Съд на Европейския съюз
Съд на Европейския съюз
Дело C-188/24: WebGroup Czech Republic и NKL Associates, Заключение от 18 септември 2025 г.
На първо място, следва ли разпоредби, попадащи в обхвата на наказателното право, по-специално общи и абстрактни разпоредби, които определят определено поведение като престъпление, подлежащо на наказателно преследване, да се считат за попадащи в обхвата на „координираното поле“ по смисъла на Директива 2000/31, когато те са приложими както към поведението на доставчик на услуга на информационното общество, така и към всяко друго физическо или юридическо лице
Или следва да се приеме, че тъй като единствената цел на директивата е да хармонизира определени правни аспекти на такива услуги, без да хармонизира наказателното право като такова, и тъй като тя предвижда само изисквания, приложими към услугите, такива наказателни разпоредби не могат да се считат за изисквания, приложими към започването и осъществяването на дейността на услугите на информационното общество, попадащи в „координираното поле“ на тази директива
По-специално, попадат ли наказателните разпоредби, предназначени да гарантират защитата на непълнолетните, в обхвата на това „координирано поле“?
Следва ли изискването издателите на онлайн комуникационни услуги да въведат мерки за предотвратяване на достъпа на непълнолетни до порнографско съдържание, което те разпространяват, да се счита за попадащо в обхвата на „координираното поле“ на Директива 2000/31, която хармонизира само определени правни аспекти на съответните услуги, доколкото това задължение се отнася до осъществяването на дейността на услуга на информационното общество, тъй като се отнася до поведението на доставчика на услугата и качеството или съдържанието на услугата, но не засяга обаче установяването на доставчиците на услуги, търговските съобщения, електронните договори, правилата за отговорността на посредниците, кодексите за поведение, извънсъдебното разрешаване на спорове, съдебните действия или сътрудничеството между държавите членки и следователно не се отнася до някой от предметите, уредени от хармонизиращите разпоредби на глава II от тази директива?
Ако отговорът на предходните въпроси е положителен, как следва да се съгласуват изискванията на Директива 2000/31 с тези, произтичащи от защитата на правата на човека и основните свободи в Европейския съюз, по-специално защитата на човешкото достойнство и най-добрия интерес на детето, гарантирани от членове 1 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз и от член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, когато самото приемане на индивидуални мерки, взети по отношение на дадена услуга, не изглежда да осигурява ефективна защита на тези права
Съществува ли общ принцип на правото на ЕС, който позволява на държавите членки да предприемат, по-специално в случай на спешност, мерки – включително когато те са общи и абстрактни по отношение на категория доставчици на услуги – които са необходими за защита на непълнолетните срещу нарушения на тяхното достойнство и интегритет, чрез дерогация, когато е необходимо, по отношение на доставчиците, регулирани от Директива 2000/31, от принципа на регулиране на тези доставчици от държавата им по произход, установен в тази директива?
Следва ли забраната, наложена на операторите на електронна услуга за подпомагане на водачите или услуга за навигация, основана на геолокация, за разпространение на съобщения и индикации, публикувани от потребителите на тази услуга и които могат да позволят на други потребители да избегнат определени пътни проверки, да се счита за попадаща в „координираното поле“ по смисъла на Директива 2000/31, доколкото, въпреки че се отнася до осъществяването на дейността на услуга на информационното общество, тъй като се отнася до поведението на доставчика на услугата, качеството или съдържанието на услугата, не засяга обаче установяването на доставчика на услуги, търговските съобщения, електронните договори, отговорността на посредниците, кодексите за поведение, извънсъдебното разрешаване на спорове, съдебните действия или сътрудничеството между държавите членки и следователно не се отнася до някой от предметите, уредени от хармонизиращите разпоредби, предвидени в глава II на тази директива?
Следва ли забрана за излъчване, която има за цел по-специално да предотврати лица, издирвани за престъпления или нарушения, или които представляват заплаха за обществения ред или сигурност, да могат да избегнат пътни проверки, да попада в обхвата на изискванията, свързани с осъществяването на дейността на услуга на информационното общество, които държава членка не може да наложи на доставчик на услуги на информационното общество, установен в друга държава членка, доколкото съображение 26 от Директива 2000/31 гласи, че директивата не може да попречи на държавите членки да прилагат своите национални правила по наказателното право и наказателното производство с оглед предприемане на всички разследващи и други мерки, необходими за откриването и преследването на престъпления?
