всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Австрия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Австрия

Дело C-772/19: Bartosch Airport Supply Services, Съдебно решение от 25 февруари 2021 г.

Следва ли позиция 8705 от Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че в тази позиция се класират автомобилни превозни средства без теглич, оборудвани с лебедка за теглене с ремък за закрепване за теглене на самолети и с електрохидравлично подемно устройство за бутане на самолети?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-378/20: Stadtapotheke E Renvoi préjudiciel, Определение от 25 февруари 2021 г.

Съществува ли достатъчна връзка между предмета на спора и правото на Съюза, която да обоснове необходимостта от тълкуване на правото на Съюза от Съда?
Отговаря ли преюдициалното запитване на изискванията по член 94 от Процедурния правилник на Съда относно фактическата и нормативната рамка на спора?
Може ли принципът на пропорционалност и разпоредбите на Хартата на основните права да бъдат приложени в случай, когато не е доказано прилагане на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-804/19: Markt24, Съдебно решение от 25 февруари 2021 г.

Следва ли член 21 от Регламент № 1215/2012 да се приложи към трудово правоотношение, по което, макар и в Австрия да е сключен трудов договор за полагане на труд в Германия, работникът или служителят е бил в продължение на няколко месеца в готовност в Австрия да започне осъществяването на трудовата си функция, но не е престирал работната си сила?
Следва ли член 21 от Регламент 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че може да се стигне до прилагане на национална правна норма като член 4, параграф 1, буква а) от [ASGG], който позволява на работник или служител да предяви иск (при облекчени условия) пред съдилищата по неговото местоживеене за срока на трудовото правоотношение или по неговото местоживеене към момента на прекратяване на трудовото правоотношение?
Следва ли член 21 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че може да се стигне до прилагане на национална правна норма като член 4, параграф 1, буква d) от ASGG, който позволява на работник или служител да предяви иск (при облекчени условия) пред съдилищата по мястото, където следва да бъде изплатено неговото възнаграждение или където е следвало да бъде изплатено неговото възнаграждение към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение?
Следва ли член 21 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че искът във връзка с трудово правоотношение, по което работникът или служителят не е престирал работна сила, следва да се предяви в държавата членка, в която работникът или служителят е бил в готовност да започне осъществяването на трудовата си функция?
Следва ли член 21 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че искът във връзка с трудово правоотношение, по което работникът или служителят не е престирал работна сила, следва да се предяви в държавата членка, в която са проведени преговорите за трудовия договор и където той е сключен, независимо че е било договорено и съответно е било планирано трудът да бъде полаган в друга държава членка?
Следва ли член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се прилага към трудово правоотношение, по което, макар и в Австрия да е сключен трудов договор за полагане на труд в Германия, работникът или служителят е бил в продължение на няколко месеца в готовност в Австрия да започне осъществяването на трудовата си функция, но не е престирал работната си сила, когато може да се стигне до прилагане на национална норма като член 4, параграф 1, буква а) от ASGG, който позволява на работник или служител да предяви иск (при облекчени условия) пред съдилищата по неговото местоживеене за срока на трудовото правоотношение или по неговото местоживеене към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, или когато може да се стигне до прилагане на национална правна норма като член 4, параграф 1, буква d) от ASGG, който позволява на работник или служител да предяви иск (при облекчени условия) пред съдилищата по мястото, където следва да бъде изплатено неговото възнаграждение или където е следвало да бъде изплатено неговото възнаграждение при прекратяване на трудовото му правоотношение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-390/20: etc-gaming и Casino Equipment Vermietung/Комисия, Определение от 28 януари 2021 г.

Задължени ли са националните съдилища, които действат като последна инстанция, да отправят преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз при съмнения относно тълкуването на правото на Съюза?
Може ли да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на Съюза при вреди, причинени вследствие на решения на национални съдилища, които са се въздържали да отправят преюдициално запитване?
Достатъчно ли е жалбоподателите да са имали възможност да се позоват на нарушение на правото на Съюза пред националните съдилища, за да се приеме, че е осигурена ефективна съдебна защита?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-787/19: Комисия/Австрия (TVA – Agences de voyages), Съдебно решение от 27 януари 2021 г.

