Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Допуска ли член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 267 ДФЕС и член 47 от Хартата прилагането на разпоредби от националното право като член 24 и член 1713, параграф 9 от Кодекса за съдебната власт, които установяват принципа на силата на пресъдено нещо по отношение на арбитражно решение, върху което е бил упражнен контрол за съответствие с правото на Съюза от юрисдикция на държава, която не е членка на Съюза, и тази юрисдикция няма право да отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз?
Допуска ли член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 267 ДФЕС и член 47 от Хартата прилагането на разпоредба от националното право, съгласно която до доказване на противното по отношение на трети лица се придава доказателствена сила на арбитражно решение, върху което е бил упражнен контрол за съответствие с правото на Съюза от съд на държава, която не е членка на Съюза, и тази юрисдикция няма право да отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Може ли притежателят на национална марка да иска съгласно член 10, параграф 3, буква б) от Директива 2015/2436 да се забрани на лице да притежава в чужбина нарушаващи негова марка стоки с цел да ги предлага или да ги пуска на пазара в държавата, в която тази марка се ползва със защита?
Има ли значение по отношение на понятието „притежаване“ по смисъла на член 10, параграф 3, буква б) от Директива 2015/2436 дали е налице фактическа възможност за достъп до нарушаващата марката стока, или е достатъчна възможността да може да се въздейства на лице, което има фактически достъп до тази стока?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че още самите обстоятелства около назначаването на съдийска длъжност могат да показват, че съдия не отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност, ако водят до конституирането на съд, който нарушава правото на правния субект на достъп до съд, или пък, че решаващо за неизпълнението на тези изискванията е пасивното приемане (изразяващо се в извършването на правораздавателна дейност) от съдията на нередовностите в процедурата по неговото назначаване на съдийска длъжност, водещи до конституирането на съд, който нарушава правото на правния субект на достъп до съд?
2) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че при провеждането на т. нар. тест за безпристрастност на съдия от Sąd Najwyższy [Върховен съд, Полша] не могат да се произнасят съдии, с чието участие се нарушава правото на правния субект на достъп до съд, тъй като са назначени на съдийска длъжност в този съд по предложение на Krajowa Rada Sądownictwa [Национален съдебен съвет, Полша], който е сформиран по реда, определен в разпоредбите от Ustawa z dnia 8 grudnia 2017 r. o zmianie ustawy o Krajowej Radzie Sądownictwa oraz niektórych innych ustaw [Закон от 8 декември 2017 г. за изменение на Закона за Националния съдебен съвет и някои други закони] (Dz. U., 2018 г., позиция 3)?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че в производствата за провеждане на т. нар. тест за безпристрастност Sąd Najwyższy [Върховен съд] е длъжен да формира съдебен състав, в който не участват такива съдии, и в крайна сметка да остави без приложение националната разпоредба, в която за разглеждането на такива случаи се предвижда петчленен състав, и да разгледа искането, без участието на такива съдии, в състав, различен от предвидения в националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 4 от Директива 2011/96/ЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, с която държава членка, избрала системата на освобождаване, може да облага в размер, надхвърлящ 5 % от размера им, дивидентите, които финансовите посредници, установени в тази държава членка, получават като дружества майки по смисъла на тази директива от дъщерните си дружества, установени в други държави членки, включително когато облагането се извършва посредством данък, който не е корпоративен, но включва в основата си тези дивиденти или част от тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска вземани от председателя на национален съд мерки, които се изразяват в разпределяне на съдии, зачислени в една колегия на този съд, да заседават временно в друга негова колегия, като същевременно продължават да заседават в своята първоначална колегия, макар тези съдии да не са дали съгласие за разпределянето, макар да не разполагат с никакво правно средство за защита пред съд, за да го оспорят, макар разпределянето да предполага увеличаване на натовареността в работата на съответните съдии и да изисква отдаването им на тематики извън областта на тяхната специализация, и макар председателят да е бил назначен в същия съд при условия, които са несъвместими с изискванията, произтичащи от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС?
Трябва ли член 3, параграф 3, буква б) във връзка с член 20, параграф 1 от Директива 2004/17/ЕО да се тълкува в смисъл, че покупката от публично предприятие, търгуващо с електрическа енергия, на зелени сертификати по смисъла на член 2, втора алинея, букви к) и л) от Директива 2009/28/ЕО представлява дейност, извършвана за целите на доставката на електрическа енергия до фиксирани мрежи, предназначени да обслужват обществеността във връзка с производството, преноса или разпределението на електрическа енергия?
