Lycourgos
Съдия докладчик – Lycourgos
Дело C-519/18: Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal (Regroupement familial – sœur de réfugié), Съдебно решение от 12 декември 2019 г.
Следва ли член 10, параграф 2 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че ако въз основа на посочената разпоредба държава членка разрешава влизането на член на семейството, който не фигурира сред посочените в член 4 [от тази директива], спрямо него тя може да приложи единствено изискването по член 10, параграф 2 (да бъде „на издръжка на бежанеца“)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: означава ли качеството лице „на издръжка“ („dependency“) по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) от Директива [2003/86] фактическо положение, при което трябва кумулативно да са налице различните аспекти на зависимостта, или е достатъчно да е налице който и да било от тези аспекти, съобразно конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, за да може това качество да бъде потвърдено
В този контекст съвместима ли е с изискването по член 10, параграф 2 [от тази директива] (лицето да бъде „на […] издръжка на бежанеца“) национална разпоредба, в която извършването на индивидуална преценка се изключва и се отчита само един фактически елемент (показател за зависимостта: лицето да бъде „обективно […] неспособн[о] да задовол[и] собствените си нужди по причина на здравословното си състояние“) като условие за спазването на това изискване?
При отрицателен отговор на първия въпрос — тоест ако държавата членка може да прилага други изисквания освен предвиденото в член 10, параграф 2 [от Директива 2003/86] (лицето да бъде „на издръжка на бежанеца“) — означава ли това, че ако счете за необходимо, държавата членка може да въведе всякакви изисквания, включително предвидените за други членове на семейството в член 4, параграфи 2 и 3 [от тази директива], или може да прилага единствено изискването по член 4, параграф 3 от [посочената директива]
В този случай какво фактическо положение предполага изискването лицата да са „objectively unable to provide for their own needs on account of their state of health“ по член 4, параграф 3 от Директивата
Следва ли същото да се тълкува в смисъл, че съответният член на семейството не може [да задоволи] „собствените си нужди“, или в смисъл, че е „неспособен“ да се грижи „за себе си“, или пък то следва да се тълкува по друг начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/18: Slovenské elektrárne, Съдебно решение от 12 декември 2019 г.
Трябва ли Директива 2009/72 да се тълкува в смисъл, че противоречи на нейната цел, и по-специално на член 3 от тази директива, национална правна уредба като разглежданата в главното производство, с която се въвежда специална мярка, представляваща задължителна такса за регулираните образувания, в това число и за притежателите на разрешение за доставка на електроенергия, издадено от компетентния регулаторен орган на съответната държава членка, определяна в зависимост от икономическия резултат, реализиран не само на национално равнище, но също така и при извършване на дейности в чужбина, правна уредба, която:
i) се отразява на свободата на регулираните образувания да определят изцяло конкурентна цена за доставка на електроенергия на външните пазари на електроенергия, а поради това и върху процеса на установяване на конкуренция на тези пазари;
ii) намалява конкурентоспособността на регулираните образувания по отношение на чуждестранните доставчици на електроенергия, осъществяващи дейност на словашкия пазар на електроенергия, когато доставят електроенергия също и на определен външен пазар, тъй като за доставката на електроенергия в чужбина на чуждестранния доставчик не се налага такава задължителна такса;
iii) обезсърчава навлизането на нови участници на пазара на доставката на електроенергия в Словакия и в чужбина, тъй като тази задължителна такса се прилага също и върху приходите от техните нерегулирани дейности дори когато впоследствие за определен период от време те получат разрешение за доставка на електроенергия, но приходите, реализирани от тази доставка, са равни на нула;
iv) може да принуди словашките регулирани образувания да поискат от регулаторния орган — или чуждестранните доставчици на електроенергия да поискат от регулаторния орган на съответната държава по произход, която го е издала — да оттегли разрешението за доставка на електроенергия, като се има предвид, че за образувание, което не желае приходите от другите му дейности да бъдат облагани с въпросната такса, оттеглянето на посоченото разрешение е единственият начин да се освободи от статуса на регулирано образувание, предвиден в разглежданата правна уредба?