Съвместимо ли е с членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО националното законодателство, което изключва от специалния режим за ДДС за туристически агенции предоставянето на туристически услуги на данъчно задължени лица, които ги използват за целите на своята стопанска дейност?
Допустимо ли е по член 73 от Директива 2006/112/ЕО националното законодателство да позволява определяне на данъчната основа за ДДС по специалния режим за туристически агенции на обща основа за групи услуги или за всички услуги, предоставени през данъчния период, вместо индивидуално за всяка услуга?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-844/19: INSS, Заключение от 21 януари 2021 г.

1. Произтича ли от правото на Съюза пряко приложима правна уредба, която предоставя право на лихви за забава от данъчнозадължено лице, на което, в хипотеза като тази в главното производство, данъчната служба не е възстановила в срок кредит за ДДС, така че това данъчнозадължено лице да може да се позове на посоченото право пред данъчната служба, съответно пред административните съдилища, въпреки че националното законодателство не предвижда такова правило за начисляване на лихви?
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос:
2. Допустимо ли е и при вземания по ДДС на данъчнозадълженото лице, които са възникнали в резултат от последващо намаляване на цената съгласно член 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО, начисляването на лихви да започне едва след изтичане на разумен срок, с който данъчната служба разполага, за да провери редовността на декларираното от данъчнозадълженото лице право?
3. Трябва ли от обстоятелството, че националното законодателство на дадена държава членка не съдържа правило за начисляване на лихви при забавено възстановяване на кредит за ДДС, да се заключи, че при изчисляване на лихвите националните съдилища следва да прилага правната последица, предвидени в член 27, параграф 2, втора алинея от Директива 2008/9 по отношение на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, а в друга държава членка, независимо че фактите в главното производство не попадат в приложното поле на тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-293/20: Bezirkshauptmannschaft Kirchdorf, Определение от 20 януари 2021 г.

Обсъжда се в каква степен отправеното преюдициално запитване трябва да съдържа конкретни фактически и правни основания, за да бъде допустимо според изискванията на член 267 ДФЕС и член 94 от Процедурния правилник на Съда.
Разглежда се въпросът за необходимата връзка между предмета на спора, тълкуването на правото на Съюза и приложимото национално законодателство при отправяне на преюдициално запитване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-264/20: Airhelp, Определение от 14 януари 2021 г.

Кога определени събития, които не са присъщи на нормалната дейност на въздушния превозвач и са извън неговия контрол, могат да бъдат квалифицирани като „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004?
Какви мерки трябва да предприеме въздушният превозвач, за да докаже, че е изпълнил задължението си за избягване на анулиране или закъснение на полета вследствие на извънредни обстоятелства, без да понася неприемливи жертви спрямо капацитета на предприятието?
Какви са задълженията на превозвача по отношение на пренасочването на пътниците при анулиране на полет поради извънредни обстоятелства, включително по отношение използването на други възможности извън собствените му полети?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-328/20: Комисия/Австрия (Indexation des prestations familiales), Определение от 18 декември 2020 г.

Какви са условията и ограниченията за встъпване на различните категории страни съгласно член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз?
При какви обстоятелства държавите — страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и Надзорният орган на ЕАСТ могат да бъдат допуснати да встъпят в производство пред Съда на Европейския съюз?
Какъв е редът за произнасяне по съдебните разноски при уважаване на молби за встъпване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-826/19: Austrian Airlines, Заключение от 3 декември 2020 г.

2) Трябва ли член 5, параграф 1, буква в), член 7, параграф 1 и член 8, параграф 3 от [Регламент № 261/2004] да се тълкуват в смисъл, че в случай на кацане на друго летище в същия град, в същата агломерация или в същия регион е налице право на обезщетение поради отмяна на полета?
3) Трябва ли член 6, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 8, параграф 3 от [Регламент № 261/2004] да се тълкуват в смисъл, че в случай на кацане на друго летище в същия град, в същата агломерация или в същия регион е налице право на обезщетение поради голямо закъснение?
6) Трябва ли член 8, параграф 3 от [Регламент № 261/2004] да се тълкува в смисъл, че в случай на кацане на друго летище въздушният превозвач по собствена инициатива трябва да предложи превоз до друго място, или пътникът трябва да поиска превоза?
7) Трябва ли член 7, параграф 1, член 8, параграф 3 и член 9, параграф 1, буква в) от [Регламент № 261/2004] да се тълкуват в смисъл, че пътникът има право на обезщетение поради нарушението на задълженията за помощ и грижа, уредени в членове 8 и 9?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1161718192093 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form