Жалба против санкция
Жалба против санкция
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е квалифицирането на споразумения за доброволно уреждане на патентни спорове като ограничения на конкуренцията с оглед на целта по член 101, параграф 1 ДФЕС?
Правилно ли е приложен критерият за определяне на потенциална конкуренция между производител на оригинални и производители на генерични лекарствени продукти?
Правилно ли е квалифицирано поведението по споразуменията Niche и Matrix като отделни нарушения, а не като единно нарушение?
Законосъобразно ли е квалифицирано споразумението Teva като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта?
Законосъобразно ли е квалифицирано споразумението Lupin като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта и правилно ли е определена датата на преустановяване на нарушението?
Спазени ли са принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията и принципът на пропорционалност при определяне на глобите за нарушения на член 101 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Спазено ли е правото на защита, принципът на добра администрация и презумпцията за невиновност при провеждането на поетапна „хибридна“ процедура от Комисията?
Нарушено ли е правото на защита чрез отказ на достъп до пълните отговори на изложението на възраженията, представени от други участници в производството?
Правилно ли е приложен член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП по отношение на извода за единно продължено нарушение и отговорността на Scania за него?
Правилно ли е прието, че обменът на информация на по-ниско равнище в седалището съставлява част от нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП?
Спазено ли е задължението за мотивиране и правилно ли е прието, че жалбоподателите са участвали в споразумение или съгласувана практика относно времевия график за въвеждане на технологии за емисии на вредни газове?
Правилно ли е квалифициран като ограничение на конкуренцията с оглед на целта обменът на информация при контактите на германско равнище?
Правилно ли е определен географският обхват на нарушението, така че да включва цялата територия на ЕИП?
Изтекъл ли е давностният срок за налагане на глоба за част от поведението и следва ли да се отчете евентуално прекъсване или липса на продълженост на нарушението?
Съответства ли размерът на наложената глоба на принципите на пропорционалност и равно третиране и следва ли да бъде намален от Общия съд в рамките на правомощието му за пълен съдебен контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Допустима ли е поправка на съдебно решение при наличие на явни грешки в уводната му част съгласно член 154 от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз?
Необходимо ли е коригирането на информацията относно представителите на Европейската комисия в съдебното решение?
Какъв е редът за документиране и прилагане на разпореждане за поправка към оригинала на съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Представляват ли допуснатите във въвеждащата част на съдебното решение грешки относно представителите на Европейската комисия очевидни грешки по смисъла на член 154, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Следва ли поправката на такива грешки да бъде отбелязана в оригинала на поправеното решение и към него да се приложи оригиналът на определението за поправка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Необходима ли е корекция на посочването на представителите на Европейската комисия във въведителната част на съдебното решение?
Следва ли към оригинала на коригираното решение да се прилага оригиналът на настоящото определение и да се отбележи промяната в полето на документа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Следва ли частичното освобождаване от глоба по точка 26, трета алинея от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. да се прилага, когато предоставените от заявителя факти вече са били известни на Европейската комисия?
Допуснал ли е Общият съд явна грешка при преценката на доказателствата, като е приел, че Комисията е разполагала с достатъчно данни за срещата във Виндхаген и началото на нарушението?
Може ли предприятие, което е второ по ред предоставило доказателства със съществена добавена стойност, да заеме мястото на първото в класирането за намаляване на глобата, ако първото не е изпълнило изискванията за сътрудничество по точка 12 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Допустимо ли е прилагането на презумпцията за определящо влияние и отговорност на майчината компания спрямо холдинг, който притежава 100% от капитала на своите дъщерни дружества, без да се изследва дали действително е упражнявано такова влияние?
Съвместимо ли е прилагането на презумпцията за определящо влияние и отговорност на майчината компания с принципите на лична отговорност, презумпцията за невиновност, правото на собственост и принципа на равнопоставеност между различните форми на собственост?
Нарушен ли е принципът на равно третиране и задължението за мотивиране, когато само един финансов холдинг е санкциониран, докато друг холдинг с различна структура на собственост не е подведен под отговорност?
Законно ли е предоставянето на имунитет от глоби на Linpac и спазени ли са условията по съобщението за сътрудничество относно реда и критериите за предоставяне на имунитет или намаляване на глобите?