Следва ли член 15 от Директива 2000/31, който забранява налагането на доставчиците на услуги на общо задължение за наблюдение – с изключение на задълженията, приложими към конкретен случай – да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на разпоредба, която просто постановява, че операторите на електронна услуга за подпомагане на водачите или услуга за навигация, основана на геолокация, не трябва да разпространяват, в конкретни случаи и в рамките на тази услуга, определени категории съобщения и индикации, без операторът да трябва да е наясно със съдържанието им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-447/24: Höldermann, Заключение от 18 септември 2025 г.
1) Отговаря ли на изискванията на член 9, параграф 1, буква и), подточка i), първо тире от Рамково решение [2008/909], призовката, връчена на представител в страната, който е упълномощен от осъдения да получава подлежащите на връчване документи?
2) Трябва ли член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение [2008/909], да се разбира в смисъл, че към момента на упълномощаването съдебният процес следва вече да е насрочен и заинтересованото лице да знае за насрочената дата, или е достатъчно заинтересованото лице да упълномощи или да потвърди упълномощаването, като със сигурност знае, че ще се проведе съдебен процес?
3) Съвместимо ли е с предимството на правото на Съюза, че в член 84b, параграф 1, точка 2 от [IRG] германският законодател е уредил задочното осъждане като абсолютно основание за недопустимост [на искането за изпълнение], въпреки че в това отношение член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение [2008/909], предвижда само факултативно основание за отказ?
4) Може ли заинтересованото лице да се откаже от защитата, която произтича от член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение [2008/909], и така да даде възможност за изпълнение на задочна присъда дори когато не са изпълнени условията, предвидени в член 9, параграф 1, буква и), подточки i), ii) и iii) от [това рамково] решение
Представлява ли такъв отказ искането за изпълнение в държавата по произход, отправено до компетентния орган на издаващата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-196/24: Aucrinde, Заключение от 11 септември 2025 г.
1) Дава ли член 12 от [Регламент 2020/1783] право на националния съд да откаже да приложи посочения регламент и да изпълни искането на молещата държава с мотива, че формата на искането противоречи на основни принципи на националното право на замолената държава и по-конкретно на член 16‑11 от нейния Code civil (Граждански кодекс)
Ако член 12 от [Регламент 2020/1783] се прилага без оглед на националното право, как следва да се тълкуват член 1 (право на достойнство) и член 7 (право на зачитане на личния живот) от [Хартата] и съотношението между тях, за да се прецени дали такова прилагане на Регламента нарушава [Хартата]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-10/24: Cattani, Заключение от 11 септември 2025 г.
1) Има ли съгласно член 14, параграф 1 и параграф 2, първа алинея, буква а) от Регламент [2017/745] дистрибуторът задължение да провери дали изделието, което предоставя на пазара, трябва да се счита за медицинско изделие и следователно дали на него е нанесена маркировката „СЕ“ като медицинско изделие, а производителят му е изготвил ЕС декларацията за съответствие за медицинско изделие
2) За отговора на първия въпрос от значение ли е дали на предоставяното от производителя изделие: а) въобще има нанесена маркировка „СЕ“; б) има нанесена маркировка „СЕ“ като медицинско изделие или принадлежност за медицинско изделие; в) има нанесена маркировка „СЕ“ не като медицинско изделие или принадлежност за медицинско изделие, а въз основа на Директива [2006/42] относно машините
3) Включват ли определените в член 14, параграф 2, първа алинея, буква а) във връзка с член 14, параграф 1 от Регламент [2017/745] задължения на дистрибутора за проверка и въпроса дали изделието трябва да бъде класирано в рисков клас IIa по смисъла на Регламент [2017/745] и следователно дали на него трябва да бъде нанесен и четирицифрен идентификационен номер на нотифициран орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/24: FSMA, Заключение от 11 септември 2025 г.
