя няма правомощие да разпорежда подобно спиране на прилагането на национална уредба, и означава ли временното спиране на прилагането на въпросната правна уредба, че съдията, до когото се отнася мярката за автоматично пенсиониране, трябва да може да продължи да разглежда останалите дела, които е имал към датата на влизането в сила на тази мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Заключение от 3 юли 2025 г.
Изключва ли вторичното право на Съюза (по-специално член 60, параграфи 5 и 6 във връзка с член 58, параграфи 1—3 във връзка с член 59, параграф 1 от [Директива 2015/849]), както и общите правни принципи на Европейския съюз (по-специално принципът на effet utile) разпоредбите на член 35, параграфи 1—3 (относно възможността за налагане на административни наказания на юридически лица) и член 36 (относно удължаването на погасителната давност) от [FM-GwG], които, разгледани във връзка с тълкуването на тези разпоредби от Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия), поставят следните изисквания, за да се наложи административно наказание на юридическото лице: за обвиняемо лице със статут на главна страна по делото да бъде предварително признато физическо лице, което е член на орган на юридическото лице и има правомощие да го представлява, управлява или контролира, или друго физическо лице, което е действало от името и за сметка на юридическото лице (при стриктно спазване на всички права на страните), а освен това — в диспозитива на наказателното постановление срещу юридическото лице задължително да бъде установено, че деянието на поименно посоченото в него физическо лице (или физическо лице, което е член на орган на юридическото лице и има правомощие да го представлява, управлява или контролира) е съставомерно, както и че това физическо лице е действало противоправно и виновно, за да може на последващ етап за това деяние да се търси отговорност от юридическото лице, при положение че погасителната давност за административнонаказателното преследване и за възможността за налагане на административно наказание e съответно три и пет години от извършването на деянието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-610/23: Al Nasiria, Съдебно решение от 3 юли 2025 г.
Трябва ли член 46 от Директива 2013/32 във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която в случай на неизпълнение от страна на кандидат за международна закрила на процесуално задължение за лично явяване пред съда, компетентен да се произнесе по жалбата му срещу решението за отхвърляне на молбата му, установява презумпция за злоупотреба с правото на обжалване и предвижда жалбата да бъде отхвърлена като очевидно неоснователна, без разглеждане по същество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-808/23: Högkullen, Съдебно решение от 3 юли 2025 г.
В съответствие ли е с членове 72 и 80 от Директивата за ДДС при прилагането на националните разпоредби относно преизчисляването на данъчната основа, когато дружество майка предоставя на своите дъщерни дружества услуги от вида на разглежданите в настоящото дело, тези услуги винаги да се считат за уникални услуги, чиято пазарна стойност не може да бъде определена чрез сравнение като предвиденото в член 72, първа алинея?
В съответствие ли е с членове 72 и 80 от Директивата за ДДС при прилагането на националните разпоредби относно преизчисляването на данъчната основа да се приеме, че всички разходи на дружеството майка, включително разходите за набиране на капитал и разходите на акционерите, представляват разходите, които дружеството е направило при предоставяне на услуги на своите дъщерни дружества, когато единствената дейност на дружеството майка се състои в активното управление на своите дъщерни дружества и когато дружеството майка е приспаднало целия ДДС по получени доставки, платен при извършените от него придобивания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-366/24: Amazon EU (Tarifs minimaux de livraison de livres), Заключение от 3 юли 2025 г.
1) Трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 4 от Директива [2006/123] да се тълкуват в смисъл, че изключват от приложното ѝ поле национална мярка, която урежда упражняването на територията на държавата членка на дейност по предоставяне на услуга с цел защита или насърчаване на културното разнообразие, или, във връзка с разпоредбите на член 16, параграф 1, буква б) от [тази] директива, трябва да се тълкуват в смисъл, че опазването или насърчаването на културното разнообразие може да обоснове дерогация от забраната на установените в друга държава членка доставчици да се налага изискване, въведено с такава национална правна уредба?
2) Изключва ли преценката за съвместимостта на такава национална правна уредба с преследваните с Директива [2006/123] цели, същата преценка с оглед на първичното право [на Съюза]?
3) В случай че следва да се прецени съвместимостта на национална мярка, приета с цел защита или насърчаване на културното разнообразие, със свободите, гарантирани с членове 34 и 56 [ДФЕС], трябва ли национална мярка, с която се определя минимална такса за доставката на стока по домовете, да се разглежда като отнасяща се до условие за продажба на тази стока и следователно да бъде преценена с оглед единствено на свободното движение на стоки, или тази правна уредба следва да се прецени единствено с оглед на свободното предоставяне на услуги, по-специално, предвид засягането на дейността за онлайн продажба на тази стока или различния характер на престацията за доставка в сравнение с престацията за продажба на стоката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.