Правилно ли е определена стойността на продажбите, използвана за изчисляване на глобите, включително разходите за транспорт и комисионните?
Обосновано ли е определен коефициент на тежест (гравитет) за всички участници в картела и спазен ли е принципът на равно третиране при определянето му?
Допустимо ли е включването на допълнителен процент (добавка) към глобата за възпиращ ефект и обосновано ли е неговото изчисляване?
Следва ли Комисията да отчете кризата в сектора като смекчаващо обстоятелство при определяне на размера на глобата?
Правилно ли е приложен таванът от 10% от оборота на предприятието при определяне на глобата спрямо холдингова структура?
Следва ли да се намали глобата поради прекомерната продължителност на административното производство?
Длъжна ли е Комисията да отчете липсата на платежоспособност на отделни дружества в групата при определяне на глобата?
Изпълнил ли е Общият съд задължението си да упражни пълната си юрисдикция при преценката на размера на глобите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Допустимо ли е прилагането на презумпцията за определящо влияние и отговорност на майчината компания спрямо холдингово дружество, което притежава 100% от капитала на своите дъщерни дружества, без да се изследва дали действително е упражнявало определящо влияние?
Съвместимо ли е прилагането на презумпцията за определящо влияние и отговорност на майчината компания с принципите на лична отговорност, презумпцията за невиновност, правната сигурност, равното третиране и защитата на собствеността?
Нарушен ли е принципът на равно третиране и изискването за мотивиране, когато само едно холдингово дружество е санкционирано, а друго не, поради различна структура на собствеността?
Законно ли е предоставянето на имунитет от глоби на Linpac и спазени ли са условията на съобщението за сътрудничество на Комисията, включително относно реда и условията за предоставяне на имунитет на други предприятия?
Правилно ли е определена стойността на продажбите за целите на изчисляване на глобите, включително включването на транспортни разходи и комисиони?
Обосновано ли е определен коефициент на тежест на нарушението и съответства ли той на принципа на пропорционалност и равно третиране?
Допустимо ли е включването на допълнителна сума (добавка) при определяне на глобата и съответства ли това на принципите на справедливост и пропорционалност?
Следва ли Комисията да отчете кризата в сектора като смекчаващо обстоятелство при определяне на размера на глобата?
Правилно ли е приложен таванът от 10% от оборота на майчината компания при изчисляване на глобата, особено когато става дума за холдингово дружество?
Достатъчна ли е била намалението на глобата поради прекомерната продължителност на административната процедура?
Правилно ли е оценена платежоспособността на отделните дружества от групата при отказ за намаляване на глобата поради липса на платежоспособност?
Изпълнил ли е Общият съд задължението си да упражни пълната си юрисдикция при преценката на размера на наложените глоби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Съществувала ли е потенциална конкуренция между Merck (GUK) и Lundbeck към момента на сключване на спорните споразумения?
Правилно ли е квалифицирано споразумението между страните като ограничение на конкуренцията по предмет по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Изпълнено ли е изискването за доказателства за ограничение по предмет и спазено ли е разпределението на доказателствената тежест?
Правилно ли е приложен член 101, параграф 3 ДФЕС относно възможността за освобождаване от забраната за ограничителни споразумения?
Превишил ли е Общият съд правомощията си при съдебния контрол, като е установил нарушение, което не е било констатирано в решението на Комисията?
Правилно ли е приложен член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 относно налагането на глоба и изискването за умисъл или небрежност от страна на GUK?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Може ли предприятие, което не е навлязло на пазара, но има реални и конкретни възможности и намерение да го направи, да бъде квалифицирано като потенциален конкурент за целите на член 101 ДФЕС?
Представлява ли споразумение между производител на оригинални лекарствени продукти и производител на генерични лекарствени продукти, което включва забавяне на навлизането на пазара срещу насрещна престация, ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101 ДФЕС?
Могат ли споразуменията за доброволно уреждане на патентни спорове да попадат в обхвата на правилата на конкуренцията на Съюза, независимо от съществуването на патентно право?
Може ли предприятие да бъде санкционирано за нарушение на член 101 ДФЕС, когато не може да не знае, че поведението му е антиконкурентно, особено при наличие на непропорционални обратни плащания и изключване на конкуренти от пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.