1) Трябва ли член 3 от Директива 2003/6 във връзка с членове 11 и 52 от Хартата […], с член 10 от ЕКПЧ и с принципа на равенство, доколкото се отнася до забраната лицата да съобщават „вътрешна информация на друго лице, освен ако това не е в рамките на нормалните условия на изпълнение на работата им, на професията ѝ/му или на техните функции“, да се тълкува в смисъл, че забранява съобщаването на вътрешна информация в медиите (радио и уебсайтове на печатни издания) от лице, което има качеството на политик, бивш министър и член на опозиционна партия, посредством изявления в медиите в това си качество, като чрез посоченото разпространяване на информация въпросното лице иска да предизвика публично обсъждане по въпрос от общ интерес, с цел да критикува проект за приватизация, при положение че функциите му обичайно не предполагат подобно разпространяване на вътрешна информация в медиите?
2) Трябва ли член 21 от Регламент № 596/2014 […], разглеждан в светлината на същите принципи като посочените в предходния въпрос, да се тълкува в смисъл, че приложното му поле е ограничено до разкриване или разпространяване на вътрешна информация от журналисти, или се прилага и по отношение на разкриване или разпространяване на вътрешна информация в медиите от лице, например политик, бивш министър и член на опозиционна партия, който чрез посоченото разпространяване на информация иска да предизвика публично обсъждане по въпрос от общ интерес, с цел да критикува проект за приватизация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-127/24: VHC 2 Seniorenresidenz, Заключение от 4 септември 2025 г.
1) Представляват ли „неопределен брой потенциални адресати“ по смисъла на определението за „публично разгласяване“ съгласно член 3, параграф 1 от Директива [2001/29] настанените лица в стопанисван с търговска цел дом за възрастни хора, разполагащи в стаите си с изводи за телевизия и радио, до които стопанисващият дома за възрастни хора препредава едновременно, непроменено и несъкратено чрез кабелната си мрежа радио- и телевизионни програми, приемани чрез собствения му сателитен приемник?
2) Продължава ли да е общовалидно използваното досега от Съда на Европейския съюз определение, съгласно което, за да се възприеме квалификацията „публично разгласяване“ съгласно член 3, параграф 1 от Директива [2001/29], „закриляното произведение трябва да бъде разгласено, като се използва специфичен технически способ, различен от използваните дотогава, или, ако не е използван такъв способ — пред нова публика, тоест публика, която не е била вече взета предвид от носителите на авторското право при даването на разрешение за първоначалното публично разгласяване на произведението им“, или използваният технически способ има значение само в случаите, при които препредаването на съдържание, първоначално получено наземно, чрез сателит или кабел, се осъществява в общодостъпното интернет пространство?
3) Налице ли е „нова публика“ по смисъла на определението за „публично разгласяване“ съгласно член 3, параграф 1 от Директива [2001/29], ако стопанисващият с търговска цел дом за възрастни хора едновременно, непроменено и несъкратено препредава чрез кабелната си мрежа радио- и телевизионни програми, приемани чрез собствения му сателитен приемник, до наличните изводи за телевизия и радио в стаите на обитателите на дома
От значение ли е за тази преценка обстоятелството дали независимо от кабелното предаване настанените лица имат възможност за наземно приемане на телевизионни и радиопрограми в стаите си
От значение ли е за тази преценка и обстоятелството дали притежателите на права вече са получили възнаграждение за съгласието за първоначалното излъчване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-480/24: Čiekuri-Shishki, Заключение от 4 септември 2025 г.
1) Какви обстоятелства сочат, че дадено лице е свързано лице по смисъла на член 2 от [Регламент № 269/2014]
Трябва ли юридическо лице, 50 % от дяловете на което се притежават от юридическо лице, чийто действителен собственик е физическо лице, включено в списъка от приложението към Регламент за изпълнение [2022/336], да се счита за свързано юридическо лице […]?
2) При утвърдителен отговор на втората част от първия преюдициален въпрос трябва ли юридическо лице, което притежава 50 % от дяловете на юридическото лице, описано във втората част на първия преюдициален въпрос, също да се счита за свързано юридическо лице по смисъла на член 2 от Регламент № 269/2014?
