Съд на Европейския съюз
Съд на Европейския съюз
Дело C-461/25: Telly и Česká asociace satelitních operátorů/Комисия, Определение от 8 октомври 2025 г.
Следва ли да се запази поисканото поверително третиране на определени материали и пред Съда на Европейския съюз, когато то е било уважено на първа инстанция?
Загубва ли смисъл искането за поверително третиране, когато материалите вече са известни на страната, спрямо която се иска поверителност, или са били оповестени в публични документи?
Какви действия следва да предприемат жалбоподателите по отношение на информацията, за която поверителното третиране е отказано, преди връчването на жалбата на другите страни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-570/25: Arysta Lifescience/EFSA, Определение от 29 септември 2025 г.
Разрешава ли член 160, параграф 7 от Процедурния правилник постановяване на временни мерки по обезпечително производство преди изслушване на другата страна и при какви условия те могат да бъдат изменяни или отменяни?
Следва ли да бъде спряно изпълнението на решение на институция на ЕС, което предвижда разкриване на поверителна информация, с цел да се гарантира ефективността на обезпечителното производство и да се предотврати настъпването на сериозна и непоправима вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-353/25: Tværkilde, Определение от 26 септември 2025 г.
Какви са последиците за производството пред Съда на ЕС при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой орган е компетентен да определи разходите по производството в случай на оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-474/24: NADA Austria и др., Заключение от 25 септември 2025 г.
1) Попада ли обработване на данни на лица — при което имената на тези лица, практикуваните от тях спортове, извършените от тях нарушения на антидопингови правила, наложените им санкции и началните и крайните дати на тези санкции се публикуват в табличен вид на общодостъпна част от уебсайта https://www.nada.at/de/recht/suspendierungen-sperren, на [NADA] и се посочват в общодостъпни прессъобщения на […] [ÖADR] на адрес: https://www.oeadr.at — в приложното поле на правото на Съюза по смисъла на член 16, параграф 2, първо изречение ДФЕС и приложим ли е поради това към такова обработване на лични данни Регламент (ЕС) 2016/679 от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните, наричан по-нататък „ОРЗД“)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Представлява ли информацията, че дадено лице е извършило нарушение на антидопингови правила и че поради това е лишено от право на участие в (национални и международни) състезания, „данни за здравословното състояние“ по смисъла на член 9 от ОРЗД?
3) Допуска ли ОРЗД, имайки предвид по-конкретно член 6, параграф 3, втора алинея от същия регламент, национална правна уредба, която предвижда, че имената на лицата, за които се отнасят решенията на Антидопингова правна комисия, Австрия или на Независима арбитражна комисия, Австрия, периода на лишаване от състезателни права и причините за това трябва да се публикуват, но по начин, който не допуска от тези данни да се изведат данни за здравословното състояние на тези лица
От значение ли е в това отношение обстоятелството, че съгласно тази национална правна уредба посочената информация може да не се оповестява публично само ако съответният субект на данни е непрофесионален спортист, ненавършило пълнолетие лице или лице, което чрез разкриването на информация или на други указания значително е допринесло за разкриването на потенциални антидопингови нарушения?
4) Изисква ли ОРЗД, имайки предвид по-конкретно принципите, установени в член 5, параграф 1, букви а) и в) от същия регламент, преди посоченото публикуване винаги да се проверява дали има баланс между, от една страна, засягането на лични интереси на съответния субект на данни, и от друга страна, интереса на обществеността да бъде информирана за извършваните от спортисти нарушения на антидопинговите правила?
5) Представлява ли информацията, че дадено лице е извършило определено свързано с употребата на допинг нарушение и че поради това нарушение споменатото лице е било лишено от участие в (национални и международни) състезания, обработване на лични данни, свързани с присъди и нарушения, по смисъла на член 10 от ОРЗД?