Трябва ли член 1, параграф 4 във връзка с член 14 и член 17, параграф 2 от Директива 2004/17 да се тълкува в смисъл, че договор, който задължава страните да сключват договори за изпълнение при определени условия за цена и качество, попада в обхвата на понятието „рамково споразумение“ по смисъла на член 1, параграф 4 от посочената директива и трябва да се сключи чрез прилагане на правилата за възлагане на обществени поръчки?
Трябва ли член 2г, параграф 1, буква а) от Директива 92/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба санкция се отнася за сключването на договор при незачитане на правилата за възлагане на обществени поръчки?
Трябва ли принципът на забрана на злоупотребата с право да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност възложител да поиска обявяването на недействителността на договор, който е сключил с доставчик, с довода, че договорът бил сключен в нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки, докато истинската причина за това искане е намаляване на рентабилността от изпълнението на посочения договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Може ли член 5, букви а), б) и г) от [Директивата за птиците] да се тълкува в смисъл, че предвидените в него забрани се прилагат само доколкото това е необходимо за поддържане на популациите на съответните видове на ниво, което по смисъла на член 2 от тази директива отговаря на екологичните, научните и културните изисквания, като се отчитат икономическите и рекреационните изисквания, при положение че целта на действието не е да се убиват или обезпокояват птици, или да се разрушават или увреждат техните гнезда или яйца?
Трябва ли член 5, букви а), б) и г) от [Директивата за птиците] във връзка с член 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че забранените съгласно тези разпоредби действия през периода на размножаване на птиците са умишлени по-специално когато въз основа на научни данни и наблюдение на отделни птици може да се приеме, че в гора, която трябва да бъде изцяло изсечена (гола сеч), гнездят около десет двойки птици на хектар, без да е установено, че в района на сечта гнездят индивиди от намиращи се в неблагоприятно състояние видове птици?
Трябва ли член 5, букви а), б) и г) от [Директивата за птиците] във връзка с член 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че забранените съгласно тези разпоредби действия през периода на размножаване на птиците са умишлени по-специално когато въз основа на научни данни и наблюдение на отделни птици може да се приеме, че в гора, в която трябва да бъдат изсечени само част от дърветата (постепенна сеч), гнездят около десет двойки птици на хектар, без да има основание да се предполага, че в района на сечта гнездят индивиди от намиращи се в неблагоприятно състояние видове птици?
Може ли член 9, параграф 1, буква а), трето тире от [Директивата за птиците] във връзка с член 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че е съвместим с разпоредби от правото на държава членка, които ѝ позволяват да дерогира забраните, предвидени в член 5, букви а), б) и г) от тази директива, за да е възможно през периода на размножаване на птиците и отглеждане на малките да се извършва гола сеч с цел да се предотврати причиняването на значителни вреди по гора като собственост?
Може ли член 9, параграф 1, буква а), трето тире от [Директивата за птиците] във връзка с член 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че е съвместим с разпоредби от правото на държава членка, които ѝ позволяват да дерогира от забраните, предвидени в член 5, букви а), б) и г) от тази директива, за да е възможно през периода на размножаване на птиците и отглеждане на малките да се извършва постепенна сеч с цел да се предотврати причиняването на значителни вреди по гора като собственост?
Ако [Директивата за птиците] не разрешава през периода на размножаване на птиците и отглеждане на малките да се извършва гола сеч, целта на която е да се предотврати причиняването на значителни вреди по гора като собственост, в съответствие ли е тогава такава разпоредба с членове 16 и 17 от [Хартата] и прилага ли се тя дори ако сечта не засяга намиращи се в неблагоприятно състояние видове птици?
