всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Австрия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Австрия

Дело C-256/19: S.A.D. Maler und Anstreicher, Определение от 2 юли 2020 г.

Обхваща ли спорът по главното производство прилагането или тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз, така че да е обоснована компетентността на Съда да тълкува Хартата на основните права?
Съществува ли необходимост от тълкуване на правото на Европейския съюз за разрешаването на конкретния спор, така че да е допустимо преюдициалното запитване по член 267 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-477/19: Magistrat der Stadt Wien (Обикновен хомяк), Съдебно решение от 2 юли 2020 г.

Трябва ли понятието „места за почивка“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО да се тълкува в смисъл, че обхваща и напуснатите към момента предишни места за почивка?
Трябва ли всяко напуснато към момента предишно място за почивка да се квалифицира като „място за почивка“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО?
По какви критерии следва да се установи дали напуснато към момента предишно място за почивка следва да се квалифицира като „място за почивка“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява намеса в „място за почивка“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява толкова сериозна намеса в „място за почивка“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО, че може да се приеме, че е налице „повреждане“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО на това „място за почивка“?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява толкова сериозна намеса в „място за почиване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО, че може да се приеме, че е налице „унищожаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО на това „място за почивка“?
Трябва ли понятието „място за размножаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО да се тълкува в смисъл, че обхваща, на първо място, само точно обособено място, на което обикновено се извършва чифтосването в тесен смисъл или непосредствено свързаните с размножаването в тесен периметър действия (например оплождането), или, на второ място, понятието „място на размножаване“ обхваща допълнително всички точно обособени места, които са абсолютно необходими за развитието на младите животни, като места за снасяне на яйцата или необходимите за периода на ларвите или гъсениците части от растения?
Как следва да се тълкува понятието „място за размножаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО и как „мястото за размножаване“ следва да се разграничи пространствено от другите места?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява намеса в „място за размножаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява толкова сериозна намеса в „място за размножаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО, че може да се приеме, че е налице „повреждане“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО на това „място за размножаване“?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява толкова сериозна намеса в „място за размножаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО, че може да се приеме, че е налице „унищожаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО на това „място за размножаване“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-61/20: Billa/EUIPO, Определение от 28 май 2020 г.

Повдига ли твърдяното нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 въпрос от съществено значение за единството или последователността на правото на ЕС?
Може ли оценката на сходството между марките, като фактически въпрос, да обоснове допускане на жалбата по критерия за значимост за правото на ЕС?
Представлява ли разминаването между изводите на национален съд и тези на институциите на ЕС по отношение на прилагането на марковото право въпрос от съществено значение за единството и последователността на правото на ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-803/19: WWK Lebensversicherung auf Gegenseitigkeit, Определение от 28 май 2020 г.

Уреждат ли разпоредбите на Директиви 2002/83 и 2009/138 реда за възстановяване на данък върху застрахователните премии при упражняване на правото на отказ от застрахователен договор?
Съвместима ли е национална уредба, която изключва данъка върху застрахователните премии от сумите, възстановявани от застрахователя при отказ, с изискванията на правото на Съюза, ако националният процесуален ред за възстановяване на този данък от държавата гарантира ефективността на правото на отказ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-223/19: YS (Професионални пенсии на ръководен персонал), Заключение от 7 май 2020 г.

