Съд на Европейския съюз
Съд на Европейския съюз
Дело C-722/23: Rugu, Заключение от 10 юли 2025 г.
Когато съдилищата на изпълняващата [ЕЗА] държава членка констатират, че при предаване на издирваното лице на издаващата държава членка съществува риск от нарушаване на основните права на това лице във връзка с изпълнението на чуждестранното наказание, поради което следва да се откаже изпълнението на [ЕЗА], член 4, точка 6 от Рамково решение [2002/584] допуска ли съдилищата на изпълняващата държава членка, които констатират, че издирваното лице пребивава в последната държава, да решат впоследствие, че в съответствие с разпоредбата, която транспонира член 4, точка 6 от [това] рамково решение в националния правен ред, наказанието лишаване от свобода, което е наложено в държавата членка, издала [ЕЗА], и е посочено в тази заповед за арест, следва да бъде изпълнено в изпълняващата държава членка?
Трябва ли член 4[, точка] 6 от Рамково решение [2002/584] да се тълкува в смисъл, че когато съдилищата на държавата членка, изпълняваща [ЕЗА], са установили, че в случай на предаване на издирваното лице на издаващата държава членка съществува опасност от засягане на основните права на това лице вследствие на изпълнението на наложеното в чужбина наказание, поради което следва да се откаже изпълнението на европейската заповед за арест, той задължава съдилищата на изпълняващата държава да проверят, за да се избегне да остане ненаказано издирваното лице, което е гражданин на тази държава или пребивава в нея, дали е целесъобразно да се разпореди в съответствие с разпоредбата, която транспонира в националния правен ред посочения член 4[, точка] 6, изпълнението в изпълняващата държава членка на наказанието лишаване от свобода, наложено на съответното лице в държавата членка, издала [ЕЗА], което наказание е посочено в този акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-797/23: Meta Platforms Ireland (Compensation équitable), Заключение от 10 юли 2025 г.
1) Може ли член 15 от [Директива 790/2019] да се тълкува в смисъл, че не допуска въвеждането на национални разпоредби като предвидените в член 43-bis от Закон [№ 633/1941] и в Решение 3/23/CONS на [AGCOM] в частта, в която:
а) налагат на [доставчиците на услуги на информационното общество (ДУИО)] задължения за възнаграждение (справедливо обезщетение) в допълнение към изключителните права, посочени в член 15 от Директива 2019/790, в полза на издателите;
б) налагат на посочените [ДУИО]:
– задължение да започнат преговори с издателите,
– задължение да предоставят на издателите и на [AGCOM] необходимата информация за целите на определянето на справедливото обезщетение,
– както и задължение да не ограничават видимостта на съдържанието на издателите в резултатите от търсенията до приключване на преговорите,
в) предоставят на [AGCOM]:
– правомощия за надзор и за налагане на санкции,
– правомощия за установяване на референтните критерии за определяне на справедливо обезщетение,
– правомощия за определяне на точния размер на справедливото обезщетение при липса на споразумение между страните?
2) Допуска ли член 15 от Директива 2019/790 национални разпоредби като посочените в точка 1 по-горе, които налагат на [ДУИО] задължение за разкриване на данни, което подлежи на контрол от страна на [AGCOM] и чието неспазване води до налагане на административни санкции?
3) Допускат ли […] принципи[те] на свобода на стопанската инициатива, закрепен в членове 16 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на свободна конкуренция, съгласно член 109 ДФЕС, и на пропорционалност, закрепен в член 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национални разпоредби като посочените по-горе, които:
а) въвеждат в допълнение към изключителните права по член 15 от Директива 2019/790 EUCD права на възнаграждение, чието прилагане е съпроводено от посоченото по-горе, задължение за доставчиците на услуги на информационното общество [ДУИО] да започнат преговори с издателите, да предоставят на издателите и/или на [AGCOM] информацията, необходима за определяне на справедливо обезщетение, както и да не ограничават видимостта на съдържанието на издателите в резултатите от търсенията в очакване на такива преговори;
б) предоставят на [AGCOM]:
– правомощия за надзор и за налагане на санкции,
– правомощия за установяване на референтните критерии за определяне на справедливо обезщетение,
– правомощия за определяне на точния размер на справедливото обезщетение при липса на споразумение между страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-483/23: T Trust, Заключение от 10 юли 2025 г.
1) Следва ли член 2, параграф 1 от Регламент [№ 269/2014] да се тълкува в смисъл, че мярката за замразяване може да бъде наложена и в случай на активи или ресурси, предоставени в доверителна собственост от учредител, посочен в приложение I към този регламент (посочено или включено в списъка лице), който трябва да се счита за собственик на тези активи или ресурси?