Ако [Директивата за птиците] не разрешава през периода на размножаване на птиците и отглеждане на малките да се извършва постепенна сеч, целта на която е да се предотврати причиняването на значителни вреди по гора като собственост, в съответствие ли е тогава такава разпоредба с членове 16 и 17 от [Хартата] и прилага ли се тя дори ако сечта не засяга намиращи се в неблагоприятно състояние видове птици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Етикетите, поставени директно върху плодовете и зеленчуците, представляват ли във всички случаи опаковка по смисъла на член 3 от [Директива 94/62] и приложение I към нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 51, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че държава членка прилага правото на Съюза, когато по силата на националното право налага административна санкция за нарушение на задължение, в случай че това задължение произтича от правото на Съюза и държавите членки са длъжни да наложат наказание за нарушението на това задължение, както е предвидено в член 19, параграф 1 от Регламент № 3821/85 и член 41, параграф 1 от Регламент № 165/2014?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли член 49, параграф 1 от Хартата и установеният в него принцип lex posterior mitius да се тълкуват в смисъл, че те са приложими и към налагането на санкции за административни нарушения, когато по вината и наказанието първоначално се произнася не съдебен, а административен орган, и че този принцип впоследствие се прилага и спрямо осъществявания от административен съд контрол върху решението на този административен орган?
Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, трябва ли член 49, параграф 1 от Хартата и установеният в него принцип lex posterior mitius да се тълкуват в смисъл, че са приложими в национално административно или съдебно производство, независимо от неговия етап?
Ако отговорът на третия въпрос е отрицателен, въз основа на какви критерии се определя този етап
По-специално, трябва ли член 49 от Хартата и установеният в него принцип lex posterior mitius да се тълкуват в смисъл, че са приложими в съдебноадминистративно производството по обжалване, каквото е производството по касационно обжалване, и следователно, че съд като Najvyšší správny súd Slovenskej republiky [Върховен административен съд на Словашката република], сезиран с касационна жалба като втора и последна инстанция, трябва да вземе предвид законодателно изменение, което е в полза на извършителя на административното нарушение, предмет на производството пред административния орган, а не пред съда, и е настъпило едва след постановяването и влизането в сила на решението по-нисшестоящия административен съд, подлежащо на контрол [от страна на последната съдебна инстанция]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Могат ли член 18, параграф 1, член 26, параграф 1 и член 46 от Директива 2007/46/ЕО във връзка с член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 715/2007 да се тълкуват в смисъл, че допускат при предявен от купувача на моторно превозно средство иск за обезщетение за вредите, причинени от наличието в това превозно средство на забранено измервателно-коригиращо устройство по смисъла на този член 5, параграф 2, производителят на превозното средство да може да сочи като основание за освобождаване от отговорност наличието на неизбежна грешка относно незаконността на това устройство — грешка, дължаща се на това, че компетентният национален орган е издал типово одобрение на ЕО за посоченото устройство или за оборудваното с него превозно средство, или на това, че този орган, при съответно запитване от този производител, би потвърдил правната му преценка относно евентуалната законност на въпросното измервателно-коригиращо устройство?
Трябва ли член 4, параграф 1 и член 5, параграф 2 от Регламент № 715/2007 и член 10, параграф 1 от Регламент № 692/2008 да се тълкуват в смисъл, че изискват приобретателят на превозно средство да разполага с право да търси обезщетение от автомобилния производител, когато е претърпял вреда, дължаща се на забранено измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 5, параграф 2 от Регламент № 715/2007, инсталирано от този производител чрез софтуерна актуализация след типовото одобрение на ЕО за това превозно средство?
Трябва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че допуска, от една страна, от обезщетението, което приобретателят на превозно средство, оборудвано със забранено измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 5, параграф 2 от Регламент № 715/2007, има право да получи поради причинената му с това устройство вреда, да се приспада сума, съответстваща на ползите от употребата на това превозно средство, и от друга страна, въпросното обезщетение да бъде най-много в размер на 15 % от покупната цена на превозното средство, стига да представлява подходящо обезщетение за претърпяната вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
1) Трябва ли членове 56, 58, 60 и 61 от [Директива 2007/64] да се тълкуват в смисъл, че платецът се лишава от правото на възстановяване на сумата по неразрешена трансакция, ако не е уведомил своевременно доставчика на платежни услуги за неразрешената платежна трансакция, въпреки че го е направил в срок от тринадесет месеца от датата на задължаване на сметката?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, обусловено ли е лишаването на платеца от правото на възстановяване на средствата от обстоятелството, че закъснялото уведомяване е умишлено или поради груба небрежност от страна на платеца?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос, лишава ли се платецът от правото на възстановяване на средствата по всички неразрешени трансакции или само по тези, които са могли да бъдат предотвратени, ако уведомяването е било своевременно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.