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос:
Трябва ли да подлежат на съдебен контрол дейностите, респ. решенията на официален орган, на който съгласно член 10 от ОРЗД е възложен контролът върху обработването на лични данни, свързани с присъди и нарушения или отнасящите се за тях мерки за сигурност?
7) Допустима ли е или става ли впоследствие допустима жалба по член 77 от ОРЗД относно твърдяно нарушение по член 17 от ОРЗД, при положение че към момента на подаване на жалбата до надзорния орган и произнасяне на решението му все още липсва обработване на лични данни на субекта на данни, но обработването става факт в хода на производството пред сезирания с жалбата съд, ако още към момента на подаване на жалбата има конкретни индикации, че обработването на лични данни от страна на администратора предстои непосредствено или в близко бъдеще?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-270/25: Melnichenko/Съвет, Определение от 24 септември 2025 г.
Представлява ли решението за временно преместване на длъжностно лице по време на вътрешно разследване подготвителен акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване, ако не поражда самостоятелни правни последици за засегнатото лице?
Могат ли исканията, свързани с твърдени нередности в досъдебното производство, да бъдат предмет на самостоятелно обжалване при липса на достатъчно конкретни и доказани нарушения, засягащи правото на защита?
Явяват ли се отказът за съдействие и отказът за разрешение за използване на определени документи актове, които пораждат правни последици по смисъла на член 270 ДФЕС, когато не се засягат пряко правата на жалбоподателката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-270/25: Melnichenko/Съвет, Определение от 24 септември 2025 г.
Какви са изискванията за новост на растителния сорт съгласно член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2100/94 и как следва да се оценява търговската експлоатация на сорта при преценката на новостта?
Обосновават ли представените доказателства за търговска експлоатация на сортовете „Cripps Pink“ и „Cripps Red“ преди релевантната дата сериозни съмнения относно изпълнението на изискването за новост и предпоставят ли откриване на производство за обявяване на нищожност на основание член 53а от Регламент (ЕО) № 874/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-572/25: Brasserie Nationale и Munhowen/Комисия, Определение от 24 септември 2025 г.
Следва ли да се приеме, че са представени достатъчно доказателства за реално използване на по-ранната марка по смисъла на член 42, параграф 2 от Регламент 207/2009?
Извършен ли е задълбочен анализ на доказателствата за реално използване на по-ранната марка и изложени ли са достатъчно съображения относно тяхната релевантност и доказателствена стойност съгласно член 94, параграф 1 от Регламент 2017/1001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-206/25: Комисия/Bindl, Определение от 24 септември 2025 г.
Приложимо ли е изключението по член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 в случай, когато исканият за достъп документ не съдържа специфични търговски тайни или чувствителни данни, които могат да засегнат търговските интереси на жалбоподателя?
Налице ли е конкретна и реална опасност за търговските интереси на жалбоподателя вследствие на предоставянето на достъп до искания документ?
Следва ли общественият интерес от прозрачност и контрол върху износа на опасни химикали да надделее над необходимостта от защита на търговските интереси в конкретния случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-188/24: WebGroup Czech Republic и NKL Associates, Заключение от 18 септември 2025 г.
На първо място, следва ли разпоредби, попадащи в обхвата на наказателното право, по-специално общи и абстрактни разпоредби, които определят определено поведение като престъпление, подлежащо на наказателно преследване, да се считат за попадащи в обхвата на „координираното поле“ по смисъла на Директива 2000/31, когато те са приложими както към поведението на доставчик на услуга на информационното общество, така и към всяко друго физическо или юридическо лице
Или следва да се приеме, че тъй като единствената цел на директивата е да хармонизира определени правни аспекти на такива услуги, без да хармонизира наказателното право като такова, и тъй като тя предвижда само изисквания, приложими към услугите, такива наказателни разпоредби не могат да се считат за изисквания, приложими към започването и осъществяването на дейността на услугите на информационното общество, попадащи в „координираното поле“ на тази директива
По-специално, попадат ли наказателните разпоредби, предназначени да гарантират защитата на непълнолетните, в обхвата на това „координирано поле“?