3) Включват ли лицата, образуванията или органите, посочени в член 11, параграф 1, буква б) от Регламент № 269/2014, и свързаните юридически лица по смисъла на член 2 от същия регламент?
4) Длъжни ли са съдилищата при разглеждане на всички искове да извършват служебна проверка дали някоя от страните по делото е лице от посочените в член 2 или член 11, параграф 1, буква а) или буква б) от Регламент № 269/2014?
5) Какви правни последици произтичат от разпоредбата на член 11, параграф 1 от Регламент № 269/2014, която предвижда, че исковете, предявени от лицата, посочени в букви а) и б) на същата разпоредба, „не се удовлетворяват“
Или възможно ли е да се приеме, че съдът може да се произнесе по същество по тези искове, когато в диспозитива на решението си постанови, че същото не може да бъде изпълнено, докато тези лица са включени в съответния списък?
6) Член 11, параграф 1 от Регламент № 269/2014 има ли правно действие, когато не ищецът, а ответникът е лице от посочените в буква а) или буква б) на този параграф?
7) Трябва ли в мотивите на решението на съда да се оповестяват данните (име и фамилия) за физическото лице, на което са наложени санкции
Трябва ли при публикуване на решението на съда тези лични данни да бъдат псевдонимизирани?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-155/24: Nederlandse Voedsel- en Warenautoriteit и др., Заключение от 4 септември 2025 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 1 от [Директива 2014/40] да се тълкува в смисъл, че всички непубликувани в Официален вестник на Европейския съюз стандарти ISO без изключение са непротивопоставими на частноправните субекти, в това число и на фондацията, независимо че съответният частноправен субект е имал възможност да се запознае с тези стандарти и да ги получи (срещу възнаграждение)?
2) Трябва ли непротивопоставимостта на частноправните субекти на член 4, параграф 1 от [Директива 2014/40] поради обстоятелството, че тази разпоредба препраща към стандарти ISO, които не са публикувани в [Официален вестник], да се разбира в смисъл, че забранява лишаване от правото да се изисква осигуряване на съответствието с определените в член 3, параграф 1 от [Директива 2014/40] максимални равнища на емисии от катран, никотин и въглероден оксид?
3) Трябва ли изразът „употреба по предназначение“, който се съдържа в определението на „емисии“ в [член 2, точка 21] от [Директива 2014/40], да се тълкува в смисъл, че при измерването се изисква максимално доближаване до поведението на човек при пушене и отчитане поне частично на покриването на малките дупчици за вентилация в цигарения филтър и/или обема на дима и честотата на вдишването му, или в смисъл на употреба на цигара само чрез процес на горене?
4а) Ако с оглед на отговора на третия въпрос стандартите ISO, посочени в член 4, параграф 1 от Директива 2014/40/ЕС, не са подходящи за измерване на равнищата на емисиите: [а)] преследваната с [Директива 2014/40] цел за високо равнище на защита на общественото здраве, особено на младите хора, означава ли, че принципите на правна сигурност и на законоустановеност не изключват възможността на производителите на тютюневи изделия да се противопостави алтернативен метод за измерване?
4б) могат ли държавите членки сами да определят или евентуално временно да прилагат алтернативен метод за измерване и (освен това) да го противопоставят на производителите на тютюневи изделия, и
4в) как използването на алтернативен метод за измерване се отнася към преследваната с [Директива 2014/40] цел за (максимална) хармонизация и улесняване на безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-427/25: Uffida, Определение от 2 септември 2025 г.
Съществуват ли изключителни обстоятелства, които да обосновават извънредна спешност за произнасяне по преюдициалните въпроси и да наложат прилагането на ускорено преюдициално производство по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Може ли ограничението на срока за съхранение на релевантните данни или големият брой засегнати лица и производства да се приемат като достатъчни основания за прилагане на ускорено производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/25: Eneco Wind Belgium, Определение от 2 септември 2025 г.
Наличието на изключителни обстоятелства, които могат да обосноват извънредна спешност за произнасяне по преюдициални въпроси съгласно член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда.
Достатъчни ли са важността на въпросите относно възобновяемите енергийни източници и обстоятелства като забавяне при отправяне на преюдициалното запитване, за да се приеме, че е налице необходимост от ускорена процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.