Трябва ли Директива 2009/72 да се тълкува в смисъл, че сред мерките, които същата директива позволява на държава членка да приеме, дори и когато противоречат на преследваната от посочената директива цел, няма специална мярка като разглежданата в главното производство, представляваща задължителна такса за регулираните образувания, в това число и за притежателите на издадено от съответния регулаторен орган разрешение за доставка на електроенергия, такса, която се определя в зависимост от техния икономически резултат, включително и от постигнатите резултати при извършване на дейности в чужбина, като се има предвид, че тази мярка не е средство за борба с изменението на климата и не служи за гарантиране на доставките на електроенергия, нито е средство за постигане на друга цел на Директива 2009/72?
Трябва ли Директива 2009/72 да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която въвежда специална мярка, представляваща задължителна такса за регулираните образувания, в това число и за притежателите на издадено от съответния регулаторен орган разрешение за доставка на електроенергия, такса, която се определя в зависимост от икономическия резултат, включително и от постигнатите резултати при извършване на дейности в чужбина, не отговаря на изискванията за прозрачност, за недопускане на дискриминация и за равен достъп до потребителите по смисъла на член 3 от Директивата, тъй като — когато става въпрос за регулирано образувание— се начислява също и върху реализираните в чужбина приходи (от доставка на електроенергия или от други източници), докато, когато става въпрос за притежател на разрешение за доставка на електроенергия въз основа на разрешение — „паспорт“ за доставка на електроенергия, издадено в неговата държава по произход — тя се начислява само върху приходите, реализирани в Словакия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-783/18: EUIPO/Wajos, Съдебно решение от 12 декември 2019 г.
Нарушено ли е изискването за наличие на достатъчно отличителен характер при отказа за регистрация на триизмерна марка, състояща се от формата на съд (амфора), по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по член 36 и член 53, параграф 1 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-783/18: EUIPO/Wajos, Съдебно решение от 12 декември 2019 г.
Допустимо ли е да се откаже регистрация на триизмерна марка, състояща се от формата на стоката, поради липса на отличителен характер, когато разглежданата форма представлява само разновидност на обичайните форми за съответния вид стоки?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз, когато мотивите на Общия съд са подразбиращи се?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-825/18: Mamas and Papas/EUIPO, Определение от 10 декември 2019 г.
Кой следва да понесе съдебните разноски при прекратяване или оттегляне на жалбата съгласно член 141, параграф 1 и член 184, параграф 1 от Процедурния правилник, особено когато другата страна е поискала това в становището си относно прекратяването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-603/16: P-DEP PT Wilmar Bioenergi Indonesia и PT Wilmar Nabati Indonesia/Съвет, Определение от 4 декември 2019 г.
Какви са критериите за определяне на възстановимите разноски в производство пред Съда на Европейския съюз, особено при липса на конкретни тарифни разпоредби в правото на Съюза?
В каква степен разноските, свързани с касационно производство, подлежат на възстановяване, когато делото е ограничено до правни въпроси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-603/16: P-DEP PT Wilmar Bioenergi Indonesia и PT Wilmar Nabati Indonesia/Съвет, Определение от 4 декември 2019 г.
Какви критерии следва да се вземат предвид при определяне на подлежащите на възстановяване съдебни разноски?
Как се определя обективно необходимият брой работни часове за целите на съдебното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-836/18: Subdelegación del Gobierno en Ciudad Real (Съпруг(а), Заключение от 21 ноември 2019 г.
1) Изискването испански гражданин, който не е упражнил правото си на свободно движение, да отговаря на условията по член 7[, параграф 1] от Кралски декрет 240/2007, за да получи неговият съпруг/неговата съпруга от трета страна право на пребиваване съгласно член 7[, параграф 2] от [този] декрет, може ли в случай на неизпълнение на тези условия, да се смята за противоречащо на член 20 [ДФЕС], ако в резултат от отказа да се признае такова право испанският гражданин се окаже принуден да напусне територията на Съюза като цяло
За целите на въпроса следва да се има предвид, че член 68 от Código Civil (Граждански кодекс) предвижда задължение за съпрузите да живеят съвместно.
