4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-177/09: Le Poumon vert de la Hulpe и др., Определение от 17 ноември 2011 г.
Попада ли в приложното поле на Директива 85/337 проект, приет с национален законодателен акт, когато този акт само ратифицира административен акт без съществена законодателна процедура?
Необходимо ли е националното право да предвижда възможност за съдебен или друг независим контрол върху спазването на условията за прилагане на член 1, параграф 5 от Директива 85/337 по отношение на законодателни актове, разрешаващи проекти, които могат да имат значително въздействие върху околната среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-496/09: Комисия/Италия, Съдебно решение от 17 ноември 2011 г.
Налице ли е неизпълнение от страна на Италианската република на задължението да приеме всички необходими мерки за изпълнение на съдебното решение относно възстановяването на държавни помощи, обявени за незаконосъобразни и несъвместими с общия пазар?
Може ли Италианската република да се позове на абсолютна невъзможност за изпълнение на задължението за възстановяване на помощите поради вътрешни трудности и липса на информация за бенефициерите и размера на помощите?
Пропорционални и обосновани ли са поисканите от Комисията периодична имуществена санкция и еднократно платима сума с оглед на тежестта, продължителността и характера на нарушението, както и на платежоспособността на Италианската република?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-454/10: Jestel, Съдебно решение от 17 ноември 2011 г.
Трябва ли член 202, параграф 3, второ тире от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че лице, което, без да взема пряко участие в неправомерното въвеждане на стоки на митническата територия на Съюза, е действало като посредник при сключването на договори за продажба, отнасящи се до посочените стоки, трябва да се счита за участвало в това въвеждане
В случай че това е така, възниква ли за подобно лице митническо задължение въз основа на тази разпоредба единствено при условие че то е знаело за неправомерността на въвеждането на съответните стоки, или е достатъчно само да е предполагало за нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-112/10: Zaza Retail, Съдебно решение от 17 ноември 2011 г.
Изразът „условията в законодателството на държавата членка“ в член 3, параграф 4, буква а) от Регламента за несъстоятелността обхваща ли и условията, които изискват определено качество или интерес, за да може съответното лице, например прокуратурата на друга държава членка, да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, или тези условия се отнасят само до материалните предпоставки за откриването и провеждането на това производство?
Може ли понятието „кредитор“ в член 3, параграф 4, буква б) от Регламента да се тълкува широко, така че и орган на държава членка, който съгласно нейното право е компетентен да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност и действа в общ интерес и като представител на всички кредитори, да може надлежно да поиска образуване на частично производство по несъстоятелност по член 3, параграф 4, буква б)?
Ако понятието „кредитор“ обхваща и органа на държава членка, който съгласно нейното право е компетентен да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, необходимо ли е за прилагането на член 3, параграф 4, буква б) от Регламента този орган да докаже, че действа в интерес на кредиторите, които от своя страна имат местожителство, седалище или обичайно пребиваване в държавата на този орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-319/10: X и X BV, Съдебно решение от 10 ноември 2011 г.
При обстоятелства като разглежданите по главното производство, при които декларации за митнически режим на допускане за свободно обращение са подадени преди 27 септември 2005 г., може ли да се прави позоваване на решението на Органа за уреждане на спорове на Световната търговска организация (СТО) от 27 септември 2005 г. за приемане на доклад на апелативния орган на СТО (WT/DS269/AB/R, WT/DS286/AB/R) и два доклада на специална група на СТО (WT/DS269/R и WT/DS286/R), както са изменени с доклада на апелативния орган, в рамките на тълкуването на глава 2, допълнителна забележка 7 от Комбинираната номенклатура, фигурираща в Регламент (EО) № 1810/2004 на Комисията от 7 септември 2004 г. за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, или в рамките на преценката на валидността на тази допълнителна забележка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-212/09: Комисия/Португалия, Съдебно решение от 10 ноември 2011 г.
Допустимо ли е португалската държава да запази особени права, свързани с привилегировани акции („golden shares“) в приватизираното дружество GALP Energia SGPS SA, без това да представлява ограничение на свободното движение на капитали по член 56 ЕО?
Могат ли ограниченията, произтичащи от тези особени права, да бъдат обосновани с оглед на обществения интерес, по-специално с целта да се гарантира сигурността на енергоснабдяването или чрез позоваване на член 86, параграф 2 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-259/10: The Rank Group, Съдебно решение от 10 ноември 2011 г.
Различното третиране по ДДС на доставки на услуги, които са идентични от гледна точка на потребителя, или на сходни доставки на услуги, които задоволяват едни и същи нужди на потребителя, само по себе си достатъчно ли е, за да се приеме, че е налице нарушение на принципа на данъчен неутралитет, или трябва да се вземе предвид (и ако това е така, как) правният и икономическият контекст; дали е налице конкуренция между идентичните услуги, респективно между сходните услуги; и/или дали различното третиране по ДДС е довело до нарушаване на конкуренцията?
Когато е налице различно третиране на две хазартни игри от гледна точка на освобождаването от данък върху добавената стойност съгласно член 13, Б, буква е) от Шеста директива, принципът на данъчен неутралитет трябва ли да се тълкува в смисъл, че е необходимо да се отчита обстоятелството, че тези две игри попадат в различни лицензионни категории и за тях се прилагат различни правни режими в областта на контрола и регулирането?
За да се прецени в светлината на принципа на данъчен неутралитет дали два вида монетни игрални автомати са сходни и е необходимо да бъдат третирани по еднакъв начин, що се отнася до данък върху добавената стойност, трябва ли да се провери дали употребата на тези видове игрални автомати от гледна точка на средния потребител е сходна и задоволява едни и същи негови нужди, като обстоятелствата, които могат да се съобразят в това отношение, са по-специално минималните и максималните залози и печалби и шансовете за печалба?
Принципът на данъчен неутралитет следва ли да се тълкува в смисъл, че данъчнозадълженото лице може да иска възстановяване на платения по някои доставки на услуги данък върху добавената стойност, като твърди, че е налице нарушение на този принцип, при положение че данъчните органи на съответната държава членка на практика са третирали сходни доставки на услуги като освободени доставки, въпреки че според релевантното национално законодателство те не са освободени от данък върху добавената стойност?
Принципът на данъчен неутралитет следва ли да се тълкува в смисъл, че при искане за възстановяване на данък върху добавената стойност, основано на нарушение на този принцип, държавата членка, която е упражнила правото си на преценка по член 13, Б, буква е) от Шеста директива и е освободила от данък върху добавената стойност предоставянето на достъп до съоръженията за игра на хазартни игри, но е изключила от това освобождаване категория автомати, отговарящи на някои критерии, може да възрази, че е изпълнила надлежно задълженията си във връзка с въвеждането на нов вид автомати, които не отговарят на тези критерии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-444/10: Schriever, Съдебно решение от 10 ноември 2011 г.
Следва ли член 5, параграф 8 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че представлява прехвърляне на съвкупност или на част от активи прехвърлянето на правото на собственост върху стоките в наличност и върху търговското оборудване на магазин за търговия на дребно — едновременно с отдаването под наем на приобретателя за неопределен срок и на помещенията на посочения магазин, като обаче договорът за наем може да бъде прекратен с краткосрочно предизвестие от всяка от двете страни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-405/10: QB, Съдебно решение от 10 ноември 2011 г.
Трябва ли разпоредбите на член 37 от Регламент № 1013/2006 във връзка с Регламент № 1418/2007 да се тълкуват в смисъл, че съдържат забрана за превоз за Ливан на отпадъци от група B1120 от приложение IX към Базелската конвенция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.