Lycourgos
Съдия докладчик – Lycourgos
Дело C-61/20: Billa/EUIPO, Определение от 28 май 2020 г.
Повдига ли твърдяното нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 въпрос от съществено значение за единството или последователността на правото на ЕС?
Може ли оценката на сходството между марките, като фактически въпрос, да обоснове допускане на жалбата по критерия за значимост за правото на ЕС?
Представлява ли разминаването между изводите на национален съд и тези на институциите на ЕС по отношение на прилагането на марковото право въпрос от съществено значение за единството и последователността на правото на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-21/19: P.F. Kamstra Recycling и др., Заключение от 19 март 2020 г.
1. Трябва ли да се приеме, че всяко вещество, което не е страничен продукт по смисъла на [Директива 2008/98], по дефиниция не е и страничен животински продукт по смисъла на [Регламент № 1069/2009], така че това вещество не е изключено от обхвата на Регламент № 1013/2006 съгласно член 1, параграф 3 от него
Обратно, трябва ли да се приеме, че когато веществото не отговаря на критериите по член 5, параграф 1 от [Директива 2008/98], не е изключено все пак да попада в обхвата на дефиницията за странични животински продукти по смисъла на [Регламент № 1069/2009], така че това вещество не попада автоматично в обхвата на Регламент № 1013/2006?
2. По смисъла на член 1, параграф 3 от Регламент № 1013/2006, какво следва да се разбира под превози, които са предмет на изискванията за одобрение на Регламент № 1774/2002, (понастоящем Регламент № 1069/2009): означава ли това транспорт на странични животински продукти (от една държава членка в друга), независимо от коя категория е този материал
Или означава транспорт на материал от посочените в член 48 от [Регламент № 1069/2009] (по-рано член 8 от Регламент № 1774/2002), който обхваща само странични животински продукти и производни продукти по смисъла на тази разпоредба, тоест материал от категория 1, материал от категория 2 и някои производни от тях продукти, включително преработени животински протеини, получени от материал от категория 3?
3. Ако по смисъла на член 1, параграф 3, буква г) от Регламент № 1013/2006 под превози, които са предмет на изискванията за одобрение на Регламент № 1774/2002, (понастоящем Регламент № 1069/2009), следва да се разбира транспорт на странични животински продукти (от една държава членка в друга), независимо от коя категория е този материал, трябва ли освен това член 1, параграф 3, буква г) от Регламент № 1013/2006 да се тълкува в смисъл, че се отнася и до превозите на смеси от странични животински продукти и други вещества, и ако е така, има ли значение какво е съотношението между страничните животински продукти и другите вещества в сместа
Обратно, в резултат от смесването му с друго вещество губи ли страничният животински продукт качеството на страничен животински продукт по смисъла на [Регламент № 1069/2009] и става ли отпадък по смисъла на Регламент № 1013/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-836/18: Subdelegación del Gobierno en Ciudad Real (Съпруг(а), Съдебно решение от 27 февруари 2020 г.
1) Mоже ли изискването испански гражданин, който не е упражнил правото си на свободно движение, да отговаря на условията по член 7[, параграф 1] от Кралски декрет 240/2007, за да получи съпругът/съпругата му от трета страна право на пребиваване съгласно член 7[, параграф 2] от [този] декрет, в случай на неизпълнение на тези условия да се смята за противоречащо на член 20 [ДФЕС], ако в резултат от отказа да се признае такова право испанският гражданин се окаже принуден да напусне територията на Съюза като цяло
За целите на въпроса следва да се има предвид, че член 68 от Código Civil (Граждански кодекс) предвижда задължение за съпрузите да живеят съвместно.
