всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Австрия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Австрия

Дело C-151/20: Nordzucker и др., Заключение от 2 септември 2021 г.

1) Следва ли третият критерий, установен в практиката на Съда в областта на конкуренцията като условие за приложимост на принципа ne bis in idem — а именно че трябва да е засегнат един и същ защитен правен интерес — да се прилага и когато за едни и същи деяния и по отношение на едни и същи лица органите по конкуренция на две държави членки са длъжни да прилагат наред с националните разпоредби и същите норми на правото на Съюза (в случая: член 101 ДФЕС)?
При утвърдителен отговор на този въпрос:
2) В такъв случай на паралелно прилагане на европейското и националното законодателство в областта на конкуренцията налице ли е един и същ защитен правен интерес?
3) Освен това от значение ли е за целите на прилагането на принципа ne bis in idem дали в по-ранното решение за налагане на глоба, прието от орган по конкуренция на държава членка, са взети предвид от фактическа страна последиците от нарушението на лоялната конкуренция на територията на другата държава членка, чийто орган по конкуренция се е произнесъл едва впоследствие в рамките на провежданото от него производство съгласно правото в областта на конкуренцията?
4) Представлява ли и производство, в хода на което поради обстоятелството, че участник в него е включен в националната програма за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер, може да се установи само извършеното от него нарушение на правото в областта на конкуренцията, производство, в рамките на което се прилага принципът ne bis in idem, или такова обикновено установяване на нарушението може да се направи независимо от резултата от предишно производство за налагане на глоба (в друга държава членка)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-277/20: UM (Contrat translatif de propriété mortis causa), Заключение от 1 юли 2021 г.

1) Следва ли член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че договор за дарение при смърт, сключен между двама германски граждани с обичайно местопребиваване в Германия, касаещ намиращ се в Австрия недвижим имот, съгласно който договор при смърт на дарителя надареният има облигационно право по отношение на наследственото имущество на вписване в имотния регистър на своето право на собственост въз основа на този договор и акта за смърт на дарителя, тоест без намеса на съда, компетентен да разглежда наследствени дела, представлява договор за наследство по смисъла на тази разпоредба?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос:
Следва ли член 83, параграф 2 от Регламент [№ 650/2012] да се тълкува в смисъл, че с тази разпоредба се урежда и действителността на избора на право, направен преди 17 август 2015 г., за договор за дарение при смърт, определян като договор за наследство по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от същия регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-118/20: Wiener Landesregierung (Révocation d’une assurance de naturalisation), Заключение от 1 юли 2021 г.

1) Попада ли по естеството и последиците си в приложното поле на правото на Съюза положението на физическо лице, което — както жалбоподателката в производството по ревизионно обжалване, се е отказало от гражданството си на една-единствена държава — членка на Съюза, а следователно и от своето гражданство на Съюза, за да получи гражданството на друга държава членка съгласно уверението по подадена от него молба за предоставяне на гражданството на другата държава членка, и което впоследствие чрез оттеглянето на това уверение е лишено от възможността да възстанови гражданството на Съюза — като поради това при оттеглянето на уверението за предоставяне на гражданството е необходимо да се спазва правото на Съюза?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Следва ли в рамките на решение относно оттеглянето на уверението за предоставяне на гражданството на държавата членка компетентните национални органи, включително съответните национални съдилища да установят дали от гледна точка на правото на Съюза оттеглянето на уверението, с което се премахва възможността за възстановяването на гражданството на Съюза, е съвместимо с принципа на пропорционалност с оглед на неговите последици за положението на засегнатото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-301/20: Succession de VJ, Съдебно решение от 1 юли 2021 г.

Трябва ли член 70, параграф 3 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че копие на удостоверение за наследство, издадено за неопределен срок в нарушение на тази разпоредба, без да е посочена дата на изтичане на срока на действие:
– е валидно и действително за неопределен срок или
– е валидно само за срок от шест месеца, считано от датата на издаване на завереното копие, или
– е валидно само за срок от шест месеца, считано от друга дата, или
– е невалидно и не е годно за използване по смисъла на член 63 от Регламент № 650/2012?
Трябва ли член 65, параграф 1 във връзка с член 69, параграф 3 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че действието на удостоверението за наследство възниква в полза на всички поименно посочени в него лица като наследник, заветник, изпълнител на завещанието или управител на наследственото имущество, така че то да може да се използва съгласно член 63 от Регламент № 650/2012 и от тези лица, които не са поискали издаването му?
Трябва ли член 69 във връзка с член 70, параграф 3 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че легитимиращото действие на завереното копие на удостоверение за наследство трябва да се признае, ако при първото му представяне това копие все още е било валидно, но валидността му е изтекла преди исканото решение на органа, или тази разпоредба допуска национално право, което изисква валидност на удостоверението и към момента на постановяване на решението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-58/20: K, Съдебно решение от 17 юни 2021 г.

