4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-319/10: X и X BV, Съдебно решение от 10 ноември 2011 г.
При обстоятелства като разглежданите по главното производство, при които декларации за митнически режим на допускане за свободно обращение са подадени преди 27 септември 2005 г., може ли да се прави позоваване на решението на Органа за уреждане на спорове на Световната търговска организация (СТО) от 27 септември 2005 г. за приемане на доклад на апелативния орган на СТО (WT/DS269/AB/R, WT/DS286/AB/R) и два доклада на специална група на СТО (WT/DS269/R и WT/DS286/R), както са изменени с доклада на апелативния орган, в рамките на тълкуването на глава 2, допълнителна забележка 7 от Комбинираната номенклатура, фигурираща в Регламент (EО) № 1810/2004 на Комисията от 7 септември 2004 г. за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, или в рамките на преценката на валидността на тази допълнителна забележка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-212/09: Комисия/Португалия, Съдебно решение от 10 ноември 2011 г.
Допустимо ли е португалската държава да запази особени права, свързани с привилегировани акции („golden shares“) в приватизираното дружество GALP Energia SGPS SA, без това да представлява ограничение на свободното движение на капитали по член 56 ЕО?
Могат ли ограниченията, произтичащи от тези особени права, да бъдат обосновани с оглед на обществения интерес, по-специално с целта да се гарантира сигурността на енергоснабдяването или чрез позоваване на член 86, параграф 2 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-259/10: The Rank Group, Съдебно решение от 10 ноември 2011 г.
Различното третиране по ДДС на доставки на услуги, които са идентични от гледна точка на потребителя, или на сходни доставки на услуги, които задоволяват едни и същи нужди на потребителя, само по себе си достатъчно ли е, за да се приеме, че е налице нарушение на принципа на данъчен неутралитет, или трябва да се вземе предвид (и ако това е така, как) правният и икономическият контекст; дали е налице конкуренция между идентичните услуги, респективно между сходните услуги; и/или дали различното третиране по ДДС е довело до нарушаване на конкуренцията?
Когато е налице различно третиране на две хазартни игри от гледна точка на освобождаването от данък върху добавената стойност съгласно член 13, Б, буква е) от Шеста директива, принципът на данъчен неутралитет трябва ли да се тълкува в смисъл, че е необходимо да се отчита обстоятелството, че тези две игри попадат в различни лицензионни категории и за тях се прилагат различни правни режими в областта на контрола и регулирането?
За да се прецени в светлината на принципа на данъчен неутралитет дали два вида монетни игрални автомати са сходни и е необходимо да бъдат третирани по еднакъв начин, що се отнася до данък върху добавената стойност, трябва ли да се провери дали употребата на тези видове игрални автомати от гледна точка на средния потребител е сходна и задоволява едни и същи негови нужди, като обстоятелствата, които могат да се съобразят в това отношение, са по-специално минималните и максималните залози и печалби и шансовете за печалба?
Принципът на данъчен неутралитет следва ли да се тълкува в смисъл, че данъчнозадълженото лице може да иска възстановяване на платения по някои доставки на услуги данък върху добавената стойност, като твърди, че е налице нарушение на този принцип, при положение че данъчните органи на съответната държава членка на практика са третирали сходни доставки на услуги като освободени доставки, въпреки че според релевантното национално законодателство те не са освободени от данък върху добавената стойност?
Принципът на данъчен неутралитет следва ли да се тълкува в смисъл, че при искане за възстановяване на данък върху добавената стойност, основано на нарушение на този принцип, държавата членка, която е упражнила правото си на преценка по член 13, Б, буква е) от Шеста директива и е освободила от данък върху добавената стойност предоставянето на достъп до съоръженията за игра на хазартни игри, но е изключила от това освобождаване категория автомати, отговарящи на някои критерии, може да възрази, че е изпълнила надлежно задълженията си във връзка с въвеждането на нов вид автомати, които не отговарят на тези критерии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-47/10: Австрия/Scheucher-Fleisch и др., Съдебно решение от 27 октомври 2011 г.
Допустимо ли е жалба за отмяна срещу решение на Комисията да не се повдигат възражения по държавна помощ да бъде подадена от лица, които не са пряко и лично засегнати от това решение?
Изисква ли член 88, параграф 2 ЕО Комисията да започне официална процедура по разследване при наличие на сериозни затруднения относно съвместимостта на помощта с общия пазар?
Спазени ли са правилата относно тежестта на доказване и събирането на доказателства при определяне на качеството на „заинтересована страна“ и наличието на сериозни затруднения?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по член 81 от Процедурния правилник на Общия съд?
Допустимо ли е Общият съд да предприема процесуално-организационни действия служебно във връзка с допустимостта на жалбата и събирането на доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-530/09: Inter-Mark Group, Съдебно решение от 27 октомври 2011 г.