2) Във всички случаи, независимо от горното, противоречи ли на член 20 [ДФЕС] при посочените по-горе условия практиката на испанската държава автоматично да прилага правилото по член 7 от Кралски декрет 240/2007 и съответно да отказва издаването на карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, който гражданин никога не е упражнявал правото си на свободно движение, само и единствено поради това че този гражданин не отговаря на предвидените в тази разпоредба условия, без да преценява за всеки конкретен и отделен случай дали между него и гражданина на трета страна съществува отношение на зависимост, което е от такова естество, че по каквато и да било причина и предвид конкретните обстоятелства при отказ да се признае право на пребиваване на гражданина на трета страна гражданинът на Съюза не би могъл да се раздели с члена на семейството си, от когото зависи, и би бил длъжен да напусне територията на Съюза
За целите на въпроса следва да се има предвид практиката на [Съда], и по-специално решение [K.A. и др. (Събиране на семейството в Белгия)]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-105/18: UNESA, Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.
Трябва ли екологичният принцип „замърсителят плаща“, посочен в член 191, параграф 2 ДФЕС, и член 9, параграф 1 от Директива 2000/60, в която разпоредба се установява принципът на възстановяване на разходите за водни услуги и се изисква подходяща икономическа преценка на видовете водоползване, да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането на такса за използване на вътрешнотериториални води за производство на електроенергия като оспорваната в настоящото производство такса, която не насърчава ефективното използване на водата, нито пък е свързана с механизми за съхраняване и опазване на публичните водни ресурси, и чийто размер по никакъв начин не е обвързан с възможностите за увреждане на публичните водни ресурси, а се основава единствено и само на възможностите за събиране на постъпления от производителите?
Съвместимо ли е с принципа на недопускане на дискриминация на операторите, съдържащ се в член 3, параграф 1 от Директива 2009/72, парично задължение като разглежданата в производството водна такса, което засяга единствено, от една страна, производителите на водноелектрическа енергия с дейност в междуобластни речни басейни, но не и производителите, притежатели на концесии във вътрешнообластни речни басейни, и от друга страна, производителите, използващи водноелектрическа технология, но не и енергопроизводителите, използващи други технологии?
Трябва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че събирането на водна такса като оспорваната представлява забранена държавна помощ в ущърб на производителите на водноелектрическа енергия с дейност в междуобластни речни басейни, тъй като така се въвежда асиметрично данъчно облагане за една и съща технология в зависимост от местоположението на [електрическата] централа и тъй като таксата не се изисква от производителите на енергия от други източници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/18: UNESA, Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.
Допуска ли принципът „замърсителят плаща“, закрепен в член 191, параграф 2 [ДФЕС], във връзка с членове 20 и 21 от [Хартата], които прогласяват като основни принципи равенството и недопускането на дискриминация, отразени в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива [2009/72] — доколкото с него се цели по-специално постигането на конкурентен и недискриминационен пазар на електроенергия, който може да бъде изменен само от съображения от общ икономически интерес, включващи опазването на околната среда — въвеждането на данъци, с които се облагат единствено производителите на електроенергия, използващи ядрена енергия, когато основната цел на тези данъци не е свързана с околната среда, а с увеличаването на приходите на финансовата система за електроенергията, поради което тези предприятия поемат по-голяма тежест за финансирането на тарифния дефицит в сравнение с други предприятия, извършващи същата дейност?
Допуска ли европейската правна уредба на конкурентен и недискриминационен пазар облагането с данъци за околната среда, чието въвеждане е обосновано с присъщия за ядрената дейност приток на замърсяване, без обаче да е нормативно конкретизирано — обосновката е предвидена в преамбюла на [Данъчния закон за енергетиката], поради което по отношение на данъка върху генерирането на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, получени при производството на електроенергия от ядрени източници, в текста с правнообвързващо действие на закона не е отразено интернализирането на разходите, които се покриват с него, и по отношение на съхраняването на радиоактивните отпадъци също липсва конкретизация, тъй като разходите за тяхното управление и съхраняване се покриват от други данъци — когато освен това предназначението на постъпленията не е ясно определено и посочените предприятия са длъжни да поемат произтичащата от това гражданска отговорност до 1200 милиона [евро]?
Изпълнено ли е изискването по член 3, параграф 2 от [Директива 2009/72] задълженията, които следва да се налагат в общ икономически интерес, включително опазването на околната среда, да са ясно определени, прозрачни, недискриминационни и да подлежат на проверка, когато екологичната цел и характерните елементи на данъците за околната среда не са конкретизирани в частта с нормативен характер на правната уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.