всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Австрия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Австрия

Дело C-844/19: INSS, Съдебно решение от 12 май 2021 г.

Произтича ли от правото на Съюза пряко приложима правна уредба, която предоставя право на лихви за забава от данъчнозадължено лице, на което, в хипотеза като тази в главното производство, данъчната служба не е възстановила в срок кредит за ДДС, така че това данъчнозадължено лице да може да се позове на посоченото право пред данъчната служба, съответно пред административните съдилища, въпреки че националното законодателство не предвижда такова правило за начисляване на лихви?
Допустимо ли е и при вземания по ДДС на данъчнозадълженото лице, които са възникнали в резултат от последващо намаляване на цената съгласно член 90, параграф 1 от Директивата за ДДС, начисляването на лихви да започне едва след изтичане на разумен срок, с който данъчната служба разполага, за да провери редовността на декларираното от данъчнозадълженото лице право?
Трябва ли от обстоятелството, че националното законодателство на дадена държава членка не съдържа правило за начисляване на лихви при забавено възстановяване на кредит за ДДС, да се заключи, че при изчисляване на лихвите националните съдилища следва да прилагат правната последица, предвидена в член 27, параграф 2, втора алинея от Директива 2008/9, независимо че фактите в главното производство не попадат в приложното поле на тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-301/20: Succession de VJ, Заключение от 29 април 2021 г.

3) Трябва ли член 69 във връзка с член 70, параграф 3 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че легитимиращото действие на завереното копие на удостоверение за наследство трябва да се признае, ако при първото му представяне това копие все още е било валидно, но валидността му е изтекла преди исканото решение на органа, или тази разпоредба допуска национално право, което изисква валидност на удостоверението и към момента на постановяване на решението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-537/19: Комисия/Австрия (Location d’un bâtiment non encore construit), Съдебно решение от 22 април 2021 г.

Явява ли се сключването на дългосрочен договор за наем на все още непостроена сграда между публичноправно образувание и частно предприятие, при който наемателят упражнява влияние върху проектирането на сградата, пряко възлагане на обществена поръчка за строителство, попадащо в обхвата на Директива 2004/18/ЕО, и следва ли да бъде проведена състезателна процедура и публикувано обявление за поръчка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-826/19: Austrian Airlines, Съдебно решение от 22 април 2021 г.

Трябва ли член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че следва да се приложи към две летища, разположени и двете в непосредствена близост до центъра на града, но само едно на територията на града, а другото в съседната провинция?
Трябва ли член 5, параграф 1, буква в), член 7, параграф 1 и член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкуват в смисъл, че в случай на кацане на друго летище в същия град, в същата агломерация или в същия регион е налице право на обезщетение поради отмяна на полета?
Трябва ли член 6, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкуват в смисъл, че в случай на кацане на друго летище в същия град, в същата агломерация или в същия регион е налице право на обезщетение поради голямо закъснение?
Трябва ли член 5, член 7 и член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкуват в смисъл, че за да се определи дали даден пътник е претърпял загуба на време — от три или повече часа — по смисъла на решение от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др. (C‑402/07 и C‑432/07, EU:C:2009:716), закъснението следва да бъде изчислено с оглед на момента на кацането на другото летище, или с оглед на момента, в който пътникът е превозен до летището, за което е направена резервацията, или до друг близък краен пункт на пристигане, съгласуван с пътника?
Трябва ли член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че въздушният превозвач, който изпълнява полети в рамките на система на ротация, може да се позове на събитие, in concreto намаляване на честотата на заходите за кацане в резултат на буря, настъпило при предпредпоследната ротация на съответния полет?
Трябва ли член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че в случай на кацане на алтернативно летище въздушният превозвач по собствена инициатива трябва да предложи превоз до друго място, или пътникът трябва да поиска превоза?
Трябва ли член 7, параграф 1, член 8, параграф 3 и член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 261/2004 да се тълкуват в смисъл, че пътникът има право на обезщетение поради нарушението на задълженията за помощ и грижа, уредени в членове 8 и 9?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-233/20: job-medium, Заключение от 15 април 2021 г.

1) Съвместима ли е с член 31, параграф 2 от [Хартата] и с член 7 от [Директива 2003/88] национална разпоредба, съгласно която, ако работникът предсрочно прекрати едностранно трудовото правоотношение („напускане“) без основателна причина, не се дължи обезщетение за неизползван отпуск за текущата (последната) работна година?
2) При отрицателен отговор на този въпрос:
2.1) Необходимо ли е допълнително да се провери дали за работника е било невъзможно да ползва отпуска?
2.2) Въз основа на какви критерии следва да се извърши тази проверка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-694/19: Italmobiliare и др./Комисия, Съдебно решение от 15 април 2021 г.