2) При отрицателен отговор,, следва ли член 2, параграф 1 от Регламент [№ 269/2014] да се тълкува в смисъл, че мярката за замразяване може да бъде наложена и в случай на активи или ресурси, предоставени в доверителна собственост от учредител, посочен в приложение I към този регламент (посочено или включено в списъка лице), който трябва да се счита за субект, свързан с лицето, на което принадлежат активите или ресурсите?
3) При отрицателен отговор, следва ли член 2, параграф 1 от Регламент [№ 269/2014] да се тълкува в смисъл, че мярката за замразяване може да бъде наложена и в случай на активи или ресурси, предоставени в доверителна собственост от учредител, посочен в приложение I към Регламента (посочено или включено в списъка лице), който трябва да се счита за субект, контролиращ активите или ресурсите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-199/24: Legal Newsdesk Sweden, Заключение от 10 юли 2025 г.
1) Позволява ли член 85, параграф 1 от ОРЗД на държавите членки да приемат законодателни мерки в допълнение към мерките, които трябва да приемат по член 85, параграф 2 от този регламент, по отношение на обработването на лични данни за цели, различни от журналистически цели или целите на академичното, художественото или литературното изразяване?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос: позволява ли член 85, параграф 1 от ОРЗД да се съгласува правото на защита на личните данни в съответствие с този регламент с правото на свобода на изразяване и информация, което означава, че единственото средство за правна защита, с което разполага лице, чиито лични данни се обработват чрез предоставяне на публичен достъп в интернет срещу заплащане до постановени срещу това лице присъди, е образуването на наказателно производство за клевета или претендирането на обезщетение за вреди вследствие на клевета?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос или отрицателен отговор на втория въпрос: може ли дейност, която се състои в предоставянето на публичен достъп в интернет срещу заплащане до публични документи под формата на присъди, без да се извършва обработване или редактиране, да представлява обработване на лични данни за посочените в член 85, параграф 2 от ОРЗД цели?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-446/24: Freie Hansestadt Bremen, Заключение от 9 юли 2025 г.
Трябва ли член 3, точка 6 и член 11, параграф 2 от Директива [2008/115], да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която по принцип предвижда налагане на забрана за влизане с неограничена продължителност на лице, чието право на пребиваване е прекратено и по отношение на което е издадено решение за връщане, тъй като лицето представлява терористична заплаха?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-496/24: Stichting de Thuiskopie, Заключение от 9 юли 2025 г.
1. Може ли възпроизвеждане с описаните в [точка 7 от настоящото заключение] характеристики (offline streaming copy — офлайн копие на стрийминг съдържание), включително като се вземе предвид проверката на три етапа (член 5, параграф 5 от [Директива 2001/29]), да се счита за възпроизвеждане, „извършвано от физическо лице за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от тази директива?
2. Допускат ли целите на Директива [2001/29], включително целите за високо равнище на закрила на авторите, за справедлив баланс между интересите на носителя на правата и интересите на ползвателя, както и за съгласувано и технически неутрално прилагане на изключенията и ограниченията от държавите членки, национална правна уредба, съгласно която изключението за копиране за лично ползване не обхваща и създаването на офлайн копия на стрийминг съдържание?
3. От значение ли е за отговора на единия от двата или и на двата предходни въпроса дали носителите на права получават възнаграждение за всяко създадено офлайн копие на стрийминг съдържание, или получават възнаграждение, което се основава на това колко пъти ползвателят на стрийминг услугата възпроизвежда офлайн копието на стрийминг съдържание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-826/24: Комисия/Google и Alphabet, Определение от 30 юни 2025 г.
Допустимо ли е запазването на поверителното третиране на информация, която вече е била предмет на такова третиране в първоинстанционното производство, и в производството пред Съда по отношение на същите страни?
При какви условия и процедури страна може да поиска поверително третиране на информация пред Съда, когато тази информация вече е била третирана като поверителна в първоинстанционното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-50/24: Danané, Заключение от 26 юни 2025 г.
1) Попада ли в приложното поле на член 43 от [Директивата за процедурите] процедура за разглеждане на молба за международна закрила, подадена на границата или в транзитна зона от кандидат, който в хода на тази процедура е задържан в място, което географски се намира на територията на страната, но което по силата на нормативен текст e приравнено на място, което се намира на границата?
2) Продължава ли да попада в приложното поле на член 43 от [Директивата за процедурите] разглеждането на такава молба за международна закрила на кандидат, който след изтичането на срока от четири седмици, предвиден в член 43, параграф 2 от [Директивата за процедурите], съгласно националното право се допуска автоматично на територията на страната, но продължава да бъде задържан на основание на ново решение за задържане в същото място за задържане, което първоначално е считано за място, което се намира на границата, но вече се класифицира от властите като място, което се намира на територията на страната?