Следва ли изискването издателите на онлайн комуникационни услуги да въведат мерки за предотвратяване на достъпа на непълнолетни до порнографско съдържание, което те разпространяват, да се счита за попадащо в обхвата на „координираното поле“ на Директива 2000/31, която хармонизира само определени правни аспекти на съответните услуги, доколкото това задължение се отнася до осъществяването на дейността на услуга на информационното общество, тъй като се отнася до поведението на доставчика на услугата и качеството или съдържанието на услугата, но не засяга обаче установяването на доставчиците на услуги, търговските съобщения, електронните договори, правилата за отговорността на посредниците, кодексите за поведение, извънсъдебното разрешаване на спорове, съдебните действия или сътрудничеството между държавите членки и следователно не се отнася до някой от предметите, уредени от хармонизиращите разпоредби на глава II от тази директива?
Ако отговорът на предходните въпроси е положителен, как следва да се съгласуват изискванията на Директива 2000/31 с тези, произтичащи от защитата на правата на човека и основните свободи в Европейския съюз, по-специално защитата на човешкото достойнство и най-добрия интерес на детето, гарантирани от членове 1 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз и от член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, когато самото приемане на индивидуални мерки, взети по отношение на дадена услуга, не изглежда да осигурява ефективна защита на тези права
Съществува ли общ принцип на правото на ЕС, който позволява на държавите членки да предприемат, по-специално в случай на спешност, мерки – включително когато те са общи и абстрактни по отношение на категория доставчици на услуги – които са необходими за защита на непълнолетните срещу нарушения на тяхното достойнство и интегритет, чрез дерогация, когато е необходимо, по отношение на доставчиците, регулирани от Директива 2000/31, от принципа на регулиране на тези доставчици от държавата им по произход, установен в тази директива?
Следва ли забраната, наложена на операторите на електронна услуга за подпомагане на водачите или услуга за навигация, основана на геолокация, за разпространение на съобщения и индикации, публикувани от потребителите на тази услуга и които могат да позволят на други потребители да избегнат определени пътни проверки, да се счита за попадаща в „координираното поле“ по смисъла на Директива 2000/31, доколкото, въпреки че се отнася до осъществяването на дейността на услуга на информационното общество, тъй като се отнася до поведението на доставчика на услугата, качеството или съдържанието на услугата, не засяга обаче установяването на доставчика на услуги, търговските съобщения, електронните договори, отговорността на посредниците, кодексите за поведение, извънсъдебното разрешаване на спорове, съдебните действия или сътрудничеството между държавите членки и следователно не се отнася до някой от предметите, уредени от хармонизиращите разпоредби, предвидени в глава II на тази директива?
Следва ли забрана за излъчване, която има за цел по-специално да предотврати лица, издирвани за престъпления или нарушения, или които представляват заплаха за обществения ред или сигурност, да могат да избегнат пътни проверки, да попада в обхвата на изискванията, свързани с осъществяването на дейността на услуга на информационното общество, които държава членка не може да наложи на доставчик на услуги на информационното общество, установен в друга държава членка, доколкото съображение 26 от Директива 2000/31 гласи, че директивата не може да попречи на държавите членки да прилагат своите национални правила по наказателното право и наказателното производство с оглед предприемане на всички разследващи и други мерки, необходими за откриването и преследването на престъпления?
Следва ли член 15 от Директива 2000/31, който забранява налагането на доставчиците на услуги на общо задължение за наблюдение – с изключение на задълженията, приложими към конкретен случай – да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на разпоредба, която просто постановява, че операторите на електронна услуга за подпомагане на водачите или услуга за навигация, основана на геолокация, не трябва да разпространяват, в конкретни случаи и в рамките на тази услуга, определени категории съобщения и индикации, без операторът да трябва да е наясно със съдържанието им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.