Следва ли член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че доставките на услуги от трети лица на дружества за управление на специални инвестиционни фондове, каквито са задачите по данъчно обслужване, които се състоят в осигуряване на данъчно облагане на доходите от фонда на притежателите на дялове съгласно национален закон и в предоставянето на право на използване на софтуер, който служи за извършването на основни изчисления във връзка с управлението на риска и отчитане на изпълнението, попадат в обхвата на предвиденото в тази разпоредба освобождаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-94/20: Land Oberösterreich (Aide au logement), Съдебно решение от 10 юни 2021 г.

Трябва ли член 11 от Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба като тази в член 6, параграфи 9 и 11 от oöWFG, която предвижда право на гражданите на Съюза и на гражданите на държава — членка на ЕИП, и членовете на техните семейства по смисъла на Директива 2004/38 на социална помощ за жилище, без да изисква от тях да докажат владеене на език, а същевременно изисква от дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни по смисъла на Директива 2003/109 да докажат по определен начин притежаването на базови знания по немски език като условие за получаването на тази помощ за жилище, чието предназначение е да смекчи прекомерна финансова тежест, като се има предвид обаче, че националното право предвижда и друга, допълнителна социална помощ (за жизнен минимум в зависимост от нуждите на конкретното лице съгласно oöBMSG), предназначена да осигури минималните основни жизнени потребности (включително потребността от жилище) за лица в тежко социално положение?
Трябва ли забраната за „пряка или непряка дискриминация“, основана на „расов признак или етнически произход“ по член 2 от Директива 2000/43 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба като тази в член 6, параграфи 9 и 11 от oöWFG, която предвижда право на гражданите на Съюза и на гражданите на държава — членка на ЕИП, и членовете на техните семейства по смисъла на Директива 2004/38 на социално подпомагане (помощ за жилище съгласно oöWFG), без да изисква от тях да докажат владеене на език, а същевременно изисква от гражданите на трети държави (включително дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни по смисъла на Директива 2003/109) да докажат по определен начин притежаването на базови знания по немски език?
При отрицателен отговор на втория въпрос:
Трябва ли забраната за дискриминация, основана на етнически произход, съгласно член 21 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба като тази в член 6, параграфи 9 и 11 от oöWFG, която предвижда право на гражданите на Съюза и на гражданите на държава — членка на ЕИП, и членовете на техните семейства по смисъла на Директива 2004/38 на социална помощ (помощ за жилище съгласно oöWFG), без да изисква от тях да докажат владеене на език, а същевременно изисква от гражданите на трети държави (включително дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни по смисъла на Директива 2003/109) да докажат по определен начин притежаването на базови знания по немски език?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-65/20: KRONE – Verlag, Съдебно решение от 10 юни 2021 г.

Трябва ли член 2 във връзка с членове 1 и 6 от Директива 85/374 да се тълкува в смисъл, че за (дефектна) стока следва да се счита и материален екземпляр от всекидневник, който съдържа неправилен от професионална гледна точка здравен съвет, чието спазване причинява вреда за здравето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-931/19: Titanium, Съдебно решение от 3 юни 2021 г.

Трябва ли понятието „постоянен обект“ да се тълкува в смисъл, че винаги трябва да са налице човешки и технически ресурси, поради което в обекта трябва непременно да има собствен персонал на доставчика на услугите или в конкретния случай на облагаемо отдаване под наем на разположен на националната територия недвижим имот, което представлява само пасивно толериране на действие или състояние (Duldungsleistung), този недвижим имот може да се разглежда като „постоянен обект“ дори да няма човешки ресурси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-920/19: Fluctus и др., Определение от 18 май 2021 г.

Попада ли националната регулация на хазартните игри, включително различните режими (държавен монопол и разрешителен режим), в противоречие с член 56 ДФЕС поради евентуална непоследователност и насърчаване на участието в хазарт извън ограничителните цели?
Допустимо ли е финансирането на дейности от обществен интерес чрез приходи от хазарт да бъде основна цел на ограничителната политика, или може да бъде само страничен ефект според изискванията на правото на Европейския съюз?
Какви са задълженията на националния съд в случай на противоречие между национална разпоредба и член 56 ДФЕС, особено когато върховен национален съд вече се е произнесъл по съвместимостта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-70/20: Altenrhein Luftfahrt, Съдебно решение от 12 май 2021 г.

Представлява ли „злополука“ по смисъла на член 17, параграф 1 от [Конвенцията от Монреал] твърдо кацане, което все пак се вписва в рамките на нормалния работен обхват на въздухоплавателното средство и в хода на което пътник е наранен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1141516171893 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form