Трябва ли разпоредбите на член 52, буква а) от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че доставките на услуги по временно предоставяне на изложбени и панаирни щандове на клиенти, които представят офертите си на панаири и изложби, спадат към посочените в тези разпоредби доставки на услуги, които са спомагателни към услугите по организиране на панаири и изложби, т.е. услуги, подобни на културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни дейности, които се облагат на мястото, където фактически се извършват,
или да се приеме, че става въпрос за доставки на рекламни услуги, които съгласно член 56, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112 се облагат на мястото, където получателят трайно е установил седалището на своята стопанска дейност или има постоянен обект, за който се доставя услугата, или при липса на такова място — мястото на постоянния му адрес или на обичайното му пребиваване,
като се има предвид, че тези доставки на услуги имат за предмет временното предоставяне на щандове на клиенти, които представят офертите си на панаири и изложби, което включва по принцип предварителното изработване на проект и визуалното представяне на щанда и евентуално превоза на елементите на щанда и монтажа му на мястото, където са организирани панаирите или изложбите, и че клиентите на доставчика, които представят своите стоки и услуги, плащат отделна такса на организатора на мероприятието за самата възможност за участие в тези панаири или изложби, която покрива разходите за комунални услуги и снабдяване, за инфраструктурата на панаира, за пресцентъра и т.н.?
Всеки изложител отговаря сам за подреждането и за сглобяването на собствения щанд и в това отношение той ползва подлежащите на тълкуване спорни доставки на услуги.
Организаторите изискват от посетителите да заплащат входни такси за достъп до панаирите и до изложбите, които се получават от организатора на мероприятието, а не от доставчика на услуги.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-402/10: Société Groupe Limagrain Holding, Съдебно решение от 27 октомври 2011 г.
Достатъчно ли е, в нарушение на произтичащите от общностното митническо законодателство задължения на складодържателя, да липсва материална отчетност за поставените в режим на митническо складиране продукти или стоки, за да може износителят, който е поставил своите продукти или стоки в съответния склад, да бъде лишен от правото да се ползва от предварителното изплащане, предвидено в разпоредбите на Регламенти № 3665/87 и № 565/80?
При положителен отговор на първия въпрос, какви трябва да бъдат последиците за сумите, изплатени на получателя?
В частност:
а) ако е установено, че стоките действително са изнесени, може ли да се приеме, че износителят има право на пълния размер на възстановяванията, свързани с този износ или само на част от тях
В последния случай кой процент на възстановяванията трябва да бъде възприет — предварително определеният съгласно нормите относно предварителното изплащане на възстановявания при износ или пък приложимият към момента на реалния износ, и в последната хипотеза — трябва ли този процент да се ограничи до размера на предварително определения процент или не?
б) ако има задължение за връщане на всички получени суми или на част от тях, необходимо ли е съгласно член 33 от Регламент (ЕИО) № 3665/87 подлежащата на връщане недължимо получена сума да се увеличи с предвидената в тази разпоредба санкция, въпреки че складодържателят носи отговорност за материалната отчетност, в случай като настоящия, в който митническият склад е частен склад тип C, управляван от самия износител на селскостопанските продукти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-93/10: GFKL Financial Services, Съдебно решение от 27 октомври 2011 г.
1) С оглед на тълкуването на член 2, точка 1 и на член 4 от Шеста директива: при продажба (покупка) на несъбираеми вземания, когато купувачът се ангажира с действията във връзка със събирането на тези вземания и поема риска от неизпълнение от страна на длъжниците, трябва ли да се счита, че той предоставя възмездно услуга и извършва икономическа дейност дори когато покупната цена:
– не се определя въз основа на номиналната стойност на вземанията, намалена с определена по взаимно съгласие сума за поемането на действията за събиране на вземанията и на риска от неизпълнение от страна на длъжниците,
– а се определя въз основа на оценката на риска от неизпълнение за всяко вземане, като събирането на вземането има само второстепенно значение спрямо направеното за поемането на риска от неизпълнение намаление?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, с оглед на тълкуването на член 13, Б, буква г), точки 2 и 3 от Шеста директива:
а) когато несъбираемите вземания се придобиват на цена, значително по-ниска от номиналната им стойност, поемането на риска от неизпълнение от купувача на вземанията освободена доставка ли е, доколкото с него се предоставя друга гаранция или обезпечение?
б) ако поемането на риска от неизпълнение е освободена доставка:
на какво основание се освобождава събирането на вземането: като част от единна доставка, като съпътстваща доставка или като самостоятелна доставка?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос и ако не е налице освободена доставка, с оглед на тълкуването на член 11, А, параграф 1, буква а) от Шеста директива:
трябва ли възнаграждението за облагаемата сделка да се определи въз основа на действителните разходи по събирането или въз основа на оценката на страните за разходите по събирането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-504/10: Tanoarch, Съдебно решение от 27 октомври 2011 г.
Може ли данъчнозадължено лице да се ползва от правото на приспадане на платения или дължим по получени доставки данък върху добавената стойност за възмездната доставка на услуга, изразяваща се в прехвърлянето на дял от съсобственост, предоставящо право върху изобретение, при обстоятелства, характеризиращи се по-специално с това, че посоченото право се притежава от няколко лица, включително от неговия прехвърлител и от неговия приобретател?
Следва ли запитващата юрисдикция да установи наличието или липсата на злоупотреба с право във връзка с правото на приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност, като вземе предвид всички факти, характеризиращи разглежданата в главното производство доставка на услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-601/10: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 27 октомври 2011 г.
Допустимо ли е възлагането на обществени поръчки за допълнителни услуги по вписване в кадастъра и градоустройствения план чрез процедура на договаряне без предварително публикуване на обявление, когато тези услуги не са били предвидени в първоначалния договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.