1. Попадат ли в приложното поле на [Директива 79/7/ЕИО] и/или на [Директива 2006/54] разпоредби на държава членка, ако в резултат от тях при изплащане на професионална пенсия от бившия работодател се удържат суми от значително по-голям брой мъже с право на професионална пенсия, отколкото от жени със същото право, като тези суми могат да бъдат свободно използвани от бившия работодател, и дискриминационни ли са такива разпоредби по смисъла на посочените директиви?
2. Попадат ли в приложното поле на [Директива 2000/78] разпоредби на държава членка, които дискриминират въз основа на възраст, защото възлагат финансовата тежест само върху възрастни лица, които имат право да получават професионална пенсия, уговорена под формата на „директно определено обезщетение“, докато лицата на по-млада възраст, сключили договори за професионална пенсия, не носят финансова тежест?
3. Приложими ли са разпоредбите на [Хартата], и по-специално правилата в членове 21 и 22 от Хартата за недопускане на дискриминация, към професионални пенсии, дори ако в обхвата на разпоредбите на държавите членки не попада дискриминация, забранена съгласно [Директиви 79/7, 2000/78 и 2006/54]?
4. Трябва ли член 20 и сл. от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби на държава членка, които прилагат правото на Съюза по смисъла на член 51 от Хартата и дискриминират въз основа на пол, възраст, имотно състояние или други признаци, като например имуществени отношения, в които се намира понастоящем техният бивш работодател, лицата, които имат право да получават професионална пенсия въз основа на частноправно споразумение, спрямо други лица с право на професионална пенсия и забранява ли Хартата подобна дискриминация?
5. Пораждат ли дискриминация, основана на имотно състояние по смисъла на член 21 от Хартата, национални разпоредби, които определят финансови задължения към бившия работодател само за малка група от лица, които имат договорни права за получаване на професионална пенсия под формата на „директно определено обезщетение“, ако тези разпоредби обхващат само лица с по-висока професионална пенсия?
6. Трябва ли член 17 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби на държава членка, които предвиждат лишаване от собственост директно чрез закон и без обезщетение, в рамките на споразумение, сключено между два частноправни субекта за получаване на професионална пенсия под формата на „директно определено обезщетение“, в тежест на бивш работник на предприятие, което е длъжно да осигури плащането на професионалната пенсия и няма икономически затруднения?
7. Представлява ли законоустановено задължение на бившия работодател на лице с право на професионална пенсия да не изплаща части от договореното възнаграждение (от договорената професионална пенсия) — като нарушение на договорната свобода — посегателство върху правото на собственост на работодателя?
8. Трябва ли член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби на държава членка, които лишават от собственост директно чрез закон и не предвиждат никаква друга възможност за оспорване на това действие, освен да се претендира обезщетение за вреди и връщане на удържаната сума от лицето, облагодетелствано от отнетата парична сума (бившия работодател и длъжник по пенсионния договор)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-594/18: Австрия/Комисия, Заключение от 7 май 2020 г.

Изграждането на атомна електроцентрала не е легитимна цел в интерес на Съюза, която може да бъде осъществена с държавна помощ.
Член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС е бил приложен неправилно, тъй като съответният сектор от икономиката не е бил определен правилно и не е било приложено изискването за неефективност на пазара.
Общият съд е допуснал грешка при прилагането на проверката за пропорционалност.
Помощта представлява оперативна помощ, която е недопустима съгласно правилата на ЕС за държавните помощи.
Елементите на помощта не са достатъчно определени и е налице нарушение на Известието относно гаранциите.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-343/19: Verein für Konsumenteninformation, Заключение от 2 април 2020 г.

Трябва ли член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство за „място, където е настъпило вредоносното събитие“, може да се приеме намиращото се в дадена държава членка място на настъпване на вредата, когато тази вреда се състои изключително от финансова загуба, която е пряка последица от действия на непозволено увреждане, извършени в друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-32/19: Pensionsversicherungsanstalt (Преустановяване на трудова дейност след навършване на пенсионна въз…, Съдебно решение от 22 януари 2020 г.

Следва ли член 17, параграф 1, буква а) от Директива [2004/38] да се тълкува в смисъл, че за да придобият право на постоянно пребиваване преди изричането на петгодишния период, работниците или служителите, които към момента на окончателно преустановяване на тяхната трудова дейност са навършили предвидената в законодателството на държавата на тяхната заетост възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, следва да са упражнявали последната си трудова дейност поне през последните 12 месеца и да са пребивавали в държавата на тяхната заетост непрекъснато най-малко в продължение на три години?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Разполагат ли работниците или служителите по член 17, параграф 1, буква a), първо предложение от Директива 2004/38 с право на постоянно пребиваване, при положение че са започнали трудова дейност в друга държава членка в момент, в който е възможно да се предвиди, че ще могат да упражняват тази трудова дейност за относително кратък период, преди да навършат законоустановената пенсионна възраст, и поради ниските си доходи при всички положения, след като преустановят упражняването на тази трудова дейност, ще трябва да разчитат на системата за социално подпомагане на приемащата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-140/19: Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld, Определение от 19 декември 2019 г.

Съвместима ли е национална правна уредба, която предвижда високи минимални глоби, кумулативно налагани за всеки работник без максимален праг и допълнителна съдебна такса, с изискването за пропорционалност по член 20 от Директива 2014/67/ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-645/18: Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld, Определение от 19 декември 2019 г.

Съответства ли национална правна уредба, която предвижда високи кумулативни глоби без максимален праг и допълнителна такса за съдебни разноски, на изискването за пропорционалност по член 20 от Директива 2014/67/ЕС?
Може ли комбинацията от висок минимален размер, липса на таван и кумулиране на глоби да доведе до прекомерни финансови санкции, които не са съразмерни с тежестта на нарушението?
Съществуват ли по-малко рестриктивни мерки, които биха осигурили ефективното прилагане на задълженията по директивата, без да се надхвърля необходимото за гарантиране спазването им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1181920212293 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form