2) Във всички случаи, независимо от горното, противоречи ли на член 20 [ДФЕС] при посочените по-горе условия практиката на испанската държава автоматично да прилага правилото по член 7 от Кралски декрет 240/2007 и съответно да отказва издаването на карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, който гражданин никога не е упражнявал правото си на свободно движение, само и единствено поради това че този гражданин не отговаря на предвидените в тази разпоредба условия, без да преценява за всеки конкретен и отделен случай дали между него и гражданина на трета страна съществува отношение на зависимост, което е от такова естество, че по каквато и да било причина и предвид конкретните обстоятелства при отказ да се признае право на пребиваване на гражданина на трета страна гражданинът на Съюза не би могъл да се раздели с члена на семейството си, от когото зависи, и би бил длъжен да напусне територията на Съюза
За целите на въпроса следва да се има предвид практиката на [Съда на Европейския съюз], и по-специално решение [K.A. и др. (Събиране на семейството в Белгия) (C‑82/16, EU:C:2018:308)]
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-704/18: Kolev и др., Съдебно решение от 12 февруари 2020 г.
Следва ли член 267 ДФЕС да се тълкува като оправомощаващ националния съд да остави без приложение преюдициално заключение, в рамките на главното дело, по което то е постановено, като се позове на фактически обстоятелства, които са били взети предвид от Съда, когато е постановил преюдициалното заключение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-654/18: Interseroh, Заключение от 30 януари 2020 г.
1. Следва ли член 3, параграф 2 от [Регламент № 1013/2006], съгласно който превозите на следните отпадъци, предназначени за оползотворяване, са предмет на общите информационни изисквания, определени в член 18, ако количеството превозвани отпадъци надвишава 20 kg: a) отпадъците, изброени в приложени[е] III или IIIБ; б) смеси, които не са класифицирани в нито една позиция в приложение III, на два или повече от отпадъците, изброени в приложение III, при условие че съставът на тези смеси не застрашава екологосъобразното им оползотворяване и при условие че тези смеси са изброени в приложение IIIA, в съответствие с член 58, да се тълкува в смисъл, че смеси от отпадъци от хартия, картон и хартиени изделия — съставени по такъв начин, че взети поотделно, съответните съставящи ги отпадъци попадат в обхвата на първите три тирета от позиция B3020 от приложение IX към Базелската конвенция — и освен това съдържат допълнително до 10 % примеси, попадат в обхвата на код B3020 по Базелската конвенция и следователно спрямо тях се прилагат общите информационни изисквания по член 18, а не задължението за нотифициране съгласно член 4?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
2. Следва ли член 3, параграф 2 от [Регламент № 1013/2006], съгласно който превозите на следните отпадъци, предназначени за оползотворяване, са предмет на общите информационни изисквания, определени в член 18, ако количеството превозвани отпадъци надвишава 20 kg: a) отпадъците, изброени в приложени[е] III или IIIБ; б) смеси, които не са класифицирани в нито една позиция в приложение III, на два или повече от отпадъците, изброени в приложение III, при условие че съставът на тези смеси не застрашава екологосъобразното им оползотворяване и при условие че тези смеси са изброени в приложение IIIA в съответствие с член 58, да се тълкува в смисъл, че смеси от отпадъци от хартия, картон и хартиени изделия — съставени по такъв начин, че взети поотделно, съответните съставящи ги отпадъци попадат в обхвата на първите три тирета от позиция B3020 от приложение IX към Базелската конвенция — и освен това съдържат допълнително до 10 % примеси, не могат да се класифицират в точка 3, буква ж) от приложение IIIA и следователно спрямо тях не се прилагат общите информационни изисквания по член 18, а задължението за нотифициране съгласно член 4?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-615/18: Staatsanwaltschaft Offenburg, Заключение от 16 януари 2020 г.
