Mazak
Генерален адвокат – Mazák
Дело C-172/11: Erny, Определение от 27 февруари 2014 г.
Възможно ли е колективни или индивидуални трудови договори да предвиждат фиктивно приспадане на данък върху доходите при определяне на допълнителни плащания към работника, когато съгласно спогодба за избягване на двойното данъчно облагане възнагражденията се облагат в държавата на пребиваване, а не на заетост?
Противоречи ли подобна договорна уредба на член 45 ДФЕС и член 7, параграф 4 от Регламент № 1612/68?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-197/11: Libert и др., Съдебно решение от 8 май 2013 г.
Следва ли членове 21 [ДФЕС], 45 [ДФЕС], 49 [ДФЕС], 56 [ДФЕС] и 63 [ДФЕС] и членове 22 и 24 от [Директива 2004/38] да се тълкуват в смисъл, че не допускат режима — въведен с книга 5 от [фламандския указ], — съгласно който в някои общини, наречени целеви, купувачът или наемателят на поземлен имот и построени в него сгради е длъжен при прехвърлянето да докаже, че има достатъчна връзка със съответната община по смисъла на член 5.2.1, [параграф] 2 от Указа?
Трябва ли членове 107 [ДФЕС] и 108 [ДФЕС], разглеждани самостоятелно или във връзка с [Решение УОИИ], да се тълкуват в смисъл, че изискват Европейската комисия да бъде уведомена за мерките по членове 3.1.3 и 3.1.10, член 4.1.20, [параграф] 3, [втора] алинея и членове 4.1.21 и 4.1.23 от [фламандския указ] преди приемането или влизането в сила на тези разпоредби?
С оглед на коя от трите свободи — на установяване, на предоставяне на услуги или на движение на капитали — трябва да се преценяват разпоредбите, с които на частните икономически оператори — инвеститори по проекти за образуване на нови урегулирани поземлени имоти или по проекти за жилищно застрояване с големина над определен праг, се възлагат законови социални задължения, които те могат да изпълнят в натура, като предоставят за социални цели най-малко 10 % и най-много 20 % от поземлените имоти или от построените жилища, или в пари, като заплатят по 50000 EUR за всеки непредоставен социален поземлен имот и за всяко непредоставено социално жилище, или всъщност тези разпоредби следва да се разглеждат като комплексна правна уредба, която трябва да се преценява с оглед на всяка от тези свободи?
Трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, вследствие на която с издаването на разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена минимална големина възниква законово социално задължение за изграждане на известен процент социални жилища, които впоследствие трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?
Трябва ли член 63 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба, вследствие от която с издаването на разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена минимална големина възниква законово социално задължение за изграждане на известен процент социални жилища, които впоследствие трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?
Трябва ли понятието „обществена поръчка за строителство“ по член 1, параграф 2, буква б) от [Директива 2004/18] да се тълкува в смисъл, че се прилага към правна уредба, вследствие на която с издаването на разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена минимална големина възниква законово социално задължение за изграждане на известен процент социални жилища, които впоследствие трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-517/11: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 7 февруари 2013 г.
Нарушени ли са задълженията на Република Гърция по член 6, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО, във връзка с член 7 от същата директива, поради неприемане на необходимите мерки за предотвратяване на влошаването на природните местообитания и местообитанията на видовете в зоната за специална защита GR 1220009?
Нарушени ли са задълженията на Република Гърция по член 3 и член 4, параграфи 1 и 3 от Директива 91/271/ЕИО, поради липса на система за събиране и пречистване на градските отпадъчни води за агломерация Лангадас?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-517/11: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 7 февруари 2013 г.
Изпълнила ли е Република Гърция задължението си да приеме необходимите мерки за предотвратяване на влошаването на състоянието на естествените местообитания и местообитанията на видовете в специалната защитена зона GR 1220009 съгласно член 6, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО?
Изпълнила ли е Република Гърция задължението си да въведе канализационна система и система за пречистване на градските отпадъчни води за агломерацията на Лъгадина съгласно член 3 и член 4, параграфи 1 и 3 от Директива 91/271/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-186/11: Stanleybet International и др., Съдебно решение от 24 януари 2013 г.
Следва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главните производства, която предоставя изключителното право да развива, управлява, организира и провежда хазартни игри на едно-единствено предприятие, доколкото — макар че целта на националната правна уредба е или да ограничи предлагането на хазартни игри, или да улесни борбата срещу свързаната с хазартните игри престъпност — предприятието, на което е поверено това изключително право, провежда експанзионистична търговска политика?
В случай на несъвместимост на националната правна уредба в областта на организирането на хазартни игри с разпоредбите на Договора, свързани със свободното предоставяне на услуги и със свободата на установяване, могат ли националните органи през преходен период да се въздържат от разглеждане на заявления като тези в главните производства, които се отнасят до предоставянето на разрешения в сектора на хазартните игри?
При обстоятелства като разглежданите в главните производства, въз основа на какви критерии компетентните национални органи трябва да разглеждат заявленията за разрешение за организиране на хазартни игри?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-534/10: Brookfield New Zealand и Elaris/CPVO и Schniga, Съдебно решение от 19 декември 2012 г.