– Може ли в рамките на една и съща процедура за международна закрила едно и също място за задържане първоначално да бъде приравнено по силата на нормативен текст на място, което се намира на границата, а след като кандидатът получи разрешение за влизане на територията на страната поради изтичането на срока от четири седмици или вследствие на решение за допълнително разглеждане, да се счита за място, което се намира на територията на страната?
– Каква е последицата от задържането на кандидата на същото място, което географски се намира на територията на страната, но което първоначално е приравнено на място, което се намира на границата, и което впоследствие е класифицирано от белгийските власти като място за задържане на територията на страната поради изтичането на срока от четири седмици, за компетентността във времето и за материалната компетентност на решаващия орган?
3.1) Може ли решаващият орган, който започва разглеждането на молба за международна закрила в рамките на процедура на границата и който не спазва срока от четири седмици, предвиден в член 43, параграф 2 от [Директивата за процедурите] за произнасяне по тази молба, или който предварително взема решение за допълнително разглеждане, въпреки че всички действия по разследването, включително личното интервю, са проведени преди изтичането на този срок, да продължи да разглежда тази молба с предимство по смисъла на член 31, параграф 7 от тази директива, когато въз основа на решението на друг орган кандидатът остава задържан в същото място за задържане, което първоначално е било приравнено на място, което се намира на границата, с мотива, че неговото задържане е необходимо „с цел установяване на елементите, на които се основава молбата за международна закрила, което не би могло да бъде извършено, ако кандидатът не е задържан, особено когато съществува риск кандидатът да се укрие“?
3.2) Може ли решаващият орган, който започва разглеждането на молба за международна закрила в рамките на процедура на границата и който не спазва срока от четири седмици, предвиден в член 43, параграф 2 от [Директивата за процедурите] за произнасяне по тази молба, или който предварително взема решение за допълнително разглеждане, без да проведе лично интервю с кандидата в рамките на този срок, да продължи да разглежда тази молба с предимство по смисъла на член 31, параграф 7 от тази директива, когато въз основа на решението на друг орган кандидатът остава задържан в същото място за задържане, което първоначално е било приравнено на място, което се намира на границата, с мотива, че неговото задържане е необходимо „с цел установяване на елементите, на които се основава молбата за международна закрила, което не би могло да бъде извършено, ако кандидатът не е задържан, особено когато съществува риск кандидатът да се укрие“?
4) Съвместимо ли е такова прилагане на националната правна уредба с изключителния характер на задържането на кандидата, който произтича от член 8 от [Директивата за приемането] и от общата цел на [Директивата за процедурите]?
5) Трябва ли член 31, параграфи 7 и 8, член 43 и член 46 от [Директивата за процедурите] във връзка с член 47 от Хартата [на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)], да се тълкуват в смисъл, че когато [запитващата юрисдикция] е сезиран[а] с жалба срещу решение, взето в рамките на процедура, започнала на границата, тя трябва да разгледа служебно въпроса за превишаване на срока от четири седмици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-738/22: Google и Alphabet/Комисия, Заключение от 19 юни 2025 г.
Неправилна преценка на причинно-следствената връзка между условията за предварително инсталиране в договорите за дистрибуция на мобилни приложения (ДДМП) и техния отстраняващ ефект
Неправилна преценка относно годността на ДДМП да отстранят също толкова ефективни конкуренти
Неправилна квалификация и преценка на задълженията за избягване на фрагментирането (СИФ) и последиците от тях
Неправилно отхвърляне на обективната обосновка на задълженията за съвместимост в СИФ
Неправилно потвърждаване на единното продължено нарушение след отмяната на констатацията за злоупотреба чрез споразуменията за подялба на приходи (СПП) в съответствие с портфейла
Неправилно упражняване на правомощието за пълен съдебен контрол при определяне на размера на глобата
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-590/23: Pelham (Notion de “pastiche”), Заключение от 17 юни 2025 г.
1. Следва ли да се смята, че ограничителната разпоредба относно използването за целите на имитацията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от [Директива 2001/29] е субсидиарна разпоредба, която се прилага при всички обстоятелства, и най-малкото по отношение на творческа интерпретация на съществуващо произведение или друг обект, включително по отношение на „семплирането“
По отношение на понятието за имитация прилагат ли се ограничителни критерии като изискването за хумор, имитация на стил или отдаване на почит?
2. Изисква ли използването „за целите“ на имитацията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от [Директива 2001/29] да се установи намерение на ползвателя да използва закрилян от авторско право обект за целите на имитацията или е достатъчно характерът на имитация да е видим за лицето, което познава съответния закрилян обект и притежава необходимото за възприемането на имитацията интелектуално разбиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.