1. Трябва ли правото на Европейския съюз, по-специално Директива 2012/13 и членове 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която позволява в наказателно производство, единствено поради това че обвиняемият няма местожителство в страната, а в друга държава членка, да му се разпорежда да посочи съдебен адрес за връчване на адресирана до него присъда с последицата, че присъдата влиза в сила и с това създава правна предпоставка за наказуемост на последващо деяние на обвиняемия (съставомерен факт) дори когато обвиняемият в действителност не знае за присъдата и не може да бъде установено по същия начин както при връчване на присъда, ако обвиняемият имаше местожителство в тази държава членка, че обвиняемият действително е узнал за присъдата?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли правото на Европейския съюз, по-специално Директива 2012/13 и членове 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която позволява в наказателно производство, единствено поради това че обвиняемият няма местожителство в страната, а в друга държава членка, да му се разпорежда да посочи съдебен адрес за връчване на адресирана до него присъда с последицата, че присъдата влиза в сила и с това създава правна предпоставка за наказуемост на последващо деяние на обвиняемия (съставомерен факт) и при преследването на това престъпление в субективно отношение на осъденото лице се възлагат по-големи задължения да положи усилия действително да се осведоми за присъдата, отколкото би имало, ако имаше местожителство в тази държава членка, така че става възможно наказателно преследване на осъденото лице за непредпазливо деяние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-677/18: Amoena, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Допуснали ли са КМК и/или [Комисията] явна грешка, като са класирали мастектомичните сутиени:
a) в глава 62 от [КН], в тарифна позиция 6212, която изрично включва „Сутиени“, и код по КН 62121090
вместо
б) в глава 90, в тарифна позиция 9021 и код по КН 90211010 като принадлежности към артикули и апарати за протези по смисъла на забележка 2, буква б) към глава 90 от КН?
Ограничава ли неправомерно [Регламентът за изпълнение 2017/1167] обхвата на класиране като принадлежности към артикули и апарати за протези в тарифна позиция 9021 и забележка 2, буква б) към глава 90 от КН, като по този начин превишава правомощията на [Комисията]?
Представлява ли [Регламент за изпълнение 2017/1167] нарушение на принципа за лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 [ДЕС], при положение че:
a) [Комисията] трябва да спазва решенията на националните съдилища, но също така трябва да насърчава еднаквото (и правилното) прилагане на Митническия кодекс [създаден с Регламент № 952/2013] и КН;
б) Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство) е стигнал до единодушното заключение, че мастектомичните сутиени следва да бъдат класирани в глава 90 от КН, в тарифна позиция 9021; и
в) решението на Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство) е предоставено на [Комисията] и представено от нея на всички държави членки на [Съюза], заедно с резюме на мотивите на Върховния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-602/16: Unitec Bio и др./Съвет, Определение от 19 декември 2019 г.
Какви разходи могат да бъдат признати за възстановими в производството пред Съда съгласно член 144, буква б) от Процедурния правилник?
Какви обстоятелства следва да се вземат предвид при определяне на размера на възстановимите разходи, когато няма предвидени тарифи във вътрешното право на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-602/16: Unitec Bio и др./Съвет, Определение от 19 декември 2019 г.
Какви критерии следва да се приложат при определяне на необходимите съдебни разноски, подлежащи на възстановяване, с оглед спецификата и сложността на делото?
В каква степен участието на няколко адвокати в производството обосновава увеличаване на подлежащите на възстановяване разноски?
Как влияе анализът на нов и значим правен въпрос върху обема на необходими разходи, които могат да бъдат признати като подлежащи на възстановяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-523/18: Engie Cartagena, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Представлява ли задължение за обществена услуга по смисъла на член 3, параграф 2 от директиви 2003/54/ЕО и 2009/72/ЕО третата допълнителна разпоредба („Финансиране на планове за спестяване на енергия и енергийна ефективност за 2011 г., 2012 г. и 2013 г.“) от Кралски декрет-закон 14/2010, текстът на която е следният: „[…] [с]редствата от електроенергийната система, предназначени за финансиране на Плана за действие 2008—2012 г., приет с Решение на Министерския съвет от 8 юли 2005 г., с който се привеждат в действие мерките, предвидени в документа „Стратегия за спестяване на енергия и енергийна ефективност в Испания 2004—2012 г.“, приет с решение на Министерския съвет от 28 ноември 2003 г., и които са в размер съответно на 270 милиона евро и 250 милиона евро за 2011 г. и 2012 г., се осигуряват чрез вноските на всяко едно от произвеждащите [електроенергия] предприятия съобразно процентите, посочени в следната таблица: [...] [Engie] Cartagena 2,07 [...]?“
Ако разпоредбата действително представлява задължение за обществена услуга, това задължение ясно определено, прозрачно, недискриминационно и подлежащо на проверка ли е?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.