Допустимо ли е прилагането на презумпцията за определящо влияние и отговорност на майчината компания спрямо холдинг, който притежава 100% от капитала на своите дъщерни дружества, без да се изследва дали действително е упражнявано такова влияние?
Съвместимо ли е прилагането на презумпцията за определящо влияние и отговорност на майчината компания с принципите на лична отговорност, презумпцията за невиновност, правото на собственост и принципа на равнопоставеност между различните форми на собственост?
Нарушен ли е принципът на равно третиране и задължението за мотивиране, когато само един финансов холдинг е санкциониран, докато друг холдинг с различна структура на собственост не е подведен под отговорност?
Законно ли е предоставянето на имунитет от глоби на Linpac и спазени ли са условията по съобщението за сътрудничество относно реда и критериите за предоставяне на имунитет или намаляване на глобите?
Правилно ли е определена стойността на продажбите, използвана за изчисляване на глобите, включително разходите за транспорт и комисионните?
Обосновано ли е определен коефициент на тежест (гравитет) за всички участници в картела и спазен ли е принципът на равно третиране при определянето му?
Допустимо ли е включването на допълнителен процент (добавка) към глобата за възпиращ ефект и обосновано ли е неговото изчисляване?
Следва ли Комисията да отчете кризата в сектора като смекчаващо обстоятелство при определяне на размера на глобата?
Правилно ли е приложен таванът от 10% от оборота на предприятието при определяне на глобата спрямо холдингова структура?
Следва ли да се намали глобата поради прекомерната продължителност на административното производство?
Длъжна ли е Комисията да отчете липсата на платежоспособност на отделни дружества в групата при определяне на глобата?
Изпълнил ли е Общият съд задължението си да упражни пълната си юрисдикция при преценката на размера на глобите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-65/20: KRONE – Verlag, Заключение от 15 април 2021 г.

Трябва ли член 2 във връзка с членове 1 и 6 от [Директива 85/374] да се тълкува в смисъл, че за (дефектна) стока следва да се счита и материален екземпляр от всекидневник, който съдържа неправилен от професионална гледна точка здравен съвет, чието спазване причинява вреда за здравето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-605/18: Adler Real Estate и др., Заключение от 18 март 2021 г.

1) Трябва ли член 3, параграф 1а, четвърта алинея, подточка iii) от Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 година относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО, последно изменена с Директива 2013/50/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, да се тълкува в смисъл, че условие за допустимостта на „по-строги изисквания“ за „притежатели на акции или [з]а физически лица [или юридически лица]“ е върху „законовите, подзаконовите и административните разпоредби“, в които са предвидени по-строги изисквания относно публичността на дяловите участия, да се „упражнява надзор“ от определен от държавата членка орган съгласно член 4 от Директива 2004/25/ЕО […] относно предложенията за поглъщане, и упражняването на надзор да обхваща спазването на по-строгите изисквания за публичността на дяловите участия по смисъла на Директива 2004/109/ЕО?
2) Допуска ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална практика, съгласно която влязло в сила решение на надзорен орган по член 4 от Директива 2004/25/ЕО, с което е установено извършено от дадено лице нарушение на приети за транспонирането на Директива 2004/25/ЕО национални разпоредби, има обвързващо действие и в рамките на водено срещу същото лице наказателно производство за нарушение на свързаните с него национални норми, транспониращи Директива 2004/109/ЕО (Директива за прозрачността), поради което това лице не може да оспори от правна и фактическа страна правонарушението, установено с вече влязлото в сила решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-514/18: Schmid/Landeskammer für Land- und Forstwirtschaft in Steiermark, Определение от 4 март 2021 г.

Какви критерии следва да се прилагат при определяне на необходимите и възстановими разноски по производството пред Съда, включително адвокатските възнаграждения, при липса на тарифни разпоредби в правото на Съюза?
При какви обстоятелства и в какъв обем заявените часове работа на адвокат могат да бъдат признати за обективно необходими за целите на производството?
Включва ли се данък върху добавената стойност (ДДС) във възстановимите разноски, когато заявителят е регистриран по ДДС и може да го възстанови?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-94/20: Land Oberösterreich (Aide au logement), Заключение от 2 март 2021 г.

1. Трябва ли член 11 от [Директива 2003/109] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба като тази в член 6, параграфи 9 и 11 от [oöWFG], която предвижда право на гражданите на Съюза и на гражданите на държава — членка на ЕИП, и членовете на техните семейства по смисъла на [Директива 2004/38] на социална помощ за жилище, без да изисква от тях да докажат владеене на език, а същевременно изисква от дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни по смисъла на [Директива 2003/109] да докажат по определен начин притежаването на базови знания по немски език като условие за получаването на тази помощ за жилище, чието предназначение е да смекчи прекомерна финансова тежест, като се има предвид обаче, че националното право предвижда и друга, допълнителна социална помощ (за жизнен минимум в зависимост от нуждите на конкретното лице съгласно [oöBMSG]), предназначена да осигури минималните основни жизнени потребности (включително потребността от жилище) за лица в тежко социално положение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1151617181993 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form