Превишил ли е Общият съд правомощията си за съдебен контрол, като е извършил нова преценка на фактите по делото, вместо да се ограничи до проверка на законосъобразността на решението на отделението по жалбите на СОСР?
Допустимо ли е СОСР да разреши представянето на нов сортов материал след изтичане на първоначално определения срок, когато първоначалното индивидуално искане е било неточно, и следва ли в такъв случай да се приложи процедурата по член 80 от Регламент № 2100/94 или да се отхвърли заявката поради неспазване на индивидуалното искане в срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-465/11: Forposta и ABC Direct Contact, Съдебно решение от 13 декември 2012 г.
Следва ли член 45, параграф 2, първа алинея, буква г) от Директива 2004/18 — който гласи, че всеки икономически оператор може да бъде изключен от участие в процедура за възлагане на поръчка, когато този икономически оператор е виновен за сериозно професионално нарушение, доказано с всяко средство, с което могат да си послужат възлагащите органи, във връзка с член 53, параграф 3 и член 54, параграф 4 от Директива 2004/17 — да се тълкува в смисъл, че като такова сериозно професионално нарушение може да се квалифицира случай, в който съответният възлагащ орган е прекратил или е развалил сключен с определен икономически оператор предходен договор за обществена поръчка или се е отказал от изпълнението на договора поради причини, за които отговаря икономическият оператор, при положение че прекратяването, развалянето, или отказът от договора са извършени в рамките на 3 години преди откриването на текущата процедура за възлагане на обществената поръчка и че стойността на неизпълнената част от обществената поръчка възлиза на най-малко 5 % от общата стойност на поръчката?
При отрицателен отговор на първия въпрос, в случай че на дадена държава членка е разрешено да въведе други, различни от посочените в член 45 от Директива 2004/18 основания за изключване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка — които тази държава членка счита за оправдани с оглед на защитата на обществения интерес, на законните интереси на възлагащите органи, както и за запазване на лоялната конкуренция между икономическите оператори, — съвместимо ли е с тази директива и с Договора за функциониране на Европейския съюз възлагащият орган да изключи от процедурата за възлагане на обществената поръчка икономически оператор, спрямо когото е прекратил или развалил сключен с него предходен договор за обществена поръчка или се е отказал от изпълнението на договора поради обстоятелства, за които същият икономически оператор отговаря, ако прекратяването, развалянето или отказът от договора са извършени в рамките на 3 години преди откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка и стойността на неизпълнената част от поръчката възлиза на най-малко 5 % от общата стойност на поръчката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-610/10: Комисия/Испания, Съдебно решение от 11 декември 2012 г.
Допустимо ли е Европейската комисия да предяви иск по член 260, параграф 2 ДФЕС, без да е изпратила мотивирано становище, когато досъдебната процедура е започнала преди влизането в сила на Договора от Лисабон?
Изпълнило ли е Кралство Испания задължението си да възстанови неправомерно предоставените държавни помощи на Indosa, както е разпоредено с предходното решение на Съда?
Следва ли да бъдат наложени имуществена санкция и еднократно платима сума на Кралство Испания поради продължаващо неизпълнение на задълженията по възстановяване на държавните помощи и какъв да бъде техният размер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-457/10: AstraZeneca/Commisson, Съдебно решение от 6 декември 2012 г.
Правилно ли е определен съответният продуктов пазар при разглеждане на конкуренцията между инхибиторите на протонната помпа и H2-блокерите?
Спазени ли са изискванията за оценка на ценовите показатели при сравнение на общата цена на лечението с инхибитори на протонната помпа и H2-блокерите?
Съставлява ли злоупотреба с господстващо положение представянето на заблуждаващи изявления пред патентните ведомства с цел получаване или удължаване на сертификати за допълнителна закрила?
Изисква ли се доказване на умишлено въвеждане в заблуждение или измама, за да се установи злоупотреба с господстващо положение при подаване на заявления за сертификати за допълнителна закрила?
Необходимо ли е да се докаже реално или потенциално въздействие върху конкуренцията, за да се приеме, че подаването на заблуждаващи заявления за сертификати за допълнителна закрила представлява злоупотреба с господстващо положение?
Съвместимо ли е с конкуренцията, основана на качествата, оттеглянето на разрешения за пускане на пазара на оригинален лекарствен продукт с цел възпрепятстване или забавяне на навлизането на генерични продукти и паралелен внос?
Може ли упражняването на право, предоставено от правото на Съюза (оттегляне на разрешение за пускане на пазара), да представлява злоупотреба с господстващо положение при липса на обективни основания?
Достатъчно ли е доказването на потенциални, а не конкретни антиконкурентни последици, за да се квалифицира дадено поведение като злоупотреба с господстващо положение?
Следва ли да се намали размерът на глобата поради новостта на установените злоупотреби или поради липса на конкретни антиконкурентни последици?
Правилно ли е установено наличието на господстващо положение на AstraZeneca на съответните национални пазари, като се отчита ролята на държавата като ценови регулатор и купувач?
Могат ли правата на интелектуална собственост, положението на първи навлязъл на пазара и финансовата мощ да бъдат самостоятелно достатъчни за доказване на господстващо положение?
Доказала ли е Комисията в достатъчна степен, че оттеглянето на разрешения за пускане на пазара на капсулите „Losec“ в Дания и Норвегия е могло да изключи паралелния внос на тези продукти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.